РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Велико Търново, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. № 689 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А. А. У. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ- № 20-1275-000689 от
21.10.2020 година на началник Сектор към ОДМВР Велико Търново, с която на
основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС лек
автомобил АУДИ А3, с регистрационен № ***, за срок от шест месеца.
Според жалбоподателя, оспорената заповедта е нищожна,
алтернативно незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че с наложената ПАМ, не
може да се постигнат целите предвидени в закона, тъй като извършеното нарушение
по см. на чл. 171, т.2а, б.Б от ЗДвП, вече е предотвратено и преустановено с
изтърпяване на наложеното наказание, постигнато със споразумение по НОХД
1658/2020 г. от 05.11.2020 г. Така за един и същ период от шест месеца,
жалбоподателят е лишен и от право да управлява МПС и му е прекратена
регистрацията на МПС. На последно място, уточнява, че целите на чл. 22 от ЗАНН,
не могат да бъдат постигнати с тази ПАМ, защото установеното административното
нарушение е вече предотвратено и преустановено.
От съда се
иска отмяна на оспорената заповед. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, и не се представлява. От
процесуалния му представител е входирана молба вх. № 226/20.01.2021 г., с която
по същество се поддържа жалбата по мотивите изложени в нея. Не се претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Ответник по жалбата - началник Сектор към ОД МВР
Велико Търново, редовно призован, не се явява, не изразява становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните в хода на производството писмени доказателства - тези в
административната преписка, изпратените от жалбоподателя с молба с вх. № на съда
4370/13.11.2020 г. писмени доказателства по опис, а именно Заверен препис от
споразумение по НОХД № 1658/20 г. по описа на
ВТРС, ПАМ № 20-01275-000689 и ПАМ № 20-1275-000689 от фактическа страна намира за
установено следното:
На 20.10.2020 г. на кръстовището на
ул. Алеко Константинов и ул. Вихрен в посока към ул. „Зеленка“, жалбоподателят
е управлявал собственият си лек автомобил – Ауди А3 с рег. № ***, след употреба
на наркотични вещества - канабис, установени чрез направен тест в сградата на
РУ – Велико Търново с техническо средство Дрегер Друг Тест с фабр. № ARHJ-0011. На А.У.
е издаден талон за изследване с № 085307 от 20.10.2020 г. и е съпроводен до
ЦСМП – Велико Търново, където пред медицински лица, У. е отказал да даде кръвна
проба за химичен анализ с амб. № 19165. На
жалбоподателя е съставен АУАН № GA325508/20.10.2020 г., въз основа на
който е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-1275-000689/21.10.2020 г., с
която на осн. чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от шест месеца,
считано от 20.10.2020 г., като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели
№ ***. По делото е
приложено и доказателство, че образуваното срещу водача БП за престъпление по чл. 343б,
ал.3 от Наказателния кодекс е приключило със Споразумение, одобрено
от съда, на основание чл.382, ал.7
от НПК. У. е признал, че е виновен в извършване на престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК, вр. с чл. 36 и чл.
55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. За това престъпление РС е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като е отложил
изтърпяването му за срок от три години. На осн. чл. 343г от НК, РС е постановил
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от
20.10.2020 г. Съгласно чл. 383, ал.1
от НПК, одобреното от РС Споразумение има последиците на влязла в
сила присъда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Съобразно разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя
оплаквания.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. За настоящия състав е служебно
известно от разглеждането на други дела със сходен предмет, че със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“ – в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Въз основа на т. 3 от тази заповед, със своя Заповед № 366з-2141/ 27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР –
Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни
служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от
ЗДвП, като в заповедта са посочени началниците на сектори/групи „Пътна полиция“
в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното
РУ при ОД на МВР – В. Търново. Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаван т.е. със съответните мотиви, което обуславя извод
за съответствието и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на
основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт. Като всяка принудителна
административна мярка, процесната ПАМ има преустановителен и превантивен
характер, поради което при констатиране на съответното административно
нарушение, законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в
случая прекратяване на регистрацията на МПС. Тази незабавност на предприеманите
действия изключва възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно
разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 ал. от АПК, като е
събрал доказателства за релевантния факт.
По отношение на съответствието с материално-правните разпоредби и целта
на закона, съдът намира следното:
В конкретния случай, жалбоподателят, не оспорва факта, че при извършената
му проверка е установено с полеви тест, че управлява автомобила си след
употреба на наркотични вещества. Самият той е заявил, че не оспорва резултата
от полевия наркотест и е отказал да даде кръвна проба. Признанието му в
извършено престъпление по чл. 343б от НК е санкционирано с влязла в сила от 05.11.2020 г. присъда/одобрено
споразумение пред РС/. При това съдът приема за доказано въз основа на
неоспорените официални документи по делото, че АО е доказал предпоставките за
издаване на процесната заповед.
По принцип, съгласно чл. 170, ал.1
от АПК доказателствената тежест е за АО. Той следва да установи пред
съда, че са се осъществили фактическите основания, посочени в неговия акт.
Доколкото необходимо и достатъчно условие за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171,
т.2а, б "б" от ЗДвП е установяване на управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, анализът на съдържащите се в преписката
документи, включително и акт за установяване на административно нарушение,
който съобразно нормата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
освен ако последната на бъде оборена, налага извод, че правилно обосновано и
законосъобразно административният орган е установил наличието на изискуемите
предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка,
която има както преустановителна така и превантивна функция. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че административният орган е установил всички
релевантни факти и обстоятелства и е установил, че са налице законовите
предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на
жалбоподателя.
Следва да се посочи, че на
основание чл. 300 ГПК,
във връзка с чл. 144 АПК,
съдът е обвързан от постановената присъда и приема, че съставомерното по чл. 171, т.2А ЗДвП деяние е безспорно осъществено. Не се спори и относно
обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на временно дерегистрирания лек
автомобил. Следователно, материалноправните предпоставки от чл. 171, т.2А ЗДвП са осъществени и това е доказано. Не е налице основание за
отмяна по чл. 146, т.4
от АПК.
Процесната принудителна
административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да
произтичат от един и същ факт - този на нарушението/ не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Целта на конкретната ПАМ е да преустанови извършването на
нарушението-управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т.2А
от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване
на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия
собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните
табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. За да бъде
приложена ПАМ не се изисква влязло в сила наказателно постановление или
присъда, както в случая. В тази връзка, следва да се подчертае, че задължителна
за съда е само онази част от присъдата, касаеща обстоятелството дали деянието е
извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Вида и размера на
наказанието, наложено от РС и в тази връзка преценката на наказателния съд
относно обществената опасност на дееца, не са обвързващи за настоящия съд,
противно на поддържаното от жалбоподателя. С оглед общата идея за
справедливост, обаче, следва да бъде съобразено съвкупното въздействие върху
правната сфера на жалбоподателя, макар това да е резултата на неговото
противоправно поведение.
В ЗДвП изрично е предвидено
прилагането на точно такава ПАМ, за точно такова по вид поведение, като същата
се прилага без оглед и независимо от понесената наказателна отговорност.
Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена
опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава
реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата
правна уредба административния орган е наложил принудителната административна
мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В
тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона. Административната
принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно
средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен
адресат, не желае да изпълни доброволно.
Действително деянието, провокирало
прилагането на процесната ПАМ, представлява престъпление. За същото лицето е понесло
наказателна отговорност, която включва освен лишаване от свобода за три месеца,
изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от три години,
така и лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като този
срок съвпада времево с наложената на осн. чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП. Относно
високата обществена опасност на деяние от този вид, не може да има спор.
Наказателният съд обаче е преценил, че деецът е с по-ниска степен на обществена
опасност, т.к. признава вината си, съдействал е на органите на разследването и
е отчел това като смекчаващо отговорността обстоятелство, като АО е съобразил
тези обстоятелства и е наложил ПАМ за същия срок. В тази връзка е налице
съответствие между комплексното въздействие върху правната сфера на същия
субект и конкретното му поведение. Съобразяването и преценката относно тези
обстоятелства сочат, че АО е постановил Заповедта в съответствие с чл. 6, ал.3
и ал.5 от АПК,
като същата отговаря на изискванията за съразмерност на нейната тежест с този
на нарушението. Фактът, че за едно и също провинение, законодателят е предвидил
възможността да се налагат две ПАМ- лишаване от право на управление на МПС и
прекратяване на регистрацията на МПС, доказва материалната законосъобразност на
Заповедта, въпреки направеното възражение от страна на жалбоподателя, че
лишаването от СУМПС осъществява целите на превенцията.
Гореизложените съображения обуславят извода, че
процесната заповед, не следва да бъде отменена от съда, защото тя се явява
законосъобразна. Спазени са петте изисквания за законосъобразност на
административния акт, същият отговаря на целта на чл. 22 от ЗАНН, а именно
предотвратява и отстранява вредните последици от административните
правонарушения.
Предвид изхода от спора и поради липса на искане за
присъждане на разноски, такива не се следват.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съдът Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. У. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000689 от
21.10.2020 година на началник Сектор към ОДМВР Велико Търново, с която на
основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек
автомобил АУДИ А3, с регистрационен № ***, собственост на жалбоподателя за срок
от шест месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: