М О
Т И В И
към
Присъда, постановена по НОХд.№ 246/2012г. по описа на РС-Б.с.
Подсъдимият К.С.К.
***, е предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1
от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, през месец
декември 2010год. в с.С.,
обл.В., е отнел от владението на И.С.К. *** 1 брой цветен телевизор 21 инча,
марка „LG”, 1 бр.
микровълнова печка „Голдстар”, 1 бр. медна пръскачка за лозе, 1 брой лозарска
ножица, 1 бр. трион, 1 брой газова бутилка 5 литра, 1 бр. бързовар, 1 бр.
юношески велосипед, 1 бр. фенер с батерии, 3 бр. кухненски ножове, 30 метра
ел.проводник 4 кв.мм, 2 броя кувертюри, 1 брой ледека, 2 броя запалки за газова
бутилка, 3 бр. клещи, 1 брой резак за стъкло, 20 буркани с домашна зимнина, 60
празни буркани, 3 броя контакти с две гнезда, 2 броя контакти с четири гнезда,
1 брой ел.удължител 5 метра, 2 броя ел.удължители по два метра, всичко на обща
стойност 392,80лв., собственост на К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал
техническо средство – подбран ключ, и са разрушени прегради, здраво направени
за защита на имот – взломено стъкло на прозорец.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия подсъдим.
В с.з. пострадалият И.С.К.
заяви, че предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от 3245,00лв. -
за имуществени вреди.
Съдът намира, че гражданският иск ще
стане причина за отлагане на наказателното производство, което е недопустимо и
на осн. чл.88 ал.2 НПК, не прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения граждански иск.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия и
поведението му в процеса да се наложено наказание лишаване от свобода малко над
минималния размер, предвиден в закона, като изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 НК, с
изпитателен срок. Счита, че същото ще изиграе ролята си за постигане целите по
чл.36 НК.
Служебният
защитник на подс.К. - адв.А.М. изразява становище, че при определяне на
наказанието следва да се вземат предвид направените самопризнания от подсъдимия,
съжалението му за извършеното деяние. Изразява становище, че следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер като
изпълнението на същото бъде отложено по чл.66 НК.
Подсъдимият
признава изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на
съкратено съдебно следствие. Признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.
С оглед на направеното самопризнание от подс.К.
и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс.
К.С.К. е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес с.С., обл.В., ул. „Илия Мусков” №13. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, не е осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
К.С.К. ***.
Свидетелят – пострадал И.С.К. ***
в с.С., на ул.„Тодор Каблешков" №8,
той притежава наследствена къща, която
не е постоянно обитавана. Свидетелят К. за последно бил в дома си в с.С.
на 11.11.2010 г., когато си тръгнал за гр.С.. Преди това заключил всички врати
и обезопасил прозорците на къщата.
Подсъдимият К. знаел, че в къщата, находяща се на ул.„Тодор Каблешков" №8, не живее никой. През месец декември 2010 год.
подсъдимият решил да отиде до дома на св.К., за да извърши кражба на
вещи. За целта прескочил оградата на къщата и влязъл
в двора. С подбран ключ, който носел предварително
със себе си, отключил катинара на входа на къщата, от където проникнал в помещенията й. Също така подсъдимият счупил и едно от стъклата на прозорците на етажа,
за да проникне в помещението. Така през месец декември 2010 г. подсъдимият на няколко пъти влизал в
помещенията на къщата и изнесъл от там 1 брой
цветен телевизор 21 инча, марка „LG„, 1 бр.микровълнова печка "Голдстар",
1 брой медна пръскачка за лозе, 1бр.лозарска
ножица, 1 брой трион, 1 брой газова бутилка 5 литра, 1 брой бързовар, 1 брой
юношески велосипед, 1 брой фенер с батерии, 3 броя кухненски ножове, 30 метра
ел.проводник 4 кв.мм, 2 броя кувертюри, 1 брой ледека, 2 броя запалки за газова
бутилка, 3 броя клещи, 1 брой резак за стъкло, 20 буркани с домашна зимнина, 60
празни буркани, 3 броя контакти с две гнезда, 2
броя контакти с четири гнезда, 1 брой ел.удължител 5 метра, 2броя ел.удължители
по два метра. Подсъдимият изнасял вещите и
ги складирал в дома си. След последното проникване той заключил входната врата на къщата с подбраният
ключ, с който бил отключил катинара и се прибрал в дома си. Цветният
телевизор подсъдимият оставил в своя дом, за
да го използват заедно със съпругата си В. Б. и децата им. Също така оставили и зимнината за използване от тях. Останалите вещи-метални, след като смачкал и
обгорил, през месец януари 2011 год. подсъдимият предал в пункт за изкупуване на метални отпадъци,
собственост на „Мад метал 97" ЕООД гр.Б. с., на св. Ц.Р.В. - президент на фирмата, изкупуваща метални
отпадъци. В дома на св. К. в с.С. бил извършен
и оглед на местопроизшествие. С протокол за доброволно предаване от месец март
2012 г. съпругата на подс.К. – В. Б., е предала находящият се в дома им
цветен телевизор, собственост на К.. С разписка телевизорът е върнат на собственика му.
От назначената по досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза е
видно, че стойността на отнетите вещи е
392,80 лв., при МРЗ за страната за периода - 240 лева. Стойността
на телевизора, който е върнат на собственика, е 90,00лв.
Горните фактически положения
се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно -
направените от подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК
на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени
материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото,
същите са категорични, непосредствени и обективни.
От
така изложената по-горе и установена фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият К.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъпление против
собствеността : кражба, като при условията на продължавано престъпление, през
месец декември 2010год.
в с.С., обл.В., е отнел от владението на И.С.К. *** 1 брой цветен телевизор 21
инча, марка „LG”, 1 бр.
микровълнова печка „Голдстар”, 1 бр. медна пръскачка за лозе, 1 брой лозарска
ножица, 1 бр. трион, 1 брой газова бутилка 5 литра, 1 бр. бързовар, 1 бр.
юношески велосипед, 1 бр. фенер с батерии, 3 бр. кухненски ножове, 30 метра
ел.проводник 4 кв.мм, 2 броя кувертюри, 1 брой ледека, 2 броя запалки за газова
бутилка, 3 бр. клещи, 1 брой резак за стъкло, 20 буркани с домашна зимнина, 60
празни буркани, 3 броя контакти с две гнезда, 2 броя контакти с четири гнезда,
1 брой ел.удължител 5 метра, 2 броя ел.удължители по два метра, всичко на обща
стойност 392,80лв., собственост на К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвал
техническо средство – подбран ключ, и са разрушени прегради, здраво направени
за защита на имот – взломено стъкло на прозорец, престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 НК.
За отнемане на вещите подсъдимият е
използвал техническо средство – подбран ключ, с помощта на който е отключил
катинара на входната врата на къщата и
проникнал в помещенията, което обуславя наличието на квалифициращия елемент на
т.4 на чл.195 ал.1 НК. Също така подсъдимият е разрушил прегради, здраво
направени за защита на имот – стъкло на прозорец на къщата, което обуславя
наличието на квалифициращия елемент на т.3 на чл.195 ал.1 НК. Тези
обстоятелство по безспорен начин се установяват както от обясненията на подсъдимия,
така и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи е упражнил фактическа власт. Този умисъл е
доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели,
както и от самопризнанията на подсъдимия.
Налице
е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае
до деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното.
При
горните съображения, съдът с присъдата си призна подс.К. за виновен в извършено
престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, по който текст му
наложи наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия К.С.К., съдът се е ръководил изцяло от реда, по който е протекло
наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в частност от
чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Съдът прие като смекчаващи
отговорността на подс.К. обстоятелства –
съдействието на органите на досъдебното и съдебното производство, чистото
съдебно минало, същият е безработен, без средства за препитание, баща на две
деца, за които се грижи. Съдът прие като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, лошите характеристични данни, същият не е възстановил напълно и причинените
вреди. Съдът счита, че наказанието на
подс.К. следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този случай съдът определи
наказанието лишаване от свобода за срок от една година като размерът е в
минималния предвиден от закона. Следвайки императивните правила на чл.58а, ал.1
от НК, съдът намали с 1/3 определеното наказание една година лишаване от
свобода и наложи на подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че са
налице предпоставките не чл.66 ал.1 от НК, а именно: подсъдимият е неосъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигането на целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е наложително да го
изтърпи ефективно. За това и на
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отлежи изпълнените на наказанието от осем
месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С така определеното наказание
съдът намира, че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция
на закона.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе
осъден да заплати в полза на държавата направените
разноски на досъдебното производство.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: