О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
град Велико Търново, 31.05.2022
г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 280/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбоподателят
Т.Б.Ч. ***, е обжалвал решение за оставяне на жалба без разглеждане №52/27.04.2022
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Производството е по реда на чл.
147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбата е допустима, като подадена в срок и срещу неблагоприятно за адресата си решение.
Решението е връчено на 5.5.2022 година, като жалбата е подадена на 9.05.2022
година, което се установява от положената дата върху нея.
По същество жалбата е неоснователна.
Въпреки, че в самата жалба са развити съображения досежно
незаконосъобразността на действията на публичен изпълнител, с оглед на
посочването на решението на ответника, и предвид изискването на закона /вж.
чл.268 от ДОПК/ пред съда да се обжалват само решенията на решаващия орган,
издадени по повод на обжалване срещу действията на публичния изпълнител, то
съдът счита, че предмет на спора е единствено посоченото решение на ответника.
Видно е от представената на съда преписка, че жалбоподателят е подал жалба
/лист 21 от делото/, с която съвсем общо е поискал спирането на действията на
публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, без да посочи кои са тези
действия и в какво се състои незаконосъобразността им.
На 6.4.2022 година е изготвено уведомление за отстраняване на
нередовности, като в него е посочено изрично, че не е посочен акта
/разпореждането/, срещу който се подава жалбата. Жалбоподателят е предупреден,
че ако не отстрани тази нередовност на жалбата, в седемдневен срок от
уведомлението, то производството ще бъде прекратено. Уведомлението е връчено на
18.04.2022 година.
На 20.04.2022 година жалбоподателят е подал допълнение към жалба, като
изрично е посочил, че моли да бъдат спрени действията на публичния изпълнител и
да се отмени изпълнителното дело, образувано от последния ,ккато и да се отмени
съобщението за доброволно изпълнение, което е получил на 18.03.2022 година. И
всички последващи разпореждания на публичния изпълнител.
В обжалваното решение е прието от ответника, че в случая единственото
релевантно обстоятелство за публичният изпълнител е искането за събиране на
публичното вземане, придружено с годен изпълнителен титул, който да го
удостоверява. Всъщност публичният взискател носи отговорността за
съществуването на вземането и за достоверността на данните, съдържащи се в този
изпълнителен титул. Извън това ответникът е приел и, че съобщението за
доброволно изпълнение е извън кръга от актовете, които подлежат на обжалване по
реда и при условията на АПК.
Изводите на ответника са правилни.
На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил
извън конкретизираното съобщение за доброволно изпълнение, кое именно
разпореждане, постановление или протокол на публичния изпълнител, удостоверяващ
действие по изпълнението, обжалва – арг. от чл.226 от ДОПК вр. с чл.266, ал.1
от ДОПК. Затова по отношение на тази част от жалбата /след допълването и/ не е
налице отстраняване на тази констатирана нередовност, което е основание по
чл.147, ал.2 от ДОПК за прекратяване на производствотов тази му част.
Следва за пълнота, а и за яснота на жалбоподателя да се посочи, че
наказателното постановление е годно за образуване на производството
изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. Оборването на
съществуването на вземането, което е породено от това влязло в сила
изпълнително основание, може да става единствено по реда на чл.71 от ЗАНН при
наличие на някое от основанията, посочени в чл.70, ал.2 от този закон. Едва при
тази хипотеза публичният изпълнител има правомощието да прекрати производството
по аргумент от чл.225, ал.1, т.2 от ДОПК.
Що се касае до посочването на обжалването пред ответника на съобщението
за доброволно изпълнение на публичния изпълнител /лист 30 от делото/, то съдът
констатира, че то е било връчено редовно на майката на жалбоподателя на
17.03.2022 година, като следва да се отбележи, че чисто хипотетично,
седемдневният срок за обжалване е бил изтекъл към момента на подаването на
първоначалната жалба на жалбоподателя до ответника /4.04.2022 година/.
Извън това и независимо от него следва да се констатира и, че
съобщението не въплъщава и не представлява действие на публичния изпълнител,
което е обжалваемо по реда на чл.267 и следващите от ДОПК. То не е сред
актовете, които има предвид разпоредбата на чл.226, ал.1 от ДОПК и не е израз
на някакво действие по изпълнението по образувано изпълнително дело.
Този извод следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г.,
ОСС, І и ІІ колегия. Както е посочено в това тълкувателно решение: „Само
последната категория действия, тези по същинското „принудително изпълнение“
изпълняват предпоставките на чл.
172, ал. 2 ДОПК. В чл.
220, ал. 1 ДОПК е предвидено: „Когато публичното вземане не бъде платено в
срок, изпълнителното производство се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател. Образуването на
изпълнителното дело е първото действие, по силата на което се инициира
производство по принудително изпълнение срещу длъжника. То е действие, свързано
с подготовката на изпълнението. След образуването по чл.
220, ал. 1 ДОПК на делото се предприемат подготвящи действия, част от които
са технически по своя характер. Това е моментът, в който се определят въз основа
на постъпилото искане: 1. наличието или липсата на изпълнително основание, 2.
видът на публичното вземане; 3. размерът на публичното вземане; 4. длъжникът,
срещу който ще се насочи изпълнението. При образуването на изпълнителното
производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по
изпълнение. Налице е само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното
производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното
изпълнение, без самото то да представлява такова.“.
При това положение съобщението за доброволно
изпълнение е извън кръга на посочените в разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК
действия и не е акт, който да подлежи на обжалване по реда на чл.267 и чл.268
от ДОПК, както правилно е приел и ответника по настоящото дело.
Жалбата е неоснователна и подлежаща на
отхвърляне.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Б.Ч. ***, ЕГН **********, против решение за оставяне на жалба без
разглеждане №52/27.04.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: