РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 111186
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Частно гражданско дело №
20251110114550 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ******** с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на ******* срещу И. Д. С.
за суми, дължими на основание сключения между страните договор за издаване на
кредитна карта № *****
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 150 лв. – разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и за сумата 348,80 лв. -
договорни такси, начислени за периода 04.09.2023 г. – 26.02.2025 г., по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за за издаване на кредитна
карта от 20.11.2018 г., който е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Заявителят не доказа вземането му срещу длъжника за сумата от 150 лв. да
произтича от сключения между страните договор за потребителски кредит и общите
условия към него. Данни за наличие на клауза, с която длъжникът поема задължение
за плащане на посочената сума не съдържа нито договорът, нито общите условия към
него. Дори да се приеме обратното, то клауза с предвиждаща заплащане от
кредитополучателя на разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост би била нищожна, тъй като със същата се заобикалят и се нарушават
законови забрани, установени с императивни разпоредби от ЗПК.
На първо място, подобна клауза би бил нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, тъй като с нея се нарушава императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
1
свързани с усвояване и управление на кредита, а обявяването на предсрочната
изискуемост е типично действие по управление на необслужван кредит.
Дори да се приеме, че такава клауза не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то тя е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като със същата се цели заобикаляне на ограничението,
предвидено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Законът не допуска начисляване по договор за потребителски кредит на разходи
за такси или други задължения при забава на потребителя, а с клауза с коментираното
съдържание биха се въвели допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се присъждане на още едно обезщетение
за забава.
Претенцията за сумата 348,80 лв. не е конкретизирана. Посочено е, че същата
представлява „договорни такси, начислени за периода 04.09.2023 г. – 26.02.2025 г.“, но
не е ясно за какво се дължат претендираните такси и за коя от всички услуги, описани
в приложение № 1 към общите условия на ******* за издаване и използване на
кредитни карти ****** се отнася. В този смисъл заявлението в тази част не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд няма право,
при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 ГПК съобразно с
изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за
поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи
само в изрично уредената в чл.425, ал.2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен
размер държавна такса за заявлението.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 72,49 лв. до
пълния заявен размер от 82,38 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата
534,27 лв. до пълния предявен размер от 607,13 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ******** с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ******* срещу И. Д. С.,
в частта за сумата 150 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, и за сумата 348,80 лв. - договорни такси, начислени за периода
04.09.2023 г. – 26.02.2025 г., както и в частта относно искането за присъждане на
разноски за държавна такса над сумата 72,49 лв. до пълния заявен размер от 82,38 лв.
и за адвокатско възнаграждение над сумата 534,27 лв. до пълния предявен размер от
607,13 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3