Р Е
Ш Е Н
И Е
№
33
Добрич, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 184/ 2022
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.А.С. ***, подадена чрез адв.
М. Г., срещу Решение № 19/ 28.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
Жалбоподателят сочи, че му е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това че не отговаря на
изискванията за отпускане на лична пенсия по Кодекса за социално осигуряване
(КСО), както и му е отказано да бъде зачетен като труд от първа категория
положеният такъв през периода 08.11.1983 – 27.05.1993 г. и от 01.03.1995 г. до
11.11.1998 г. на длъжност „локомотивен машинист“ към „***“ АД, Добрич.
Настоява, че обемът на работа в „***“ АД е бил много по – голям от посочения от
ТП на НОИ – Добрич. Твърди, че ежедневно са били натоварвани и обработвани
между 7 и 10, а понякога и повече вагони. Не е имало дни, в които от завода да
не са натоварвани и изпращани поне по няколко вагона. Натоварването и
обработката на вагоните се е извършвала почти денонощно. В тази връзка
жалбоподателят счита, че броят на вагоните, които са били натоварвани месечно,
е бил много повече от 127.66. При тези доводи иска отмяна на Решението и
потвърденото с него Разпореждане и връщане преписката на административния орган
за ново произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Представя Писмена
защита, в която излага подробно становището си по оспорването на жалбата. Сочи,
че на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 68 - 69 от КСО, най - вече
няма минимум от 10 години осигурителен стаж от първа категория труд за
придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Според
ответника от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, че през периодите от 08.11.1983 г. до 27.05.1993 г. и от 01.03.1995 г.
до 11.11.1998 г. трудът на работника отговаря на условията на чл. 6 от Правилника
за категоризиране труда при пенсиониране (отм.) (ПКТП). Допълва, че в архивите
няма никаква информация за броя на вагоните и цистерните, обработени към ЖП
възела, а предприятието, за което не се спори по делото, е с предмет на дейност
„маслодобивна промишленост“, което систематически не попада в записа на чл. 6
от ПКТП (отм.), относим за отрасъла „Транспорт“. Позовава се на показанията на
разпитаните свидетели за извода, че дори на денонощие да са извозвани от 5 до
10 вагона, то при 300 вагона на месец, приемайки най - високата стойност, на
машинист се получават по 75 обработени вагона на месец, което е под 127.66
вагона, колкото са в най -малко натоварения участък на **. Пак от показанията
на свидетелите извежда, че за денонощие един машинист е пропътувал не повече от
5 км, и то на четири дни, като се има предвид, че смените са четири и един път
в денонощието се е пътувало. Излага становище, че като се има предвид
вредността, тежестта на труда и обем на работата на локомотивните машинисти в
Маслодобивния комбинат, установени от свидетелските показания, то те не
отговарят по степен на тези в най - малко натоварения участък в **, тъй като
един машинист не е извозвал повече от 75 вагона на месец и не е пропътувал
повече от 5 км на курс, средно осем пъти в месеца, което според ответника е
значително по - малко от тежестта и обема на работата на локомотивните
машинисти в системата на **, дори при тези в най - малко натоварения участък на
** - гара Елин Пелин, които имат обработени 127.66 вагона на месец и за
значително по - дълги участъци. При така изложеното иска жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производството е започнало по подадено Заявление
с вх. №2113-24-1067/ 10.08.2021 г. в ТП на НОИ – Добрич от С.А.С., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 69б, ал. 1 от КСО (л. 24 – 25). Към Заявлението са приложени трудова книжка
№ 336/ 05.12.1977 г., трудова книжка № 336 – прод./ 05.06.2013 г.; военна
книжка № 073690/ 12.01.1978 г., УП – 2 № ФС – 01 – 25/ 14.06.2021 г. (л. 25).
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 27),
съгласно който заявителят има 26 години 07 месеца и 20 дена действителен осигурителен
стаж, недостигащ осигурителен стаж по чл. 68 от КСО от 08 години 10 месеца и 25
дни; осигурителен стаж от трета категория – 30 години 01 месец 05 дена.
Представено е по делото Разпореждане № ********** от
29.10.2021 г., съгласно което г-н С. получава лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл. 74 от КСО за 95 % трайно намалена
работоспособност, отпусната от 17.06.2019 г. до 01.06.2021 г. С Експертно
решение № 91820/ 16.09.2021 г. на ТЕЛК/НЕЛК е определила 71 % трайно намалена
работоспособност пожизнено и от 02.06.21 г. е определена на лицето лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване в размер на 511.24 лв., а от 01.07.21 г.
– 536.80 лв.
От „***“ АД до ТП на НОИ – Добрич и до С.А.С. е изпратено
писмо, постъпило при ответника на 02.11.2021 г. (л. 30), с което се
потвърждава, че жалбоподателят е бил служител на дружеството на длъжността
„локомотивен машинист“ през процесните периоди, като включително с тези периоди
е придобил трудов стаж в предприятието общо на тази длъжност от 12 години 02
месеца и 23 дни, за което са му били издадени удостоверения, но не може да бъде
удостоверено какъв е броят на обработени вагони през тези периоди.
Във връзка с подобен случай по подадено заявление от лице
на същата длъжност, работило в индустриален клон към „**“ ЕООД, РУСО – Добрич е
поискано съдействие от НОИ за преценка попада ли трудът на лицето в първа категория
по чл. 6 от ПКТП (отм.), като е посочено, че съгласно Протокол № 2/ 09.05.1990
г. на Правителствената комисия по категоризиране на труда следва органът да
сравни броя на обработените вагони от процесното предприятие с броя на
обработените вагони в най – малко натоварения участък на „**“ ЕАД (л. 31).
От писмо изх. № 66 – 23 – 32/ 14.06.2007 г. на НОИ,
Главна дирекция „Пенсии“, е видно, че във връзка с горното искане, е указано,
че критерий за приравняване на обособени ж.п. клонове към индустриалните ж.п.
клонове е обемът на работа на маневрения състав (брой на обработени вагони) в
съответния клон (л. 32). Допълнено е, че Министерство на транспорта е
предоставило справка за обема на работа на маневрения състав в най – малко
натоварените участъци на **, съгласно която обемът е приблизително 127
обработени вагони средно на месец, като е посочено, че за индустриален ж.п.
клон може да се счита само този, който има същата или по – висока натовареност
от посочената в справката. Към писмото е приложена цитираната справка (л. 33),
от която е видно, че най – ниско натовареният участък в ** е ж.п. гара Елин
Пелин, с най – малко обработени вагони за първо полугодие на 1996 година – 766
вагона или средно за месец – 127.66 вагона.
При така събраните доказателства с Разпореждане № **********/
03.12.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.С..
Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на *** г. и към датата на
Заявлението има навършена възраст от 64 години 04 месеца и 20 дни, съответно
придобит осигурителен стаж от първа/втора категория от 00 години 00 месеца и 00
дни и трета категория от 30 години 01 месец и 05 дена. В Разпореждането са
изложени съответните за отделните категории стаж разпоредби, относими към
правото на пенсия и е указано, че съобразно чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) право на пенсия се придобива при 10 години
осигурителен стаж от първа категория труд, 53 години и 08 месеца възраст за
мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 точки, като е посочено, че
заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като към датата
на Заявлението няма 10 години осигурителен стаж от първа категория. Отразено е,
че не са налице и предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО поради липса на изискуемия
осигурителен стаж от 39 години, както и че няма право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО, тъй като няма навършени 66 години и 08 месеца възраст. В
Разпореждането е отказано зачитането на осигурителен стаж за периодите от
08.11.1983 г. до 27.05.1993 г. и от 01.03.1995 г. до 11.11.1998 г., като е
направено позоваване на Удостоверение № ФС0127/ 28.10.21 г. на „***“ АД за
липса на информация за броя обработени вагони през процесните периоди.
Срещу Разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-36/ 28.01.2022 г. (л. 54) С.С.
е подал жалба по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като
настоява, че общият му трудов стаж е по – дълъг от установения, както и че
обемът на работа в „***“ АД е бил по – висок от минималния за ж.п. гара Елин
Пелин. Не прилага доказателства.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата. Изредил
е конкретно периодите, за които е признат осигурителен стаж от трета категория,
съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел общо
зачетения осигурителен стаж от трета категория труд от 30 години 01 месец и 5
дена за правилен.
