Решение по дело №142/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700142
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 145                                          09.11.2021 год.                                Град Разград

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа  година, в  състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                     МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 142 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Н. А. от с. Е. чрез пълномощник адв. С. С. против Решение № 132 от 21.05.2021 г., постановено по АНД № 683/2020 г. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 42 от 26.08.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Русе, с което на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците на жалбоподателя като кмет на Община Цар Калоян е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 15 от същия закон. Жалбоподателят счита, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че при издаването на НП административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като не е описал точно и ясно нарушението и мястото, където е извършено то. Излага подробни доводи за наличието на съществено разминаване и неяснота в описанието на имотите, в които са установени нерегламентираните сметища. Твърди още, че посочените в АУАН и НП правни основания са непълни, неточни и създават неяснота за нарушителя. Иска съдът да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – РИОСВ - Русе, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила въззивното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 19.06.2020 г. в изпълнение на Заповед № РД-128/ 10.02.2020 г. на МОСВ, писмо на Директора на РИОСВ – Русе с изх. № И-451/ 13.02.2020 г. до кмета на Община Цар Калоян, в което е даден срок за почистване на нерегламентираните замърсявания на територията на общината до 16.03.2020 г., и във връзка с плана за контролна дейност на РИОСВ – Русе за 2020 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, експерти от РИОСВ – Русе  извършили планова проверка на територията на Община Цар Калоян, при която констатирали четири броя терени, замърсени с нерегламентирани сметища, три от които в землището на град Цар Калоян и един в землището на село Езерче. Констатирали още, че достъпът до замърсените терени не е ограничен по никакъв начин, същите не са заградени, няма охрана, няма поставени информационни табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци, както и че кметът на общината не е предприел и не е представил доказателства за възлагане на задачи на длъжности лица за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, не е представил данни за съставени АУАН и НП против лица, изхвърлили отпадъци на неразрешени места, не е призовал населението, чрез съобщение в сайта на общината, на табло в общината да изхвърля битовите отпадъци на определените за това места /контейнери/ и не е представил писмени предупреждения към лица, установени, че изхвърлят битови отпадъци на неразрешени за това места, да почистят замърсяването. Проверката приключила със съставянето на Констативни протоколи № ГС 24/19.06.2020 г. и № ГС 25/19.06.2020 г., в които подробно били описани замърсените терени, установените на тях отпадъци, както и горните констатации относно липсата на предприети мерки от страна на кмета на общината за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци за неразрешени за това места и за почистване на незаконните сметища.

На 26.06.2020 г. на Д. Н. А., в качеството му на Кмет на Община Цар Калоян, бил съставен АУАН № 000192/26.06.2020 г., в който били отразени констатациите по цитираните констативни протоколи. Актосъставителят приел, че Д. Н. А., в качеството си на кмет на община Цар Калоян не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето и почистването на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконно сметище. Квалифицирал деянието му като нарушение на  чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците. Въз основа на съставения АУАН директорът на РИОСВ - Русе е издал обжалваното НП.

При  така приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и при спазване на, изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Приел е още, че при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил твърденията и доводите на жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви защо същите са неоснователни и недоказани. Счел е, че констатираното от проверяващите административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се наложи административно наказание на нарушителя. По същество е приел, че установеното нарушение действително е извършено от санкционираното лице, поради което и правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за правилно.

Неоснователно и недоказано е твърдението на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и мястото, където е извършено то. Настоящият състав напълно споделя изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява разминаване в описанията на местоположението на замърсените терени. Нарушението е  достатъчно точно и ясно описано от фактическа страна, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложените в АУАН и НП факти касационният жалбоподател е разбрал в какво е обвинен от фактическа страна. Това обстоятелство  се потвърждава и от възражението, което наказаното лице е направило след съставяне на АУАН.

Възраженията на касатора относно неточно описание на имотите в  Констативните протоколи е без значение за правния спор. Следва да се има предвид, че  извършването на  нарушението се установява със съставяне на АУАН. Констативните протоколи са само писмени доказателства   наред с гласните доказателства събрани от съда относно  установяване на нарушението и обстоятелствата  при които то е извършено. В случая в АУАН са описани  три  терена в землището на гр. Цар Калоян и един в землището на с. Езерче, община Цар Калоян, в които е констатирано наличие на битови отпадъци и образувани нерегламентирани сметища, за които са посочени както идентификаторите, така е направено и описание на терените   като са използвани находящи се до тях  трайни сгради и белези. Същите терени са описани и в НП.  Действително в идентификатора на  първия терен неточно е посочен номерът землището по  ЕКАТТЕ , но  теренът е ясно  описан , като е посочено, че се намира зад дома за социални дейности в землището на гр. Цар Калоян, както и замърсената площ около 2 дка.  Що се касае до останалите терени същите са описани както по идентификатори, така и по местоположение.

 Касационната инстанция намира възражението на оспорващия, че описаният в АУАН и в НП имот с идентификатор  27156.12.5  е  частна собственост  за основателно, но това не изключва  задължението на кмета на общината и по отношение на този имот да предприеме мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и/или създаването на незаконни сметища в т.ч. за евентуално търсене на административно-наказателна отговорност от собственика на терена ако не е изпълнил задълженията си като  „притежател на отпадъците”,  съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО.

На следващо място, противно на твърдяното в касационната жалба, не е налице неяснота в обвинението. Посочените в АУАН и НП правни основания съответстват на вмененото във вина от фактическа страна деяние. С нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО дейността по предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища е възложена на кмета на общината. Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 от същия закон с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.

По делото безспорно е установено, че касаторът заема длъжността Кмет на Община Цар Калоян, към чиято територия принадлежат констатираните нерегламентирани сметища. От данните по делото е видно, че в хода на извършената от служители на РИОСВ проверка на територията на Община Цар Калоян са констатирани незаконни сметища, подробно описани в съставените констативни протоколи. Установено е още, че касаторът не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконно сметище, както и мерки за почистването на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места на  територията на общината.

По делото са представени договори за извършена работа, но те касаят извършването на единични услуги  по почистване на терени, за кратко време, и то през 2019 год.  Задълженията по чл. 19, ал. 3, т. 15 са перманентни. Представените заповеди за оправомощаване на длъжностни лица с правомощия по ЗУО са неотносими към правния спор. Първата заповед е от 2015 год., т.е. от предишният мандат на кмета на Община цар Калоян, а втората заповед е издадена след проверката, при която е установено нарушението. Касационната инстанция споделя и изводите на въззивния съд, че наложеното наказание е законосъобразно по размер-  минимума, предвиден от закона. В случая правилен е извода на районния съд и, че не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като направено своевременно, е основателно. С оглед непосочването на конкретен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, ангажираността на процесуалния представител на ответника по делото и степента на фактическа и правна сложност на същото, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния, посочен в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер от 80 лв.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132 от 21.05.2021 г., постановено по АНД № 683/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Д. Н. А. от с. Е. да заплати на РИОСВ – Русе юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

  ЧЛЕНОВЕ:1./п/

    2./п/