РЕШЕНИЕ
№……./……..2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА
въззивно частно гражданско дело № 13722 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Г.ф. срещу Постановление с изх. № 00798/03.10.2019г. по изп. дело № 201978704001166 по описа на ЧСИ М.Д., рег. №
787 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение
на пълномощника на взискателя по делото – Ж.Д.Д..
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Излагат се доводи, че процесуалният представител на взискателя е предприел единствено действия по образуване на
изпълнително производство, както и че размерът на възнаграждението не отговаря
на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо се счита, че се дължи
единствено възнаграждение за образуване на изпълнително дело, а не и
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя Ж.Д.Д.,
чрез адв. К., на дата 17.10.2019 г., като в срока по
чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
Постъпило
е и становище на ЧСИ Д., според което жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че определеното
възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като размерът на адвокатския хонорар е съобразен с Наредба № 1/23.07.2004
г.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съдът намира следното за установено
от фактическа страна:
Изпълнително
дело с № 20197870400166 е образувано по молба на взискателя
Ж.Д.Д., чрез пълномощника адв.
П. К. – САК, на дата 24.09.2019г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден от
I-2 състав на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, по гр. дело № 16935/2017г.
по описа на СГС за сумата от 26 600 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 20.07.2017г.
до окончателното й изплащане.
Към
молбата за образуване на изпълнителното делото е представено копие от договор за
правна защита и съдействие от дата 24.09.2019 г., от което е видно, че страните
са договорили за представителството по изпълнителното дело да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 1 110 лева с вкл. ДДС.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено способ за изпълнение - запор върху банковите сметки на длъжника „Г.ф.”
с ЕИК *******.
На
24.09.2019г. на основание чл. 428 от ГПК на длъжника „Г.ф.” с ЕИК ******* е
връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за горепосочените суми, включващи
26 600 лева - главница, законна лихва считано от 20.07.2017г. до окончателното
й изплащане и изпълнителни разноски в размер на 1 176 лева, от които 1 110 лв.
адвокатски хонорар с вкл. ДДС, плюс 66 лева авансови такси с вкл.ДДС, ведно с
начислена пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 603.24
лева. С поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху банковите му
сметки в банка „УниКредит Булбанк” АД за сумите
посочени в ПДИ, запорното съобщение е получено от
третото задължено лице на 25.09.2019г.
Сумите
са преведени на 02.10.2019 г. по сметка на ЧСИ Д..
На
25.09.2019 г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на
адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя.
Във
връзка с депозирано възражение от страна на длъжника ЧСИ Д. с Постановление с
изх. № 00798/03.10.2019г. е отказал да намали адвокатското възнаграждение на
пълномощника по делото, като същото е надлежно връчено на длъжника на
08.10.2019 г.
На
11.10.2019г. в кантората на ЧСИ М.Д. от страна на длъжника „Г.ф.” с ЕИК *******
е депозирана процесната жалба с вх. №
01184/11.10.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според
чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест
на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани
в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради
което липсата на отделно постановление за определянето им не обосновава извод
за допуснато съществено закононарушение.
Предпоставка
за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК
винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски.
Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на адвокат Петя К., като е било
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв. за осъществяване на
процесуално представителство по изпълнителното дело. В договора за правна
защита и съдействие е обективирана и разписка за
плащане на уговореното възнаграждение в брой.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение, съдът
следва да прецени дължимостта на това възнаграждение
и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази
преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на
делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ и посочения в нея начин на изпълнение /което е задължителен
реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК/, пълномощника на взискателя
В
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е
извършвал никакви други същински процесуални действия. ЧСИ е наложил запор
върху банковите сметки на жалбоподателя, като дължимата по изпълнително дело
сума е била заплатена доброволно в срока за доброволно изпълнение. Поради това
следва да се приложи чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., според която за
образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв.
Тълкуването на разпоредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар
не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а
представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и
критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо
от стойността на вземането. Следва да се посочи, че изискване за редовност на
молбата за образуване на изпълнителното дело е да се посочи способ за
изпълнение, поради което и не е приложима нормата на т. 2 на чл. 10 от
Наредбата. Посочената разпоредба касае процесуално представителство по
изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване, а както беше
посочено участието на представителя на взискателя в
настоящия случай се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително
дело, а вземането е погасено в срока на доброволно изпълнение.
Ето
защо съдът приема, че жалбата е основателна и че следва да се определи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на
страна по изпълнителното дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело, в дължимия минимален размер от 200 лв.
Относно разноските:
Направено
е искане от жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но доколкото предмет на настоящото производство се явява спор
по повод разноски в изпълнителното производство, настоящият състав намира, че
не следва да се присъждат разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от дата 03.10.2019г. по изп. дело № 201978704001166 по описа на ЧСИ М.Д., рег. №
787 към Камара на ЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото
– Ж.Д.Д. и вместо това,
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал. 5 ГПК разноските за заплатено адвокатското възнаграждение, което длъжникът Г.ф. следва да
заплати на взискателя Ж.Д.Д., по изпълнително дело № 201978704001166 по описа на ЧСИ М.Д.,
с рег. № 787 в Камарата на ЧСИ, от 1110
лева на 200 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.