РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330113182 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата А. М. Т., ЕГН: **********, от ************************, е предявила
против С. Д. Б., ЕГН: **********, от ************************, С. Д. Б., ЕГН:
**********, от ************************ и Б. А. Б., ЕГН: **********, от
************************, искове за осъждане на всеки един от ответниците да й заплати
поотделно сумите от по 712, 44 лева, равняващи се на по 1/3 идеална част от наследствения
дял на всеки от тримата от имуществото на починалата В.Б.Н., ЕГН: **********, като
сумата представлява платена от ищцата такава в общ размер на 2 137, 32 лева- стойност на
местни данъци и такси за периода 2012 г.- 2020 г. за недвижим имот, придобит в наследство
от ответниците след смъртта на наследодателката им и в последствие продаден от тях, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.09.2022 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата и наследодателката на ответниците-В.Б.Н.,
ЕГН: **********, се запознали на пейката пред магазина, в който ищцата работела-
„**********“, находящ се в ************************. Възрастната жена често идвала да
храни уличните котки, което правела и ищцата, като двете си говорели. Жената живеела над
магазина, била бедна, не разполагала със средства, дори ищцата купувала храна за
животните. Поканила я на гости и в имота си, като след първоначален отказ, в следствие на
настойчиви молби, ищцата посетила апартамента й, който бил в много окаяно състояние.
1
Жената й казала, че живее сама, като наскоро бил починал и синът й. Ищцата видяла, че тя
живее много бедно и скромно, дори и купила храна, а накарала приятеля си да й поправи
контактите, защото не работели. С течение на времето си станали близки, често я
посещавала след работа, носела храна за нея и за котките. Една вечер жената й споделила, че
искала да остави всичко на ищцата, защото другите й роднини не се интересували от нея.
Макар ищцата да отказала, защото обяснила, че прави всичко от човещина, жената била
категорична в намеренията си- дори й дала нотариалния акт от жилището, удостоверение за
наследници на починалия й син С.К.Н. и други документи. Казала й, че на имота не били
плащани данъци от години, като ищцата направила проверка в служба „МДТ“ на общината
и установила, че наистина данъчните задължения за апартамента били големи. Говорела с
баща си, който обещал да й даде пари, за да ги плати, като на 07.04.2021 г. с присъствието на
адвоката си С.И. посетила службата и заплатила данъчните задължения. Г-жа Н. след това
подготвяла помен на сина си и сделката по прехвърляне на имота се забавила, а на
********** г. жената починала. След известно време ищцата била посетена в магазина от
двама от наследниците, единият от които се представил като Б. Б., те й благодарили за
платените данъци и обещали да й върнат сумата. В последствие установила, че имотът е
продаден, а парите още не й били възстановени. При опит за разговор с тях чрез адвоката си,
един от наследниците категорично отказал да върне сумата, защото близките не били
сигурни дали парите не са били дадени от тяхната наследодателка. В допълнителна молба се
уточнява, че между ищцата и наследодателката на ответниците имало уговорка да бъдат
заплатени данъците за имота, за да може да бъде изповядана сделката, защото данъчната
оценка била необходима на нотариуса. Починалата нямала средства и с години не си била
плащала данъците, поради което ги платила ищцата. Сумата от ответниците се претендирала
като неоснователно обогатяване, защото наследниците по този начин си спестили средства и
се обогатили за сметка на ищцата. Посочва, че от всеки от тримата наследници се
претендира разделно една и съща сума, съответстваща на наследствения им дял- по 1/3 от
общо 2 137, 32 лева, или по 712, 44 лева на човек. Моли се за осъждане на ответниците да
заплатят съответните суми, като се претендират и разноските по делото. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Д. Б. и С. Д. Б. чрез пълномощника си
депозират писмен отговор, с който оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че
исковата молба била нередовна и следвало да се остави без движение, за да осъществят
пълноценно защитата си. Не навеждат други съображения по спора. В съдебно заседание
чрез пълномощника си оспорват иска, като развиват съображения за неговата
неоснователност. Представят допълнително и писмена защита.
Постъпил е и отговор от третия ответник- Б. А. Б., с който също се оспорва иска.
