П Р
О Т О
К О Л
Град София, 01 юли 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН
КИРИЛОВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1945 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14.50 ч., се явиха:
/Във
връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством двупосочна онлайн аудио и видео връзка чрез
програма „Skype“
в 5–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.Д.П. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.Д.П.: Чувам и виждам добре всичко.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора
– гр.София, присъстващ в помещението
в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез аудио и видеоконферентна връзка, с представено по
делото пълномощно.
Във
връзка с направено искане от осъденото лице за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило уведомително писмо от САК № 46543/20 г., съгласно което за
служебен защитник на осъдения П., е определен адв.В.Д. – от САК, който се явява в съдебна зала.
Адв.Д.:
Запознах се с материалите по делото,
организирал съм защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.Д.П.: Поддържам искането, нямам възможност да заплатя адвокатско
възнаграждение, желая служебен защитник. Не сме разговаряли с адв.Д., но той
каза, че е организирал защитата ми, така, че няма проблем.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се назначи адв.Д. за служебен
защитник.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Да се назначи адв.Д..
СЪДЪТ, като съобрази основателността на
направеното искане от осъдения Д.Д.П. за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, който да осъществи правна помощ по
отношение на осъденото лице по това производство, обстоятелството, че осъденият
П., предвид заявеното от него, няма възможност да заплати адвокатско
възнаграждение, а интересите на правосъдието изискват същият да бъде защитаван,
НАМИРА, че са налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
осъдения Д.Д.П. – адв.
В.Д. – от САК.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения П. и с процесуалния
представител на Н-ка на СЗЦ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в
това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
Д.Д.П.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно–специално
образование, месторабота преди задържането – в транспортна фирма като „поддръжка”,
жител и живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения П. в
процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.П.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена
молба от осъдения Д.Д.П., с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.П.: Поддържам молбата.
Адв.Д.: Няма да сочим доказателства,
нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Изпратил съм актуална справка,
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице, която
моля да приемете.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ постъпилата актуална
справка от Затвора – гр. София, на прокурора и на защитата – за запознаване и
становище, а съдържанието на същата – РАЗЯСНИ на осъдения.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на постъпилата
актуална справка от Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното на осъденият Д.Д.П. наказание „лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство постъпилата актуална справка от Затвора – гр. София – рег. № 189 от 30.06.2020 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Д.Д.П. наказание „Лишаване от свобода“
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като
неоснователна, тъй като – за да може да бъде условно предсрочно освободен,
молителят трябва да се е поправил, а според сведенията от затвора – това не е
така.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на
Началника за затвора също е отрицателно. Налице е само първата предпоставка за
УПО, рисковете от рецидив и вреди са във високи стойности; дефицитите по
проблемните зони не са преодолени и работата по тях би следвало да продължи,
независимо от малкия остатък; прогресивната система не е започнала да се
изпълнява, в резултата на което не са изпълнени и целите и задачите в плана на
присъдата, с оглед на което молим да не уважавате молбата за УПО.
Адв.Д.: Моля да уважите молбата на
осъдения по следните съображения: Съгласно представената днес справка, налице е
първата предпоставка за УПО, а именно – осъденият да е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание, а що се отнася до втората предпоставка –
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, считам и, че тя е налице.
Вярно е, че в становището си от 19.05.2020 г., гл.инспектор С. твърди за
осъдения, че са налице дефицити по отношение на нагласите, отнасящи се до
криминалното му минало, начин на живот и обкръжение, употребата на наркотици,
уменията за мислене в проблемни ситуации, несъобразяване със законите и
извършване на деяния, застрашаващи обществото. Същевременно обаче, в доклад от 19.05.2020
г. на Инспектор СДВР М., за П. се сочи следното: „….в повечето случаи се
солидализира с общността; контактува с определени хора, но се старае да бъде
по–толерантен; избягва ситуации на междуличностно противопоставяне; към
служителите показва уважение; старае се да изпълнява трудовите си задачи;
старае се са спазва реда и режимните ограничения. В тази връзка няма допуснати
нарушения и наложени наказания. Рискът от вреди към лишените от свобода, към
него самия, и служителите, е нисък…” Считам, че старанието, което осъденият
полага, за по–голяма толерантност спрямо другите, за изпълнение на трудовите си
задачи, за спазване на реда и на наложените ограничения, както и
солидализирането му с общността, в която се намира, уважението към длъжностите
лица, липсата на нарушение на вътрешните правила в мястото за лишаване от
свобода и избягването на конфликтни ситуации, категорично свидетелстват за поправяне
на П. в затвора. По тези съображения, моля да уважите молбата на същия за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.П. /в своя защита/: Моля да одобрите
молбата ми за УПО.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Д.Д.П.: Моля да бъда освободен, като ми
наложите пробационна мярка.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Д.Д.П., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него общо
наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 година.
В днешното с.з., представителите на
СГП и СЦЗ изразяват тъждествени становища, относно неуважаване на молбата на
осъдения.
В конкретика, СГП сочи, че не е
налице втората предпоставка – досежно достатъчно данни за поправяне на
осъденото лице, доколкото от сведенията на СЦЗ, това обстоятелство не се установява.
Представителят на СЦЗ посочва, че е
налице единствено първата предпоставка за приложение института на условно
предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, като счита,
че липсват достатъчно доказателства за трайното му поправяне, отчитайки, че рисковете
от рецидив и вреди са във високи стойности; дефицитите по проблемните зони не
са преодолени и работата по тях би следвало да продължи, независимо от малкия
остатък от наложеното спрямо П. наказание. В тази връзка
и предвид обстоятелството, че не са изпълнени целите и задачите в плана на
присъдата, пледира молбата на същия да бъде оставена без уважение.
В обратен синтез е становището на
адв.Д., който счита, че са налице и двете изискуеми предпоставки за УПО. В тази
връзка защитата отчита, че освен, че осъденият е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание, същият е дал и достатъчно доказателства за своето
поправяне, по отношение на които се позовава на отразеното в доклада на ИСДВР,
с оглед на които съображения моли молбата на осъдения П. за УПО да бъде уважена.
В своя защита и в последната си
дума, осъденото лице моли да бъде условно предсрочно освободен, като спрямо
него бъде постановена пробационна мярка.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ констатира, че осъденият
П. *** на 22.12.2019 г., когато по отношение на същия, с начало 13.03.2020 г.,
е приведено в изпълнение наложеното му едно
общо наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 година, определено му по
НОХД № 18784/19 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, от 26.02.2020 г., по което
са групирани наложените му наказания по НОХД № 4878/19 г. по описа на СГС, НО,
12 състав и по НОХД № 18784/19 г. по описа на СРС, НО, 10 състав. Така определеното
на П. едно общо наказание, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, е постановено
да бъде търпяно при първоначален „строг” режим.
Съгласно приложените по делото
материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като писмено
доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че П. е
изтърпял фактически и всичко от наказанието – в размер на 9 месеца и 28 дни,
който срок, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в
конкретния случай, с оглед данните за съдимостта на П., следва да бъде приет
като такъв, относим към наличието на първата формална предпоставка за
приложение института на УПО по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото
П. е изтърпял много повече от половината от наложеното му общо наказание в
размер на 1 година „Лишаване от свобода“, фактически и всичко в размер на 9
месеца и 28, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 2 месеца и 2
дни.
Същевременно обаче, СЪДЪТ НАМИРА, че от доказателствените
материали по делото не се установява по необходимия убедителен и категоричен
начин наличието на втората предпоставка за приложение института за УПО, а
именно – доказателства, че така изтърпяната от П. част от наказанието, е
оказала необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително
въздействие. В разпоредбата на чл.439а, ал.1 и ал.2 НПК, са посочени
доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне на осъдения, които
се свеждат до прояви на добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установяват от оценката на
същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“.
