Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3656 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба
на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба и в
допълнителната такава от 12.09.2019г. ищецът „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр.
Враца, твърди, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. ответницата А.Ц.И.
*** му дължи сумата 2848, 29 лв., представляваща незаплатени суми за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в
жилище с адрес: гр. Враца, **********Поддържа, че със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен съд - гр. Враца
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.Ц.И. за посочената
сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 3120/2019г. по описа на РС
Враца длъжницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответницата покани за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на
исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен
път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата А.Ц.И. му дължи сумата 2848, 29 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2016 г. - 30.06.2018 г. вкл., сумата 535, 89 лв., представляваща
размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.08.2016 г. -
26.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му
присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 200,00 лв.
Ответницата А.Ц.И. ***, в
писмения отговор по делото оспорва предявения иск като неоснователен и моли
съда да го отхвърли, като й присъди направените разноски. Поддържа, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е в облигационни
отношения с ищеца, като собственик или носител на вещно право на имота.
Посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства за изправността на уредите,
чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период,
както и за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в
абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за
служебно начисляване на задълженията. Относно претендираната сума за лихва,
твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил
изпадането й в забава за този период, с оглед на което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 3120/2019г. на ВРС писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
От представения по
делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 28.04.1988г. (л.91 по делото), се установи, че К.К.И.и Т.К.И.,***,
са придобили собствеността на апартамент № ***находящ се в гр. Враца, комплекс
"Лютибродски" (сега ж.к. “Дъбника”) на VІІ етаж в блок № 13, вх. З.
Установи се също, от приложеното удостоверение за наследници изх. № 3879 от
19.12.2018г. на Община Враца, че К.К.И. е починал на
27.11.2018г. и е оставил наследници по закон А.Ц.И. - съпруга (ответницата по делото) и Ц.К.И.
- дъщеря. Видно е, от приложената на л. 14 по ч.гр.д. № 3120/2019г. на ВРС
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че
адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания постоянен и настоящ
адрес на ответницата. На този адрес ответницата е получавала изпращаните й от
съда съобщения и призовки и същият е посочен от нея за кореспонденция в
отговора на исковата молба и във възражението срещу издадената заповед за
изпълнение.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР (приложени на л.16-19). Установи се
също, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ,
в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа",
в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за
Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството. С определение № 3926 от 22.10.2019г. съдът е съобщил
на страните, на основание чл.155 ГПК, че този факт е служебно известен на съда и не подлежи на доказване.
По делото е представена справка
за неплатените фактури и дължими лихви от А.Ц.И. *** (л.9 и л.10), от която е видно,
че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 24 броя фактури, издавани
ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 31.07.2016г. (първата издадена
фактура) с падеж 31.08.2016г. до фактура № ********** от 30.06.2018г.
(последната издадена такава) с падеж 31.07.2018г., които не са издължени. В
справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване,
падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по
всяка от тях.
По делото са представени 25 броя
фактури, издавани ежемесечно от ищцовото дружество, начиная от фактура №
********** от 31.07.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 31.08.2016г. до
фактура № ********** от 30.06.2018г. (последната издадена такава) с падеж
31.07.2018г. Като получател във фактурите е посочен К.К.И с адрес гр. Враца,
ж.к. “Дъбника” ******. 240 (л.66-90).
От приложените към исковата молба
3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на
топлинната енергия по партида № 11743 с абонат А.Ц.И. ***, съответно за
периодите м.07.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018
г. – м.06.2018 г., се установява, че след извършване на изравняване на
потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми
не е налице основание за корекция на сумите.
По делото са приложени два броя
изравнителни сметки, съответно за периодите 05.2016г. - 04.2017г. и 05.2017г. -
04.2018г., издадени от дружество за топлинно счетоводство "Нелбо" за
абонат К.К.И №
5260031 за адрес гр. Враца, **********От констативен протокол от 04.05.2017г.,
изготвен от посоченото дружество във връзка с годишен отчет на уреди за дялово
разпределение в ж.к. “Дъбника” ******се установява, че абонатът К.К.не
е осигурил достъп до апартамент № 240. Видно е, от талон за отчет на уреди за
дялово разпределение сезон 2017-2018 г. на същото дружество, че в обект на адрес гр. Враца, ж.к.
“Дъбника” ******. ***абонат К.К.И № 5260031, два радиатора са без измервателен уред,
поради което не са отчетени показания, а такива са отчетени от водомер
95260123.
С оглед възраженията и исканията
на ответницата по делото са представени два броя свидетелства за проверка на
топломер на клиент "Топлофикация - Враца" ЕАД, съответно от
25.04.2016г., издадено от "Газ Тест" ЕООД и от 09.05.2018г., издадено
от лаборатория към "Аква Билдинг - сървиз" ЕООД, от които се
установява, че при извършените последващи периодични проверки, съответно
топломер № 60088242, тип Pollustar 2WR4 и топломер № 60086106, тип Pollux 2WR4,
съответстват на технологичните изисквания за годност.
Видно е, от представените 29 броя
констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия по топломер в АС № 526,
че в периода 28.07.2016г. - 28.06.2018г. ежемесечно са отчитани показанията
съответно на топломер № 60088242 до 16.04.2018г. и на топломер № 60086106 до
28.06.2018г. и на водомера за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени
като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на
топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес гр.
Враца, ж.к. “Дъбника” ******част от която е апартамент ***е била топлоснабдена
с енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от
"Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 526. През процесния
период абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната
собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в ежемесечен
Констативен протокол на "Топлофикация Враца" ЕАД - топлинна енергия -
топломер № 60086106. Отчета на показанията при потребителите за абонатна
станция 526 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинен
счетоводител "Нелбо". При посещение на място в апартамент 240 и от приложените
към делото документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в спалнята
и хола на апартамента са подсъединени към топлофикационната мрежа на етажната
собственост и работят без инсталирани върху тях уреди за дялово разпределение, отоплителното
тяло в кухнята е затапено, в банята има щранг-лира общо отоплително тяло, а инсталация
за БГВ е с един брой индивидуален водомер. Според заключението за отоплителен
период 01.05.2016г. - 30.04.2017г. жилището е посетено за годишен отчет, но отчета
не е извършен поради неосигуряване на достъп от собственика, което обстоятелство
е отразено в констативен протокол на Нелбо. За този отоплителен сезон са
направени начисления на база пълна мощност на отоплителни тела в хол, спалня и
баня, а за БГВ е начислена прогнозна. За отоплителен период 01.05.2017г. -
30.04.2018г. жилището е посетено за годишен отчет, отчета е извършен и за това
е изготвен талон за отчет от Нелбо. За този отоплителен сезон са направени
начисления на база пълна мощност на отоплителни тела в хол, спалня и баня, а за
БГВ е начислено реално потребление. Общо за отопление и БГВ за процесния
апартамент през процесния период 31.07.2016г. - 30.06.2018г. се дължи сумата
2669.31 лв. за 33,13585 мвтч. Според вещото лице нормативната уредба за
начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според
заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана
енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището - 123,00 куб.м,
съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1
от Наредбата за топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация в жилището - общи разходи за отоплителни сезони е както следва:
2016г./2017г. е 1,054425 мвтч. или 74,61 лв. и 2017г./2018г. е 0,774307 мвтч.
или 70,15 лв. Общо за енергия сградна инсталация върху кубатурата на жилището
от 123,00 куб.м. за процесния период се дължи сумата 144, 76 лв. за 1, 83 мвтч.
Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за
сградна инсталация е спазена. За процесния период по устно уверение на
ответницата същата не е подавала жалби, декларации и възражения за несъгласие с
начислените суми за топлинна енергия до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца,
извършил дялово разпределение. Според заключението за процесния период
31.07.2016г. - 30.06.2018г. се дължи сумата 2848, 29 лв. Дължимото обезщетение
за забава върху главницата от 2848, 29 лв. за процесния период от 31.08.2016 г.
до 26.07.2019 г. вкл., е 535, 89 лв. Сумите са дължими по общо 24 фактури,
подробно описани от вещото лице в таблица.
За
изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза вещото
лице е ползвало както документите, представени от ищеца с исковата молба, така
и допълнително представените с молбата му от 29.10.2019г. такива, с оглед
възраженията и исканията на ответницата с отговора на исковата молба.
По делото е приложено ч.гр.д. № 3120/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 01.08.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 1902 от 02.08.2019г.
по чл.410 ГПК срещу А.Ц.И. за заплащане на сумите: 2848, 29 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г., сумата 535, 89 лв., представляваща лихва за периода от
31.08.2016 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 01.08.2019г. - датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и за направените по делото разноски от 67, 68 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника А.Ц.И. на 13.08.2019г. (видно от разписката на л.16) и
в законоустановеният срок същата е подала възражение срещу нея, с което е
оспорила изцяло задължението, поради това, че не е в облигационни отношения със
заявителя и поради изтекла погасителна давност по чл.111, б. "в" от ЗЗД, което е
наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.
Ответницата не оспорва
твърденията на ищеца, че не е заплатила претендираните суми, респ. същата не е
представила по делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на
топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се
развива след подадено възражение от длъжника срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК за ищеца е налице правен интерес
от търсената съдебна защита.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответницата като потребител/купувач на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период; предоставянето от него, респ. използването
от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответницата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за
забавено плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията
си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Първият спорен въпрос, с оглед възраженията на ответницата в отговора на
исковата молба, е дали между страните съществува облигационно правоотношение
във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такава дължи
заплащане на същата.
Съгласно нормата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която действа в процесния период и
към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2
от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане
на общите условия от последните като условие за възникване на облигационно
отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за възникването
на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Следователно
това правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото
се установи, от представения Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 28.04.1988г., че собствеността на апартамент № ***находящ се в гр. Враца, ж.к. “Дъбника*******,
е придобита от К.К.И.и Т.К.И. при равни права - по 1/2 ид. част (по арг. от чл.30,
ал.2 от ЗС и с оглед липсата на друга уговорка относно правата на купувачите в
договора). По делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне на
собствеността на апартамента от двамата купувачи на други лица, от което следва извод, че двамата
са били съсобственици на апартамента по време на процесния период.
Обстоятелството, че в този период издаваните от топлинния счетоводител
изравнителни сметки и от ищцовото дружество фактури са само на името на К.К.И,
не променя извода на съда относно правата на купувачите в собствеността,
доколкото по делото няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че Т.К.И.
е прехвърлила своя дял в собствеността на К.К.И или на друго лице.
Установи се също, че процесния
апартамент се намира в сграда-етажна собственост, включена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Враца” ЕАД и обслужвана от абонатна станция № 526, поради
което, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в процесния период двамата
съсобственици са били
потребители/клиенти на ТЕ.
По делото не са ангажирани
доказателства двамата съсобственици да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между тях и ищцовото дружество
са били приложими действащите за процесния период Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца"
ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на
ДКЕВР. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че по силата на закона между двамата съсобственици и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение,
възникнало от неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като отношенията им в
процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
К.К.И.
е починал на 27.11.2018г., т.е. след периода на потребление, и неговата част от съсобствеността
/1/2 ид. част/ е наследена поравно от неговите наследници по закон – преживяла съпруга А.Ц.И.
(ответницата по делото) и Ц.К.И. - дъщеря /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/,
което обуславя пасивната легитимация на ответницата. Налага се извод, че
ответницата е собственик на 1/2 от 1/2 или на 1/4 ид. част от процесния апартамент,
до който размер може да бъде ангажирана отговорността й спрямо непогасените
задължения към ищцовото дружество, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от
Закона за наследството. Тоест отговорността на ответницата за дължимост
на претендираните суми не е на нейно лично основание, а е производна от
отговорността на нейния наследодател, в качеството му на потребител на топлинна енергия
за битови нужди.
При установеното наличие на
облигационно правоотношение между наследодателя на ответницата и ищеца за
процесния период следва да бъде установено наличието или липсата на доставяна
до процесния имот топлинна енергия и нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на
чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за
отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 5
и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части
на сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти,
находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално
енергийно потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009
г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото
лице, за процесния имот е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части, и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което за съответния
период се дължат суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото
писмени доказателства и въз основа на заключението по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, установява, че за процесния период от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г. ищцовото дружество е доставило за апартамент
№ ***находящ се в
гр. Враца, ж.к. “Дъбника*******, топлинна енергия на стойност 2848, 29 лв. От
заключението се установява също, че начислената за имота сума е правилно
определена, в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при
ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът, техническите
условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – етажна собственост.
В Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД са определени редът и срокът, по който
потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите
да предявят възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от наследодателя на ответницата срещу начислените му от
ищеца суми за плащане, липсват и доказателства за направен отказ от негова
страна от ползване на топлоенергия.
При
съвкупния анализ на представените по делото счетоводни документи и заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза се стига до извод, че задължението на
двамата съсобственици към топлопреносното предприятие за заплащане на
количеството топлинна енергия за отопление на имота им, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части, и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, е установено по основание и по размер.
В полза на ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за топлинна енергия за
процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза, съвпадащ с исковата претенция.
Представените от ищцовото
дружество справки, фактури, изравнителни сметки и констативни протоколи по своя
характер са частни свидетелстващи документи, но от приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че начислените за
имота суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни
изисквания, поради което настоящия състав намира, че на същите следва да се
даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е установена доставката
на топлоенергия, потребителя дължи заплащането й, без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не
са доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е и
обстоятелството дали потребителя е получавал издаваните от ищеца фактури, тъй като
задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до
топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. По делото не се твърди от ответницата и не са представени
документи, доказващи плащане от нейна страна, респ. от наследодателя й, на
дължимата сума за ТЕ, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 2848, 29 лв., представляваща стойността на консумираната
в процесния имот топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г.
Съобразно наследствения си дял
дължимата от ответницата А.Ц.И. част от задължението е в размер на 1/4, а
именно – сумата от 712, 07 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният
установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ. За горницата до пълния предявен
размер от 2848, 29 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С исковата молба ищецът е поискал
установяването на присъдената от заповедния съд законна
лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на делото и това
вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния иск за главницата,
следва да се уважи и искането за установяване на законната лихва върху нея за
претендирания период - от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 01.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявителят-ищец в настоящото производство е претендирал и
лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата от 2848, 29 лв. в размер
535, 89 лева, начислена за периода от 31.08.2016г. до 26.07.2019г., която сума
съдът е присъдил със заповедта за изпълнение.
Основателността на иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII
от ОУ - „Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от изравнителните
сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на дебитни известия.
В този смисъл, задължението на потребителите/клиентите за заплащане на
дължимите от тях суми е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца потребителите изпадат
в забава за дължимите суми и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява
законна лихва върху задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение
в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на ТЕ.
В настоящия случай, с оглед
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на главния дълг, потребителят
дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от
падежа на всяко отделно вземане до 26.07.2019г. Размерът на дължимото от потребителя
обезщетение за забава по делото е установен със заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че общия
размер на вземането за обезщетение за забава върху главницата от 2848, 29 лв.
за периода от 31.08.2016г. до 26.07.2019г. е 535, 89 лева.
Съобразно наследствения си дял
дължимата от ответницата А.Ц.И. част от задължението е в размер на 1/4, а
именно – сумата от 133, 82 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният
установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. За горницата
до пълния предявен размер от 535, 89 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Неоснователно е наведеното от ответницата във
възражението й срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3120/2019г.
на ВРС, правопогасяващо възражение, че вземанията на ищеца за неизплатена
топлинна енергия и за обезщетение за забава са погасени по давност, поради
следните съображения:
Вземанията на топлофикационните дружества за доставена електрическа
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер. Според чл. 155, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЕ клиентите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане на
действително потребеното количество енергия, като във всички случаи се касае за
периодични плащания. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011
г., ОСГК.
Съответно
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно
решение и когато главното вземане е погасено по давност - арг. от чл. 119 от ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по силата на чл. 111, б. "в" от ГПК - именно тази
разпоредба е приложима в разглеждания случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните
за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност задълженията на потребителя за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Тригодишната
погасителна давност за акцесорните вземания за лихви също се отброява от
датата, на която настъпва изискуемостта на съответната главница, т.е. падежа на
всяка една от главниците.
Предявяването на иска спира
течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В настоящия случай, вземанията е следвало да се изплатят
до датата, посочена за краен срок за плащане (падеж) във всяка от фактурите, а
именно: до 31.08.2016г. по фактура № ********** от 31.07.2016г. (първата
издадена фактура) и до 31.07.2018г. по фактура № ********** от 30.06.2018г.
(последната издадена такава). След изтичане на горните срокове потребителят е
изпаднала в забава. Прекъсването на
давността настъпва на 01.08.2019 г. с подаването на заявлението на „Топлофикация-Враца” ЕАД пред ВРС, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1902 от 02.08.2019г., от
която дата съобразно разпоредбата на чл.422 от ГПК се смята предявен и иска за
съществуване на вземането. Поради това погасени по давност са вземанията с настъпил падеж преди
01.08.2016 г. От 31.08.2016г. - денят, до който е следвало да бъде заплатена
стойността на доставената електрическа енергия по най-старата фактура №
********** от 31.07.2016г., и от която дата започва да се натрупва
обезщетението за забава, до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК/ -
01.08.2019 г., не са изтекли 3 години, поради което и следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за главници и лихви не са погасени по давност. Изложеното
обуславя извод за неоснователност на направеното възражение за погасяване на
вземанията за неизплатена топлинна енергия и за обезщетение за забава по
давност.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответницата не е
представила доказателства за направени разноски, поради което съдът не следва
да й присъжда такива.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 96, 25 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 25, ал.1 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство
са 396, 25 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 99,
04 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 3120/2019г. на ВРС са направени разноски
от 67. 68 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 16, 92 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, съществуването на вземането на
„Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав
Иванов Михайлов, по Заповед № 1902 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 02.08.2019г. по ч. гр. д. № 3120/2019 г. на Районен съд - Враца,
което вземане е за сумите 712, 07 лв. главница, представляваща стойността на
доставена в имот, находящ се в гр. Враца, ж.к. “Дъбника*******, ап. ***и незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., 133, 82 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.08.2016г. до
26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г.
- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ установителните
искове по чл. 422, ал. 1
вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и
чл.150 ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД
в размерите над уважените суми до предявените такива от 2848, 29 лв. главница и
от 535, 89 лв. обезщетение за забава върху главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Ц.И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, направените разноски в исковото производство от 99, 04 лева и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3120/2019 г. на ВРС от 16, 92 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: