/НОХД № 319/2016 година на ЕРС/
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е образувано против П.Т.И. ***, ЕГН – **********, Г.М.И. от с.Бояново, ЕГН – ********** и К.Х. ***, ЕГН – **********, по обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и 4, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за
това, че на
неустановен ден през месец юли 2010 година в с.Бояново, обл.
Ямболска, от частен имот, находящ се на ул. „Г.Д.“, №
70, действайки в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи - 1 брой
удължител с меден ел. проводник с дължина 300 метра и дебелина 4 кв -монофазен с накрайник - троен
контакт; 1 брой трифазен ел. удължител с меден ел. проводник с дължина 100 метра
и дебелина 6 кв с пет жила, 5 броя душ батерии за
баня, 1 брой електрожен монофазен със захранващ кабел
с дължина 10 метра
и дебелина 20 мм,
1 брой метално голямо менгеме, 1 брой метално малко тръбно менгеме, 1 брой винторез, 1 брой гидория комплект
от ключ № 8 до ключ № 32, 1 брой гидория от ключ № 8
до ключ № 30, 1 брой газова бутилка за битова газ с вместимост 16 литра и 1
брой ел. мотор за изпомпване на вода монофазен 220
волта, марка „Вида“, всички на обща стойност 1583.05 лева от владението на
собственика им А.И.В. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за извършване на деянието са разрушили преграда здраво направена
за защита на имот - разбили с щанга катинара на вратата и използвали техническо
средство – ключ, с който отключили
входната врата.
Против тримата подсъдими е предявен и граждански иск от пострадалият А.И.В. *** за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на
1583.05 лева за причинените
му от деянието
имуществени вреди. Претендират се и законните лихви върху исканото обезщетение, считано от деня на
увреждането – 01.08.2010г. до окончателното
плащане. С молбата е направено искане за
конституиране на А.В. и като частен обвинител по делото, освен като граждански
ищец.
Съдът е уважил направеното от А.И.В.
*** искане за конституирането му като частен
обвинител и граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане
в наказателното производство
предявения от него граждански иск против тримата подсъдими за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на 1583.05 лева за причинените от деянието имуществени вреди, заедно със
законните лихви върху тази сума,
считано от момента на деянието
до окончателното плащане.
В съдебно
заседание участващият по делото
прокурор поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо всеки от подсъдимите П.И., Г.И. и К.С. и с оглед на събраните
доказателства по делото предлага съдът
да ги признае за виновни по така повдигнатото им обвинение и да им наложи наказание лишаване
от свобода за срок от десет месеца, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от три години за всеки от тях.
По отношение на предявеният граждански иск, предлага същият да се уважи
по справедливост.
Частният
обвинител и граждански ищец А.В. се явява
лично в с.з. и с поверенияка си – адв. Д. Ил. Д.,
като се желае съдът да
признае
тримата подсъдими за виновни по повдигнатото против тях обвинение, да им наложи
справедливо наказание и да уважи предявеният
граждански иск като осъди подсъдимите
да заплатят солидарно на В. сумата от 1583.05 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди, заедно със законната лихва
от момента на увреждането - 01.08.2010г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Подсъдимите П.И. и Г.И., при първоначалното си явяване в съдебно заседание са
заявили, че ще се възползват от правото си да дадат обяснения по делото на
по-късен етап, но впоследствие не се явяват в с.з. и производството е
приключило в тяхно отсъствие и с участието на техния защитник –
адв. П.М., без същите да дадат
обяснения във връзка с обвинението против тях.
Подсъдимият К.С. се признава за виновен, признава за
верен описания в обвинителния акт механизъм на извършеното съвместно от него и
останалите двама подсъдими деяние, но твърди, че само част, а не всички от
описаните в обв. акт вещи, са били отнети от тях. Подс. С. съжалява за стореното
и желае да му бъде наложено по-леко наказание.
Служебният защитник на подсъдимия К.С. – адв.Г. Г. заявява, че от събраните
в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установяват начина,
механизма на извършване на престъплението, вещите – предмет на кражбата, както
и че тримата подсъдими са осъществили заедно деянието, а единствено и само
самопризнанията на К.С. ги уличават в
извършването на престъплението. В случай, че съдът приеме за доказано, че подс. С. е извършител на деянието, предлага при определяне на наказанието му съдът да
вземе предвид самопризнанията му като смекчаващи вината обстоятелства и да
наложи наказание в рамките на предложеното от прокурора такова, като се приложи
и разпоредбата на чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимите П.И. и Г.И. – адв. Пл. М. заявява, че от
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се
доказа, че всеки от тях е автор на деянието, в което е обвинен, както и че третият
подсъдим е действал в съучастие с тях. Желае съдът да признае И. и И. за
невиновни и да ги оправдае по повдигнатото спрямо тях обвинение.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът установи следното:
Подсъдимите П.И., Г.И. и К.С. живели
през 2010 година, а и към настоящия момент, в с. Бояново, общ. Елхово, обл. Ямболска и се познават помежду си.
Свидетелят А.И.В. ***, в
притежаван от него недвижим имот, находящ се на ул. „Г.Д.“,
№ 70, представляващ дворно място с построени в него къща и други постройки,
вкл. работилница.
В началото на лятото на 2010 година
св.А.В. ***, за да работи там временно – през летния сезон, а в домът му в
с.Бояново не останал да живее никой. Преди да тръгне, св.В. заключил входните
врати на къщата, а на входната врата на работилницата си поставил синджир,
който заключил с катинар.
През неустановен ден през
месец юли 2010 година подсъдимите П.Т.И., Г.М.И. и К.Х.С. решили да влязат в имота
на св.В. ***, възползвайки се от отсъствието на собственика и да вземат вещи,
каквито намерят там. За целта тримата подсъдими проникнали в имота и се
насочили към работилницата, която била разположена до къщата. С помощта на
метална щанга те счупили катинара на входната врата на работилницата и влезли
вътре. Там намерили и взели следните вещи - 1 брой удължител с меден ел.
проводник с дължина 300 метра и дебелина 4 кв - монофазен с накрайник - троен контакт; 1 брой трифазен ел.
удължител с меден ел. проводник с дължина 100 метра и дебелина 6 кв с пет жила и 5 броя душ батерии за баня, като поставили
тези вещи в чувал и веднага напуснали имота на св.В. по обратния път. Откраднатите
вещи отнесли в домовете на подс. Г.И. и П.Т.. Няколко
дни след това обгорили кабелите и помолили св. Ж.К. ***
с автомобила си като му казали, че майката на Г. му е изпратила пари от Кипър,
където работела и трябвало той да ги изтегли от банка в гр. Ямбол. Той се
съгласил и ги отвел с автомобила си до гр. Ямбол. Там подсъдимите продали на
пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Ямбол откраднатите вещи, вкл. обгорените
кабели, а получените пари си разделили.
Същият месец юли 2010г., на
неустановен с категоричност ден, св. М.К.Ж. *** – съсед на А.В., забелязал
отворената врата на работилницата в имота на св. В. и съобщил за това на св. И.К.
***. Двамата отишли в имота и веднага установили, че е извършен взлом и кражба
на вещи от работилницата, която преди била заключена с катинар, а сега нямало
катинар. След това бил сигнализиран кмета на с.Бояново за извършената кражба, а
по-късно и собственика на имота - св. В., който след завръщането си в с. Бояново
през м. септември 2010г. подал жалба в РУ на МВР Елхово за осъщественото
престъпление.
Видно от заключението
на съдебно стоково -
оценителна експертиза на в.л. А.К., което
не е оспорено от страните и съдът
възприема изцяло като обективно и пълно, стойността на всички посочени от
собственика – св. В. вещи, описани и в обв. акт – 1 брой удължител с меден ел. проводник с дължина 300
метра и дебелина 4 кв - монофазен
с накрайник - троен контакт; 1 брой трифазен ел. удължител с меден ел.
проводник с дължина 100 метра и дебелина 6 кв с пет
жила и 5 броя душ батерии за баня, 1 брой
електрожен монофазен със захранващ кабел с дължина 10 метра и дебелина 20 мм, 1 брой метално голямо
менгеме, 1 брой метално малко тръбно менгеме,1 брой винторез,
1 брой гидория комплект от ключ № 8 до ключ № 32, 1
брой гидория от ключ № 8 до ключ № 30, 1 брой газова
бутилка за битова газ с вместимост 16 литра и 1 брой ел. мотор за изпомпване на
вода монофазен 220 волта, марка „Вида“, към момента на извършване на
кражбата е общо 1583.05лева. Стойността само на първите три вещи - 1 брой удължител с дължина 300 метра, 1 брой трифазен
ел. удължител с дължина 100 метра и 5 броя душ батерии за баня, е 853.10
лева.
Видно от приложените по делото справки за съдимост,
подсъдимите П.Т.И., Г.М.И. и К.Х.С. не са осъждани към момента на деянието, а след това всеки е осъждан както
следва: Подс. К.Х. с присъда № 256 от 27.03.2014 г. по НОХД №101/2014г. по описа на Елховски районен съд, влязла в сила на 14.04.2014г., е осъден
за престъпление, извършено
на 20.03.2013г., по чл.194, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2
от НК като
му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, което на
основание чл.66 от НК е отложено от изтърпяване за изп. срок от три години. Подс. Г. И. е осъден
с Определение № 139 от 28.03.2016г., в сила от същата дата, постановено по НОХД
№ 805/2015г. на ЕРС, за две
престъпления, извършени от неустановен ден на м.
март 2010г. до 30.08.2010г., по чл. 354в, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като му е наложено наказание за всяко от тях,
след което е определено едно
общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66
от НК е отложено от ефективно изтърпяване
за срок от три години. Подсъдимият
П.И. е осъден с Определение № 352 от 08.11.2011 г. по НОХД № 295/2011г. по описа на Елховски районен съд, влязло в сила на 08.11.2011г.
за престъпление, извършено
на неустановен ден в
периода от м. септември 2009г. до м. април 2010г., по
чл.195, ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал.1,
вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок
от три години;
От така
изложената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: От обективна и от субективна страна всеки от подсъдимите П.Т.И., Г.М.И. и К.Х.С. е осъществил с деянието си престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.3, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
като на
неустановен ден през месец юли 2010 година в с.Бояново, обл.
Ямболска, от частен имот, находящ се на ул. „Г.Д.“, №
70, действайки в съучастие помежду си като извършители, отнели чужди движими
вещи - 1 брой удължител с меден ел. проводник с дължина 300 метра и дебелина 4 кв - монофазен с накрайник -
троен контакт; 1 брой трифазен ел. удължител с меден ел. проводник с дължина
100 метра и дебелина 6 кв с пет жила и 5 броя душ
батерии за баня, всички на обща стойност 853.10 лева от владението на
собственика им А.И.В. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за извършване на деянието са разрушили преграда здраво направена
за защита на имот - разбили с щанга катинара на вратата.
Това обвинение спрямо всеки от подсъдимите се доказва напълно от обясненията на подс. К.С., от показанията на свидетелите
Ж.К.З., М.Ж. и И.К.С., дадени в съдебно заседание, от показанията на свид. А.В., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, вр.
с ал. 1, т.1 и 2 от НПК, както и от писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните
по делото свидетели, посочени
по-горе, тъй като те са безпротиворечиви
и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Макар и при липса на преки
доказателства, безспорно се установи, че подсъдимите П.Т.И., Г.М.И. и К.Х.С., действувайки
в съучастие помежду си като съизвършители
и при пряк
умисъл, съзнавайки всички елементи на престъпния състав и целейки
настъпването на вредоносния
резултат, на неустановен
ден през месец юли 2010г., от частен имот в с.Бояново, находящ
се на ул. „Г. Д.“, № 70, са извършили кражба
на 1 брой
удължител с меден ел. проводник с дължина 300 метра и дебелина 4 кв - монофазен с накрайник -
троен контакт; 1 брой трифазен ел. удължител с меден ел. проводник с дължина
100 метра и дебелина 6 кв с пет жила и 5 броя душ
батерии за баня, на обща стойност 853.10 лева, собственост на А.В., като
за целта са разрушили
преграда здраво направена за защита на имот - разбили с щанга катинара на
вратата на помещението, където собственика съхранявал откраднатите вещи. Кражбата на вещите е довършена с установяването на фактическа власт върху
описаните по-горе два ел. удължители с различна дължина и дебелина и пет душ
батерии от подсъдимите, с вземането им от работилницата в имота на св. В.,
където последният ги съхранявал и пренасянето им извън него.
