РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500976 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от К. И. Б., ЕГН **********, чрез особения
представител адв. Ф. С., срещу Решение № 20 от 06.04.2022г. по гр.д. №
166/2021 г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е уважен иск с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3, пред. второ КЗ и К. И. Б. е осъден да
заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК: ***** сумата от 14 528,00 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева/ - главница,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение въззивника е
осъден да плати и разноските по делото общо в размер на 3091.12 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че постановеното решение е
неправилно. На първо място се оспорва приетата за установена фактическа
обстановка, като се оспорва и протокола от ПТП, тъй като същия не бил
съставен съобразно закона. Твърди се, че механизмът на ПТП не бил доказан
и в протокола за ПТП липсвало такова описание. Твърди се, че протокола за
ПТП бил съставен един час след самото произшествие само на базата на
твърдения на водача на застрахования автомобил и липсвали доказателства за
вида на животното, което се твърди да е блъснато при произшествието.
1
Оспорва се като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния
съд, че в протокола е отразено, че вината за произшествието е на лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху стадо крави. АУАН бил
съставен два месеца след твърдяната дата за ПТП, а наказателното
постановление не било влязло в сила, тъй като не било връчено, при което
според въззивника, тези документи не били достатъчни за установяване на
твърденията на ищеца. Твърди се, че АУАН не е съставен в съответствие с
изискванията на закона, тъй като не бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в него имало съществени противоречия. Незаконосъобразно било
проведено и цялото административно-наказателно производство, което
водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. В
представения протокол за ПТП не било отразено дали на мястото на ПТП е
установено животно, както и водач на стадо крави. Оспорва се заключението
на вещото лице по назначената САТЕ, тъй като не било даден отговор
конкретно на зададените въпроси. Вещото лице изразило становище по
вината на ответника, поради което експертът бил предубеден. Заключението
на вещото лице не отговаряло на стандартите, не било изследвано
поведението на водача на автомобила и не следвало да се ползвало при
постановяване на решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че
процесният Протокол за ПТП № ***** от ***** г, е съставен от компетентно
длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Протоколът бил съставен
при посетено от компетентните органи ПТП и в него е описана фактическата
обстановка, която е била към момента. С оглед мястото на ПТП било напълно
в рамките на нормалното, Протокола за ПТП да е съставен един час, след
произшествието. Твърди се, че вещото лице компетентно е изложило
механизма на ПТП от техническа гледна точка, на база представените
доказателства. Същото не било дало отговор на правен въпрос, а било
отразило, какво е написано в представените документи от посетеното
произшествие. С тези съображения се аргументира правилността на
първоинстанционното решение. Моли се за неговото потвърждаване и се
претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба депозирана от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", срещу К. И. Б..
Твърденията на ищеца са, че на ***** г. около 12:30 часа на 1125
Общински път № *****, между гр, Карлово и с. Соколица на КМ. 1 + 500М,
община „Карлово", област - Карлово, К. И. Б. като водач на стадо крави не
2
направлява животните така, че да не създават опасност за движението и да не
ги оставя без надзор в обхвата на пътя, като едно от животните се е отделило,
излязло е на пътното платно и е станало причина за сблъсък с движещия се
лек автомобил „*****" ДК № ****, собственост на „****" ЕООД и
управляван от А*К*А*. На ответника бил съставен АУАН №
*****/05.12.2020 г. за извършено нарушение на чл.106, ал. 1 ЗДвП, за това, че
като водач на стадо крави оставил животните без надзор и в обхвата на пътя.
За регистриране на настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП
№ ***** от ***** г., в който е отразено, че вината за произшествието е на
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху стадото крави, за
което му е съставен посоченият АУАН от 05.12.2020 г. В резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие на лек автомобил „*****" с рег.
№ **** били причинени множество увреждания. Към момента на настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие, увреденият лек автомобил
„*****", собственост на „****- ЕООД имал сключена застраховка
„Автокаско" при ЗАД "Алианц България", съгласно застрахователна полица
№ ***** за срок от една година, валидна за периода от 14.03.2020 г. до
13.03.2021 г. При застрахователя било постъпило уведомление за настъпилата
щета с искане за опис и оценка на щетите на увредения автомобил и
изплащане на застрахователно обезщетение. Въз основа на постъпилото
искане в ЗАД „Алианц България" била образувана щета под № *****,
извършен бил оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството,
описани били повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие,
оценени на 14 528,00 лева, които били изплатени на собственика „****"
ЕООД по банков път на 16.02.2021 г. След изплащането на обезщетението в
размер на 14 528,00 лв., на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 от
Кодекса за застраховането, ЗАД „Алианц България" встъпвал в правата на
застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение, срещу
причинителя на вредата, до размера на обезщетението.
Ответника се представлява от особен представител назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК, който в срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В него са изложени съображения за неоснователност на предявения иск, тъй
като липсвали доказателства за фактите които се твърдят от ищеца. Твърди
се, че реалния размер на вредите не отговаря на заявения в исковата молба,
както и че ответника няма вина за настъпване на произшествието.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
Представен е Протокол за ПТП № ***** от ***** г.,съставен от мл.
автоконтрольор в РУ Карлово към ОД МОВР Пловдив Н*Д*, в който е
отразено, че по време на движението по пътя между Карлово и Соколица пътя
пресича животно и се удря в автомобила „*****" с рег. № *****, собственост
на „****“ управляван от А*А*.
От представената застрахователна полица № ***** се установява, че
увреденият лек автомобил „*****", към момента на произшествието има
сключена застраховка „Автокаско" при застраховател – дружеството ищец.
3
От преписката по щета № *****, се установява, че е извършен оглед на
застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите,
причинени при пътнотранспортното произшествие, оценени на 14 528,00
лева. Видно от преводно нареждане № 24260919/16.02.2021 г. тази сума е
изплатена на собственика по банков път на 16.02.2021 г.
Представен е частен документ подписан от А*А*, в който последния
декларира, че ***** г. около 12:30 ч. по време на движението по пътя между
Карлово и Соколица на пътя изскача животно от стадо и се удря в автомобила
„*****" с рег. № ***** управляван от А*А*.
Представен е АУАН № **** от 05.12.2020 г. съставен срещу Б. за това,
че на *****г. около 12:30 ч. в община Карлово на път Общински № РDV2078
между гр. Карлово и с. Соколица на км. 1+500м., като водач на стадо животни
не контролира животните, които направлява, а именно стадо крави така, че да
не създават пречки и опасност на движението и да ги оставя без надзор като
една от кравите се отклонява от стадото и пресича пътното платно, като е
ударена от лек автомобил „*****" с рег. № ***** управляван от А*А*, като
причинява материални щети по автомобила след реализираното ПТП, поради
което е извършил нарушение на чл. 106, ал. 1 ЗДвП.
Представено е и издаденото въз основа на АУАН № **** Наказателно
постановление № *** от 10.12.2020г. с което на ответника е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв., като същото не е
връчено.
Отправена е покана за доброволно изпълнение до ответника с изх. № 2-
101-4101-3207/17.03.2021 г., от ЗАД „Алианц България", с която са предявени
регресните права по щета № ***** за сумата от 14 528,00 лв. Същата не е
връчена на Б..
В представеното пред първоинстанционния съд заключение по
назначената САТЕ се посочва, че механизма на настъпване на ПТП е такъв
какъвто е описан в Протокола в ПТП и АУАН № ****, като вещото лице
заключва, че причината за ПТП са неправилните действия на ответника Б..
Направена е констатация, че описаните вреди съответстват на определения
механизъм на ПТП. Заключението посочва, че стойността на ремонта на
автомобила за възстановяване на вредите от ПТП се равнява на 16 773,35 лв.
Пред въззивния съд е назначена повторна САТЕ, като от приетото
заключение се установява, че на ***** г. около 12 ч. по общинския път
гр.Карлово - с.Соколица (АТ ***** ), който е в прав участък с ширина 5,00м и
с асфалтово покритие, се е движил лек автомобил Skoda Octavia рeг. № ****,
управляван от А*К*А*. На около 1,5 км. след гр. Карлово, в близост до
пътното платно се е намирало на паша стадо крави. Внезапно едно от
животните е навлязло в пътното платно, отдясно - наляво спрямо посоката на
автомобила. Преди водачът А*в да успее да спре преди мястото на пресичане,
кравата е влязла в ударно съприкосновение с дясната страна на
автомобила,като впоследствие тялото й се е стоварило върху предния капак и
оттам е изпаднало върху пътното платно отляво на автомобила. В резултат от
настъпилото произшествие, по предната страна на автомобила,както и от
4
двете му страни са възникнали деформации и увреждания в двигателния
отсек. В експертизата е посочено, че предпоставката за ПТП е навлязлото в
пътя животно и , че представените към материалите по делото описи и
снимков материал категорично указват, че всички описани от застрахователя
повреди следва да се поставят в причинна връзка с механизма на третираното
ПТП -станало на ***** г. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта на
застрахования автомобил по средни пазарни цени е в размер на 14 267,89 лв. с
ДДС.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя, изплатил на правоимащите лица сумата на
застрахователното обезщетение да я иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ е предвиденото в цитираната разпоредба
право на регрес, а правото да встъпи във всички права, които застрахования
има срещу третото лице - суброгационно право.
В настоящия процес следва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и деликвента, настъпването
на вреда за застрахованото лице, заплащането на обезщетение от страна на
ищеца по застраховката на увреденото лице и деликтната отговорност на
причинителя на вредата.
Съдът приема, че по делото е установено, а и не е спорно между
страните, че е налице валидно сключен договор за застраховка на процесния
автомобил към датата на настъпване на ПТП, автомобилът е имал валидно
сключена застраховка "Каско". Съобразно представените писмени
доказателства е налице плащане по договора за застраховка на увреденото
лице. Спорен по настоящото дело е въпросът дали е възникнала деликтната
отговорност на ответника, която се явява преюдициално правоотношение за
правоотношението предмет на настоящото дело и съдът следва да се
произнесе по него в мотивите си.
Материалноправното основание на отговорността на ответника в
настоящия случай е чл. 50 ЗЗД, тъй като според твърденията в исковата
молба, Б. е бил лицето, което е следвало да упражнява надзор върху стадото,
към което се е числило и животното причинило вредата, излизайки на пътя на
застрахования автомобил.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД, е безвиновна отговорност, за
ангажирането на която отговарят солидарно собственикът на животното и
лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите – пряка и непосредствена
последица от увреждането. При наличие на доказана вреда и причинна връзка
между нея и действието на животното, както и при доказано качество на
ответника – на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира
животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.
5
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е установено при
условията на пълно и главно доказване качество на ответника – на собственик
или лице, под чийто надзор се намира животното причинило ПТП.
Действително по делото е налице издадено наказателно постановление
срещу ответника за административно нарушение изразяващо се в това че
именно той като водач на стадо животни не контролира животните така, че да
не създават пречки и опасност на движението и да ги оставя без надзор в
следствие на което една от кравите се отклонява от стадото и пресича пътното
платно, като е ударена от процесния лек автомобил. Въпреки това
гражданския съд не е обвързан от тези фактически констатации и те подлежат
на доказване по настоящото дело.
Този извод се налага от съобразителната част на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд,
относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно
деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния
процес. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение
критерий, доколкото наказателното постановление имат за предмет деяние,
което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват,
съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно това дали и кой е извършил
деянието.
Съставеният АУАН № **** издаден от орган при РУ на МВР Карлово
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
материална доказателствена сила за фактите, които са лично възприети от
издаващия го орган, към момента на съставянето му. В настоящия случай
АУАН е съставен на 05.12.2020г., за нарушение случило се на *****г.
Обвързващата доказателствена сила на АУАН се разпростира само върху тези
факти, които актосъставителят възприема, към момента на съставяне на
документа и ги отразява в него. Когато АУАН не засвидетелства самото
административно нарушение, той не се ползва с материална доказателствена
сила за деянието на нарушителя. Когато АУАН се съставя в по-късен
момент, след извършване на нарушението, той се издава на база на друг
документ (например протокол за ПТП). АУАН може да притежава
материална доказателствена сила за факта на нарушението само ако
актосъставителят засвидетелства самото нарушение при съставянето на акта.
Настоящия случай не е такъв. АУАН № **** е издаден въз основа на
Протокол за ПТП № ***** от ***** г., който е съставен от орган на МВР и
притежава материална доказателствена сила за фактите отразени в него. В
този протокол за ПТП е установено увреждането на автомобила и удара с
излязлото на пътя животно, но никъде не е отразено участието на ответника Б.
в произшествието.
При това положение, настоящата съдебна инстанция не е длъжна да
кредитира констатациите в АУАН № ****. По делото не е представено нито
6
едно друго писмено или гласно доказателство за това, че Б. е лице, което е
упражнявало надзор върху животното причинило процесното ПТП, поради
което и твърденията на ищеца в тази насока останаха недоказани.
Налага се извод, че не са се осъществили предпоставките по чл. 50 ЗЗД,
поради което искът по чл. 410, ал. 1, т. 3, пред. второ КЗ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При това несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20 от 06.04.2022г. по гр.д. № 166/2021 г. по
описа на Районен съд Малко Търново, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*****, срещу К. И. Б. с ЕГН **********, осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3, пред. второ КЗ за сумата от 14 528,00 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева/ - главница,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7