Р
Е Ш Е Н И Е
№56
гр. Велико Търново,
4.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №392 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на „Катя мен“ ООД /системно посочвано от ***като
ЕООД/ – град Дебелец, ул. „Никола Агънски“ №30, чрез ***А.Д., против Решение №1012-04-70#1/28.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-04-00905428/06.04.2021
г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, тъй като е издадено в грубо нарушение на материалния и
процесуални закон, на Хартата на основните права на ЕС и на Международния пакт за
икономически, социални и културни права. Според оспорващия административният
орган е надхвърлил правомощията си, като е направил тълкуване относно понятия
като търговска сделка, търговец, повторяемост и стойност на предоставена
услуга. Нещо повече, поддържа, че органът е нарушил конституционно закрепената неприкосновеност
на частната собственост, тъй като според него му диктува как да организира
получаването и предоставянето на услуги. Намира, че оспореното решение създава
абсурдна ситуация при проверка от приходната администрация по ЗДДС да се
прихващат дължими задължения на дружеството, а в същото време в предприятието
да няма служители, които да осъществяват съответните търговски операции. В
обобщение е изразено разбирането, че е налице тенденциозно и превратно
тълкуване и прилагане на закона, както и дискриминация спрямо ***на
дружеството, които е лишен от осигурителен и трудов стаж в резултат от
поведението на административния орган. Допълнено е, че ***е лице с 80% нарушена
трудоспособност в резултат на тежко хронично заболяване. Иска се отмяна на оспореното
решение.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител юк В., заема становище за неоснователност на жалбата и моли за
нейното отхвърляне. Смята, че не са събрани доказателства за извършване на
стопанска дейност от дружеството, респективно на трудова такава от управителя,
поради което не е възникнало и основание за задължително осигуряване на лицето.
В депозирана по делото писмена защита развива подробни съображения в подкрепа
на поддържаната теза. Претендира за присъждане на разноски, за което представя
списък.
Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателят е легитимиран да
оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и го засяга неблагоприятно. Следва да се посочи,
че именно това решение може да е предмет на спора пред съда по аргумент от
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването
е направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок. Жалбата е адресирана до
компетентния да се произнесе съд.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
Обжалваното решение е издадено по реда и при условията на чл. 117, ал. 1,
т. 3 от КСО, тъй като настоящият жалбоподател е обжалвал пред ответника Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00905428/06.04.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Въпросните предписания са съставени след извършена проверка по контрол
на разходите на ДОО на „Катя мен“ ООД, документирана с Констативен протокол
№КП-5-04-00904671/06.04.2021 г. В хода на проверката е установено, че основната
икономическа дейност на дружеството е „оформяне и поддържане на озеленени
площи“, а според обясненията на ***– посредничество в търговски сделки. За
процесния период от месец 01.2020 г. до месец 12.2020 г. контролните органи не
са намерили данни за офис, който да се ползва за целите на търговската дейност,
като е обяснено, че предвид характера на дейността не е нужно помещение, а
предвид пандемията се работи дистанционно или чрез пътувания в рамките на ЕС.
Не са установени лица по трудово правоотношение, което е потвърдено от ***с
аргумент, че цялата дейност се извършва/ръководи само от него. Не е представен
договор за управление и контрол, а при посещения на седалището и адреса на
управление ***от органи на приходната администрация не е открит неколкократно. Дружеството
е регистрирано по ДДС, няма ЕКФП. В ТР е публикуван само един ГФО – за 2017 г.
В подавани справки-декларации по ЗДДС са декларирани спорадични покупки на
незначителни стойности от „Теленор България“ ЕАД, „Суперхостинг БГ“ ООД, „ЦГМ“
ЕАД, „Ай би ес – България“ ЕООД, „Доверие Брико“ АД. С по-високи стойности са
фактурите от свързаното лице „Кауто“ ЕООД. Декларирана е една продажба на свързаното
лице „Янтра брокер“ ЕООД. Справките-декларации за периода от м. 1 – м. 09.2020
г. са нулеви. Проверката е намерила още, че осигурителният доход на А.Д. е висок
/2 500 лв. за последните периоди/, което не се покрива от генерираният от
дружеството приход. Декларации обр. №1 за Д. за периода от м. 01.2020 г. до м.
09.2020 г. са подадени наведнъж на 27.10.2020 г., извън регламентираните
срокове, а за м. 11.2020 г. и м. 12.2020 г. – на 14.01.2021 г. Установени са данъчни и осигурителни задължения на дружеството, които не
са погасени.
Субсумирайки релевантните факти, инспекторът по осигуряването, издал
предписанията, е приел, че липсва реално упражнявана стопанска дейност от „Катя
мен“ ООД, поради което ***на търговеца от своя страна няма как да е извършвал
дейност, за която да подлежат на осигуряване. Прието е, че той не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО и не подлежи на
задължително осигуряване за периода 2020 г. – 2021 година. Поради тази причина
и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция
№1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ /Инструкцията/ на осигурителя „Катя мен“ ООД
е предписано да подаде коректна информация за А.М.Д. за периода от м. 01.2020
г. до м. 12.2020 г. вкл. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация
обр. 1 по Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба №Н-13/.
Инициираното от дружеството обжалване по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО е
финализирано с процесното Решение №1012-04-70#1/28.05.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което жалбата срещу предписанията
е отхвърлена. Верифицирано е, че „Катя мен“ ООД следва да
коригира подадените осигурителни данни за управителя, тъй като през процесния
период дружеството не е осъществявало търговска дейност и съответно неговият
управител не е извършвал трудова дейност по чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Решението е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на
07.06.2021 г. видно от приложената на стр. 9 от делото разписка за връчване.
Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на
21.06.2021 г., което се установява от пощенското клеймо върху плика, с който
пратката е пристигнала в ТП на НОИ – В. Търново.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предмет
на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя,
степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.
1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания
на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Съответно според разпоредбата на
чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното
обжалване на задължителните предписания като процесното ответник е именно
съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе писмено с мотивирано
решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в
случая. Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му.
Няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се
установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният
орган е изложил в пълнота и дори твърде пространно фактите за конкретния
случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и
не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.
Не се оправдават твърденията, че административният орган е действал
извън правомощията си, допуснал е абсурдни ситуации, както и превратно и
тенденциозно тълкуване и прилагане на закона. Тези релевации съдът приема
просто за защитна теза. Неприемливо и тотално бланкетно е изказаното разбиране,
че спрямо ***Д., който всъщност не е субект на проверката и страна по това
дело, е налице дискриминация. Освен че съдът не дължи коментар по тази
обструкция следва и да се подчертае, че принципно засягането на правата и
интересите му по повод вменената на дружеството корекция на осигурителните
данни за него е следствие от съзнателното му противоправно поведение на
управител, което просто е констатирано от проверяващите.
Предвид горното съдът приема, че Решение №1012-04-70#1/28.05.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При проявлението на описаните по-горе обстоятелства съдът счита, че законосъобразно
с решенето на ответника е отхвърлена жалбата на „Катя мен“ ООД срещу Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00905428/06.04.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, с които на дружеството е вменено
да подаде заличаващи данни.
От доказателствата по делото се установява, че през процесния период от
месец 01.2020 г. до месец 12.2020 г. вкл. „Катя мен“ ООД не е извършвало
търговска дейност, или от извършваната такава не са останали никакви
документални следи. Като регистрирано по ЗДДС лице дружеството е изпълнявало
задълженията си по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС да подава справки-декларации и
отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за съответните данъчни периоди, но
освен ползването на телекомуникационни услуги, хостване, услуги, предлагани от
Центъра за градска мобилност в гр. София и случайни такива, други доставки не
са получавани. Извън това, дружеството не е извършвало продажби на стоки и
услуги почти през целия проверяван период. Декларирано е извършването на такава
едва на 14.12.2020 г. и то към свързаното лице „Кауто“ ЕООД. Същевременно няма
представени никакви доказателства за връзката на тези доставки с основния
предмет на дейност на „Катя мен“ ООД /нито официално регистрирания такъв, нито
посочения от ***в хода на проверката/. Твърди се и осъществяване на пътувания в
рамките на ЕС за извършване на дейността. Всяко пътуване е свързано с
извършването на разходи – за билети за самолет или влак, или автобус, за
гориво, винетни такси, пътни такси за лек автомобил, за нощувки и т.н. Тези
разходи се документират с първични счетоводни документи с оглед признаването им
в предприятието за разход за дейността. В конкретния случай въпреки двукратното
изискване на конкретни данни за извършена стопанска дейност от жалбоподателя,
включително и търговски договори, издадени фактури и др., пред контролните органи
не са представени доказателства за извършени продажби на стоки и/или услуги от „Катя
мен” ООД нито за извършвани пътувания в рамките на ЕС, нито за провеждани
търговски преговори с бъдещи партньори, нито за сключени договори, които са в процес
на изпълнение.
Респективно, за посочения период са налице условията, при които едно
предприятие може да се дефинира като предприятие, което не е осъществявало
дейност – не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, няма признат приход за
периода, не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции, производство и пр.
и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби. Именно тази констатация за липса на стопанска активност е довела и до
извода за липса на осъществявана дейност от управляващия и представляващ
търговеца. Обосновано от доказателствата и напълно логично е това разбиране,
доколкото необяснимо е твърдението, че дадено лице работи в нефункционираща
структура, която не генерира приходи, покриващи дори високото възнаграждение на
единствения служител, а още по-малко и такива за обичайните и екзистенциално
минимални разходи на предприятието.
Обективно погледнато жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че ***А.Д.
е полагал труд в негова полза. Нито в хода на административното производство,
нито при съдебното дирене са представени доказателства, опровергаващи горните
фактически констатации. Няма договор за управление и контрол и доказателства
въобще за изпълнение на мениджърски функции, няма никаква търговска документация
и търговска кореспонденция с контрагенти и по никакъв начин не става ясно какви
действия са предприемани от ***на дружеството с оглед полагане на грижата на
добър търговец.
Жалбоподателят от една страна следва да опровергае констатираните от
административния орган обстоятелства, които сочат на липсата на извършвана от Д.
трудова дейност за осигурителя „Катя мен“ ООД, като от друга страна следва да
установи факти и обстоятелства, които да сочат на благоприятните за него факти,
че лицето е полагало труд за този работодател за процесния период. За да
установи тези обстоятелства, жалбоподателят не ангажира никакви годни и
относими доказателства. По делото са събрани писмени доказателства, изпратени
от ТД на НАП – В. Търново, които се явяват абсолютно неотносими към спорния
предмет. Единствено установяват, че „Катя мен“ ООД е подавало
справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 и декларации обр. 6 за данъчни
периоди през 2016 г., което обстоятелство по никакъв начин не би могло да се обвърже
със спора по настоящото дело. Реално при състоялото се съдебно дирене не се установява
различна фактическа обстановка от тази, приета в хода на административното
производство. От изложеното за съда остава убеждението, че действително
липсва надлежно възникнало осигурително правоотношение, тъй като не е доказано
фактическото извършване управленска дейност от Д. по отношение на „Катя мен“
ООД. Като достигат до същия извод контролният и решаващият органи правилно
прилагат материалния закон.
От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 10 от същия кодекс,
се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с цел получаване
на доход дейност на управител на търговско дружество /в най-широк смисъл.
Самото качество “осигурено лице” се придобива в момента на реалното започване
упражняването на дейността. Органите на управление на дружеството с ограничена
отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се
в глава тринадесета, раздел трети на Търговския закон (ТЗ). Разпоредбата на чл.
137, ал. 1, т. 5 от ТЗ предвижда, че ***на дружеството се избира от общото
събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ ***организира
и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото
събрание, а съгласно ал. 2 – представлява дружеството. Когато дружеството е
еднолично, то се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала,
който решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се
съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма (чл. 147
от ТЗ). В настоящия случай правната форма на жалбоподателя е дружество с
ограничена отговорност /видно от сайта на Търговския регистър/, въпреки
грешното убеждение на управителя, че „Катя мен“ е еднолично такова. На
основание чл. 140, ал. 1 от ТЗ решенията на общото събрание, които се отнасят
до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител,
трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Вписването на А.Д. като
управител на „Катя мен“ ООД не е спорно. Наличието на това вписване обаче не
води автоматично до възникване и на осигурително правоотношение, тъй като само
по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. Казано по друг начин то
е условие за възникване на осигурителното правоотношение на лицата, упражняващи
дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, но не и единственият елемент от
фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Едно от условията, на които трябва
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за
целите на социалното осигуряване в понятието „трудова дейност” се включват не
само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и
редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на
трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4,
ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.
Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което
следва да бъде установено. Полагането на труд, като юридически факт от
обективната действителност, следва да бъде безспорно установено и то при пълно
и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК
тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото. В настоящия случай доказателства
за изпълнение на конкретни функции от страна на управителя, при положение, че
дружеството не е извършвало търговска дейност през процесния период, няма. След
като е установено, че Д. не е упражнявал управленска дейност в полза на
жалбоподателя, то по силата на приложимите законови разпоредби законосъобразно
се явява предписанието за заличаване на осигурителните данни за това лице,
респективно законосъобразно е и оспореното решение.
Въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направен
фактически и правно обоснован извод за липса на полагана трудова дейност от управителя,
който извод не се опровергава от доводите и възраженията на жалбоподателя. От негова
страна няма твърдения за реално осъществяване на трудовите функции от Д., а по
делото няма и събрани доказателства за тяхното осъществяване, като са събрани
доказателства в противната насока. В тази връзка несподелими са възраженията в
жалбата за начина на тълкуване на правните понятия „търговска сделка, търговец
и стойност на услуга“. Вън от всякакво съмнение е обстоятелството, че
административният орган има право да тълкува и прилага закона в рамките на
дадените му правомощия, вкл. и да дава собствена преценка за установените в
хода на административното производство факти. С оглед на събраните по делото
доказателства, установените в административното производство факти са безспорно
доказани, при което правните изводи на органите на НОИ са правилни и не
противоречат на законовите разпоредби. Тълкуването на приложимите правни
разпоредби не противоречи на конституционните норми, уреждащи правото на
собственост, а и в случая правният спор не касае правото на собственост,
неговите компоненти и упражняването на тези права при извършване на търговските
сделки, а се свежда до фактически извършвана дейност от ***на едно търговско
дружество, което не е извършвало изобщо търговски сделки. В този аспект няма
нито доказателства, нито някакво обяснение за обстоятелството каква дейност е
извършвал ***на едно дружество /който не е наясно с правната му форма/, което
не е сключвало сделки, няма нает персонал и търговски обекти.
Накрая, наличието на хронично заболяване на ***на дружеството и призната
от органите на медицинската експертиза намалена работоспособност на последния
не са обстоятелства, подкрепящи тезата на жалбоподателя. По никакъв начин
издадените задължителни предписания не нарушават изискванията за равно
третиране и не поставят в неравностойно положение ***на дружеството
жалбоподател. В по-различно положение, спрямо лица, упражняващи същата или
сходна дейност го поставя обстоятелството, че управляваното от него дружество
не извършва дейност и не се установява съответно какво точно организира и
ръководи.
Дотук изложеното налага извод за законосъобразност на оспореното решение
и неоснователност на жалбата.
При този изход на спора следва на ответника да се присъдят
претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Катя мен“ ООД, ЕИК *********, град Дебелец, ул.
„Никола Агънски“ №30 против Решение №1012-04-70#1/28.05.2021 г. на директора на
ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Катя мен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Дебелец, ул. „Никола Агънски“ №30, да заплати на Националния осигурителен
институт разноски по делото от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: