Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
23.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 15200 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление *** срещу Я.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № **** по описа на
ВРС за сумата от 3280 лева, представляваща дължима неустойка по договор от
17.03.2017г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 17.03.2017г. между страните е сключен
договор за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина и анекс към него. По силата на договора ищцовото
дружество заплатило всички разходи на ответника за придобиване на свидетелство
за управление категория „С“, медицински прегледи и обучение по немски език на
обща стойност 1640 лева, от които 570 лева – стойността на курса по немски
език, 970 лева – стойността на шофьорския курс, включително таксите за изпита и
курса начална компетентност и 100 лева – медицинският преглед, необходим за
снабдяване с шофьорска книжка, категория „С“. След успешно завършване на
курсовете ответникът подписал трудов договор с немски работодател и бил
изпратен на работа в Г****. По силата
на договора за посредничество ответника бил длъжен да положи всички необходими
грижи и усилия да работи за осигурения работодател не по-малко от 6 месеца.
Ответникът неоснователно отказал да полага труд за осигурения работодател, като
напуснал работата около 2 месеца след започването. По този начин нарушил
задълженията си по договора и следвало да търпи санкцията, фиксирана в анекса
към договора, а именно да върне платените от ищцовото дружество суми, възлизащи
общо на 1640 лева, в двоен размер.
В законоустановения срок от назначения от съда особен
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че представения от ищеца
договор за посредничество е подписан от ответника само на последната страница,
като не било ясно дали последният се е съгласил с клаузите на договора от
предходните страници. По отношение на разходите в общ размер от 1640 лева се
сочи, че в договора за посредничество не е отбелязан разход от 100 лева за
медицински преглед. Оспорват се направените от ищеца разходи, предвид че от
представените от същия фактури не ставало ясно точно за какво са извършени,
нито пък дали са по отношение на ответника.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Особеният представител на ответника
оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е сключен между страните договор
за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 17.03.2017г., по
силата на който ответникът в качеството си на възложител и е възложил на
ищцовото дружество в качеството му на изпълнител и то е приело да извърши
посредничество по информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на
работодателите и насочване и подпомагане за започване на работа и по сключване
на договор за наемане на работа в Германия. Договорът е сключен за срок от една
година, считано от датата на подписването му. Уговорено е в чл.2, т.3.1, че
разходите за курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС
категория „C”, в случай че възложителят не
разполага с такова, както и за двумесечно обучение по немски език и настаняване
в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай, че възложителят е от
друго населено място, са за сметка на посредника. В чл.2, т.4 е предвидено
задължение на възложителя да отпътува за Германия не по-късно от 10 дни от
приключване на всички необходими курсове, на свои разноски, а съгласно чл.2, т.
4.1 в случай, че възложителят не отпътува за Г**** в указания срок и неоснователно откаже да сключи
договор, за който посредникът е посредничил, възложителят дължи двойния размер
на платените за него суми по т.3.1 от договора. Съгласно чл.2,т.5 в случай, че
възложителят преустанови работата си в Г**** преди изтичане на срока сключения с работодателя
трудов договор, дължи на посредника двойния размер на платените за него суми по
т.3.1 от договора.
Представено от ищеца е потвърждение за назначаване на Я.К.Д.
на работа в Г**** за работодателя “T*** L**** – M****
G*** C***” на длъжност „монтьор на
мебели“, като е посочено, че назначаването ще стане след завършване на
курсовете, вероятно към юни 2017г.
Приети по делото с превод от немски език е и трудов
договор, сключен между “T**** L*** – M**** G*** C***” и Я**** от
31.07.2017г. , с който ответникът е назначен на длъжността „монтажник“ с пробен
период от 6 месеца, както и заявление от Я.Д. до работодателя му от
23.11.2017г. , в което се сочи, че прекратява сключения трудов договор в
рамките на пробния период. С писмо от работодателя до ответника от 23.11.2017г.
е прието изявлението за прекратяване на договора.
Приети са 2 броя декларации, подписани от ответника от
18.07.2017г., с които последният удостоверява, че е получил от „Т.Т.“ ООД информация.
Представени от ищеца са фактури, както следва: 2 бр.
фактура от 16.05.2017г., издадени от „А****“ ООД с получател „Т.Т.“ ООД
за „курс НК т****“ за няколко лица, едно от които е Я.Д. на обща стойност
1500 лева, както и за „курс коли С“ за няколко лица, едно от които е Я.Д. на
обща стойност 4020 лева с ДДС; фактура от 12.05.2017г., издадена от ДКЦ V Варна за извършено психологическо изследване на
стойност 100 лева (за 2 бр.); 2 бр. фактури, издадени от У.Ц. „М****“ ЕООД гр. Варна за „обучение“ на стойност 3040 лева и
1520 лева.
От заключението на допуснатата по делото „съдебно-почеркова експертиза“, неоспорено от страните,
което се съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
подписът, положен срещу “D****” в
Предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 23.11.2017г. на немски език
с превод на български, е изпълнен от Я.К.Д..
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявения иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД. Предявен е след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите
на чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение, е наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение
на задължението и валидно уговорена неустойка.
Когато в съдържанието на
договора е уговорена неустойка, настъпилите вреди, както и размерът на вредите не подлежат на доказване.
В
настоящия случай доколкото процесната клауза за
неустойка не сочи конкретен размер на вземането, а същото е индивидуализирано
като „двойния размер на платените за него суми по т.3.1 от договора“, съдът е
разпределил на ищеца доказателствена тежест за установяване размера на заплатените
суми за обучение на ответника.
Безспорно се установи сключването на
договора за посредничество между страните, както и инкорпорирането в същия на
клаузата за неустойка по чл.2, т.5. Не съществува нормативно задължение за
подписване на договора на всички страници. С полагане на подписа на ответника
на последната страница същият е удостоверил, че приема съдържанието на целия
договор.
От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установи, че ответникът е подписал заявлението до немския си
работодател за прекратяване на трудовия договор в рамките на изпитателния срок.
С приемането на заявлението от работодателя трудовото правоотношение на
страните е прекратено, считано от 23.11.2017г. Следователно ответникът е
преустановил работата си при работодателя преди изтичане на срока на договора,
с което е осъществен фактическия състав за начисляване на неустойката по чл.2,
т.5 от процесния договор за посредничество.
Спорен между страните е въпросът за размера на
неустойката. Действително размерът на неустойката по чл.2, т.5 не е определен,
но е определяем, а именно двойният размер на разходите на посредника по чл.2,
т.3.1 от договора. Както е посочено по-горе, в този случай посредникът следва
да докаже конкретния размер на разходите по т.3.1, които е направил за
ответника. Ангажираните от ищеца доказателства в тази насока са предимно
фактури, като всички са оспорени от ответника. Фактурите, които не носят
неговия подпис, са частни документи и нямат материална доказателствена сила, с
оглед на което следва да бъдат ценени в съвкупност с целия събран по делото
доказателствен материал. На следващо място, фактурите не са придружени с
доказателства за извършени плащания по тях, предвид което не може да се направи
извод, че разходите действително са направени от ищеца – в този смисъл е
константната съдебна практика. Отделно от това, от фактурите от учебен център
„Маяк“, не става ясно нито за какво обучение е начислена сумата, нито за кои
лица, нито конкретната цена на курса за 1 лице. Фактурата за психологично
изследване също не сочи конкретно лице, нито от същата става ясна връзката и с
разходите по т.3.1 от договора.
С оглед горното съдът намира, че ищецът не е доказал,
че направил разходи за обучението на ответника, а именно за курсове за
придобиване на свидетелство за управление на МПС и обучение по немски език. В
този смисъл недоказано се явява и обстоятелството, че за ответника е възникнало
основание за заплащане на неустойка по чл.2, т.5 от договора, макар и да не е
изпълнил задължението си по същия член да работи за определен срок при
работодателя си в Г***. Тази специфика се дължи на
начина на индивидуализиране на неустойката, а именно като двойния размер на
разходите по т.3.1 от договора. Предвид, че не се установи да са направени
разходи, не се дължи и неустойка.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т****, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** срещу Я.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск
за признаване за установено, че Я.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3280 лева, представляваща дължима неустойка по чл.2, т.5 от договор от
17.03.2017г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.05.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № **** по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: