Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.11.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2071 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 20201022165827 на „С.-Х.“
ЕООД срещу
отказ рег. № 20200824141306-3/22.10.2020г. по заявление
образец Г2 вх. № 20200824141306 на жалбоподателя, съгласно който
от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано
обявяването на годишния
финансов отчет на дружеството за 2019г., ведно с
годишен доклад за дейността.
Отказът е мотивиран с
това, че въпреки дадената възможност не е била представена
декларация по образец от законния представител на търговеца, съгласно
изискванията на чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел.
Жалбоподателят
намира отказа на Агенцията по вписванията
незаконосъобразен.
С подаденото заявление е било надлежно приложено решение
на едноличния собственик на капитала на дружеството за приемане на годишния
финансов отчет. Въведената с новата разпоредба на чл. 62а, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 възможност за обявяване на
ГФО без представяне на доказателства за приемането му, а на база на декларация,
е факултативна възможност за ползване на облекчен ред от предприятия,
отговарящи на критериите по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСч. Преценката на това
дали са спазени критериите е отговорност на управителя, който, ако желае да
ползва този облекчен ред, декларира обстоятелството. Изискването, поставено от
длъжностното лице по регистрацията при постановения отказ, освен че противоречи
на закона и на здравия разум, е неясно
чий интерес защитава, доколкото практическата последица от отказа е единствено
затруднен достъп на третите лица до финансовата информация, която се съдържа в
отчета и чиято публично е в обществен интерес.
Жалбоподателят иска оспореният отказ да бъде отменен с
указване на Агенция по вписванията да извърши исканото обявяване и с присъждане
на разноските в производството за платена държавна такса и адвокат.
Също съгласно изложеното от жалбоподателя, относно
разноските съдът следва да съобрази трайната практика на административните
съдилища по прилагане на ЗОДОВ разноските по обжалване на откази на Агенция по
вписванията да се присъждат от гражданските съдилища, на основание чл. 273, вр. чл. 81 от ГПК. Жалбоподателят се позовава на множество
решения на състави на Върховния административен съд в този смисъл.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в
срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с нужните
приложения.
По същество жалбата е
основателна.
С процесното заявление по чл. 38, ал. 1 от
ЗСч, вр. чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ заявителят,
предприятие от тези по чл. 19, ал. 1, т. 1-3 от ЗСч, е поискал обявяване на
годишния финансов отчет за 2019г. в
съставни части съгласно националния счетоводен стандарт – счетоводен
баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за
собствения капитал и приложение, както и на годишен
доклад за дейността на дружеството, представени към заявлението.
Представени са били още документ за внесена държавна
такса, адвокатско пълномощно и декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и приемане на представените за обявяване актове (чл. 13,
ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ), но в отклонение на чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, вместо декларация от законния представител на търговеца,
удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване
годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по образец, съгласно
приложение № 3, е било представено самото решение на представляващия едноличния
собственик на капитала за приемане на
отчета.
След
даването на възможност за представяне на декларацията по реда на чл. 22, ал. 5
от ЗТРРЮЛНЦ, от длъжностното лице по регистрацията е бил постановен обжалваният
отказ за обявяване на годишния финансов отчет с доклада за дейността на
заявителя.
Настоящият съдебен състав намира, че
не са били налице предпоставките за постановяване на отказ по подаденото
заявление.
Обявяването
на годишните финансови отчети на всички
предприятия търговци по смисъла на ТЗ в търговския регистър при Агенция по
вписванията по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, вр. чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ е за осигуряване на тяхната
публичност, съответно на задължението на държавите членки
по чл. 2 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
16.09.2009г. (ОВ L
258, 01.10.2009г.) да предприемат необходимите мерки, за да гарантират
задължително оповестяване от капиталовите дружества най-малко на счетоводните
документи за всяка финансова година, чието публикуване е задължително съгласно
директиви 78/660/ЕИО, 83/349/ЕИО, 86/635/ЕИО и 91/674/ЕИО на Съвета– отменена, съответно Директива (ЕС) 2017/1132 на
Европейския парламент и на съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на
дружественото право.
Годишният финансов отчет трябва да
бъде приет на общо събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган. Когато търговецът е еднолично дружество с ограничена отговорност,
годишният финансов отчет се приема с решение на едноличния собственик на
капитала. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ, едноличният собственик решава
въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в
съответната за решенията на общото събрание форма, което е и относно
правомощието на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ за приемане на годишния отчет на дружеството
и баланса.
При обявяване по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно на разпоредбите на чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са приложени
всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащите на
обявяване актове, както и дали подлежащият на обявяване акт съответства по външни белези на изискванията
на закона. Така при заявяване за
обявяване на годишен финансов отчет на дружество с ограничена отговорност или
еднолично дружество с ограничена отговорност проверката включва дали решението
за приемане на годишния финансов отчет е било взето в съответствие с
императивните изисквания на закона и дружествения договор, съответно
учредителния акт.
В дейността на Агенция по вписванията е било установено,
че такава проверка често затруднява и забавя ненужно обявяванията на годишните
финансови отчети на търговците, при което с изменения в Наредба № 1 от
14.02.2007г., ДВ, бр. 23 от 2020г., в
сила от 14.03.2020г., е отпаднало
изискването за предприятия по чл. 19,
ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 20 от ЗСч да представят документи, доказващи приемането
на годишния финансов отчет и годишния доклад за дейността и това да се
установява единствено с декларация по образец на законния представител, а само
за предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 22 от ЗСч (големи предприятия
и предприятия от обществен интерес) да се
прилага досегашния ред за доказване.
Подаването на декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 при обявяване на годишните
финансови отчети на част от предприятията - търговци е вътрешно организационно решение с оглед
дейността на Агенция по вписванията,
целящо да облекчи обявяванията по чл. 6,
ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. То е пряко свързано с разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, изискваща деклариране на истинността на заявените за вписване обстоятелства
и приемане на представените за обявяване актове, но не изключва, при отделно
представяне на декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, да се представи и
самият акт за приемане на годишния финансов отчет, включително по чл. 147, ал. 2, вр.
чл. 137, ал. 1, от. 3 от ТЗ относно
еднолично дружество с ограничена отговорност, без декларация по чл. 62а, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1.
Отказът за обявяване в такъв случай би бил в противоречие
със смисъла и целта на ЗСч и ЗТРРЮЛНЦ – да се осигури обявяването на надлежно
приет годишен финансов отчет на търговското дружество като съвкупност на
обобщени показатели, характеризиращи стопанската дейност на предприятието през съответната година и
неговото имуществено и финансово състояние, както и финансовия резултат към
края на годината. Това са оплакванията
на заявителя по подадената от него жалба и те са основателни.
При
изложеното жалбата
на „С.-Х.“ ЕООД следва
да бъде уважена, с постановяване на решение по чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като са били спазени
изискванията на закона при исканото обявяване.
Въпреки отмяна на оспорения отказ като незаконен,
разноски на жалбоподателя по делото не могат да бъдат присъдени, тъй като
настоящото производство е охранително, а съгласно чл. 541 от ГПК разноските по
охранителното производство са за сметка на молителя. В този смисъл е практиката
на гражданските съдилища по приложение на разпоредбата, без в тези случаи да се
смята приложима разпоредбата на чл. 273 от ГПК (напр. Определение № 201 от 11.03.2010г.
по ч.т.д. № 850/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Посочената от жалбоподателя практика на административните
съдилища относно възстановяване на
разноските при незаконен отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията (че редът за обезщетяване по ЗОДОВ е неприложим) обосновава наличие
на противоречива съдебна практика, която може да бъде уеднаквена само от ВКС и
ВАС, съгласно изискванията на ЗСВ.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх.
№ 20201022165827 на „С.-Х.“ ЕООД,
с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, отказ
рег. № 20200824141306-3/22.10.2020г.
на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията по заявление образец Г2 вх. № 20200824141306, съгласно който е отказано обявяването на
годишния финансов отчет на дружеството за 2019г., ведно с годишен доклад за дейността.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
извърши исканото обявяване.
Решението е
окончателно, съгласно чл. 537, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да
се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: