Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……….2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Д. гр. д. № 13460/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 12.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 3429/2020 г. по описа на СРС., съдът е отменил Заповед за
дисциплинарно уволнение № ТС-0690/20.12.2019год.,
издадена от „К.С.Б.“ЕООД, ЕИК :*********, с която на Д.Д.В., ЕГН : ********** е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ , на основание чл.190, ал.1, т.4, предложение първо „злоупотреба с
доверието на работодателя“ и т.7 КТ „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, във връзка с чл.187, ал.1, т.8, пр.
I КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“ и предложение II „уронване на
доброто име на работодателя“ като на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото й
правоотношение на длъжността „Оператор, център
за обаждания с немски език, проект
Майкрософт Ексбокс“, поради налагане
на дисциплинарно наказание уволнение, считано
от датата на връчване на заповедта - 20.12.2019год., като
неправилна и незаконосъобразна и възстановил работника на
заеманата преди уволнението длъжност „Оператор ,център за обаждания с немски
език,проект Майкрософт Ексбокс“ в „К.С.Б.“ЕООД, ЕИК
:********* на основание чл.344, ал.1, т.2
КТ
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът К.С.Б.“ЕООД, който е подал настоящата въззивна жалба с искане да бъде отменено
обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което предявените срещу
него искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е
преценил съотношението между тежестта на извършеното нарушение и наложеното
наказание като се излага подробно становище в подкрепа. Претендират се разноски
за производството.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност
и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото
потвърждаване.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Спорен пред въззивния съд е само въпросът дали наложеното
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. По така повдигнатия
въпрос, съдът намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и
законосъобразни. При преценката на тежестта на нарушението съдът взима предвид
всички обстоятелства около извършването му, а именно характера на извършваната
трудова дейност, значимостта на извършеното нарушение на трудовите задължения с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата при които е предприето нарушението, както и субективното
отношение на работника/служителя към извършеното нарушение и последиците от
него.
С оглед посочените горе критерии, въззивният съд намира,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че наложеното наказание е
прекалено тежко и не съответства на тежестта на извършеното нарушение. В тази
връзка по делото безспорно е установено, че въззиваемата е въвела различен
електронен адрес на клиента, който е обслужила, на който е следвало да се
получи анкетата за оценка на работата й че не става дума за случайна грешка на
буква или друг знак, а за директна подмяна на електронна поща. Безспорно е и е
че посочената друга поща принадлежи на въззиваемата и че именно от нея й е
дадена висока оценка за извършеното обслужване на клиента като така е отнета
възможност на клиента действително да оцени обслужването, което е получил.
Посоченото поведение е накърнило доверието на
работодателя в нейната коректност при изпълнение на трудовите и задължения,
доколкото получаването на оценката от клиентите се очертава като основен начин
за упражняване на контрол от страна на работодателя на трудовия процес и за
оценка на качеството на предоставяната от него услуга, както и защото
задължението да се въведе електронния адрес за оценка е именно на въззиваемата.
На фона на това, в процеса на
реализиране на дисциплинарното производство самата въззиваема е изложила пред
работодателя, че е възможно да е извършила описаното поведение, защото има
нужда от добра оценка, но не е признала категорично нарушението си, като
впоследствие, въпреки многократно дадената й възможност от страна на
работодателя така и не е разяснила пред него какво действително е извършила и с
каква цел. В тази връзка твърденията, че времето между отделно поискваните
обяснения не е било достатъчно са неоснователни, тъй като тя вече е запозната с
конкретните подозрения на работодателя и има обективната възможност да направи
необходимите проверки и да изгради защитната си позиция, но вместо това всеки
път отказва конкретни обяснения с мотив, че няма достатъчно време да се
подготви или че не си спомня.
В същото време от събраните доказателства се установява и
че извършеното манипулиране на оценката на клиента е станало известно на трето
лице, което има качеството на търговски партньор и от което зависи възлагането
на работата на работодателя, което безспорно се е отразило отрицателно на
доброто име на последния и начина, по който това трето лице възприема
възможностите му за коректно изпълнение на възложените задачи и контрол на
служителите при изпълнение на трудовите им задължения.
От изложеното става ясно, че въззиваемата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина като целенасочено е подменила електронния
адрес за отзив за обслужването на клиента и впоследствие е получила висока
оценка за работата си именно чрез подменената електронна поща, като така на
първо място е накърнила в известна степен доверието на работодателя в
коректността на изпълнение на възложените и трудови функции( именно тя има
задължение да въвежда електронния адрес на клиента, за да може впоследствие
компютърната система да изплати на този адрес анкетна карта до клиента). Освен
това с това си действие въззиваемата е компрометирала и възможността на
работодателя да следи и организира работата й, като същевременно е причинила и известни
съмнения във трето лице в неговата способност да изпълни договорения проект и
да контролира дейността на служителите му.
В същото време обаче следва да се вземе предвид, че в
конкретния случай става дума за изолирано действие по отношение на един
единствен клиент и то за една единствена поставена оценка. Действието е
извършено в обстановка, в която въззиваемата се е чувствала несигурна за
работното си място, поради освобождаването на работници и служители в други
отдели без разкриване на причините за
това (арг. свидетелски показания) като с това единично действие самата
въззиваема не е имало как да постигне имотна облага за себе си или за другиго.
Освен това извършеното деяние не е станало достояние на самия клиент, чиято
оценка е била манипулирана т.е. не е довела до уронването на доброто име на
работодателя след клиентите на услугата му, като същевременно не е довела и да
значителни проблеми в отношенията му с възложителя на проекта, който макар и да
е знаел за поведението на служителя не е предприел действия по оттегляне от
търговските отношения и реално няма промяна в същите.
При преценка на така посочените обстоятелства въззивната
инстанция намира, че действително с поведението си въззиваемата е накърнила
доверието между работник и работодател и е уронила в известна степен доброто му
име пред търговски партньор, доколкото е създала в него колебание за
възможностите на работодателя да осъществява ефективен контрол върху
служителите си, но в същото време конкретното поведение на въззиваемата има
минимално отражение като отрицателни последици за самия работодател предвид
изолирания му характер. Предвид това съдът приема, че работодателят, при
преценката на тежестта на нарушението е дал значителен превес на тежестта на
поведението на въззиваемата след установяване на нарушението и липсата на ясно
изразено разкаяние и признание, вместо да направи обективна преценка на реално
нанесените му вреди или възможността за настъпването им от конкретно нейното
поведение като така е наложил наказание, което не съответства на действителната
тежест на нарушението. Съдът приема, че значително по-подходящо би било
наказанието „предупреждение за уволнение“, което има достатъчно дисциплиниращ
ефект в конкретния случай и би отговорило на желанието на работодателя,
изразено във въззивната жалба, да покаже на все още младия служител, че следва
коректно да изпълнява служебните си задължения и да пази доверието на
работодателя. Неоснователни са изложените твърдения във въззивната жалба, че
след накърняването на доверието в работника, няма как работодателя да продължи
да работи с него. Точно обратното е заложено в Трудовия кодекс, който освен
крайната мярка уволнение, предвижда и други видове наказания, които сами по
себе си включват именно идеята да се положат взаимни усилия и от двете страни
за възстановяване на накърненото доверие, когато случаят е единичен и няма
силно отражение в сферата на дейност на работодателя. Уволнението от своя
страна е именно крайна мярка и се прилага само за най-тежките провинения на
работника, а настоящето нарушение не може да се квалифицира като такова с оглед
обективната преценка на всички относими обстоятелства.
С оглед изложеното съдът споделя подробно изложените от
първоинстанционния съд мотиви, предвид което на основание чл. 272 ГПК препраща
и към тях и намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемия има право на
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 1200 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3429/2020 г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К.С.Б.“ЕООД, ЕИК
:*********, със седалище и адрес на управление ***, “Адванс Бизнес Център 1, ул.“*********да заплати на Д.Д.В., ЕГН : **********, с постоянен адрес *** сумата в размер на 1 200лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното проиводство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.