№ 1042
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110134751
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5,
параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Ищецът АЛП. ДЖ. АХМ. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника „***“ ЦРТ за сумата 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет № *** от М. /ФРГ/ до С. /РБ/, който следвало да бъде изпълнен на
28.12.2020 г., в 15,40 часа. Твърди, че полетът бил отменен, като не е информиран за това
своевременно. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има
право на обезщетение в размер на 250 евро. Моли съда да установи вземането така, както е
присъдено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че не носи отговорност за обезщетение, тъй
като са били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание член 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 250 евро за
всички полети с разстояние до 1500 км.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз с посоченото в
исковата молба съдържание, който полет е бил отменен въпреки потвърждаването на
резервацията.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задължението или че не следва да носи отговорност за отменения полет, тъй като това се
дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, както и че е взел всички
необходими мерки за избягване на закъснения или отмяната на полети.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
С определението от 25.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че между
ищеца и ответника е сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът е поел
задължението да осъществи въздушен превоз от М. /ФРГ/ до С. /РБ/, който следвало да бъде
изпълнен на 28.12.2020 г., в 15,40 часа, че ищецът е имал потвърдена резервация, че
ответникът е издал на ищеца представената към исковата молба бордна карта на посочената
в нея дата, че процесният полет е бил отменен, че ищецът е бил уведомен за отмяната при
явяването си на летището за полета, че разстоянието между пункта на заминаване и на
пристигане е до 1500 километра. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът налице ли е основание за изключване
на отговорността на ответника, в който смисъл последният своевременно е релевирал
възражение. Последното се основава на следните твърдения: процесният полет е следвало да
бъде извършен с въздухоплаввателно средство Еърбъс 321, рег. № HA-LYN; на 28.12.2020
г. това въздухоплавателно средство е изпълнило предходен на процесния полет № W67305
от Киев до М.; поради снеговалеж на местоназначението самолетът не могъл да кацне на
летище М. и бил пренасочен към резервно летище Щутгард, където кацнал; след това е
изпълнил полет от летище Щутгард до летище С. без пътници на борда.
От заключението на СТЕ /основно и допълнително/ и от обясненията на вещото лице
се установява, че въздухоплаввателно средство Еърбъс 321, рег. № HA-LYN е следвало да
изпълни следните полети: 1/ С.-М.; 2/ М.-Киев; 3/ Киев-М.; 4/ М.-С.. От Киев самолетът е
следвало да излети в 11,30, а е излетял в 11,35 UTC /координирано универсално време/, като
е следвало да кацне на летище М. в 13,54 UTC. Самолетът обаче не е кацнал на летище М., а
2
на летище Щутгард. Според вещото лице в деня на процесния полет 28.12.2020 г. е имало
снеговалеж на местоназначението. Има 23 декодирани метеорологически съобщения, като
само три измервания са със снеговалеж и намалена видимост, които биха попречили на
кацане. Те са в следния времеви интервал: 13,50-14,50 UTC. Видимостта е била такава, че
кацане е било безопасно /в общия случай/. Отклоняването на самолета към резервно летище
се дължи или на затваряне на пистата за снегопочистване, или на лош спирачен ефект, при
който кацането не би било безопасно. Според вещото лице има индиция за лош спирачен
ефект, поради което може да се направи предположение, че в случая такъв е бил налице.
Възражението на ответника по същество представлява позоваване на член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесето съображение от същия
регламент. Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната, респ. закъснението са по причина на извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези
елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице
кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на нормата, предвид целта на
договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния
транспорт. Следователно, събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета,
би било извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач, с оглед на което и не биха могли да
бъдат взети предварително мерки за предотвратяването му, а от друга страна, поради своето
естество или произход се намира извън ефективния контрол на превозвача (в този смисъл
решение Wallentin-Hermann по дело № C-549/07 на СЕС, решение по в.гр.д. № 173/2018 г. по
описа на СГС, II-В състав и др.).
Позоваването на ответника е на обстоятелства, посочени в четринадесето
съображение на Регламент № 261/2004, според което такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач. Цитираното указание в преамбюла представлява
ориентировъчен списък на обстоятелствата, като включвайки ги в този списък,
законодателят не ги е квалифицирал като извънредни, а като възможни причини за такива
извънредни обстоятелства, ако отговарят на посочените по-горе условия. Така, за да се
отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията за „извънредно“,
следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се осъществява въздушният
транспорт. В този контекст следва да се посочи, че при упражняване на дейността си, с
оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните
превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват
при изпълнение на планирани полети. Именно за избягването на последиците от такива
проблеми и с оглед да се предпазват от инциденти, излагащи на опасност сигурността на
полетите, е създаден управител на мрежата „Евроконтрол“. По смисъла на приложимото
3
право не всяка недобра метеорологична обстановка представлява извънредно обстоятелства,
а само тази, при която е налице несъвместимост с експлоатацията на конкретния полет. Така
би било например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни
метеорологични условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде
излъчено съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което
възпрепятства за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион
и прави невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки.
На първо място следва да се посочи, че ищецът, носещ тежестта, не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че именно снеговалежът /а не особеностите на
самолета/ са попречили на кацането. Съдът не е допуснал повече доказателства, тъй като
вещото лице беше категорично, че съобщенията, от които може по несъмнен начин да се
установи причината за отклоняването на самолета, понастоящем не се пазят.
Следва обаче да се посочи, че, дори и да се приеме за доказано, че в деня на
процесния полет предвиденият за изпълнението му самолет не е могъл да кацне на летище
М. поради снеговалеж и предизвикана вследствие на него намалена видимост, то това не
представлява извънредно обстоятелство. Снеговалежът в края на месец декември на мястото
на кацане /М./ не е извънредно, а нормално явление, като се установява, че този снеговалеж
дори не е препятствал излитането и кацането на самолети през целия ден, а само при
определени условия – почистване на пистата и лош спирачен ефект /който е различен за
всяко въздухоплавателно средство/, и в много кратък времеви интервал. Ето защо този
снеговалеж, респ. намалената вследствие на него видимост не представлява извънредно
обстоятелство, а следва да се счита като присъщо на нормалното упражняване на дейността
на въздушния превозвач и не би могло да представлява само по себе си „извънредно
обстоятелство“, посочено в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Отделно, предвид
сезона, в който се изпълнява полетът, превозвачът е следвало да предвиди възможността за
наличие на подобно природно явление, както и да съобрази с това обстоятелството, че би
могло да има пречки самолетът да изпълни всички полети, предвидени за него, респ. да
организира резервен самолет и екипаж, които да изпълнят полета именно в случай като
процесния.
Доколкото процесният полет е отменен и предвид нормативната уредба, ирелевантно
е колко време по-късно пътникът е пристигнал на местоназначението – този факт не е
относим към дължимостта на обезщетението и размера му.
Отделно, следва да се посочи, че ответникът, носещ тежестта, не изложи твърдения и
не доказа действията, които е предприел за да предотврати отмяната на процесния полет.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните и доколкото ответникът не доказа и погасяване,
настоящият съдебен състав намира иска за основателен.
По разноските:
4
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото и в заповедното
производство, в общ размер на 900 лева /25 лева – държавна такса за подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, 300 лева – възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, 25 лева – държавна такса за завеждане на исковото производство, 150 лева –
депозит за СТЕ, 400 лева – адвокатско възнаграждение, платено за водене на исковото
производство. Противно на възражението на ответника, в случая платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в исковото производство не е прекомерно. С оглед наведените
от ответника възражения са проведени две съдебни заседания, изслушвано е заключение на
СТЕ, проведен е обстоен разпит на вещото лице, ангажирани са множество писмени
доказателства. Ето защо и последното не следва да бъде намалявано до минималния размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б.
„в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голям закъснение на полети, че „***“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-
09-964332, действащо на територия на Република България чрез „*** ЦРТ-клон България"
КЧТ, ЕИК *********, дължи на АЛП. ДЖ. АХМ., ЕГН ********** сумата 250,00 евро,
представляваща обезщетение за отмяна на полет № *** от М. /Мюнхен/ до С. на 28.12.2020
г., заедно със законната лихва от 21.1.2021 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332,
действащо на територия на Република България чрез „*** ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК
********* да заплати на АЛП. ДЖ. АХМ., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 900,00 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5