Решение по дело №1450/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5719
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20231100501450
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5719
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100501450 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11345/18.10.2022 г., постановено по гр.д. № 38928/2022 г.
на СРС, ГО, 126 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Г. С. К., ЕГН **********, извършено на основание на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, със заповед № 27/16.5.2022 г. на
изпълнителния директор на „Р.И.“ АД, ЕИК *******, като “Р.И.“ АД, ЕИК
*******, е осъден да заплати на Г. С. К., ЕГН ********** сумата от 9062,01
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 17.5.2022 г. – 04.10.2022 г.,
като е отхвърлен искът по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен
размер от 11958,84 лева и за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г.
Депозирана е въззивна жалба вх. №235662/02.11.2022 г. от ищцата Г. С.
К. срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1, т. 3 ,
вр. чл. 225 КТ за горницата над уважения размер от 9 062,01 лв. до пълния
предявен размер от 11 958,84 лв. В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Посочва се, че към датата на устните състезания пред съда
– 04.10.2022 г. не е бил изтекъл визираният в закона шестмесечен срок за
обезщетение по чл. 225 КТ, вследствие на което искът за периода от
05.10.2022 г. до 17.11.2022 г. е бил отхвърлен. Твърди се, че и към визирания
период ищцата е била без работа, с оглед на което се прави доказателствено
1
искане за представяне на писмени доказателства. На следващо място се
поддържа, че съдът неправилно е изчислил размера на дължимото
обезщетение по чл. 225 КТ и като не е назначил поисканата от ищцата
съдебно-счетоводна експертиза е допуснал съществено процесуално
нарушение. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважен
изцяло предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал.1, т. 4, вр. чл. 225 КТ за
периода от 17.05.2022 г. – 17.11.2022 г.
Ответникът по въззивната жалба – „Р.И.“ АД, с връчен препис от
жалбата на 24.11.2022 г., в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирал отговор и
не изразява становище в о.с.з.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, в
която е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Г. С. К.,
ЕГН **********, извършено на основание на основание чл. 328, ал. 1, т. 12
КТ, както и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.
225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода 17.5.2022 г. – 04.10.2022 г. С извършен оглед на трудовата книжка на
ищцата пред въззивната инстанция е установено, че ищцата е останала без
работа и за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г., като между страните не се
спори, че размерът на нетното трудово възнаграждение на ищцата за
последния обработен месец е било 1993,14 лв. Ето защо и предвид
основателността на предявения главен иск, основателен се явява и искът за
обезщетение за оставане без работа и за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г.
В тази връзка с въззивното решение искът следва да бъде уважен за разликата
над присъдения с първоинстанционното решение размер до пълния предявен
такъв или за сумата от още 2896,83 лева и за периода 05.10.2022 г. –
17.11.2022 г., поради настъпване в хода на производството на
правнорелевантния факт, обуславящ основателност на иска и в тази част.
2
По изложените съображения, първоинстанционното решение в частта, с
която този иск е отхвърлен следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго, с което искът да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер от 1440 лв. /за заплатено адвокатско
възнаграждение/. На въззивника следва да се присъдят и допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер от 290,68 лв. с
оглед уважаването в цялост на предявения иск по чл.225,ал.1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на Софийския районен съд сумата 115,87 лева държавна
такса за уважената пред въззивната инстанция част от иска по чл.225,ал.1 КТ,
както и по сметка на Софийски градски съд в размер от 57,93 лева – държавна
такса за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11345/18.10.2022 г., постановено по гр.д. №
38928/2022 г. на СРС, ГО, 126 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г. С. К., ЕГН **********, срещу “Р.И.“ АД, ЕИК *******, иск
с правно основание чл.225,ал.1 КТ за разликата над 9062,01 лева до пълния
предявен размер от 11958,84 лева и за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г. и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Р.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Г. С. К., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от
2896,83 лева, представляваща нетно обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 05.10.2022 г. – 17.11.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА “Р.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на Г. С. К., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в
размер от 1440 лв., както и разноски за първоинстанционното производство в
размер от още 290,68 лв.
ОСЪЖДА “Р.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78,ал.6
ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 115,87
лева, както и държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер от
57,93 лева.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4