Досежно установяване
вещите – предмет на кражбата, съдът кредитира обясненията на подсъдимият С.,
дадени в с.з., съгласно които тримата подсъдими заедно са изнесли от имота на В.
ел. проводници с различна дължина и душ батерии, но не и други вещи. За да
възприеме тези обяснения на подсъдимия, съдът ги съпостави с показанията на св.В.,
който потвърди, че такива именно вещи /съвпадащи с посочените от подс. С./ са били откраднати от имота му. Поради това съдът
в настоящия си състав прие за предмет на инкриминираната кражба следните
движими вещи – 1
брой удължител с меден ел. проводник с дължина 300 метра и дебелина 4 кв -монофазен с накрайник - троен
контакт; 1 брой трифазен ел. удължител с меден ел. проводник с дължина 100
метра и дебелина 6 кв с пет жила и 5 броя душ батерии
за баня, като общата им стойност възлиза на сумата от 853.10 лева, като за изчисляването й се съобрази със стойностите на изброените вещи,
дадени от в.л.К. в изготвеното от него заключение. Тази именно стойност съдът
прие и като размер на причинените на пострадалия А.В. вследствие на деянието
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства счита, че липсват доказателства, въз
основа на които да се направи извод, че подсъдимите са извършили кражбата на
останалите инкриминирани вещи, собственост на А.В., а именно: 1брой електрожен монофазен със захранващ
кабел с дължина 10 метра
и дебелина 20 мм,
1 брой метално голямо менгеме, 1 брой метално малко тръбно менгеме, 1 брой винторез, 1 брой гидория комплект
от ключ № 8 до ключ № 32, 1 брой гидория от ключ № 8
до ключ № 30, 1 брой газова бутилка за битова газ с вместимост 16 литра и 1
брой ел. мотор за изпомпване на вода монофазен 220
волта, марка „Вида“, всички на обща стойност 729.95 лева.
Разпитан в хода на съдебното производството собственикът на тези вещи – св. В. потвърди,
че от имота му са липсвали и подобни вещи, но съдът не кредитира показанията му
в тази част, тъй като от една страна същият с оглед на
процесуалното му качество на страна – граждански ищец и частен обвинител в
процеса, се явява заинтересован свидетел, а от друга страна тези негови
твърдения, че всички вещи са били отнети по едно и също време, не се подкрепят
по категоричен начин от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо съдът
приема, че тримата подсъдими следва да бъдат признати за невиновни в това да са
извършили кражба на посочените по-горе вещи и ги оправда по това първоначално
обвинение за кражба на вещи на стойност над 853.10 до 1583.05лева.
На следващо място съдът прие, че няма категорични доказателства по делото
при извършване на кражбата подсъдимите да са използвали техническо средство –
ключ, с който да са отключили входната врата на работилница в имота на св. В.,
поради което оправда тримата подсъдими по първоначалното обвинение да са
извършили кражба при условията на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК – чрез използване
на техническо средство.
Съдът не възприема становището на
защитника на подс. П.И. и Г.И., че няма доказателства
по делото, уличаващи тези подсъдими в извършване на деянието, по следните
съображения: На първо място, видно от показанията на свид.
В., Ж. и С., по категоричен начин се установи, че от имота на св. В. е била
извършена кражба през месец юли 2010г., когато той е отсъствал от имота си в с.
Бояново, като е бил разбит катинара на входната врата на работилницата. Свид. В. заявява, че от имота му са липсвали множество вещи
- 1 брой
удължител с меден ел. проводник с дължина 300 метра; 1 брой трифазен ел.
удължител с меден ел. проводник с дължина 100 метра, 5 броя душ батерии за
баня, 1брой електрожен монофазен, 1 брой метално
голямо менгеме, 1 брой метално малко тръбно менгеме,1 брой винторез,
1 брой гидория комплект от ключ № 8 до ключ № 32, 1
брой гидория от ключ № 8 до ключ № 30, 1 брой газова
бутилка за битова газ и 1 брой ел. мотор за изпомпване на вода, марка „Вида“.
От обясненията на подс. К.С. е видно, че той заедно с
другите двама подсъдими – П.И. и Г.И.,
по времето, което се сочи от свидетелите, че е била извършена и установена
първоначално през м. юли 2010г. кражбата, са влезли по описаният в обв. акт начин – влезли в двора на имота и се насочили към
работилницата, която била разположена до къщата, като с помощта на метална
щанга счупили катинара на входната врата на работилницата и влезли вътре, а
оттам взели ел. удължители с различна дебелина и дължина и душ батерии, но е
категоричен че не са взели други вещи когато са били тримата заедно. От друга страна, от показанията на св. Ж.К. се установи, че през лятото
на 2010г. той е бил помолен от тримата подсъдими или най-малко от двама от тях,
между които Г.И., да бъдат отведени от с. Бояново до гр. Ямбол с автомобила му,
като обяснили, че целта им била Г. да изтегли от банка парите, които майка му
му пратила от Кипър, където работела тя. Когато свид.
Ж.К. се съгласил, подсъдимите носели сак или чанта със себе си. Свид. К. оставил подсъдимите в района на ж.п. гарата в гр.
Ямбол, където се намирал и пункт за изкупуване на вторични суровини. От
приложените по делото три покупко-изплащателни сметки от „Мега
ресурс“ АД гр.Ямбол с три декларации с №№ 3876 от 10.06.2010г., 4116 от
19.06.2010г. и 4476 от 29.06.2010г., е
видно, че макар и в месеца преди деянието, подс. Г.И.
и П.И. са предавали бронз и мед в пункта за изкупуване на такива отпадъци в гр.
Ямбол и са били наясно с разположението на този пункт в гр. Ямбол и отпадъците,
които изкупува. Както се посочи
по-горе, имота, от който е била извършена кражбата е бил необитаем през лятото
на 2010г., поради което е бил без непрекъснато наблюдение и това е причината
поради която собственика на имота не може да уточни точната дата на извършване
на кражбата, а от друга страна изминалият дълъг период от време от извършване
на деянието до наст. момент – повече от 7 години,
логично води до извода, че е възможно и свидетелите да не могат да си спомнят
всички факти, известни им във връзка с кражбата, но от всички събрани
доказателства съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че деянието
е извършено през месец юли 2010 година.
Предвид на всичко изложено, съдът приема, че от обективна страна
елементите на състава престъплението, за което всеки от тримата подсъдими е
обвинен, се доказват от обясненията на подс. С., с
които той признава вината си и е изложил механизма на извършване на
инкриминираното деяние от тримата подсъдими заедно, както и е посочил вещите –
предмет на кражбата, за която бяха признати за виновни. Тези самопризнания на
подсъдимия С. кореспондират и са във взаимна зависимост с показанията на
разпитаните свидетели – В., Ж., С. и З.,
обсъдени по-горе.
Съдът приема, че тримата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители като достигна до този извод изследвайки,
както обясненията на подсъдимия С., така и останалите събрани по делото
доказателства. Съдът възприема изцяло като достоверни обясненията на подс. К.С. относно участието на другите двама подсъдими – П.И.
и Г.И. в изпълнителното деяние, неопровергани от останалите доказателствени източници. За да
направи правна преценка, се извърши съпоставка
между тези обяснения и съдържанието на всички останали
доказателства – гласни и писмени, възприети за достоверни. В най-голяма степен кореспондиращи с останалите доказателства са обясненията на К.С. и показанията на свид.А.В., Ж.З., М.Ж.
