РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Пазарджик, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102716 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр.
П.............., ул. „Ц......“№9, обл. П.............., срещу „Фератум България“
ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава
Веселинова Николова
С подадената искова молба се иска от съда да бъде прогласена
нищожността на договор № 721001/15.02.2019г. като противоречащ на
императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона
за потребителския кредит. Моли се съдът, в случай, че не уважи иска за
прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит, в
условията на евентуалност на този главен иск, да прогласи нищожността
на клаузата на чл. 5 от същия, като неравноправна по смисъла на чл. 143,
т.9 от ЗЗП и като нарушаваща императивните разпоредби на чл. 10, ал.2,
на чл. 10а, ал. 4, на чл. 19, ал. 1 и ал.4 ЗПК.
Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2019 г. ищцата е сключила с
1
ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор
721001/15.02.2019г. по силата, на който са й били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 500 лв., при лихвен процент -
11.99%, годишен процент на разходите - 49,05 %.
Сочи се, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на
възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни
вноски в общ размер на 150 лв. за срока на действие на кредитния
договор. Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не
дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата
финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй
като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения:
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49, 05 %/. Във величината на ПГР като
глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е
лихвен процент по заема - 11.99 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10.
ал. 2 и чл. 10 а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от
2
потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора,
които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в
съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което
ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49, 05 %. ГПР
се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1
и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение
№1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично
уговорени между
страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10. ал. 2 и чл.
10а. ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в
текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР. тъй като
от него потребителите могат да получат информация за стойността на
всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и
така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на
техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват.
С оглед засилената защита на правата на потребителите и за
санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са
по-силната икономически страна в гражданския оборот законът
предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на
действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане
на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази
хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихви и други разходи.
Сочи се, че съгласно императивните изисквания на горепосочените
норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за
осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10
е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката
3
за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143
и сл. от ЗЗП.
Сочи се, че уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за
осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или
в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя
не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на
кредотополучателката, за което тя дължи такса в общ размер на 150 лв., а
гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на
задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било
известно на „Фератум България” ЕООД, според императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент -
0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19. ал. 5 ЗПК.
Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 150лв. в записания в
4
договор размер на ГПР от 49, 05 %.
Поради това, че тази такса намира основанието си в
противоречащата на чл. 19, ал.4 ЗПК клауза за ГПР следва да се приеме,
че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в
отношенията между страните. Сочи, се че следва да се има предвид и че
макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за
срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„ в него не са разписани другите
условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация
за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото
на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя
обезщетение , каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази
информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той
следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да
упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е
изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при
направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни
последици - да загуби поради неизпълнение това си право.
Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията па ал.
6 на чл. 29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки
кредиторът да претендира от него недължими обезщетения. Сочи се, че
неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко
противоречие с изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т.
19 от ЗЗП, поради което същата не е породила правен ефект. Сочи се, че
така установеното води до предвидената в чл. 22 от ЗПК
недействителност на договора за потребителски кредит поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК. Твърди се, че
ищцата не дължи заплащане на възнаграждение за учреденото
поръчителство, тъй като такова съглашение не би породило
правни последици на посочени в ИМ основания. Сочи се, че договорът за
5
поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което
страните могат да yговорят възмездност на поръчителството, като в тази
хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната
практика е константна, че противоречи на добрите нрави
съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по-драстично. Сочи се, че поставянето на
изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана
в ЗПК. От член 8. параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя. като при необходимост това задължение може да включва да
се направи справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на
чл.16 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че в този смисъл в
съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Сочи се, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за
осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
6
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за
обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да
се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон,
като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Сочи се, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на
търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в
гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се
съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да прогласи
нищожността на Договор № 721001/15.02.2019г., като противоречащ на
императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона
за потребителския кредит.
В случай, че съдът не уважи иска на ищцата за прогласяване на
нищожността па договора за потребителски кредит, в условията на
евентуалност на този главен иск, се иска от съда да прогласи
нищожността на клаузата на чл. 5 от същия като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща императивните
разпоредби на чл.10, ал.2, на чл. 10а. ал. 4, на чл.19, ал. 1 и ал.4 ЗПК.
Сочат се доказателства. Направено е искане за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответното дружество.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
7
По делото се установява от събраните доказателства, че на
15.02.2019г. ищецът Б. /в качеството си на кредитополучател/ е
сключила Договор за потребителски кредит №721001 от 15.02.2019г.
/приложен по делото/ с „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- ********* .
При условията на сключеният между страните Договор за потребителски
кредит, на ищеца са били предоставени в собственост заемни средства в
размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по кредита 11,99%,
годишен процент на разходите на заема- 49,05% и срок за погасяване на
заема:6 месеца.
В чл.5 от договора са определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи,като заемът се обезпечава с
поръчителство , предоставено от „Фератум Банк“.Уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени , като одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Б. дължи
заплащане на възнаграждение на дружеството-гарант чрез заплащане на
месечни вноски в общ размер на 150.00лв. за срока на действие на
кредитния договор.
С подписването на посоченият договор за кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и
в брой заемната сума, за което не се спори между страните по делото.
На 16.02.2019г. между Б. и „Фератум банк“ е бил сключен Договор
за гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът предоставя
гаранция , като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от Договора за потребителски кредит. Сумата, дължима от
клиента за предоставяне на гаранцията възлиза в размер на 295.05лв.
/видно от приетия по делото Договор за гаранция и погасителен план към
него/.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването
на съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, в
тежест на заемателя са включени разходите за ихва в размер на 59.95лв.
при лихвен процент от 11.99%. При включване на такса „гарант“ от
150.00лв. в обхвата на ГПР, същият ще бъде общо 41.99% или 209.95лв.
8
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, от страна на
ищеца не са постъпивали никакви вноски съгласно приложения
погасителен план, вкл. главница и лихва. Няма и постъпили суми,
представляващи гаранция във „Фератум България“ЕООД. Сумата по
гаранцията не е била преведена към „Фератум банк“ от страна на
ответното дружество.
По делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявените искове: Предявените
искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца
потребител от воденето на настоящото производство.
По отношение основателността на предявените искове:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1
и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК за
прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона и добрите нрави
на Договор за потребителски кредит №721001 от 15.02.2019г., сключен
между ищцата Б. и ответника „Фератум България“ ЕООД, както и
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на съдържащата се
клауза по чл. 5 от Договор за потребителски кредит.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че
се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има
качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно-
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Макар да е със срок на погасяване до 6 месеца, дължимите по
кредита разходи за лихва и обезпечение не могат да се приемат за
незначителни, съпоставени със стойността на предоставената в заем сума,
което да изключи приложението ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6. Като
потребител Б. разполага и със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които
9
следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски
кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са
посочени основните параметри и условия по кредита. Посочен е общия
размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен
процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите
по кредита. В представеното Приложение № 1 е посочено също размера,
броя и падежа на задължението. Ищцата е информирана за правото й да
получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи
плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно
погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока,
в който може да бъде упражнено.
Договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е
свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на
първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В
настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е посочен общо
лихвения процент и срокът на договора.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е
предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с
дружеството- гарант Договор за гаранция /поръчителство/ от 16.02.2019г.
След като съгласно чл. 5 от договора за кредит, усвояването на сумата по
кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от „Фератум
Банк“, вследствие на което между ищцата и това дружество е сключен
10
договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение. Предвид
изложеното, договореното възнаграждение следва да се включи като
компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение
за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложението е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено
възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този
начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е
действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е
предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на
получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да
разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано
решение дали да сключи договора при тези условия.
Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума
от 500,00 лв. Доколкото сключването на договора за потребителски
11
кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от
кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на
подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е
предоставеното от ищцата обезпечение, не би могло да се приеме, че
кредиторът не е знаел за сключения Договор за гаранция. Посоченият от
ответното дружество поръчител е финансова институция, свързана с
кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите
от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на
разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на
кредитора е било известно задължението на ищцата да заплаща услугата
по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е
определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. Доколкото
в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за
потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
От анализът на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Това води
до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не
отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от
право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Правните
последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че
потребителят иска такова, води като последица непораждане на действие
на договора за потребителски кредит. По такъв начин, без сключването на
договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като
условие за сключването на договора за кредит, потребителят се
принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което
прави клаузата неравноправна.
12
Следва да се има предвид, че в конкретният случай, в процесния
договор за потребителски кредит, годишният процент на разходите е
посочен като абсолютна стойност. Липсва ясно разписана методика/начин
на формиране на годишния процент на разходите по кредита/ кои точно
компоненти са включени в него и как конкретно е формиран ГПР от
49.05%. Не е ясно също така как посочения фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ участва в ГПР. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. По този начин кредитополучателят е поставен в обективна
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съгласно
изискванията на ЗПК, потребителят следва да получи пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
Видно от съдържанието на договор за потребителски кредит №
721001 от 15.02.2019 г., сключен между страните, в същия е посочена
единствено абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, Не е посочено
изрично и какви елементи /компоненти/ са били включени в него и как
се формира конкретният ГПР от 49.05 %, поради което съдът приема, че
потребителят е бил поставен в обективна невъзможност да разбере какво
е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в
конкретният случай не са били изпълнени от кредитора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице нарушение на
ЗПК по отношение на съществен елемент от договора за кредит, което на
основание чл.22 от ЗПК води до недействителност не само на тази клауза,
13
но и до недействителност на целия договор поради противоречие с
императивни норми на закона.Съгласно чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят /
кредитополучателят/ дължи връщане на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Наличието на нарушение
на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит
неизбежно води до недействителност на цялото договорно
правоотношение поради противоречие със закона.
При изложените съображения, предявеният от ищцата Б. против
ответното дружество иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договора за
потребителски кредит се явява основателен, поради което следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главният иск, съдът не дължи произнасяне
по отношение на предявения в условията на евентуалност такъв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в исковото
производство.
Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски във
връзка с образуването и воденото на гр.дело №2716/2021г. в общ размер
на 300.00лв. , от които 50.00лв – внесена държавна такса и 250.00лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Предвид изхода на делото , в полза на адвокат Елена Иванова от
АК- Пловдив., със съдебен адрес- гр. Пловдив., ул. „Хан Кубрат“№2 се
дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
в размер на 300.00лв. Възражението на ответната страна за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът приема за
неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани
по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на
направените от ответната страна възражения, делото се явява
14
сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява
справедлив и същият не е прекомерен.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1,пр.1 ЗЗД,
сключения между М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр. П.............., ул.
„Ц......“№9, обл. П.............. и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост,жк.Младост
3, ул. „Александър Малинов“№51,вх.А,ет.9, офис 20 представлявано от Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, Договор за
потребителски кредит №721001 от 15.02.2019г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост,жк.Младост
3, ул. „Александър Малинов“№51,вх.А,ет.9, офис 20, представлявано от
Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да
заплати на М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр. П.............., ул. „Ц......“№9,
обл. П.............. , сумата от 300.00лв. /триста лева/ за сторените от ищеца
разноски по гр.дело №2716/2021г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост,жк.Младост 3,
ул. „Александър Малинов“№51,вх.А,ет.9, офис 20, представлявано от Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на
адвокат Е.Г. Иванова от АК- Пловдив., личен №**********, със съдебен
адрес- гр. Пловдив., ул. „Хан Кубрат“№2, обл. Пловдив. , на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. /триста
лева/
15
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик:_______________________
16