Твърди се, че без значение за спора били отношенията между ищцата и наследодателката им
по повод общия им интерес към животните, обещанията за евентуално прехвърляне на
собственост върху имота и планове в бъдещето. Посочва се, че исковата молба останала
нередовна и производството по делото следвало да се прекрати. Твърди се, че уговорката
2
между ищцата и възрастната жена била ищцата да заплати въпросните данъци за имота, но с
пари на наследодателката, която й дала необходимата сума, като в тази връзка било без
значение кой бил вписан като платец в разписката. Отделно от това, били погасени по
давност част от публичните задължения, с което реално била ощетена възрастната жена.
Задълженията до 13.12.2015 г. били погасени по давност на основание чл. 171 ал. 1 от
ДОПК, като за периода 2012 г.- 2015 г. те възлизали на 1 025, 44 лева, поради което реално
дължима била само сумата от 1 111, 88 лева. Посочва се, че ищцата проявила неоправдано
неблагоразумие да плати погасени по давност вземания, които можела да спести на своята
позната и като била платила така, се считало, че тя е платила на свой собствен риск и не
вече можела да претендира възстановяване на средствата, защото с необмислените си
действия ненужно обременила имуществото на наследниците. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира на свой ред също разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Видно от удостоверения за наследници, след смъртта си на ********** г. С.К.Н.,
ЕГН: **********, е оставил като свой законен наследник майка си- В.Б.Н., ЕГН:
**********. Същата обаче е починала като вдовица на ********** г. и за свои законни
наследници е оставила С. Д. Б., ЕГН: ********** и С. Д. Б., ЕГН: ********** (двамата- деца
на неин брат), както и Б. А. Б., ЕГН: ********** (син на неин еднокръвен брат).
Съпруг на В.Б.Н., ЕГН: **********, е бил К.И.Н., ЕГН: **********, починал на
13.07.2001 г., който след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпруга и син-
С.К.Н., ЕГН: **********.
Видно от нотариален акт № **********, том *, нот. дело № ******/******** г. на
Нотариус при ПРС, К.И.Н., е признат по документи за собственик на недвижим имот,
построен от ЖСК- ап. **, вх. *, ет. *, бл.*, с площ от 103, 51 кв.м., ведно с таван № ** от 18,
77 кв.м. и 2, 643 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.
С нотариален акт № ****, том ***, рег. № **********, дело № ******/******** г. на
Нотариус ********** ********, рег. № ****, ответниците са продали на две трети за спора
физически лица процесния имот, с идентификатор ************************.
Видно от квитанция от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, за
процесния имот е заплатена сумата от общо 2 761, 04 лева, представляваща данък сгради,
такса битови отпадъци и лихви за забава, дължими за периода 2012 г.- 2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели,
ангажирани от ищцата (протокол от с.з от 14.02.2023 г.). Св. С.И.И.- позната на ищцата и
неин адвокат, разбрала от нея за това, че тя поддържа връзка с възрастна жена от входа на
магазина, където работи. Заедно хранели котки, ищцата купувала храна както за животните,
така и за бабата. Тя искала да й прехвърли имота си, защото след смъртта на сина си нямала
преки наследници, а само племенници- деца на братята й, които не се интересували от нея.
3
Оказало се обаче, че за имота не били плащани данъци с години, като след проверка в
общината се установила и точната сума- над 2 000 лева. Ищцата нямала тези средства накуп
и помолила баща си да й ги даде, като след това двете със свидетелката отишли на каса в
общината да ги заплатят- около 2 700 лева били. В платежното като платец било изрично
посочено името на ищцата. Уговорката й с бабата била А. да уреди документацията по
прехвърлянето, като имотът в последствие й бъде дарен безвъзмездно. Жената дала по
ищцата документите, които имала- нотариален акт, удостоверения за наследници,
включително и пълномощно, която пък тя предала на адвокатката, за уреждане на
нотариалната сделка. Била извадена схема на апартамента и се подало искане за издаване на
данъчна оценка. Бабата живеела много бедно и скромно, дори контактите й били развалени
и приятелят на ищцата ходел да ги поправи, за да може тя да си включва ел. уреди, нямала и
телевизор. Жената поискала преди сделката обаче да организира помен- една година от
смъртта на сина си и чак тогава да направят прехвърлянето, като след това дошъл Великден
и после тя починала, без да се осъществи сделката. Ищцата се срещнала с наследниците,
които обещали да й върнат сумата за платените данъци, дори свидетелката разговаряла с
единия от тях по телефона, както и с адвоката му за уреждане на проблема, но въпреки че в
последствие те продали имота, не й върнали парите. Като плащали на каса данъчните
задължения, им казали, че има и такива, които са погасени по давност, но предстоял
издаване на акт за установяване на задължения, а без плащане на всичко, нямало да се
погаси дълга за имота. Св. Н.М.И.- съсед на имота през няколко етажа във входа, заявява, че
баба В. живеела мизерно, само от пенсия. Починалите й съпруг и син имали склонност към
алкохол, събирали компании у тях, като целият вход страдал от тези събирания. Синът не
работел нищо, майка му го гледала и това й тежало. Съседи й давали дрехи и ненужни вещи
за обзавеждане, роднини не я посещавали. Казвала, че племенниците й не я уважават, искала
да остави имота си на добри и свестни хора. Нямала дори пари за домофонна уредба във
входа, струваща около 50 лева на апартамент и единствена останала без домофон.
Свидетелката познавала ищцата като работеща в магазина за стоки втора употреба под
блока им. Веднъж момичето я потърсила притеснена, че бабата е починала, като поискала да
й дадат контакт на родини, ако се появяват, защото й била платила данъците за имота и си
търсела връщане на парите. Когато наследниците дошли при съпруга на свидетелката-
домоуправител на входа, да уреждат сметки по имота, им казали за претенцията на ищцата,
като наследниците обещали, че ще се свържат с момичето и ще й възстановят разходите.
След време ищцата й казала, че действително се срещнали с тези наследници, но те отказали
да й върнат парите. Баба В. била посещавана от роднини на покойния й съпруг, които
живеели на близо и се чували с нея. Около Великден 2021 г. те я открили блокирана в
апартамента, защото нямали няколко дни връзка с нея, като със служители на пожарната
разбили входната врата, за да влязат в жилището. Апартаментът останал отключен с
лепенки. Няколко дни по- късно жената починала в болница.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
4
Предявена е претенция за неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат
следните предпоставки- обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях,
като при уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил
без основание, но само до размера на обедняването.
Няма спор по обстоятелството, че ищцата е заплатила на каса в общината данъчните
задължения (данък сграда, такса смет и натрупани лихви), начислени на името на
наследодателката на ответниците за процесния имот за периода 2012 г.- 2020 г., като е дала в
тази връзка сумата от общо 2 137, 32 лева. Това се установява както от представена вноска
бележка (квитанция), издадена от съответната данъчна служба, в която дори изрично е
посочено името на платеца (фактическият вносител на сумата), както и от разпита на св. И.,
лично присъствала на плащането на данъчните задължения. Доколкото се касае за
погасяване на чужди задължения, а не за лични такива на ищцата, последната се е обеднила,
извършвайки плащането. При положение, че не се е осъществило обещаното прехвърляне на
имота от наследодателката към ищцата, е без значение целта или намерението, с което е
извършено това плащане. Релевантно по делото е само обстоятелството, че едно лице, което
не е данъчно задължено, заплаща чужд такъв дълг, с което спестява разходи на този, който е
трябвало да го заплати- починалата наследодателка в качеството си на собственик на имота,
за който са били начислени съответните местни данъци и такси, а след смъртта й-
ответниците, като нейни законни наследници. Пак е без значение дали тези средства са били
лични на ищцата, или дадени в заем от баща й, доколкото фактическият платец е тя и
обедняването настъпва за нея, като лице, платило чуждо задължение. Абсолютно
несъстоятелна е тезата на ответниците, че въпросните средства за плащане на данъците били
дадени от наследодателката на ищцата, като това били пари на починалата жена. Събраните
гласни доказателства категорично оборват подобно твърдение, защото св. И.- съсед на
имота, ясно заявява в разпита си, че баба В. живеела „мизерно“, нямала дори средства да си
заплати за домофонна уредба, която струвала около 50 лева и апартаментът й единствен във
входа останал без такава, като съседи й давали стари дрехи или ненужни вещи за бита,
които да използва. Другата свидетелка пък посочва, че в апартамента си жената нямала дори
работещ контакт, в който да включи електроуред, нямала и телевизор, а ищцата й купувала
храна, с която да храни уличните котки пред блока. Нямала и близки, които да й помагат, на
които да може да разчита или които да се интересуват от нея, като в тази връзка е показател
фактът, че ответниците са разбрали доста след смъртта й за това, че имат оставено от нея
наследство, като дори се били учудили, че синът й също бил починал, което е станало
повече от година преди нейната смърт. При това положение, на този скромен и затворен
начин на живот, който е водела наследодателката, разчитайки единствено на пенсията си, с
която е издържала и сина си, докато той е бил жив, защото се установи, че същият въобще
не е работел, няма как да се приеме за достоверно твърдението, че жената е дала свои пари за
заплащане на данъците. Житейски нелогично е, ако тя е имала тези средства, в голям на
нейните финансови възможности размер, защо е чакала с години да се натрупват данъчни
задължения за имота й, да се обременяват те допълнително с лихви, а не да се плащат
редовно и периодично, за да не представляват наведнъж толкова голям товар за семейния
5
бюджет. Още повече, че също няма логика наследодателката, ако сама е имала тези средства,
да се ангажира трето лице, на което да ги даде, за да бъдат платени данъците, след като не се
установява обективна или субективна невъзможност на жената да извърши плащането сама.
Няма данни по делото тя да е била неподвижна, да е имала проблеми с ходенето, да не е
можела да се ориентира в подобна ситуация или да е съществувала каквато и да е пречка за
нея в продължение на повече от осем години тя да не плати местните си данъци за имоти,
още повече, че няма изискване те да се плащат само на каса в общината, а биха могли да
бъдат погасени посредством извършване на платежна операция навсякъде, където това е
възможно. Единствената причина е била именно липсата на средства, което изключва
напълно тезата на ответниците, че парите са били на наследодателката и ищцата просто е
била техен приносител.
Вторият аргумент в отговорите, който се навежда и поддържа в хода на процеса,
досежно неоснователността на претенцията, е свързан с възражението да погасяване по
давност на част от платените от ищцата суми. Видно от издадената от общината квитанция,
данъчните задължения са били за периода 2012 г.- 2020 г., като плащането им е станало на
07.04.2021 г. Според нормата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК този тип публични задължения се
погасяват с петгодишна давност, като началният й момент е от 01.01. на годината, следваща
годината, за която е платено задължението. В случая това означава, че за периода 2012 г.-
2015 г. действително тези публични вземания на общината са били погасени по давност.
Това обаче няма никакво значение за делото, поради следните три причини: първо-
възражение за давност, която не се прилага служебно (а служебно отписване на погасено по
давност публично задължение се прилага само, ако е изтекла абсолютната десетгодишна
давност, което в случая не е така) може да направи само титулярят на задължението, а не и
трето лице, каквото се явява ищцата, плащайки чуждия дълг. Т.е. единствено
наследодателката е можела да поиска да й се намали задължението, с частта за която е била
изтекла давност, но това не е станало и в тази връзка ищцата не следва да търпи
неблагоприятни за нея последици, защото поведението й е правомерно. Второ- с погасяване
на едно задължение по давност се погасява единствено възможността за принудително
събиране на дълга, но задължението продължава да съществува, като няма пречка то да бъде
платено доброволно. Трето- за издаване на данъчна оценка, която е необходима при
изповядване на сделка за прехвърляне на имот обаче, се изисква пълно погасяване на дълга
чрез плащане, защото в противен случай в самото удостоверение ще бъде отбелязано
наличието на данъчно задължение, макар и за него да е изтекла давност. В тази хипотеза
сделка няма как да бъде изповядана, защото има неплатен публичен дълг и ответниците,
извършвайки в последствие продажба на придобития в наследство имот, са щели да бъдат
принудени, дори и преди това данъчните задължения да са били само частично платени, без
тези обхванати от давността, да ги платят изцяло, за да се осъществи сделката. Т.е. при
всички положения, тези суми са дължими и то от ползващите се лица, в случая-
ответниците, като наследници, които освен активи, придобиват и пасивите на наследството.
Още повече, че от гласните доказателства се установи, че лицата са обещали да
6
възстановяват платените от ищцата средства не само пред нея, но също и пред св. И., която
дори се учудила от този развой на събитията, защото те били благодарни за стореното и я
успокоили, че ще уредят всичко. В последствие, като са продали наследствения апартамент,
те са получили достатъчно средства, за да могат да си върнат на ищцата даденото от нея за
данъчни задължения и са се възползвали наготово именно от платеното. Затова е
неоснователна тезата им, че ищцата проявила „неоправдано неблагоразумие“, плащайки
всичко, че тя извършила „необмислени“ действия на свой собствен риск, че „ненужно
обременила“ имуществото на ответниците и т.н., защото това, което е направила ищцата, е
било именно да спести разходи на наследниците, които те са били задължени да направят
при последващата сделка на разпореждане с имота. Точно в това се състои и хипотезата на
неоснователното обогатяване в случая- плащане на чужд дълг от ищцата, спестяване на
разходи от ответниците и връзка между двете неща, изразяваща се в намаляване на актива
на едната страна за сметка на другата. След като законът не допуска неоснователно
разместване на имуществени блага, водещо до обогатяване на един субект за сметка на друг,
то, за да се възстанови равенството между страните в икономическо отношение, следва
ответниците да се осъдят да върнат на ищцата онова, което тя е платила за тях. Доколкото
всеки един от тримата наследници притежава по 1/3 идеална част от наследствената маса,
всеки ответник ще следва да дължи и по 1/3 от общо платената за данъчните задължения за
наследствения имот сума от 2 137, 32 лева, или по 712, 44 лева.
В тази връзка, исковете спрямо всеки един от наследниците се явяват доказани по
основание и размер и следва да се уважат, ведно със законната лихва от завеждането им,
както е поискано.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат
направените от него разноски. Такива се претендират, за тях е представен и изискуемият по
чл. 80 от ГПК списък, като са налице доказателства за реалното им извършване- внесена
държавна такса в размер на 85, 49 лева и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника в размер на 700 лева, по отношение на което обаче е направено възражение
за прекомерност от третия ответник и то следва да се разгледа. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна
може да присъди и по- нисък размер на разноските. В конкретния случай действително
делото не се отличава с някаква особена фактическа или правна сложност, производството е
приключило само в едно съдебно заседание без да са настъпили някакви усложнения в
процеса или при събирането на доказателствата, в който смисъл са налице всички
предпоставки за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, според нормата
на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата следва да възлиза на сумата от 513, 73 лева, до
който размер съдът намира, че е справедливо да го намали. Направените от ответниците
разноски за адвокатски хонорар на техните пълномощници си остава за сметка на страните,
без сумите да се възлагат на ищеца.
7
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН: **********, от ************************, С. Д. Б., ЕГН:
**********, от ************************ и Б. А. Б., ЕГН: **********, от
************************, тримата поотделно да заплатят на А. М. Т., ЕГН: **********,
от ************************, сумите от по 712, 44 (седемстотин и дванадесет лева и
четиридесет и четири стотинки) лева всеки, равняващи се на по 1/3 идеална част от
наследствения дял на всеки от тях от имуществото на починалата В.Б.Н., ЕГН: **********,
като сумите представляват общ сбор на платените от ищцата в размер на 2 137, 32 лева-
стойност на местни данъци и такси за периода 2012 г.- 2020 г. за недвижим имот, находящ се
в ************************, придобит в наследство от ответниците след смъртта на
наследодателката им и в последствие продаден от тях, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.09.2022 г. до окончателното им
изплащане, както и осъжда още тримата да й заплатят разноските по делото- държавна такса
в размер на 85, 49 (осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) лева- държавна
такса и сумата в размер на 513, 73 (петстотин и тринадесет лева и седемдесет и три
стотинки) лева- определено от съда адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8