и И.С., поради което съдът ги
кредитира. Първият /подс. С./ описва подробно времето и мястото на деянието, механизма
на извършването му – тръгването към
имота на св. В., за
който подсъдимите знаели, че вероятно
там
няма никой, влизането в имота на св.
В. с намерение да вземат
различни вещи оттам, разбиването
на катинара на помощната
постройка /работилницата, а според подс. – гараж/, действията по отнемането на намерените
там удължители и душ батерии и последващото
разпореждане с тях, като преди това обгорили ел. провдниците, а свидетелите В.,
Ж. и С. дават показания за състоянието на постройките
в имота след извършената кражба – разбит катинар на вратата на работилницата и разхвърляни вещи
вътре. Свид. В. освен това
свидетелства и за липсващите му оттам вещи, вкл. и описаните от подс. С.. От показанията на св. Ж.К.З.
се установи, че по молба на тримата подсъдими или на поне двама от тях, между
които подс. Г.И., е отвел през лятото на 2010г.
същите в град Ямбол и ги оставил в близост до ж.п. гара Ямбол, където се
намирал и пункт за изкупуване на вторични суровини. Тези показания са в унисон
със заявеното от подс. С., че откраднатите вещи са
били продадени на пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Ямбол.
Съгласно
възприетата от правната теория и съдебната практика характеристика на
обясненията на подсъдимия като средство за защита и самостоятелно доказателствено средство, не е допустимо постановяване на
осъдителна присъда само на т.нар. „оговор“, каквото
представляват обясненията на подсъдим, че не той, а друго лице е извършило
престъплението или, че и друго лице е участвало заедно с него в извършването на
престъплението. В конкретния случай, съдът счита, че не се касае за „оговор“ и кредитира обясненията на подс.С.,
дадени в с.з на 11.04.2017г., вкл. и в частта им относно присъствието на другите
двама подсъдими – И. и И. на мястото на престъплението и участието им в него,
тъй като същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства,
като в тази насока важат изложените по-горе мотиви. Освен това липсват каквито
и да е доказателства /включително и твърдения от самите Г.И. и П.И./, сочещи на
влошени отношения с другия подсъдим – К.С., неуредени отношения и др. подобни,
които биха били индиция, че същия има някакъв интерес
или мотив да сочи и тях като съизвършители.
Обясненията на всеки от подсъдимите е доказателствено
средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за
определени факти, подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни /с оглед
съдържащите се и в други доказателствени източници обстоятелства/, съдът може
да основава изводите си и на тях. Тогава не е налице и „оговор”,
като разглеждания казус е именно такъв по посочените причини. Ето защо съдът
приема, че именно тримата подсъдими са изпълнили обективните съставомерни признаци на престъплението „кражба”. Изпълнителното деяние е изпълнено от тримата подсъдими в съучастие
по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК чрез действия и се изразява в отнемане на
инкриминираните, посочени по-горе процесни три чужди движими
вещи, установени по вид и стойност от доказателствата по делото, от владението
на пострадалото лице –
свидетеля А.В.. Деянието е довършено, тъй като тримата подсъдими са
установили своя фактическа власт над вещите - предмет на кражбата и
след това са се разпоредили с тях като са ги продали на пункт
за вторични суровини, като получените пари са
поделили
помежду си.
Съдът прие, че в случая по отношение на подсъдимите С., И. и И.
е налице квалифициращия
признак на престъпния състав
на чл.195, ал.1, т. 3 от НК, тъй като
се установява безспорно от обясненията на подсъдимия С. и от
показанията
на св.В., М.Ж. и И.С., че за извършването на кражбата е била разрушена преграда, здраво направена за
защита на имот като с помощта на щанга е бил разбит катинара, поставен на
входната врата на работилницата в имота на св. В., където са съхранявани
откраднатите вещи.
Предвид на изложеното съдът прие, че всеки от тримата подсъдими следва да отговаря
по повдигнатото му обвинение
за кражба на посочените
вещи.
Причините и мотивите
за извършването на деянието
съдът намира в желанието на подсъдимите да се облагодетелствуват по непозволен
от закона начин, както и ниската
им обща и правна култура.
При определяне вида и размера
на наказанието, следващо се
на всеки от подсъдимите П.И.,
К.С. и Г.И. за извършеното от тях
престъпление, съдът взе предвид както
високата степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от изключителната
динамика на този вид престъпления
към момента в страната, така и степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, тяхната възраст, семейното им положение, чистото
им съдебно минало към момента на деянието, но и обстоятелството, че част от тях са направили самопризнания в хода
на ДП и с това са съдействали за разкриване на обективната истина по делото,
причините и мотивите за извършване
на деянието, стойността на откраднатите вещи, както и дългият
период от време, изминал от извършване на деянието до настоящия момент - повече
от седем години. Тези последни
обстоятелства съдът намери като многобройни
такива, смекчаващи отговорността на всеки от тримата подсъдими, които обосновават несъразмерност между извършеното
от И., С. и И. в съучастие престъпление и най-лекото
предвидено в Закона за извършеното от тях деяние наказание /една година
лишаване от свобода/, поради
което в случая са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо и тримата подсъдими при условията на чл. 55
от НК.
При тези данни
съдът прие, че наказанието по отношение на всеки
от П.И., К.С. и Г.И. за извършеното от тях престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр.
с чл. 20, ал.2 от НК следва да се определи при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи на всеки от тях наказание под най-ниския предел, а именно –
лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което по
отношение и на тримата, на
основание чл. 66 от НК, отложи от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът прие, че с така наложеното наказание спрямо всеки от тримата подсъдими биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
По предявеният
граждански иск:
Съгласно чл.45, ал.1
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се презумира съгласно ал.2 от същия текст.
За да се установи отговорността
по посочения текст, в тежест
на ищеца е да
установи наличието на всички
елементи от сложния
фактически състав
на непозволеното увреждане:
виновно противоправно деяние /действие или бездействие/, каквото
престъплението несъмнено е,
вреда и причинна връзка
между деянието и вредата.
В настоящото
производство безспорно се установи наличието на елементите от фактическият
състав на непозволеното увреждане. Всеки от тримата подсъдими бе признат за
виновен за извършена кражба от домът на А.В. на различни вещи на обща стойност
853.10 лева, а за разликата над тази сума до 1583.05 лева - подсъдимите бяха
признати за невиновни и оправдани. В резултат на деянието, осъществено от
подсъдимите П.И., К.С. и Г.И., гражданският ищец и частен
обвинител А.И.В. *** е претърпял имуществени вреди в размер на 853.10 лева,
които следва да бъдат обезщетени, поради
което съдът намира предявения граждански иск като доказан по основание и размер
именно до тази сума. Ето защо съдът осъди тримата подсъдими да заплатят
солидарно на А.И.В. на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение в размер на 853.10
лева за претърпените от В. в резултат на осъщественото от подсъдимите деяние по
чл. 195, ал.1 от НК невъзстановени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
01.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част за
разликата над 853.10 лева до целият предявен размер от 1583.05 лева - отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът осъди тримата подсъдими да заплатят на гражданският ищец
и частен обвинител А.И.В. направените по делото разноски в размер на 500.00
лева.
Подсъдимите П.И.,
К.С. и Г.И. бяха осъдени да заплатят и държавна такса в общ размер на 50.00
лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово
върху уважения размер на гражданския иск съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират по
ГПК.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди всеки от подсъдимите П.И., К.С. и Г.И. да заплати направените по
делото разноски както следва: за направените в хода на ДП разноски - да
заплатят по 13.33 лева в
полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол, за направените в хода на съдебното дирене разноски - да заплатят по 6.67
лева по сметка на Районен съд – Елхово,
както и по 5.00 лева държавна такса всеки от тях да заплати при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на
Районен съд – гр.Елхово.
По тези
съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................
/В. Апостолова/