Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 186
08.04.2020 г.
Днес,
08.04.2020 г., Йовка Бъчварова, съдия – докладчик по гражданско дело № 508 по
описа на РС Котел за 2019 г., след като разгледах материалите по делото,
установих следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба по реда на чл.422 от ГПК, подадена от „Теленор България“ ЕАД срещу Г.Л.К.. Твърди се, че в полза
на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 233/17.07.2019 г. по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 358/2019 г. на РС Котел. Искът се предявявал
след дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Към установителния
иск се съединяват и осъдителни искове, основани на други правоотношения,
възникнали между страните.
Съдът,
при направена проверка на редовността на исковата молба, установи следното :
В
заявлението, по повод на което е издадена заповедта за изпълнение, са претендирани следните суми :
1/372.48
лева, представлващи незаплатени услуги по договор за
мобилни услуги от 17.05.2018г., ползвани за периода от 17.05.2018г. до
24.08.2018г., за които била издадена фактура от 25.08.2018г., с краен срок на
плащане 09.09.2018г.
2/377.95
лева,представляващи неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги, равнима на трикратния размер на
месечните абонаменти.
3/28.56
лева, представляващи мораторна лихва за периода от
10.09.2018г. до 12.06.2019г.
4/Законната
лихва от 05.07.2019г.
Заповедта
е издадена за всички суми, както и за сумата 205.00 лева разноски.
В
исковата молба са изложени следните фактически обстоятелства : Твърди се, че на
17.05.2018г. бил сключен договор за мобилни услуги, по силата на който на
ответника било предоставено ползването на мобилен № 0886/409873 по абонаментен
план Тотал 44.99лв. Претендира се присъждане на
неплатени по този договор услуги в размер на 120.69 лева, дължими за периода от
17.05.2018г. до 24.08.2018г.
Твърди
се, че договорът бил едностранно прекратен по вина на ответника, поради което
се претендира неустойка в размер на 112.48 лева.
Тези
два иска са допустими, тъй като между фактите, изложени в заявлението по чл.410
от ГПК, и тези в исковата молба, е налице идентитет.
Недопустимо
обаче ищецът е предявил и установителен иск по чл.422
от ГПК, с който претендира присъждане на неустойка в размер на 265.48 лева,
дължима при предсрочното прекратявяне на договора за
лизинг, сключен на 17.05.2018г., щом това вземане не е било заявено в
заповедното производство.
Исковата
молба е нередовна, тъй като претенциите за неустойки за прекратяване на двата
договора са предявени общо по реда на чл.422 от ГПК.
На
ищеца следва да се дадат указания да
прецизира и петитума на исковата молба:
1/
Петитумът на установителния
иск по чл.422 от ГПК за вземането на неустойка по договора за мобилни услуги да
се формулира за сумата 112.48 лева, съобразно изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения.
2/За
вземането за неустойка по договора за лизинг да се формулира петитум, съобразно изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения – за сумата 265.48 лева, като този иск
следва да бъде осъдителен, а не установителен.
След
уточняване на цената на предявените искове, ще бъде определена и дължимата
държавна такса.
Ръководена от
гореизложените съображения
Р
А З П О Р Е Ж Д А М:
УКАЗВАМ на ищеца, че исковата молба
е нередовна и му давам едноседмичен срок, в който да
изпълни указанията на съда, съобразно
мотивите.
ДОПЪЛНИТЕЛНАТА молба да
се представи с препис за връчване
на ответника.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че
при неизпълнение на дадените указания
в срок съдът ще прекрати производството
по делото в нередовната му част.
С
Ъ Д И Я :