РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501968 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов №37, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт С.Р., против решение №261892/06.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №5268/2020 г. по описа на РС - Пловдив, V граждански
състав, с което е осъдено „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на
„Изопещ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. ***, сумата 19306.60 лева с
ДДС - главница, представляваща обезщетение за ползване на сграда за
външен трафопост с идентификатор №56784.536.194.1 с площ от 87 кв.м, с
предназначение за енергийно производство, разположен в поземлен имот
56784.536.194, за периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2020 г., равняващо се на
цената за предоставения достъп – 60 месеца по 400 лв., с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.05.2020 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1979 лв. - разноски по делото
1
съразмерно на уважената претенция, като е отхвърлен предявеният от
„Изопещ“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск за разликата
между първоначално предявения размер от 24 000 лв. и уважения размер от
19306.60 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.05.2020 г. до окончателното изплащане.
„Изопещ“ ООД е осъдено да заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД сумата от 88 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от
главния иск, както и сумата от 2260 лв. главница по предявения насрещен
иск, представляваща стойността, с която трафопост с идентификатор № *** с
площ от 87 кв.м, с предназначение за енергийно производство, разположен в
поземлен имот 56784.536.194, се е увеличила вследствие на възложени и
заплатени от „Електроразпределение Юг“ ЕАД строително – монтажни
работи - доставка и полагане на циментова замазка за наклони пред
барбакани, доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с
полиестерна армировка с посипка – Sagitta - 0 САРР на General Membrane,
застъпване 14% кръпки, доставка и полагане на полимер – битумна мембрана
с полиестерна армировка с посипка - Gemini PGR –на 10 С АРР- 4,5 кг на
General Membrane застъпване 14% - основен пласт, демонтаж и монтаж на
съществуваща гръмоотводна инсталация на стойки; доставка и полагане на
грунд за метал по ламаринени шапки борд, представляващи ремонт на
покрив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от общо 387 лв. - разноски,
съразмерно на уважения насрещен иск, като предявения от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД против „Изопещ“ ООД насрещен иск е
отхвърлен за разликата между предявения размер от 3163,15 лв. и уважения
размер от 2260 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и нарушение на материалните и процесуални правила на
решението в частта му, с която е уважен първоначално предявения иск.
Неправилно е прието, че насрещната страна е собственик на процесния
трафопост – праводателят му не е придобил правото на собственост,
респективно – такова не е придобито и от въззиваемата страна. Неправилно е
определен и размерът на обезщетението, като е използвана пазарната цена,
въпреки наличието на балансова стойност на обекта. Иска се отмяна на
съдебния акт в тази част и отхвърляне на иска. Претендират се и разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за
2
определяне на разноските на насрещната страна в минималния предвиден
размер.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - първоначалния ищец по делото, като се излагат
съображения, че жалбата е неоснователна, а съдебният акт в атакуваната му
част е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. Иска се
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Навеждат се доводи, че са
собственик на процесния трафопост, както и, че размерът на обезщетението е
правилно определен от състава на районния съд.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
искова молба от „Изопещ“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24000 лева с ДДС -
главница, представляваща обезщетение за ползване на сграда за външен
трафопост с идентификатор №56784.536.194.1 с площ от 87 кв.м, с
предназначение за енергийно производство, разположен в поземлен имот
56784.536.194, за периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2020 г., равняващо се на
цената за предоставения достъп – 60 месеца по 400 лв., с която сума
3
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.05.2020 г.,
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описаната
сграда, представляваща трафопост, която е изпълнена като смесен тип
строителство /монолитно - сглобяемо/ и съдържа следните помещения:
помещение с разпределителна уредба, помещение с два броя разпределителни
табла и помещение с два броя силови трансформатори. Ответникът –
електроразпределително дружество, в периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2020
г. използвало трафопоста, за да достави електрическа енергия до своите
абонати по договори с тях. Не е поискал да изкупи съоръжението, не е
предложил заплащане на наемна цена, обезщетение, а се самонастанил и
използва сградата. Няма договорни правоотношения между страните за
ползването на трафопоста. Счита, че ответникът се обогатява за сметка на
ищцовото дружество, като цитира съдебна практика в подкрепа на
твърденията си. Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на
претенцията за неоснователно обогатяване, тъй като ищецът е собственик на
имота, ответникът го ползва, като липсва правно основание за ползването и в
резултат на това ищецът се обеднява, а ответникът се обогатява за негова
сметка. По отношение на вещта сочи, че са приложими разпоредбите на ЗЕ,
тъй като същата представлява енергиен обект. Иска осъждане на ответника да
заплати търсената сума, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че предмет на исковата
претенция е сграда с идентификатор №*** с площ от 87 кв.м, находяща се в
поземлен имот 567** в гр. Пловдив, Южна индустриална зона №*, а
ответникът използва за целите на преобразуване и пренос на електрическа
енергия до други потребители друга сграда – трафопост, находящ се в кв. 11,
Южна индустриална зона – ІІІ градска част на гр. Пловдив, представляваща
трафопост с диспечерско наименование „Промишлена вентилация“ в
промишлен терен, находящ се на ул. Кукленско шосе № 41, гр. Пловдив,
район Южен, представляващ УПИ „ІІ- НПК за КЗР“, собственост на
„Металстрой“ АД. До настоящия момент не е имал отношения във връзка с
ползване на каквато и да било сграда – трафопост на ищеца. Оспорва правото
на собственост на ищеца върху сграда с проектен идентификатор №***, като
сочи, че същата не е заведена в баланса на ищеца, не е била заведена в
баланса на неговия праводател. Ищецът не е придобил правото на собственост
върху процесната сграда, тъй като и неговият праводател не е придобил
правото на собственост върху нея. Оспорва ищецът за процесния период да е
ползвал, поддържал, владял процесната сграда и да е имал фактическа власт
върху нея и разходи за обслужването . Налице е методика за изчисляване на
обезщетение за ползване на енергиен обект, като същото се определя на база
балансовата стойност на обекта, заведен като ДМА в активите на дружеството
собственик, преминалото количество ел. енергия и коефициент на
4
обслужване. Съгласно Методиката, цената за предоставен достъп се определя
от енергийното предприятие, а не от собственика, като се сочи, че тази цена
всъщност компенсира разходите, които собственикът прави за поддръжката
на съоръжението в добро техническо състояние. За периода от 21.06.2017 г.
до 20.05.2020 г. стопанисването (оперативното управление и техническо
обслужване) на съоръжението се е извършвало от ответното дружество въз
основа на сключено с „Металстрой“ АД споразумение и договор от
21.06.2017 г. По силата на договора, „Металстрой“ АД не дължи цена за
обслужване, но в замяна предоставя на ответното дружество достъп до
собственото си съоръжение за целите на преноса и разпределение на
електрическа енергия до трети лица. В случай, че ищецът докаже, че е
собственик на сградата, обезщетението, с оглед липсата на сключен договор,
се определя по отразения в цитираната методика способ, като ищецът е
следвало да заяви пред ответното дружество документи, доказващи правото
му на собственост, данни за разходите за обслужване на съоръженията, както
и доказателства за балансовата стойност, което не е сторено. Моли искът да
се отхвърли, а при условията на евентуалност - в случай, че бъде уважен, да
се разгледа предявения насрещен иск за заплащане на направените от
ответника подобрения в имота.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал и
насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 3163.15 лв. с
ДДС – обезщетение за обогатяването му от увеличената стойност на сградата
– трафопост, с диспечерско наименование ТП „Промишлена вентилация“, с
проектен идентификатор № *** с площ от 87 кв.м, находяща се в поземлен
имот *** в гр. Пловдив, Южна индустриална зона № *, вследствие извършени
строително монтажни работи – доставка и полагане на циментова замазка за
наклони пред барбакани на стойност 330 лв., доставка и полагане на полимер
– битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка – Sagitta- 0 САРР на
General Membrane, застъпване 14% кръпки – 326.72 лв., доставка и полагане
на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка - Gemini
PGR – на 10 С АРР- 4,5 кг на General Membrane, застъпване 14% - основен
пласт 1636.64 лв., демонтаж и монтаж на съществуваща гръмоотводна
инсталация на стойки; доставка и полагане на грунд за метал по ламаринени
шапки борд - 352.60 лв., представляващи ремонт на покрив, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Посочва, че в качеството си на държател на гореописания имот е
възложил през юли 2017 г. на „Екоефект билд“ ЕООД извършването на
ремонт на покрив на обект ТП Промишлена вентилация. Извършени са
описаните СМР с обща стойност 3163.15 лв., като, независимо дали
извършеното са необходими разноски или подобрения, и в двата случая
възниква в полза на държателя парично притезание за неоснователно
обогатяване за чужда сметка. Посочва, че за периода на действие на договора
и към момента на извършване на разходите, собственик на имота е „Изопещ“
5
ООД. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск оспорва „ЕР Юг“ АД да е
извършвало ремонт на процесната сграда. Твърди, че не е имал основание да
сключва договори за текущи ремонти на имота, собственост на „Изопещ“
ООД. При условията на евентуалност - в случай, че се установи ремонтните
дейности да са извършвани, прави възражение за прихващане с
претендираната от ищеца сума за обезщетение.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
За установяване собствеността на ищеца върху процесния
трафопост е приет нотариален акт от 28.11.2006 г., с който на основание чл.
483, ал.1 ГПК ищецът е признат за собственик на 2500/21040 идеални части
от УПИ І – Промишлени монтажи в кв.11 по регулационния план на гр.
Пловдив, Южна индустриална зона – ІІІ част, утвърден със заповед
№1044/15.11.1984 г., находящ се в гр. Пловдив, Южна индустриална зона – ІІІ
част, целият с площ от 21040 кв.м по скица, ведно с изградените в имота
метален навес със застроена площ от 720 кв.м, бояджийна със застроена площ
от 117 кв.м, сграда за външен трафопост със застроена площ от 88 кв.м и баня
– тоалетна със застроена площ от 36 кв.м и складова сграда със застроена
площ от 1152 кв.м, при граници и съседи за УПИ І – Промишлени монтажи:
на запад – Кукленско шосе, на юг - УПИ ІІ НПК Контролно заваръчни работи,
на север и на изток – път. Нотариалният акт е издаден въз основа на вписано
протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба за обявяване на
предварителен договор за закупуване на горните имоти и сгради за
окончателен с продавач Пещостроене и изолации – Монтажи АД, който е
придобил имотите през 1999 г. С нотариален акт от 23.03.2020 г. ищецът е
признат за собственик на сграда с проектен идентификатор **** с проектна
площ от 87 кв.м, предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда
е разположена в поземлен имот с проектен идентификатор 56784.536.194 с
предходен идентификатор 56784.536.173.3, находящ се в гр. Пловдив, Южна
индустриална зона № 39, съответстващ на УПИ VІ-536.194 – собственост на
Примекс имоти ЕООД. Не се установява, че недвижимият имот, описан в
нотариален акт от 2002 г., представен от ответника, съответства на процесния
такъв, в който е отразено, че се намира трафопост, който се твърди, че е
собственост на ищеца. Видно от отразеното в нотариален акт от 19.04.2002 г.,
КЗУ АД е продал на Металстрой АД УПИ ІІ- НПК за КЗР, който, съгласно
отразеното в нотариален акт от 28.11.2006 г., граничи с имота, в който се
сочи, че е притежаваният от ищеца трафопост. Доколкото представените
официални документи не са оспорени по надлежния ред, същите установяват
собствеността на ищеца върху трафопоста, намиращ се в гр. Пловдив, Южна
индустриална зона, подробно описан в протокола за одобряване на съдебна
спогодба, както и в нотариален акт от 2006 г. и нотариален акт от 2020 г.
В техническото досие на външния трафопост е отразено, че се
6
намира в гр. Пловдив, Южна индустриална зона – ІІІ, кв. №11, парцел І с
подход от Кукленско шосе. Описани са характеристиките на обекта.
Притежаваният от ищеца трафопост е отразен в приетата скица, деклариран е
пред Община Пловдив, отдел МДТ и са заплащани дължимите данъци.
Ответното дружество е представило доказателства за сключване
на договор и споразумение за обслужване на процесния трафопост въз основа
на заявление на Металстрой АД, към което е представен нотариален акт от
2002 г., в който не е посочено изрично, че се прехвърля собственост и върху
намиращ се в имота трафопост и инвентарен опис по местонамиране от 2002
г., издаден от КЗУ АД, в който е описан „трафопост верт. план. зах“. Видно
от отразеното в нотариалния акт, в приложените документи се цитира акт за
държавна собственост №1778/08.05.1987 г., докато в нотариалния акт от 2006
г., с който ищецът обосновава правото си на собственост, се сочи акт за
държавна собственост №1779/08.05.1987 г., като съдът е приел, че се касае за
съседни имоти, но, за разлика от имота, придобит от Металстрой, в имотите,
придобити от ищеца, изрично се посочва, че се прехвърля и собствеността
върху трафопост.
Ищецът е посочил, че балансовата стойност на процесния
трафопост е 9929 лв., като е представил удостоверение, подписано от
управителя. Представени са и приети като писмени доказателства разписки
за заплащане на дължими данъци и такси битови отпадъци за имота. Съгласно
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, тази на трафопоста
е 30126.30 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно – оценъчната
експертиза се установява пазарната стойност на трафопоста за всяка от
годините, включени в исковия период, както следва: за 2015 г. - 18620 лв., за
2016 г. - 17640 лв., за 2017 г. – 17660 лв., за 2018 г. – 18310 лв., за 2019 г. -
19150 лв. и за 2020 г. – 19520 лв. Въз основа на това заключение е изготвено
заключението на СТЕ, което е възприето изцяло от първостепенния съд.
Вещото лице е установило, че обезщетението за ползването от ответното
дружество на собствените на ищеца уредби и съоръжения в процесния
трафопост за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия
на други негови потребители, прилагайки приетата от КЕВР Методика за
определяне на цените за предоставен достъп за периода от 20.05.2015 г. до
20.02.2020 г. е на обща стойност 16 088 лв. без ДДС или 20256 лв. с ДДС.
Прието е и допълнително заключение, при изготвянето на което вещото лице
е използвало посочената по делото балансова стойност на трафопоста, като
определената цена въз основа на балансовата стойност за целия исков период
е 8 990.80 лв. без ДДС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява
ползването на процесния трафопост, намиращ се на бул. Кукленско шосе
срещу Митницата, от ответното дружество, като е налице противоречие кого
свидетелите са възприели като собственик на имота. Според св. Х. Т. - син на
7
управителя на ищцовото дружество, който от 18 години работи като
технически ръководител в същото, имотът е закупен от дружеството – ищец,
което го стопанисва, като сградата е в добро състояние. Твърди, че не са
депозирани искания от страна на ответното дружество за извършване на
ремонт. Трафопостът е на разстояние около 300 м от имота на Металстрой –
до него е този на Примекс и Изопещ, а след това е трафопоста. Описаното
съответства на приетия по делото ситуационен план.
От разпита на св. А. А., работил като ръководител група
поддържане към КЕЦ – Пловдив Юг, се установява, че работата му е
включвала поддръжка на трафопостове, като в годините многократно е
посещавал процесния, тъй като е част от мрежата на ЕР Юг – кабелните
линии са 20 кV, като там е част от резервното захранване на Митницата.
Посочва, че от 2006 г. нещата се променяли, като първоначално в трафопоста
имало собствен персонал – електротехници, които поддържали ниското
напрежение. Същият не е бил на електроразпределителното дружество, а е
бил към завода. През 2017 г. са извършвани ремонти на трафопоста, като
същият се поддържа от ЕВН. Кабелните линии средно напрежение винаги са
се поддържали от ЕВН. Извършен е ремонт на покрива, а впоследствие с
пълно изключване на всички съоръжения – горене на масло в едната машина,
промяна на изолатори, селектиране на предпазители средно напрежение.
Ремонтът се сочи, че е осъществен съгласно договор за оперативно
обслужване с ЕВН и фирмата – собственик на трафопоста, като не си спомня
името на фирмата, но помни, че името на управителя е Д.. Знае и за договор с
фирма за поддръжка на трафопоста. Ремонтните дейности на покрива се
твърди, че са платени от ЕВН на база анекс към договора за поддръжка, анекс
за констатиран обходен лист, тъй като е имало теч. Протокол № 1 от
25.07.2017 г. е предявен на св. Аянски, който заявява, че този протокол е
свързан с ремонта на покрива. Посочва, че макар и да е изписан имота на И.
Д., то той го е и замествал и затова е подписал протокола със запетая над
подписа. Свидетелят сочи, че е подписал протокола, като е проверил, че са
изпълнени дейностите и се е качил на покрива. На всеки 6 месеца се правел
обходен лист, като е констатиран теч, без отстраняването на който би могло
до има непоправими повреди с големи материални стойности. Свидетелят
потвърждава, че ремонт на съоръженията е правен след ремонт на покрива,
защото е трябвало да се изключи електрозахранването, като преди това се
уведомят потребителите. Ремонтът на съоръженията е продължил цял ден,
като името Изопещ не му говори нищо. Като собственик на трафопоста се е
представял г- н Д..
Във връзка с предявения насрещен иск ответникът е представил и
са приети като писмени доказателства споразумение за оперативно
управление на енергиен обект, сключен на 21.06.2017 г. с „Металстрой“ АД,
по силата на който е уговорено оперативното управление на съоръженията в
трафопоста. На същата дата е сключен и договор за осигуряване на
техническо обслужване на енергийни обекти и съоръжения и достъп през тези
8
съоръжения за целите на преноса и разпределението на електрическа енергия
до други клиенти на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По силата на този
договор ответното дружество се е договорило с „Металстрой“ АД да му
предостави достъпа до собствените му съоръжения за целите на преноса и
разпределението на електрическа енергия до трети клиенти, срещу което
ответникът да осъществява техническо обслужване на енергиен обект с
диспечерско наименование ТП „Промишлена вентилация“. Състоянието, в
което е предаден за обслужване трафопоста, е описано в подписан протокол
между страните, като е констатирана необходимост от ремонт на покрива на
трафопоста с цел отстраняване на теч. В замяна на достъпа да трафопоста,
страните са се договорили ответното дружество да заплати на изпълнителя
стойността на ремонта на покрива. На 25.07.2017 г. е подписан протокол № 1,
в който е отразено, че е извършена хидроизолация на покрив и бордове на
обща стойност 3163.15 лв. с ДДС, като на 27.07.2017 г. сумата е преведена на
дружеството изпълнител „Екоефект билд“ ЕООД.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата
експертиза, изготвено от инж. С. Ж. се установява, че стойността на
претендираните за извършени СМР е 3043.83 лв. с ДДС, която увеличава
стойността на сградата със сумата от 2260 лв. Вещото лице посочва, че
голяма част от отразените в протокола от 25.07.2017 г. дейности са скрити
работи и не могат да се установят към настоящия момент. На база
извършените измервания на място, вещото лице установява доставка и
полагане на циментова замазка за наклони пред барбакани, доставка и
полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка
– Sagitta, демонтаж на съществуваща гръмоотводна инсталация на стойки и
доставка и полагане на грунд за метал по ламаринени шапки. От разпитания
по делото свидетел във връзка с приетите по делото писмени доказателства
съдът е приел, че се установява факта на извършване на сочените ремонтни
дейности на покрива, които съгласно заключението на вещото лице Ж. са
довели до увеличаване на стойността на имота със сумата от 2260 лв. Вещото
лице установява на място извършването на посочените действия, касаещи
покрива и, доколкото свидетелят на ищеца не сочи да са извършвали
ремонтни дейности, съдът е приел, че са извършени за сметка на ответното
дружество от лица, на които е възложено това по силата на сключените
договори и анекси.
Така установените факти от първоинстанционния съд са правилно
възприети и се споделят от въззивната инстанция. Пред състава на окръжния
съд не се събраха нови доказателства, като се възприеха именно така
посочените факти.
Предмет на въззивното производство, както вече се отбеляза, е
решението в частта му, с която е уважен първоначално предявения иск. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Доводите, които се навеждат във въззивната жалба, са свързани с
9
оспорване правото на собственост на въззиваемата страна и с начина на
изчисляване на обезщетението, което следва да се заплати от жалбоподателя.
Както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд,
позовавайки се на изложеното в решение №198/26.11.2010 г. по търг. дело №
1025/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, уважаването на иск за заплащане на
обезщетение за ползването на определена вещ по чл.59, ал.1 от ЗЗД
предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно
основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези
предпоставки следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни
изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение
собствеността и/или ползването на която такива съществуват. Когато вещта е
със статут на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на
страната, по смисъла съответно на т. 23 и т. 22 от ДР на ЗЕ, по отношение на
него е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалния закон
– ЗЕ.
В решение № 179/18.05.2011 г. по търг. дело № 13/2010 г. на II-ро
търг. отд. на ВКС и постановените и позоваващи се на него решение №
6/02.02.2015 г. по търг. дело № 184/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и
решение № 291/27.02.2015 г. по гр. дело № 4016/2014 г. на I-во гр. отд. на
ВКС е прието, че при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях,
собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато
не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 (сега ал. 8) от
ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да
заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на
техния собственик на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, което обезщетение следва
да се определи на база приетата от ДКЕР методика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия.
Съгласно чл.3 от Методиката, изчислението се извършва по
формулата в чл. 3.1, съгласно която разходите на лицето, предоставящо
достъп за обслужване на уредбите и съоръженията, са не действително
направените разходи за съответния период, а балансовата стойност по
инвентарните книги към края на годината, предхождаща предоставянето на
достъпа, на съответните дълготрайни материални активи – уредби или
съоръжения, до които се предоставя достъп, умножена по коефициент за
обслужване. Съгласно §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ (в сила от 01.05.2018 г.), в
случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован
отказ по ал.4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от
страна на собствениците по ал.1 е длъжно да плаща наем по методика,
10
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението. В този смисъл – че размера на обезщетението се определя въз
основа на методика – е и решение №198/12.03.2021 г. по гр.д. №1204/2020 г.
на ВКС, III г.о.
Относно правото на собственост на „Изопещ“ ООД от състава на
районния съд са изложени подробни, обосновани и законосъобразни
съображения, които напълно се споделят и настоящата инстанция препраща
към мотивите на първата инстанция в тази им част. С оглед направените
възражения в жалбата, следва да се посочи и следното:
Неоснователно е твърдението, че посоченото дружество не е
придобило правото на собственост върху трафопоста, тъй като праводателят
му не е придобил собствеността.
Обектът е бил включен в приватизационна сделка според
описанието, дадено в техническо досие/информационна карта на обект за
оценка (л.12 от първоинстанционното дело), заплатен е, което се установява
от писмо до „Пещостроене и изолации – монтажи“ АД (л.11). Въз основа на
представените документи от извършената приватизация, праводателят
„Пещостроене и изолации – монтажи“ АД е признат за собственик с
нотариален акт №15, том I, рег. №800, нот.дело №79/99 г. на нотариус Н. Х. –
С. (№108, том 8/13.04.1999 г. на Служба по вписванията Пловдив) на
недвижим имот, включително и външен трафопост със застроена площ 88
кв.м (л.100 от първоинстанционното дело).
С предварителен договор за продажба на недвижим имот от
25.09.2002 г. (л.102 и сл.) „Пещостроене и изолации – монтажи“ АД се
задължило да прехвърли на „Изопещ“ ООД собствения си имот, описан в
посочения нотариален акт, включително сграда за външен трафопост със
застроена площ от 88 кв.м. Уговорени са съществените условия на договора
за продажба.
С определение от 13.09.2006 г. по т.д. №570/2004 г. на ПдОС е
одобрена постигнатата между страните по делото спогодба, като е обявен за
окончателен описания предварителен договор, с който „Пещостроене и
изолации – Монтажи“ АД продава на „Изопещ“ ООД собствения си
недвижим имот, а именно 2500/21040 идеални части от парцел I –
Промишлени монтажи, целият с площ от 21040 кв.м за имот СО
„Промишлени монтажи“, ведно с изградените в имота метален навес със
застроена площ от 720 кв.м, бояджийна със застроена площ от 117 кв.м,
сграда за външен трафопост със застроена площ от 88 кв.м, баня – тоалетна
със застроена площ от 36 кв.м, както и складова сграда със застроена площ
от 1152 кв.м. Въз основа на съдебния акт „Изопещ“ ООД се е снабдило с
нотариален акт за собственост на недвижим имот №177, том VI, рег. №11039,
дело №1135/2006 г. на нотариус С. К. (вх. рег. №34554/28.11.2006 г., акт
№134, том 119, дело №27439/06 г. на СВ Пловдив) за правото на собственост
върху имота.
11
След извършена доброволна делба между съсобствениците на
имотите с нотариален акт №73, том I, рег. №585, дело №61/2016 г. на
нотариус С. К. (л.109 и сл.), „Изопещ“ ООД е получило в дял ПИ с
идентификатор 56784.536.175 с площ от 2414 кв.м, съответстващ на УПИ IV-
536.175 със запазване на съществуващото застрояване, както и 100/367
идеални части от ПИ с идентификатор 56784.536.177 с площ от 367 кв.м,
предвиден за улица.
Въз основа на изложеното, праводателят на „Изопещ“ ООД е
придобил собствеността върху имота чрез приватизационна сделка,
прехвърлил е собствеността върху трафопоста на първоначалния ищец, като
„Изопещ“ ООД се явява собственик на посочения обект. Както правилно е
отбелязал и първостепенния съд, позовавайки се както на показанията на св.
Т., така и на схемата на л.86, трафопостът се намира до бул. К**, в имота на
„Изопещ“ ООД, следват имоти на „Примекс имоти“ ЕООД, като едва след
това е имота на „Металстрой“ АД. Други твърдения от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД във връзка с оспорване правото на
собственост не са наведени. Ето защо се прие твърдението на жалбоподателя,
че „Изопещ“ ООД не е собственик на имота, за неоснователно.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят
осъществява фактическа власт (стопанисва) процесния трафопост, като чрез
него се захранва част от Митница Пловдив. С оглед установеното ползване,
без да е заплащано обезщетение на собственика на трафопоста, дружеството
жалбоподател се е обогатило за сметка на „Изопещ“ ООД, поради което
следва в полза на последното дружество да се присъди обезщетение.
И теорията, и съдебната практика са категорични, че в казуси като
настоящия, когато между страните не е сключен договор, размерът на
обезщетението се определя по приетата от КЕВР Методика за определяна на
цените за предоставен достъп до преносно или разпределително предприятие
от потребителя през собствените му уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, като
съображенията на първостепенния съд в тази част са правилни.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че размерът
на обезщетението следва да се определи по реда на чл.3.2, а не – по чл.3.3 от
Методиката, както е посочено от състава на районния съд. Касае се за особен
вид отношения, като за тях намират приложение разпоредбите на ЗЕ. Според
настоящия състав разпоредбата на чл.3.3 (в случай, че лицензиантът изрази
несъгласие с определената по предходната точка стойност на
дълготрайните материални активи, или лицата, предоставящи достъп, не
разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за
стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност) намира
приложение в два случая: 1. Когато лицензиантът не е съгласен с
определената стойност на ДМА; 2. Когато липсва информация за балансовата
12
стойност. В случаи като настоящия обаче, когато балансовата стойност е
известна, следва при определяне размера на обезщетението да се прилага
т.3.2 от Методиката – стойността на ДМА в уредби и/или съоръжения е
балансовата им стойност от инвентарните книги на юридическите лица,
предоставящи достъп, към края на годината, предхождаща прилагането на
цената за предоставен достъп. Ето защо не се възприема извода на състава
на районния съд, че под балансова стойност се разбира справедливата
стойност на актива към датата на финансовия отчет. Именно ищецът е този,
който посочва данните съобразно баланса си. Както вече се посочи, касае се
за вещ под особен режим, като изводите на първостепенния съд се явяват
неправилни и незаконосъобразни.
В методиката са определени компонентите, използвани при
изчисляване на цена за достъп, като е прието, че изчислената цена за достъп е
пределна, а при съгласие между страните може да се определи и по – ниска.
Такова съгласие обаче не е постигнато.
В конкретния случай от заключението на допълнителната СТЕ,
изготвена от вещото лице Л. К. (л.78-81) се установява цената за достъп за
всяка от годините в периода от 2015 г.- 2020 г. – съответно в размер на
1518.07 лв.; 1830.47 лв.;1749.11 лв.;1620.86 лв.;1566.84 лв. и 705.47 лв., като
общия размер е 8990.80 лв. без ДДС или 10788.96 лв. с ДДС. Именно с тази
сума се е обогатил жалбоподателя за сметка на въззиваемата страна. Искът е
основателен и доказан в този размер. Решението в частта, в която е уважен
иска – за разликата над 10788.84 лв. до уважения размер от 19306.60 лв. е
неправилно и незаконосъобразно, като следва да се отмени и искът за
посочената разлика да се отхвърли. В останалата част решението е влязло в
сила.
Правилно е присъдена и законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба – 20.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Изложеното налага корекция на първостепенния акт и в частта
относно разноските. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на още 22 лв. съобразно уважената част, респективно – да се намалят
присъдените разноски на въззиваемата страна на 1106 лв. съобразно
уважената част от иска.
Неоснователно е искането за присъждане на допълнително
разноски пред първата инстанция съобразно приложения списък. Относно
юрисконсултското възнаграждение и заплатения депозит съдът се е
произнесъл.
Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 386.13 лв.
държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261892/06.07.2021 г., постановено
по гражданско дело №5268/2020 г. по описа на РС - Пловдив, V граждански
състав, в частта, в която „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. Христо
Г. Данов № 37, е осъдено да заплати на „Изопещ“ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. ***, обезщетение за ползване на сграда за външен трафопост с
идентификатор № *** с площ от 87 кв.м, с предназначение за енергийно
производство, разположен в поземлен имот ***, за периода от 20.05.2015 г.
до 20.05.2020 г., равняващо се на цената за предоставения достъп, с която
сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца в размер на 10788.96 (десет
хиляди седемстотин осемдесет и осем лв. деветдесет и шест ст.) лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 20.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски
в размер на 1106 (хиляда сто и шест) лв. съразмерно на уважената
претенция.
ОТМЕНЯ решение №261892/06.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №5268/2020 г. по описа на РС - Пловдив, V граждански
състав, в частта, в което е осъдено „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на „Изопещ“ ООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. ***, обезщетение за ползване на сграда за външен
трафопост с идентификатор № *** с площ от 87 кв.м, с предназначение за
енергийно производство, разположен в поземлен имот 56*** за периода от
20.05.2015 г. до 20.05.2020 г., равняващо се на цената за предоставения
достъп, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, за
разликата над 10788.96 лв. до уважения размер от 19306.60 лева с ДДС, и в
частта относно разноските по главния иск, присъдени в полза на „Изопещ“
ООД, за разликата над 1106 лв. до 1979 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изопещ“ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. Бдин №8, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н
14
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, иск с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на сграда за външен трафопост
с идентификатор № *** с площ от 87 кв.м, с предназначение за енергийно
производство, разположен в поземлен имот ***, за периода от 20.05.2015 г.
до 20.05.2020 г., равняващо се на цената за предоставения достъп, с която
сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, за разликата над 10788.96
(десет хиляди седемстотин осемдесет и осем лв. деветдесет и шест ст.) лева
до сумата от 19306.60 (деветнадесет хиляди триста и шест лв. и шестдесет
ст.) лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „Изопещ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
****, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г.
Данов № 37, направените разноски в размер на още 22 (двадесет и два) лв.
пред първата инстанция и 586.13 (петстотин осемдесет и шест лв. и
тринадесет ст.) лева пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15