Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. В., 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В. Гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. У., след
като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.
въззивно гражданско дело № 109 по описа за 2021 на ОС – Видин, за да
се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Г. д. „П.
б. и з. на н.“, представлявана от директора главен комисар Н. С. Н., против
Решение № 681 от 26.10.2020 г. по гр. дело № 557/2020 г. по описа на РС – В..
Във
въззивната жалба се твърди, че
решението на съда е неправилно и необосновано, като се изтъкват следните
аргументи:
На първо място, в закона няма препращаща норма, която
да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ,
по отношение на служебни правоотношения, регламентирани в ЗМВР.
Във връзка с това се изтъква, че неправилно е прието,
че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден
труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага
спрямо държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
В заключение се посочва, че не е налице твърдяната от
първоинстанционния съд празнота в правото, която да подлежи на запълване,
защото уредбата на ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. Законът съдържа същата
пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се
съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните
правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт –
Наредбата по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, няма основание да предвиди превръщане на
нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР еднаква нормална продължителност на работното време
през деня и през нощта. При паралелно действие на норми, уреждащи една и съща
материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на
общите.
Предвид всичко изложено искат от Съда да отмени изцяло като неправилно
първоинстанционното решение, постановено по гр. дело № 557/2020г. на Районен
съд – В. Прилагат съдебна практика на различни по степен съдилища, подкрепяща
твърденията им.
Иска се да бъде взето предвид, че за периода
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9Г /нов – ДВ, бр.
41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни.
Претендират разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда.
Молят при евентуално потвърждаване на обжалваното
решение, разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от въззивника, да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за
адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Адв. В. М. като пълномощник на въззиваемата страна, оспорва
изцяло предявената въззивна жалба, срещу постановеното по горецитираното
гражданско дело решение като неоснователна и излага следните съображения:
На първо място счита, че мотивите на
първоинстанционния съд са законосъобразни и правилни по своята същност.
Посочва се, че е неправилно разбирането на въззивника,
че с НСОРЗ, като подзаконов нормативен акт, се дерогира законова норма. За
начина на формиране на възнагражденията на служителите по ЗМВР, се прави препратка
към съответната Наредба, в която са регламентирани условията и реда, по които
се изплащат възнагражденията, от което следва, че НСОРЗ не дерогира закон, а
равнопоставен на себе си подзаконов нормативен акт, ако въобще би могло да се
говори за дерогация, тъй като убедено се твърди, че правилният термин е
запълване на празнота в правната уредба.
На следващо място се изтъква, че е изключено да се
говори за липса на приложение на КТ и ЗДСл при прилагането на ЗМВР, като
доказателство за това е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР.
Относно изложеното становище във въззивната жалба за
наличие на повече привилегии и материални блага по ЗМВР, отколкото по КТ и
ЗДСл, се твърди, че същите са неотносими към казуса.
По отношение на направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се излагат с доводи, че същото е съобразено с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди атакуваното решение.
Претендира направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предявените
искове са с правна квалификация чл. 179,
ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
С
Решение № 681/26.10.2020 г. по гр. дело № 557/2020г., по описа на РС – В. Г. д.„П. б. и з. на н.“ -
МВР е осъдена да заплати на В.В.И., с ЕГН: **********, следните суми: 2478,67 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 12.03.2017г. - 12.03.2020г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.03.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, 314.10 лева – обезщетение за забава върху главницата по периоди
на възникване до предявяване на иска в съда., 425.51 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 111,72 лв. по сметка на ВРС,
представляваща дължима държавна такса и 90,00 лв. - възнаграждение за вещо лице
по сметка на ВРС.
По
делото не се спори, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание. Не се оспорва и, че за исковия период ищецът е работил на
посочената длъжност на сменен режим по график при сумарно отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни
ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за
отработени смени, се установява че през исковия период
ищецът е отработил 1758 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1,
143 нощен труд в дневен възлиза на 251 часа положен извънреден труд, които се равняват на 2478.67 лева.
Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на
главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до
12.03.2020г. е в размер на 314.10 лева.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено.
При така установената
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
намира въззивната жалба за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция констатира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Подадената
срещу него жалба е неоснователна.
Безспорно е, че страните
се намират в служебно правоотношение, като през процесния период въззиваемата
страна е полага труд през нощта, а имено между 22:00 ч. и 06:00 ч., съгласно
график, а отработеното време се е изчислявало сумарно.
Предметът на
спора в настоящото производство се изразява в това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност - чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да
се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Поради наличие на противоречива съдебна практика по този
въпрос е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е
постановено тълкувателно решение.
Настоящият
съдебен състав застъпва становището, че както в ЗМВР, така и в приложимите
наредби към него, с изключение на вече отменената Наредба № 8121з-407 от 2014
г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат
разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР,
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на тази законова регламентация са приети няколко наредби на министъра на
вътрешните работи, но в нито една от тях не е определена методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на Г. д. „П. б. и з. на н.“ - МВР, че не е възможно приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ еднакво
за различни правоотношения. Следвайки указанията,
дадени в т. 23 от мотивите на ТР 6/2013 г. по тълк. дело 6/2012 г., съдът стига
до коренно противоположен извод на този на въззивника. В коментираната точка на
първо място се отбелязва, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение. За първата група е приложим Кодекса на труда, а за втората група –
държавните служители Закона за държавния служител. Изрично е посочено, че
последният намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР
и трябва да бъде прилаган, тъй като обратното би означавало държавните
служители в МВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители и работниците и служителите по трудови правоотношения, от което
следва, че макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т.
1-5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на МС и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. НСОРЗ, като наредба от
общото трудово законодателство, намира приложение тогава, когато в другите
специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или
ЗМВР, са налице празноти, както е и в настоящия
казус. Нейното приложение може да се изключи само в
случай, че е налице специална правна уредба, която дава в по-голяма степен
защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато
такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. което само
по себе си потвърждава извода, че ако бъде възприето становището, че по
отношение на държавните служители в МВР не е приложима НСОРЗ, то същите ще бъдат бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито
правоотношения се регулират от ЗДСл, КТ и НСОРЗ.
С оглед
изложените аргументи и предвид събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
основателна.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на
700 лв. На основание Чл .9 във връзка с Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че адв. М.
не е осъществил процесуално представителство пред настоящата инстанция, следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., който
настоящият съдебен състав намира за
справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на
касационна проверка.
Водим от
горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 681/26.10.2020 г. по гр. д. № 557/2020г. на
Районен съд – В.
ОСЪЖДА Г. д.„П. б. и з. на н.“ - МВР, представлявана
от директора главен комисар Н. С. Н. да заплати на
В.В.И., с ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: