№ 14283
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101496 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. М. Т., чрез адв. М. П., срещу „К.“
ЕАД, ЕИК ., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване недължимостта на сумата 2673,35 лева, представляваща главница
по договор за кредит № CREX-02837457/28.05.2012 г., сключен с „Б., ведно със
законната лихва от 29.11.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на 28.03.2014 г. е бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1296/2014 г. по
описа на ЧСИ Ст., рег. № 844 КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищцата твърди, че на 28.03.2014 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу нея в
полза на „Б.. На 08.05.2014 г. е било образувано изпълнителното производство за
събиране на вземанията по листа. Счита, че давността за вземанията е започнала да
тече на 03.02.2015 г., когато е бил наложен запор на банковите й сметки. Делото е било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 03.02.2017 г., а последващите тази дата
действия, извършени по делото, не са се отразили на течението на давностния срок за
вземанията по листа. В тази връзка се позовава, че правото на принудително
изпълнение е погасено на 03.02.2020 г. Доколкото вземанията по листа са били
предмет на договор за цесия, счита, че именно ответникът, конституиран като
взискател по делото, е легитимиран да отговаря по предявения иск. Заявеното искане е
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че правото на
принудително изпълнение за вземането в размер на сумата 2673,35 лева е погасено по
давност. Претендират се разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в хода на изпълнителното
производство давността е многократно прекъсвана. Счита, че с молбата за
1
конституирането му като взискател по делото давността също е прекъснала, още
повече със същата на ЧСИ е било възложено да определя способа на изпълнение, както
и да насочи изпълнението спрямо движими вещи, собственост на длъжника. Обръща се
внимание, че в периода 07.02.2017 г. – 17.09.2020 г. по сметка на кредитора са
постъпвали доброволни плащания за погасяване на процесните задължения в общ
размер на сумата от 4220 лева, с които са погасявани вземания по двата изпълнителни
листа. През 2021 г. и през 2022 г. взискателят е искал от съдебния изпълнител да
извършва конкретни действия, насочени към събиране на вземанията, с оглед което и
взискателят не е бездействал, а в резултат от предприетите действия са постъпвали
суми, с които са погасявани вземанията по изпълнителния лист. Поддържа, че
перемпцията е без правно значение с оглед актуалната практика на ВКС по
приложението на чл. 439 ГПК. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право –
в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил
изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е
напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 49736/2013 г. по описа на СРС, са
били издадени заповед за изпълнение, влязла в сила, и изпълнителен лист на 28.03.2014
г., че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 1296/2014 г. по
описа на ЧСИ Я. и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
същото продължава да е висящо; че страните по делото са страни и по исковото
производство, доколкото процесното вземане е било прехвърлено на взискателя
/ответник/ по силата на договор за цесия; че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията по листа.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително
изпълнение за главното вземане, за което е бил издаден процесният изпълнителен лист,
е погасено с изтичането на погасителна давност, какъв е нейният срок, настъпили ли са
обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до
спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е
перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно
значение за погасителната давност за вземанията по листа.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20148440401296 по
2
описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 08.05.2014 г.
взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
възложил на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението
срещу длъжника.
С постановлението за образуване на изпълнителното дело ЧСИ Я. е наложил
запор върху вземането за трудово възнаграждние на длъжника, дължимо му от неговия
работодател „С. и е указал да се изпрати запорно съобщение до третото задължено
лице. Наложен е и запор върху банковите сметки на длъжника в „Р..
Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 27.05.2023 г.
работодателят на длъжника уведомява, че лицето се намира в трудово правоотношение
с дружеството, но тъй като ползва отпуск поради бременност и раждане, не получава
трудово възнаграждение, с оглед което и не могат да бъдат правени удръжки от
същото.
Отговор на изпратеното запорно съобщение е постъпил и от Р., съгласно който
върху банковата сметка на длъжника е бил наложен предходен запор и по същата няма
авоар за изпълнение на нареждането на органа по изпълнението.
Със запорни съобщения от 26.06.2014 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
Със запорни съобщения от 03.02.2015 г. са наложени запори върху всички
вземания на длъжника по банкови сметки в „Обединена българска банка“ АД и в
„Юробанк България“ АД. Съобщенията са получени от третите задължени лица на
05.02.2015 г.
На 07.03.2017 г. е постъпила молба за конституиране на ответника като
взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия от 10.01.2017 г. С молбата
е поискано да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника в дома му, както и
е възложено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприеме
необходимите действия, определяйки способа на изпълнение, с цел осигуряване на
нормалния ход на изпълнителното производство.
С постановление от 29.08.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал
ответника като взискател по делото на мястото на цедента.
По делото на 26.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано
след извършването на справки в регистъра на БНБ да бъдат наложени запори върху
банкови сметки на длъжника, а в случай че такива не бъдат установени – да се извърши
опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. От ЧСИ
е поискано да уведоми взискателя за дължимите такси за извършване на поисканите
изпълнителни действия.
Със запорно съобщение от 05.10.2022 г. е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодателя „К..
С писмо от 04.11.2022 г. третото задължено лице работодател на Р. Т. уведомява,
че върху вземането й за трудово възнаграждение е наложен предходен запор, по който
се извършват удръжки.
На 13.12.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Пейнетикс“ АД, като е
постъпил отовор, че всички сметки на длъжника са запорирани.
Видно е от приложените по изпълнителното дело книжа, че работодателят „К.
3
като трето задължено по изпълнителното дело лице е извършвал удръжки от
възнаграждението на длъжника и е превеждал суми в изпълнение на изпратеното
запорно съобщение по сметка на съдебния изпълнител.
При така очертаното развитие на изпълнителното производство и с оглед
доводите на страните, ангажирани в производството, по приложението на закона
съдът приема следното:
Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ищцата изрично сочи в исковата си
молба, че се позовава на факти, настъпили след приключване на производството по
издаване на изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност. Не
се оспорва и обстоятелството, че вземанията, за които е бил издаден процесният
изпълнителен лист, са били прехвърлени по силата на сключен между ответника и
първоначалния кредитор договор за цесия, който е породил действие и по отношение
на длъжника.
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по
влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години,
настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай,
заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията
между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този
смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС,
ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС,
IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС
и др.). Ето защо и съдът приема, че продължителността на погасителната давност за
главното вземане в случая е петгодишна.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл.
116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
4
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение съдът
приема, че давността за вземането е прекъснала с налагането на запори върху вземания
на длъжника на 27.05.2014 г., на 26.06.2014 г., на 05.02.2015 г., след което е започвала
да тече нова давност с петгодишна продължителност.
Относимо към правилното разрешаване на правния спор, с който съдът е
сезиран, е възприетото с Тълкувателно решение № 3/2020 г. ОСГТК, ВКС становище,
съгласно което докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания изобщо не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/ 1980 г.
Следва да се посочи обаче, че след като давността, макар да не е текла, същата е
прекъснала последно на 05.02.2015 г., в продължение на период от повече от две
години не са били поискани, нито извършвани изпълнителни действия, които да са
прекъснали давността за вземанията. Следва да се приеме, че по силата на закона е
настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 06.02.2017 г.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца, че всички
предприети от кредитора за събиране на вземанията му действия след посочения
момент са без правно значение с оглед настъпилата перемпция по изпълнителното
дело. В актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство /напр. Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III
г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. е възприето
разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя
е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и
всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
5
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания от взискателя изпълнителен способ.
Предвид, че по тези въпроси е налице противоречива съдебна практика, с оглед
което и е образувано т.д. № 2/2023 г. ОСГТК, ВКС, до постановяване на тълкувателно
решение по същото за настоящия съдебен състав не е налице основание да се отстъпи
от цитираната съдебна практика, която е прилагал до момента.
В конкретния случай молби за извършване на конкретни изпълнителни действия
са били подавани до съдебния изпълнител на 07.03.2017 г. и на 26.02.2021 г. Доколкото
новата давност за вземането по листа е започнала да тече на 26.06.2015 г., приложима е
разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. За срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на
извънредното положение е спряно течението на давностните срокове. Направеното от
законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а именно "с които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти", по мнение на настоящия
състав на съда цели да поясни, че нормата е приложима както за погасителната
давност, така и за придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така направеното
тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на извънредното
положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки
на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и
пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и
извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на
физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане
и за вземания за трудови възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице
забрана за предприемане на обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят
е предвидил относително реципрочна мярка за защита на правния интерес и на
кредиторите, а именно спиране течението на погасителната давност за времето до
отмяната на извънредното положение, като последицата е приложима за всички
давностни срокове, водещи до погасяване правото на принудително изпълнение за
вземания на частноправни субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния
срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г.
или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни.
С оглед горното следва да се заключи, че давността за вземането би изтекла на
04.09.2020 г., в случай че същата не е прекъсвала или спирала в този период.
Установено е, че взискателят е поискал от ЧСИ Я. да извърши опис, оценка и да изнесе
на публична продан движими вещи на длъжника и му е възложил да определи способа
за изпълнение на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ с молба от 07.03.2017 г., а с молба от
26.02.2021 г. е поискано да се наложат запори върху вземания на длъжника по банкови
сметки, както и да се извърши опис, оценка и продан на движими вещи на длъжника.
6
От страна на съдебния изпълнител са наложени запори на вземането за трудово
възнаграждение на длъжника и за вземанията му към „Пейнетикс“ АД са на 31.10.2022
г. и на 14.12.2022 г. Това поведение на кредитора, насочено към събиране на вземането
му, не може да бъде игнорирано. В чл. 116, б. "в" ЗЗД изрично е установено правилото,
че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността;
но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на
други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането
на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се
счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. / така Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Следователно и давността за
вземането е прекъснала на 07.03.2017 г., когато е започнала да тече нова давност, която
би изтичала на 15.05.2022 г.
След посочената дата взискателят с молба от 26.02.2021 г. е поискал от ЧСИ Я.
да извърши справка в електронния регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на
името на длъжника и да бъдат наложени запори върху същите. При условие, че не
бъдат открити банкови сметки, на които да бъдат наложени запори, е поискано да се
насрочи опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на
длъжника. Взискателят е поискал да бъде уведомен за дължимите такси за поисканите
изпълнителни действия.
Извършена е била справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на
Р. М. Т., като въз основа на същата ЧСИ Я. е наложил запор върху вземания на
длъжника към „Пейнетикс“ АД със запорно съобщение, получено от третото лице на
14.12.2022 г. Ето защо и съдът приема, че давността за вземнето е прекъснала преди
същата да изтече на 15.05.2022 г., доколкото взискателят е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху сметките на длъжника
въз основа на информацията, съдържаща се в електронния регистър на БНБ, преди
давността да изтече. Към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция давността за процесното вземане не е изтекла с оглед
предприетите действия по изпълнението през 2022 г. По изложените съображения
предявеният иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Сума в посочения
размер следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул. ., ., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, . иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
недължимостта на сумата 2673,35 лева, представляваща главница по договор за кредит
№ CREX-02837457/28.05.2012 г., сключен с „Б., ведно със законната лихва от
29.11.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49736/2013 г. по описа на СРС е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 1296/2014 г. по описа
на ЧСИ Ст., рег. № 844 КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
ОСЪЖДА Р. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. ., ., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, . сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8