РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. В., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110110682 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. К. П., ЕГН:**********, с
адрес: гр.В., бул. „Ц. О.“ № *, срещу „Е. - П. Пр.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „Вл. В.” № *, В. Т. – Г, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 5279,98 лв. потребена ел. енергия за електромер № *, за която сума е
издадена фактура № * г.
Ищецът твърди в исковата молба чрез адв. В.А., че процесната фактура е издадена
във връзка с извършена корекция на потребеното количество ел. енергия, като служебно са
му начислени 22275 кВтч за адрес на потребление с. К., ул. „С. В.“ № *. Сочи, че на
24.09.2021 г. служители на „Е. С.“ са демонтирали монтираното на този адрес СТИ с
фабричен № *измерващо ел. енергията в обекта. Поддържа, че в протокола за проверката
служителите отразили показания от 6 кВтч за нощна тарифа и 22614 кВтч за дневна, като
вписали и че имотът има захранване с аб. № *, били направени и снимки. Не било вписано
монтирането на ново СТИ. Ищецът сочи, че в имота е имало трифазен ток до 2005 г.
отчитан от СТИ с аб. № *, когато поради липса на консумация на трифазен ток ахранването
било прекъснато. Поддържа се, че след кражба през 2013 г. изчезнал електромер № *, а
което било образувано ДП № * на ВРП, като за крабжата било уведомено и
енергоразпределителното дружество. Ищецът поддържа, че от 2013 г. до продажбата му на
08.12.2020 г., имотът не бил ползван. Сочи, че на 09.03.2021 г. в негово отъствие било
1
монтирано друго СТИ с фабричен №*, с показания за нощна тарифа - 8791 кВтч; дневна
тарифа - 10211 кВтч; върхова тарифа - 7599 кВтч, като за показанията на този електромер е
претендирана сумата от 5279,98 лв. за аб. № *по процесната фактура № * г. Сочи, че в нея
фигурират едни и същи показания в графа „старо“ и „ново“, а в графа „Служебно кВтч“ са
вписани 22275 кВтч по крайна цена 0.19753 без ДДС, без да е ясно как са начислени и по
какъв ред. Сочи се, че не става ясно как тази ел. енергия е доставена за едно денонощие - от
09.03.2021 до 10.03.2021 г. На следващо място Излага, че не е ивършван демонтажа, а СТИ е
било намерено сред купчина вещи в едно от помещенията на къщата, което се ползва за
склад. Сочи, че след сигнала за кражбата служители на дружеството достачик на енергията
не са посетили адреса, а само дали указания на доверителя да предостави удостоверение от
МВР за отнета. Поддържа, че това СТИ е произведено през 1988 г. и няма данни до кога е
било в метрологична годност. Предполага се, че във фактурата погрешно е вписан
електромер №*(аб. №*), вместо електромер №*(аб. № *). Оспоева се протокола за
проверката от 09.03.2021 г. Прави се в евентуалност възражение за изтелка погасителна
давност доколкото се касае за потребление отпреди 2013 г. и 2005 г. Излага, че процесното
СТИ не е било изпращано в БИМ за експертиза, било е монтирано извън обекта на
потребление в специален шкаф за ограничаване на достъпа до него, както и че е непълно
неясно кога са доставени и потребени претендираните количества електрическа енергия.
Оспорва се процесната фактура. Сочи се, че е неясно дали СТИ е от типа СМАРТ и кога е
констатиран неточното измерване/неизмерване, поради което се оспорва правото на
отвентика да извърши едностранна корекция, като се поддържа, че не са налице хипотезите
на ПИКЕЕ, като нито в протокола за монтаж, нито във издадената фактура е посочено на кое
основание от ПИКЕЕ се начисляват служебно 22275 кВтч електрическа енергия. Сочи, че
липсват доказателства за това, че неправомерно е въздействал на СТИ, както и че редовно е
заплащал ежемесечната консумация на ел.енергия съобразно показанията на СТИ. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е. П. Пр.
АД, гр. В., чрез процесуалния му представител – юрк Нина Иванова. Излага, че процеснат
фактура е издадена за обект с клиентски № *и аб. № *. Излага, че за имот с адрес с.Каменар,
ул. Софроний Врачански № 12 е открита партида с клиентски № *и абонатен № *г.
Поддържа, че през 2013 г. клиентът е заявил откраднат електромер от адреса, като са му
дадени указания за предоставяне на удостоверние с цел възстановяване на захранване, но
това не е сторено. На 11.09.2021 г. ищецът подал ново искане за установяване на партида за
адрес с.К., ул. „С. В.“ № *. За извършената впоследствие проверка бил съставен
Констативен протокол * г. установяващ, че в имота има електромер с фабричен № 4134284 с
отчетени показания за дневна тарифа- 22613 кВтч и 6 кВтч за нощна тарифа, като проверката
е извършна в присъствие на ищеца, който подписал протокола. Излага се, че съгласно
информационната система на дружеството е установено, че електромер с фабричен №
*съответства на обект а аб. № *с последно отчетени показания 338 кВтч и начислени
количества енергия до тези показания преди датата на съставяне на Констативен протокол
2
№* г. Поддържа, че след анализ на резултатите от проверката на клиентски номер *с
титуляр П. К. П. за аб. № *служебно са начислени количества ел.енергия съгласно
отчетените в Констативен протокол №* г. в размер на 22275, които са реално изразходвани
и следствие на редовно снети показания, като представляват разликата между последно
отчетените и отразени в системата на дружеството 338 кВтч и посочените в Констативния
протокол от 24.09.2020 г. – 22613 кВтч. Поддържа, че цените в процесната фактура са
определени в съответствие с действащите към момента цени на „Енерго Про Продажби“ АД,
съобразно подадената от „Е. С.“ АД информация, за начислено количество електроенергия
за обекта на потребление. Излага, че съгласно подадената през 2013 г. информация лично от
клиента, че СТИ е откраднато в информационната система на ответника досежно СТИ с
фабр. № *е отразено, че не е наличен и не измерва енергия, като съгласно системат последно
отчетените от откраднатия електромер количества ел. енергия са 338 кВтч. Твърди се, че
след продажбата на имота служители на „Е. С.“ АД посетили обект с аб. № *и намирили
СТИ с фабричен № *, свалили показанията му за дневна тарифа – 22613 кВтч и за нощна
тарифа – 6 кВтч и установили, че в имота има захранване от СТИ с аб. № **********, т.е. че
в имота има 2 абонатни номера и 2 електромера, противно на твърденията на ищеца от 2013
г. за наличие само на един. Поддържа се, че от момента на поставянето му до проверката на
24.09.2020 г. не е имало достъп до СТИ с фабричен № *и той е бил в дъражане на ищеца .
Излага, че искът е неоснователен и защото жалбата на П. К. П. досежно процесната фактура
е отхвърлена с Решение № * г. на КЕВР приема жалбата за неоснователна. Излага, че в
рамките на административното производство спорът е бил разгледан по същество. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените становища по спора, ищецът чрез адв. В.А., а
отвентикът чрез юрк Н. И.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от
правният интерес на ищеца да установи спрямо ответника посредством силата на пресъдено
нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия.
В тази връзка ищецът носи доказателствената тежест да установи, че процесната сума
се претендира за заплащане от ответника.
В случая по делото не е спорно, а от приложената по делото фактура № * г. издадена
от ответника „Е. П. - П.“ АД се установява, че последният претендира извънсъдебно от
ищеца заплащането на сумата от 5279,98 лв. на основание ползвана ел. енергия в размер на
22275 кВтч за периода 09.03.2021 г. до 10.03.2021 г., за електромер *за обект на адрес: с. К.,
ул. „С. В.“ **.
Респективно по делото е безспорно установено, че е налице извънсъдебен спор между
3
страните относно дължимостта на процесната сума, с оглед на което и предвид
предприетото от ответника оспорване на иска с отговора на исковата молба, съдът намира,
че по делото е установен правният интерес на ищеца от водене срещу дружеството на
настоящия отрицателен установителен иск.
С оглед на доказаният от ищеца правен интерес от съдебно оспорване дължимостта
на процесната сума, по делото за ответника възниква доказателствената тежест да установи
чрез пълно и главно доказване основанието за претендиране на процесната сума, а именно
реално доставено количество ел. енергия от 22275 кВтч в рамките на процесния период,
фактурирано с фактура № * г., отчетено от изправно СТИ в метрологична годност.
Основният спор по делото в случая се концентрира около въпроса дали
фактурираната от ответника ел. енергия реално е потребена от ищеца, като с доклада по
делото на страната са дадени указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочи
доказателства относно обстоятелствотo, че за процесния период е доставял реално ел.
енергия в процесния имот. Независимо от дадените указания по делото не са ангажирани
доказателства за това процесният електромер № *да е отчел реално потребление за периода
в размер на 22275 кВтч за периода 09.03.2021 г. до 10.03.2021 г.
Напротив. От показанията на воденият от самия ответник свидетел М. П. П., които
съдът намира за последователни и обективни доколкото не противоречат на останалата
доказателствена съвкупност, се установи, че служителят на „Е.С.“ заедно със свой колега е
посетил обект на потребление находящ се в с. К., ул. „С. В.“ № * във връзка със заявление от
клиент за възстановяване на трифазния електромер в имота и на място е установено, че
същият вече се захранва от монофазен електромер, а вътре на старото табло имало трифазен,
който не бил вързан към ел. мрежата, като служителят снел показанията на двата
електромера. Свидетелят изложи пред съда и че имотът се отчита чрез СТИ с фабр. №
*доколкото в показанията си препрати към КП № *за проверка извършена в имота от негови
колеги на 09.03.2021 г., като видно от протокола приложен на л. 12 същите са монтирали на
визираната дата този електромер при показания 8791 кВтч за нощна тарифа, 10211 кВтч за
дневна тарифа и 7599 кВтч за върхова тарифа. Наред с това в подписаният от самия свидетел
КП № *за проверка от 24.09.2020 г. находящ се на л. 11 от делото, в който са снети
показанията на трифазния електромер с фабр. № *от общо 22619 кВтч е отразено, че имотът
всъщност се захранва от друго СТИ с фабр. № *.
Горното отнесено към твърденията на ответника, че процесното количество ел.
енергия от 22275 кВтч е формирано като разлика от снетите показания от проверката на
24.09.2020 г. и последния отчет на СТИ с фабр. № *от 338 кВтч, сочи, че служителите
извършили проверката на тази дата са снели показанията на електромер, който дори не е
присъединен към ел. мрежата, а ответникът съвсем произволно е пренесъл тези показания
като показания на електромера СТИ с фабр. № *, действително обслужващ процесния
период.
Че количеството от 22275 кВтч ел. енергия е произволно начислено на ищеца без да
са действително отчетени от СТИ с фабр. № *се установява и от обстоятелството, че същото
4
е начислено за един ден, а именно за периода 09.03.2021 г. до 10.03.2021 г., наред с което в
КП № *се сочи, че показанията на СТИ с фабр. № *от дата * г. възлизат на общо 26601 кВтч,
което по никакъв начин не кореспондира с процесните от същата дата в обем от 22275 кВтч,
начислени с фактура № * г.
Респективно по делото не е доказана и първата материално правна предпоставка за
възникването на правото на ответника да начисли процесната сума на ищеца, а именно
реалната доставка не ел. енергия за процесния период в неговия имот.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието на основание
годно да породи оспореното право на ответника да начисли и получи плащане на процесната
сума от ищеца. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то
ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от
неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая правният
резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 5279,98 лв. по процесната фактура се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 211,20 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78,
ал.5 от ГПК доколкото възнаграждението само незначително надвишава минимума от 593,73
лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. К. П.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.В., бул. „Ц. О.“ № *, не дължи на „Е. - П. Пр.” АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл. В.” № *, В. Т. – Г , сумата 5279,98 лв.
потребена ел. енергия за електромер № *, за която сума е издадена фактура № * г., на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е. - П. Пр.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „Вл. В.” № *, В. Т. – Г, да заплати на П. К. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.В., бул.
„Ц.О.“ № *, сумата 811,20 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5