Относно процесните периоди, в които жалбоподателят е бил
на длъжност „локомотивен машинист“ в „***“ АД, е отразил, че с писмо № 2113-24-1067-6/
15.09.2021 г. на ТП на НОИ – Добрич е изискано от лицето да представи в
едномесечен срок, съобразно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), удостоверение, издадено от „***“ АД, съдържащо
информация за броя обработени вагони по години, като е указал, че от полученото
в отговор писмо от пълномощника на изпълнителния директор на *** АД, с изх. № ФС-01-27/
28.10.2021 г., е установено, че за посочените периоди „***“ АД не разполага с
информация, с която да удостовери брой обработени вагони за периоди, в които за
индустриалната дейност на дружеството е използван ж.п. локомотив. В тази връзка
е приел, че длъжностното лице, като е съобразило изтичането на предоставения на
жалбоподателя едномесечен срок, се е произнесло по наличните по преписката
документи, при което, след като не е имало достатъчно доказателства, че са изпълнени
условията на чл. 6 от ПКТП (отм.), правилно е отказало да зачете този стаж от
първа категория труд. За да приеме този извод за правилен, ответникът се е
позовал на чл. 6 от ПКТП (отм.), съгласно който в Раздел Първа категория труд, отрасъл
Транспорт, са причислени летателен състав от въздухоплаването, стюардеса,
стюард и борден съпроводител, както и специалисти извършващи аерогеоложки
изследвания. Локомотивни машинисти и помощник-локомотивни машинисти.
Шофьори на автобуси и тролейбуси и ватмани на трамваи от Столичния градски
пътнически транспорт. Машинен боцман, моторист, моторист огняр, моторист
помпиер, моторист моряк, моторист ремонтчик, корабен помпиер, механик I, II,
III и IV степен, електромеханик, електронник и електротехник на танкери, химикаловози
и несамоходни танкери, превозващи опасни товари; членове на корабни екипажи от
океанския риболовен флот без домакинския, кухненския и здравния персонал.
Работници от технологична комплексна бригада на пристанище Варна - запад, заети
с товаро-разтоварване на апатит и фосфорит. Указал е, че съобразно тази
разпоредба се категоризира трудът на локомотивни машинисти и помощник -
локомотивни машинисти от експлоатацията в системата на СО ** и индустриалните ж.п.
клонове, които не се числят към **, но имат обем на работа - брой обработени
вагони, но по-висок от обема на работа от броя обработени вагони в най- малко
натоварения участък на ** - гара Елин Пелин (съгласно Справката на Министерство
на транспорта), които са средно на месец 127.66 броя вагони. Направил е извод,
че в случая трудът на г-н С. на длъжността локомотивен машинист не е положен в
системата на СО **, поради което е необходимо да бъде установено дали отговаря
на условието предприятието, в което е положен трудът, да има обработени минимум
от 127.66 броя вагони на месец, като е посочил, че доказателства в подкрепа на
твърдението на жалбоподателя, че има над този брой обработени вагони в предприятието,
не са представени по пенсионната преписка, поради което правилно не е зачетен
от първа категория трудът за тези спорни периоди. При наличните по пенсионната
преписка доказателства административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря
на условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно
правилно е отказано отпускането ѝ, а понеже не отговаря и на условията на
останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, е счел, че правилно изцяло му е отказано отпускане на такава пенсия.
При горните съображения е оставил жалбата без уважение с
Решение № 19/ 28.02.22 г. (л. 56), получено от пълномощника на жалбоподателя на
07.03.22 г. (л. 57)
Жалбата е подадена на 17.03.22 г. чрез административния
орган, видно от печата, положен върху нея (л. 3).
По реда на чл. 192 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
по молби на жалбоподателя в хода на съдебното производство са събрани
доказателства, от които се установява наличието на вагони в *** АД (МЕЗ „***“
към 1987 г.), както и проблем с кадрите в ж.п. транспорта на това предприятие
(л. 77 – 78) От „** – Товарни превози“ ЕООД, Централно управление е отговорено,
че относимата информация е била с 10 – годишен срок на съхранение и не е
налична към момента (л. 83, л. 101) Приложена е в тази връзка Инструкция за
процедурите и отчетността на търговската дейност в „** – Товарни превози“ ЕООД
(л. 84 - 90)
От Държавна агенция „Архиви“ е получено писмо по молба по
чл. 192 от ГПК на процесуалния представител на ответника, съгласно което (л. 119) в архива се съхраняват документи на
предприятието във фонд № 27 – ДИП „***“ – Толбухин, но е установено, че не са
налични документи с данни за обема на продукцията на дружеството и обема на
получените материали по месеци за процесните периоди. От извършената проверка
по наличните щатни разписания – длъжностно и поименно, за 1983, 1986, 1988,
1989, 1993, 1995 г., е установено, че в дружеството се използва автотранспорт и
ж.п. транспорт.
По искане на ответника е назначена съдебно – икономическа
за установяване обема на работа на ж.п. състава в *** АД през процесните
периоди. Съобразявайки наличните доказателства, вещото лице е изчислило в
заключението си по – кратък осигурителен стаж от длъжностното лице по
пенсионирането, а именно – 29 години 05 месеца и 28 дни (л. 157). По отношение
обема на работа на завода, относим към ж.п. транспорта, не е открило данни
въпреки извършените проверки (л. 158).
Заключението на това вещо лице не е оспорено от страните
и е приобщено към доказателствения материал по делото.
По делото са допуснати гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
Предмет на жалбата пред съда е единствено оспорването на
жалбоподателя на извода на ответника, че положеният в „***“ АД труд не е от
първа категория.
По същество жалбата е неоснователна. Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Добрич, **. С оглед на това оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е
издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич Разпореждане.
Решението е издадено в едномесечния законов срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
При спазена писмена форма и налични реквизити в
оспореното Решение, следва да се отбележи, че същото е мотивирано като краен
резултат.
Категоризирането на труда при пенсиониране е уредено в
Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП), който е отменен към
настоящия момент, но е действал по времето на полагане на труда и съгласно § 2
от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39 от 1998 г),
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. В случая се
касае за положен от С.С. труд през периода 08.11.1983 г. до 27.05.1993 г. и от
01.03.1995 г. до 11.11.1998 г., т.е. за стаж, придобит преди края на 1999 г. и
категорията му, с оглед на която следва да се зачете при пенсиониране, се
определя съобразно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. В
самото Заявление жалбоподателят е отбелязал, че желае пенсиониране в условията
на първа категория труд.
По оплакването в жалбата, поддържано от процесуалния
представител, че неправилно решаващият орган, а и ръководителят на „ПО“ са
преценили, че трудът, положен от С., е такъв от трета категория, а следвало да
бъде зачетен като от първа категория труд, бе извършена проверка съобразно
приложимите норми и събрани доказателства. В Раздел I. Първа категория, отрасъл
Транспорт, чл. 6 от ПКТП (отм.) е разписано, че за труд първа категория се
зачита трудът и на локомотивни машинисти и помощник-локомотивни машинисти. Предвид
указанията на НОИ и Протокол № 2/ 09.05.1990 г. на Комисията по категоризиране
на труда в народното стопанство за индустриалните ЖП клонове, съответно
мотивите на административния орган в оспореното Решение и потвърденото с него
Разпореждане, в хода на съдебното производство бяха събирани доказателства за
натовареността на индустриалния клон на ж.п. към „***“ АД. При липса на каквито
и да е писмени доказателства в тази насока бяха разпитани свидетели, които
еднопосочно заявиха, че:
Св. **: „…Всяка вечер се товариха около 4-5 вагона с
шрот. Освен това имахме износ на растителни масла, като сме стигали, това с жп
цистерни, като са стигали и сме товарили денонощно растително масло и
рафинирано сме товарили по 7-8 цистерни на смяна… Машинистите са 4 бр., четири бригади. И те бяха съответно и на смяна. 4-5
вагони натоварени с шрот, едната смяна, която е била вечерта, е нощната.
Съответно и през деня пак е толкова. Само вечер и още толкова през деня. И
денем и нощем се товари. Завода работеше непрекъснато… Като участък – имахме собствено депо, също имахме, доколкото го
знам това нещо, имаше определена граница за завода, където имат право те да се
движат без някакво ограничение. Оттам нататък влизат в пределите на гара Север.
И гара Север също поемаше. Участъкът е от нашето депо до гара Север, до входа
на гара Север. От гара Север поема друг машинист и извозва с друга машина, друг
локомотив. В една смяна
се извозваха с шрот всяка вечер и всеки ден, съответно казвам, вечер по 5-6, те
бяха по-малки вагони и същите и през деня, това е само шрот на смяна. А през
деня в редовната смяна се изнасяше, съответно сме пълнили жп вагони с масла,
бутилирано масло и маргарин. Тези вагони, които ги пълнехме през деня, по същия
начин, дневната смяна и бяха 5-6 вагона.“
Св. Румен Скорчев: „…Работата ни беше на четири смени,
непрекъснато се работеше, защото имаше много работа. Вагони се товариха с шрот,
цистерни с бензин, мазут, износ правехме на олио. Говоря за композиция по 10-20
вагона. Товарихме маргарин, бутилки олио поне два-три вагона. Тази работа е
всекидневна на четири смени… От депото, нашият участък – линията е 1740 м до
гара Север, а пък вагоните ги карахме във фуражната по още 2 км, отделно
ходихме в Търговията и там разтоварвахме олио. В търговията отделно се ходеше.
Това са две различни линии, не из страната. Из страната пътуваме, когато трябва
да правим ремонт и го караме на депо… На смяна бяхме трима човека – машинист, маневрист и стрелочник. И тази една
смяна извозваше, зависи от работата, понякога 10 вагона, 8 вагона, 5 вагона.
Имаше частни вагони на завода и около 10-15 частни вагона, те бяха по-малки. Аз
говоря за тях, почти не ги смятам, въпреки че те ги пълнехме постоянно, но бяха
малки вагони. Но постоянно 5-6 вагона от тях отиваха за фуражната… По-малко от 5-6 вагона на денонощие е нямало.
7-8 вагона, някой път 10-20 вагона на денонощие.“
Показанията на
свидетелите са еднопосочни и установяват висока натовареност на клона към
процесните периоди. Тази натовареност отговаря на заложените в Протокол № 2/
09.05.1990 г. изисквания, за да се зачете трудът на работника от първа
категория. В този Протокол не е указано установяване натовареността на всеки
един локомотивен машинист поотделно, а натовареност на клона като такъв. Освен
това според настоящия съдебен състав необосновано и неправилно е позоваването
на ответника и на Протокол № 2/ 09.05.1990 г. на Комисията по категоризиране на
труда в народното стопанство за индустриалните ЖП клонове. Следва да се посочи,
че ПКТП (отм.) е нормативен акт, в който не е включено изискване за
натовареност. Включването на подобно изискване не е предвидено и делегирано на
конкретен орган, поради което според съда незаконосъобразно е въведен
стеснителен критерий за обема на работа, вредността и тежестта на труда. Съгласно
чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в
раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е
свързана със същата вредност и тежест на труда, поради което неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника, че заводът не е в
отрасъл транспорт, а е маслодобивен. В този смисъл съдът намира, че положеният
от работника труд в „***“ АД следва да бъде зачетен като такъв от първа
категория труд.
Този извод обаче не променя крайния извод за правилност
на Разпореждането и потвърдителното Решение, че не са били налице кумулативните
предпоставки за пенсиониране на лицето в условията на първа категория труд.
Това е така, защото:
Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1, т 1 от КСО, лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените
и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94
за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с
по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст., което отнесено към
конкретния случай с подадено Заявление през 2021 г., изисква 58 години и 08
месеца възраст за мъжете, каквато има навършена жалбоподателят към датата на
подаване на Заявлението – 58 години 09 месеца и 03 дни.
Законодателят е предвидил обаче кумулативно наличието на 100
точки за мъжете за 2021 г. като сбор от осигурителен стаж и възраст. В случая
жалбоподателят има зачетен осигурителен стаж от трета категория от 30 години 01
месец и 5 дена и възраст към датата на подаване на Заявлението 64 години 04
месеца и 20 дни, т.е. сборът от осигурителен стаж и възраст е равен на 94
точки, поради което не е изпълнено третото условие. С оглед на това и
Разпореждането, и оспореното Решение като краен резултат са правилни.
По отношение липсата на предпоставките по чл. 68/69б, ал.
2 от КСО няма спор, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия.
С оглед горното изводът на административния орган, че не
са били налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на конкретното лице, е правилен и съответен на материалния закон. Като краен
резултат Разпореждането и Решението, с което е потвърдено, са законосъобразни,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО, във
връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от С.А.С. *** срещу Решение
№ 19/ 28.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14 - дневен
срок от съобщението и от изпращането на страните на препис от решението, че е
изготвено.
СЪДИЯ: