Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 219 от 04.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно
дело № 236 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 260181/17.06.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 118/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
20-1139-001427/07.01.2021 г., издадено от началника на сектор ПП. С посоченото
наказателно постановление на З.И.В., с ЕГН **********, на основание чл. 178е от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 15, ал. 7 от същия закон. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Сектор
ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото.
Ответникът
по касационната жалба – З.И.В., с ЕГН
**********, не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото. С писмен отговор с вх. № 274033/21.07.2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 20-1139-001427/07.01.2021 г., издадено
от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Районният
съд е установил, че на 22.12.2020 г. около 10:00 часа З.В. е паркирал
собствения си лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. № **** в гр. Кюстендил, в парка пред бившето лятно кино. Срещу В.
е съставен Фиш серия GT № 524912, за
нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Той е подал възражение срещу фиша, с което
оспорил извършеното от него нарушение – посочил е, че при паркирането на
автомобила с посока на движение от ул. „Цар Освободител” по ул. „Пауталия” не е имало забранителен знак, който да ограничава
влизането в участъка, посочен във фиша, нито знак, който да забранява престоя
на това място, както и информационна или указателна табела за наличието на
парк, градинка или зелена зона. Във връзка с възражението
административнонаказващият орган е изискал от кмета на община Кюстендил справка
с какво предназначение и отреждане е имотът, находящ се пред бившето лятно кино
при пазара в гр. Кюстендил. От представената справка се установява, че
територията, заключена между улиците „Димитър Пешев”, „Полковник Стефан Манов” и „Хан Аспарух”, а на изток – до пазара и жилищните блокове, е обособена в урегулиран
поземлен имот (УПИ), отреден за „Летен театър и парк” в кв. 257 по застроителния и регулационен план на гр. Кюстендил, като
предвижданията на плана са осъществени и теренът е застроен с парк и летен театър.
На основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП срещу В. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 106587/31.12.2020 г. за нарушение по чл. 15,
ал. 7 от ЗДвП. В. е вписал възражение в акта, като е посочил, че при връчването
на същия му е било обяснено, че на мястото на нарушението е имало табела, която
към момента на неговото паркиране е липсвала. Въз основа на акта и материалите
по административнонаказателната преписка е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите
констатации по акта. В производството пред районния
съд са разпитани К. Г. К. (актосъставител)
и С. В. К. (свидетел при
съставянето на акта). Свидетелят К., който лично е
възприел нарушението, заявява, че на място са били установени три паркирани
автомобила в градинката, на детска площадка, имало подвижни ограждения, които
били свалени за преминаване на автомобили, но не знае кой и поради каква
причина ги е свалил, както и че не знае дали площадката е обозначена, а свидетелят
К. – че не е посетил процесното място и не знае дали има знак, обозначаващ
началото на парка.
Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление, и наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН съответно в акта и постановлението. Формирал
е извод, че на 22.12.2020 г.
около 10:00 часа З.В. е паркирал процесния автомобил пред бившето лятно кино в
гр. Кюстендил, в УПИ, застроен с парк и летен театър, но деянието не е
извършено виновно, доколкото на мястото липсвало каквото и да е означение, че
имотът представлява парк, и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с неведеното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на З.В. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН
и НП са съставени в предвидените за това срокове и от компетентни органи.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства,
относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на
нарушението по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление. При разглеждането на спора районният съд е спазил принципа
по чл. 13 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН за
разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона, и е
обосновал правилен извод за доказаност
на деянието от обективна страна. Правилен е и изводът му за отсъствие
на виновно поведение на дееца. Съображенията, изложени в тази връзка от
районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо
преповтарянето им. Процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд
е постановил правилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260181/17.06.2021
г., постановено по АНД №118/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.