№ 146
гр. С.З., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20245500500200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. И., действаща чрез адв. М. Д.,
срещу решение № 619/08.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2673/2022 г. по
описа на Районен съд – К..
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
необосноваността му и постановяването му в нарушение на материалния
закон.
Излагат се оплаквания за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд, че процесният недвижим имот е бил ползван
неоснователно от въззивницата, и че ищцата /сега въззиваема/ е била
препятствана от С. И. да го ползва.
Твърди се, че от своя страна тези необосновани изводи са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а на
1
страната бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Д. С. Х., представлявана от своя настойник и законен представител
Д. Л. М., действаща чрез адв. С. М., с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е правилно, т.к.
изводите на съда, че през исковия период въззивницата е осъществявала
фактическата власт върху процесния недвижим имот са обосновани
посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са
обсъдени в тяхната съвкупност.
Претендира за потвърждаването на обжалваното решение и присъждането
на разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.
Въззиваемата се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа
на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в предвидения в закона срок за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. С. Х.,
представлявана от своя настойник и законен представител Д. Л. М. срещу С.
А. И., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 5400 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването за периода от 15.02.2021 г.-
15.09.2022 г. на ищцата от ползването на недвижим имот, върху който тя има
учредено право на ползване.
По реда на чл.214 от ГПК размерът на иска е намален на 4792 лв., като за
горницата до пълния му предявен размер от 5400 лв. е направен отказ от иска.
Ищцата е изложила твърдения, че е носител на вещното право на ползване
2
върху недвижим имот, собственост на ответницата, представляващ
апартамент, находящ се в гр. К., ул. „********. Имотът бил в държане на
ответницата, поради което с нотариална покана от 08.02.2021 г. ищцата я
поканила да й осигури ползването на имота. С отговора на нотариалната
покана ответницата отказала да предаде имота на ищцата, а фактическа власт
върху имота ищцата установила едва в края на м. септември 2022 г.
С отговора на исковата молба ответницата С. А. И. е оспорила иска като
неоснователен с доводи, че не е ползвала лично или чрез трети лица имота,
както и че ищцата не е била лишена от достъп до него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска като е
приел, че през процесния исков период ищцата не е имала достъп до имота,
въпреки че изрично е поискала осигуряването на такъв от ответницата.
Правно-релевантните факти са установени правилно от
първоинстанционния съд след извършен при съблюдаване на разпоредбите на
процесуалния закон пълен и всестранен анализ на събраните доказателства, а
направените въз основа на тях правни изводи са съответни на закона, поради
което въззивния съд препраща към мотивите на обжалваното решение по реда
на чл.272 от ГПК.
Установено е по делото, че С. А. И. е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. К., ул. „********, а Д. С. Х. има
учредено право на ползване върху този имот.
Към м. февруари 2021 г. Д. С. Х. не е живяла в и не е ползвала имота, като с
нотариална покана, връчена на С. А. И. на 12.02.2021 г., я е поканила да й
предаде ключа за жилището и да отстрани намиращите се в него трети лица.
В отговор на нотариалната покана въззивницата изрично е заявила, че
отказва да предаде ключовете, докато не минат делата между тях.
От гласните доказателства се установява, че имотът фактически е ползван
от трети лица, с мълчаливото съгласие на собственичката И., като тези трети
лица са били допуснати в имота от покойният й съпруг още през 2019 г.,
докато Д. С. Х. е била негов собственик.
Няма спор, че Д. С. Х. е придобила фактическата власт върху жилището в
края на м. септември 2022 г., а посредством заключението на съдебно-
икономическата експертиза е установено, че дължимият за периода
15.02.2021 г. - 15.09.2022 г. среден пазарен наем, на който се равнява и
3
обезщетението за лишаване от ползване, е 4792 лв.
Правилни и съответни на закона са изводите за основателност на иска, т.к. в
качеството си на носител на абсолютното вещно право на ползване върху
имота Д. С. Х. може да противопостави правото си на всяко едно трето лице,
в т.ч. и „голият собственик“, като иска предаването на фактическата власт
върху вещта.
Кореспондиращото задължение на собственика на имота е да осигури на
ползвателя ползването на имота и да не му пречи.
В случая С. А. И. не е осигурила на Д. С. Х. възможността да реализира
правото си на ползване на жилището през целия процесен исков период,
поради което й дължи обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем
за периода, който е 4792 лв.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на
фактическите изводи на първоинстанционния съд, които са довели и до
постановяване на решението в нарушение на материалния закон.
Изводите за правно-релевантните факти за обосновани посредством
събраните доказателства, от които се установява, че имотът е бил ползван от
трети лица, с мълчаливото съгласие на въззивницата, която от своя страна
изрично е отказала да предаде жилището на въззиваемата след като е била
поканена за това.
При така установените обстоятелства са налице материално-правните
предпоставки за ангажиране на отговорността на С. А. И. за обезщетяване на
вредите, които е причинила на въззиваемата, в качеството й на носителка на
правото на ползване, които от своя страна се съизмеряват със средния пазарен
наем на жилището, дължим за периода, през който Д. С. Х. е била лишена от
възможността да го ползва.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски, които с оглед на представените доказателства за договорено и
4
платено адвокатско възнаграждение, следва да са в размер на 1500 лв.
Относно обжалваемостта на съдебният акт:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./ не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с
цена на иска до 5 000 лв., а според чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК по искове за
парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума.
В настоящият случай търсената с предявения иск сума, след направените
изменение по размер и частичен отказ, е 4792 лв., т.е. цената на иска е под
5000 лв.
Ето защо настоящото съдебно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 619/08.12.2023 г., постановено по гр.д. №
2673/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. А. И., ЕГН – **********, с
адрес: с.Т., общ. М., обл. С.З., ул. ****** да заплати на Д. С. Х., ЕГН –
**********, представлявана от своя настойник и законен представител Д. Л.
М., ЕГН – **********, и двете с адрес: гр. К., ул. „******** сумата от 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски в
настоящото въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5