В този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА, че в приложените становища от затворническата администрация,
се изразява изцяло негативно мнение за постановяване на УПО по отношение на осъдения
П., с оглед обстоятелството, че независимо, че същият е изтърпял повече от ½
от наложеното му наказание, планът на присъдата не е изпълнен и продължават да
са налице определените дефицити касателно нагласите, отнасящи се до
криминалното му минало, начин на живот и обкръжение, употреба на наркотици,
уменията за мислене в проблемни ситуации, несъобразяване на законите и
извършване на деяния, застрашаващи обществото. Тези отрицателни данни, според длъжностните
лица при затворническата администрация, показват подценяване на проблема,
наличен при осъденото лице, проявена импулсивност и склонност към силни
усещания, които могат да го доведат до безразсъдни действия. С оглед на това,
както Началникът на СЦЗ, така и на ЗО „Кремиковци”, където понастоящем П.
пребивава, дават достатъчно категорично становище за това, че корекционната
работа по отношение на П. следва да продължи, макар и в оставащия малък времеви
период.
Напълно идентично с изложените по –
горе становища е и това на ИСДВР, с оглед описаната в доклада съдържимост на
фактите, по отношение поведението на П. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода и оценката на администрацията предвид отчетените при него проблемни
зони. Действително, както бе отчетено от адв.Д., в цитирания доклад се съдържат
известни положителни данни за личностното и поведенческо проявление на П., в
насока на това, че същият поддържа ограничени контакти – дистантен и предпазлив
е; в повечето случаи се солидализира с общността, като контактува с определени
хора, стараейки се да бъде толерантен; актуалното му поведение е ориентирано
към самосъхранение, сигурност и спокойствие, чрез избягване на натоварвания,
допълнителни отговорности и опасности. Посочва се, че П. избягва ситуации на
междуличностно противопоставяне, както и, че към служителите от затвора показва
уважение; старае се да изпълнява трудовите си задачи; старае се да спазва реда
и режимните ограничения, поради което не са допуснати от същия и нарушения, за
което съответно няма и наложени наказания.
Същевременно, тези отчетени добри характеристики
за личността и поведението на П. по време на престоя му в местата за лишаване
от свобода, са изолирани от всички други данни и от оценката на администрацията
на затвора, касателно наличните множество проблемни зони при П., които са сериозни
такива. Така се отчита, че първоначално регистрираните стойности на риск от
рецидив при П., са с изключително високи стойности – 98 точки, които, въпреки
провежданата спрямо него корекционна дейност, до момента остават актуални и
непроменени. Отчетените дефицити, по отношение на които следва да продължи корекционната
работа спрямо осъдения, са в зона „настоящо правонарушение”, за което се приема,
че е користно, като П. се изразява като насилствен правонарушител; в зона
„отношение към правонарушението” се отчита, че същият не приема отговорност за
извършеното престъпление, не осъзнава вредата от него и не приема присъдата си
за справедлива; в зона „управление на финанси” се отчита, че липсва финансова
стабилност и умение за разпределение на средствата си, разчита на доходи от
престъпна дейност; по отношение зона „начин на живот” се констатира, че П. е
приобщен към криминални среди с прояви на необмислено, безразсъдно и рисково
поведение. Сочи се, че П. е осъждан за притежание на наркотични вещества, като
е споделял, че често употребявал такива. Посочва се също, като отрицателна
характеристика тази, че П. е осъждан и за средна телесна повреда и за други
престъпления от общ характер, като среща трудности с овладяване на гнева си. По
отношение зона „умения за мислене“ се отчита, че П. не осъзнава изцяло, че има
проблеми и не търси алтернативи за разрешаването им; не предвижда и не осъзнава
последствията от постъпките си; склонен е да пренебрегва разбиранията на
другите, импулсивен и ситуативен е.
С оглед на така определените
проблемни зони в поведенческото проявление на П., становището на ИСДВР, който осъществява
основно индивидуалната консултативно–корекционна работа с П., е затова, че рискът
от вреди продължава към настоящият момент да бъде непроменен, като в плана на присъдата
са включени корекционни мерки за въздействие върху тези дефицитни зони, които
до момента не може да се каже, че са изпълнени, тъй като П. се отнася с апатия
към корекционния процес. В прогнозата за личността на осъденото лице се отчита,
че въпреки провежданата корекционна дейност по отношение на П., не се
установява категорично положителна промяна в него. Стойностите на риск от рецидив
и вреди остават високи, доколкото П. показва трайно изградени криминални
нагласи, привързан е към криминални среди, лесно се влияе от криминално
обкръжение, с прояви на безразсъдно и рисково поведение е, поради което и
категорична преценка, че същият се е поправил, към настоящият момент не може да
бъде дадена.
Изложеното в доклада на ИСДВР, СЪДЪТ ОТЧИТА и въз основа на приложените
към затворническото досие доказателствени източници, от които се установява, че
спрямо П. действително няма налагани наказания, за извършени от него дисциплинарни
нарушения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, но няма и
никакви награди, тъй като не е дал повод за това. Не без значение е факта, че
същият не е изразявал никога желание да участва в организираните в пенетенциарните
заведения мероприятия, нито да работи, като до момента е пасивен и незаинтересован.
Установява се действително и факта, че П. е осъждан в минало време и за други
извършени от него престъпления от общ характер, като последното осъждане е
шесто поред – за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, което престъпление е от дата
07.05.2019 г. и за което присъдата е влязла в сила на 26.02.2020 г.,
изпълняваща се и към момента. Другите престъпления, за които П. е бил осъждан в
миналото, са били насочени срещу телесната неприкосновеност на личността на
определен човек; няколко такива са и засягащи обществените отношения, свързани
със собствеността на различни граждани, които данни обуславят една изключително
нестабилна характеристика за поведението на осъденото лице и определено говорят
за трайно изразени криминални нагласи към извършване на правонарушения, за неизменна
устойчивост към осъществяване на разнородни по вид престъпни деяния.
В този смисъл, независимо от
дадените минимални добри характеристики за осъденото лице, СЪДЪТ ОТЧИТА, че преобладаващи са отрицателните такива – за него
като личност, и като поведенческо проявление, което според настоящия съдебен
състав и предвид дефицитите в социалната и емоционална зрялост на осъденото
лице, налагат по–дълговременен контрол за стабилизиране на нагласите му за
просоциално вграждане. Дори в първоначално даденото експертно–психологическо
становище от психолог при СЗЦ, се отчита, че П. не е изключено да реагира
враждебно и агресивно спрямо други лица, инфантилен и социално незрял е за
възрастта си, което е предпоставка за манипулация от страна на лишени от
свобода.
В тази насока, независимо от малкия
остатък, който следва да бъде изтърпян от П., настоящият съдебен състав, като
съобрази плана за присъдата, с ясно отчетливи цели и задачи за нейното
изпълнение, СЧИТА, че следва да продължи корекционният процес до изтърпяване в
цялост на наложеното спрямо осъдения наказание „лишаване от свобода“, за да
може да бъде оказано необходимото, поправително въздействие върху него, с цел
трайно поправяне и възприемане на позитив за бъдещ законосъобразен начин на
живот. СЪДЪТ СЧИТА, че следва да
бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие от страна на затворническата
администрация спрямо П., независимо от апатията му към корекционната дейност,
която се провежда спрямо него, доколкото и в плана на присъдата се отразява
липса на каквато и да е мотивация в П. за това, заложените в този план цели и
задачи да бъдат изпълнени. С оглед на изложените съображения и предвид
необходимостта от стабилизиране личностната и поведенческа характеристика на осъдения
П., нуждата от съобразяването му с обществено приемливите правила и норми на
поведение, от възприемане на необходимата поука за бъдещо непротивоправно
поведение, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че така подадената молба следва да
бъде оставена без уважение, тъй като не са налице безспорни, убедителни и
категорични доказателства за трайно
поправяне на осъдения П. към настоящият момент.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Д.Д.П.
– роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно–специално
образование, месторабота преди задържането – в транспортна фирма като
„поддръжка”, жител и живущ *** – за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо
него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 1 година, който остатък се равнява на 2 месеца и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22
НПК.
Адв.Д.:
Моля за копие от протокола.
С оглед направеното искане от защитата, да се издаде препис
от протокола от днес проведеното с.з., на адв. Д..
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.30
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: