РЕШЕНИЕ № 4990
гр. Пловдив, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 176 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.А.Р.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед
за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 17199/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.08.2015 г. до 18.10.2018 г. в размер
на сумата от 754, 69 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва
върху главното парично задължение за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г.
в размер на сумата от 83, 78 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от 01.11.2018 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потербител с ****, не заплатил за периода от 19.08.2015 г. до 18.10.2018 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. ****.
Твърди, че тъй като водомерът в имота на потребителя не е отговарял на Закона
за измерванията, месечното количество изразходвана вода в имота е определено
съгласно чл. 25 от действащите през процесния период Общи условия.
Ответникът
С.А.Р., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Ч., е представил
отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове, като
поддържа, че ищцовото дружество не му е доставил твърдяното количество вода. Оспорва
водомерът да е монтиран в имота, както и последният да отчита консумираното
количество питейна вода. Сочи, че не се установява и как са определени
претендираните количества консумирана вода. Твърди, че ответникът не е
собственик или ползвател на имота, като не е подавал и заявление за регистрация
като клиент. Прави възражение за изтекла кратка, тригодишна погасителна давност
по отношение на част от претендираните мораторни лихви и главница за периода от
19.08.2015 г. до 01.10.2015 г.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на
съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане
на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2.
ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и
услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект,
находящ се в гр. П., ул. ****, т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери
приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите
на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В
производството по делото е представена декларация вх. № ****г. по чл. 14, чл.
27 ЗМДТ. В последната е отбелязано, че С.А.Р. е собственик на сграда/жилище,
находящо се в гр. Пловдив, ул. ****.
Наистина данъчната декларация е била подадена
за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели
към 1998 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на
ответника, че към онзи момент последният е собственик на топлоснабдения имот.
От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в
периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия,
ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства,
установяващи настъпила промяна в собствеността.
В
подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот
е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес.
Следователно дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът вече не е
собственик на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр
на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ****,
което обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, и
е задължено лице по смисъла на посоченото тълкувателно решение.
Поради тези правни доводи неоснователно е
възражението на ответника, че между страните по делото не е породено продажбено
правоотношение за доставка на топлоенергия.
В
исковата молба и уточнителна молба към нея са изложени твърдения, че
изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от
Общите условия на дружеството, тъй като водоморът не отговарял на Закона за
измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един
обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко
тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтиране на
измервателно устройство.
В
производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е
посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода,
като карнетните листове не носят подписа на потребителя, а в някой от полетата
е налично отбелязване “отказва подпис”.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетеля И.Н.П. –
служител при ищцовото дружество, заемащ длъжността “****” от девет години.
Свидетелства, че е обслужвал адреса на ул. ****около седем години, от 2010 г.
до 2017 г. Сочи, че на адреса има няколко постройки в двор, навътре, които били
водоснабдени, като при описване са влизали, както в двора, така и в
постройките. При предявяване на карнетните листове, приложени по делото,
посочва, че той е водил карнетите и записите са негови. В колона № 3, числото
10 означавало “Тарифа 10”, по която на всяко семейство, което нямало водомер се
начислявало по 10 кубика вода – служебно. Свидетелства, че са давани устни
предписания за монтиране на водомер в имота. Преди, заедно с инкасатора, в
имота е присъствал и водопроводчик, който указвал мястото за монтиране на
водомер. Давали указания, че водомерът следва да се монтира в тримесечен срок
от указанието за това. Свидетелства, че имотът бил водоснабден.
В
разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва
по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените
количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от
ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред,
доколкото в произовдството по делото бе установено, че в имота на ответника не
е имало монтиран водомер, и такъв не е бил монтиран въпреки даваните устни
указания за това. Установи се, че имотът е бил водоснабден, като в последния е
имало няколко постройки, поради което са начислявани общо 10 куб.м. вода за семейство. В този
смисъл са показанията на свидетеля П., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и
житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. По така изложените съображения
съдът намира, че са били налице условията за прилагане на посочените клаузи,
като количеството питейна вода е било коректно начислено от ищцовото дружество,
при спазване на нормативно установените за това правила, предвид липсата на
монтирано измервателно устройство и продължаващото неизпълнение на указанията
на дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на ответника.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите
главница и лихва, поради което същото следва да се разгледа като въведено в
процеса в преклузивните за това срокове,установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги
е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД,
тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, предвид
обстоятелството, че същите зависят от консумацията на абоната. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
С оглед изложеното, в конкретния случай следва, че за периода от
началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на
депозиране на заявлението по заповедното производство – или за периода от
19.08.2015 г. - 31.10.2015 г. - вкл., задълженията за заплащане на главница и
лихва са погасени по давност. В производството по делото е приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за
разрешаване въпроси, поради което
съдът цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които е достигнало вещото лице.
Експертизата е установила, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, че всички начислени от ищеца вземания по посочените фактури, са
редовно осчетоводени и са останали незаплатени от длъжника.
Експертът е посочил, че задълженията на ответника, с оглед момента на
насъпване на тяхната изискуемост (падеж), са дължими за периода от 01.11.2015
г. до 01.11.2018 г., като това са вземанията обективирани от фактура №
28120479/20.10.2015 г. (задължението по тази фактура за периода от 15.09.2015
г. до 19.10.2015 г. и е падежирало на 18.11.2015 г., поради което не е погасено по давност) до тези по
фактура №38640754/25.09.2018 г. и са в размер на сумата от 698, 13 лв., а
размерът на дължимото и непогасено по давност обезщетение за забава е в размер
на сумата от 75, 32 лв. за периода от 19.11.2015 г. до 30.09.2018 г.
Следователно предявените искове са основателни за сумата от 698, 13 лв.
– главница, дължима за периода от 15.09.2015 г. до 18.10.2018 г. и обезщетение
за забава за периода от 19.11.2015 г. до 30.09.2018 г. за сумата
от 75, 32 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 754, 69 лв. за
главница и до размера от 83, 78 лв. – за лихва, предявените искове следва да се отхвърлят,
поради погасяването им по давност.
При
този изход на
правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените,
както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 17199/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 69, 18 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер
от 25 лв., депозит за вещо лице в размер на 150 лв., депозит за свидетел от 15
лв. и за назначаване на особен представиел на ответника от 300 лв. Съдът при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 590 лв., от които с оглед уважената
част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 544, 25 лв.
При
този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в
производството не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на С.А.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № 17199/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав,
както следва: за сумата от 698, 13 лв. – главница, представляваща продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 15.09.2015 г. до 18.10.2018 г. и сумата от 75, 32 лв. - обезщетение за забава за
периода от 19.11.2015 г. до 30.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 698, 13 лв. до
пълния предявен размер от 754, 69 лв. за главница и за разликата над установения
размер от 75, 32 лв. до пълния предявен размер от 83, 78 лв. – за лихва, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С.А.Р. да заплати
на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 69, 18 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17199/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав и сумата от 544, 25 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 176/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК