№ 1309
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500743 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа, във вр. с чл. 220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 264539/20.01.2021г., депозирана от
„ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" № 310, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.Ц. от
АК – Варна, срещу Определение № 260203/07.01.2021г., постановено по гр.д. 13917/2020г.,
по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на
ответника – частен жалбоподател за конституиране по делото на трети лица помагачи на
негова страна, а именно:
1) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №
67А, представляваното заедно от двама от петимата изпълнителни директори, както следва:
Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов,
София Николова Антонова и
2) „УНИКА Живот" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, представляваното от лицата:
Георги Ангелов Георгиев, Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев,
Димитър Стоянов Тонев, при начин на представляване: от двама изпълнителни директори
заедно, или от председателя на управителния съвет заедно с изпълнителен директор.
Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на
ВРС в обжалваната част. Излага се, че доколкото предметът на гр.д. 13917/2020г. по описа
на ВРС е предявен от А.Н. иск по чл. 200 КТ за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на претърпяна трудова
злополука – ПТП, а към момента на настъпването между „ТЕХНОКАР" ЕООД и
горепосочените лица, чието привличане се иска, е имало валидно сключени договори,
съответно за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Трудова
злополука", то при неблагоприятен за работодателя – ответник изход от делото и съответно
1
заплащане на претендираното обезщетение, за последния ще се породи интерес да упражни с
обратен иск срещу тези лица регресните си права. В тази връзка се оспорва изводът на ВРС,
че в случая не е налице каквото и да е регресно право на ответника към застрахователите,
което да може да бъде предявено впоследствие и което да обосновава правен интерес от
привличането им като подпомагащи страни, с цел същите да бъдат обвързани от мотивите
на постановеното по делото съдебно решение. Излагат се подробни съображения в тази
насока. Моли се за отмяна на определението в обжалваните части и конституиране на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД като трети
лица - помагачи на страната на ответника.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК от насрещната страна – А. А. Н. не е депозиран отговор
на частната жалба.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 276, ал.1 от
ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:
Производството по гр.д. 13917/2020 г., по описа на ВРС, 18-ти състав, е образувано
по предявени от А. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, общ. Провадия,
обл. Варна, ул. „Кривненско шосе" № 58, чрез пълномощниците си мл. адв. Г.И. и адв.
Атанас Друмев, против „ТЕХНОКАР“ ЕООД, искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие на нанесени телесни увреждания в резултат на
претърпяна на 19.03.2020г. трудова злополука на път 2008 до гр. Девня, преди Захарен
завод, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
30.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 875,15 лева,
представляваща лихва за забава, считано от датата на злополуката - 19.03.2020г. до датата на
завеждане на исковата молба - 30.10.2020г.
В исковата молба ищецът сочи, че към датата на злополуката е бил в трудовоправни
отношения с ответното дружество, като по силата на Трудов договор № 520 от 25.02.2020г.
бил назначен на длъжност „сметосъбирач". Процесната злополука представлява реализирано
на 19.03.2020г. ПТП, при което камионът, на който бил разпределен ищецът, управляван от
шофьора П.П. се ударил в спрял на пътя тир.
Процесната злополука е приета за трудова с Разпореждане № Ц5104-03-
36/29.05.2020г. на ТП на НОИ - Варна.
С депозирания отговор на исковата молба ответното дружество е поискало да бъдат
конституирани като трети лица – помагачи на негова страна следните лица: П. Д. П. –
шофьорът на камиона, в който се е намирал ищецът към момента на злополуката (също в
трудовоправни отношения с „ТЕХНОКАР“ ЕООД), ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД, като е обосновал правния си интерес с
възможността в бъдещ процес да предяви регресните си права спрямо тези лица. Посочено е,
че към датата на настъпване на процесното ПТП, „ТЕХНОКАР“ ЕООД, като собственик на
ППС с peг. № В0605КР (управляваният от П. Д. П. камион), е имало валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД (застрахователна полица №
2
BG/22/119001377977/16.05.2019г., валидна до 21.05.2020г., 23,59 часа), за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на МПС. Посочената застрахователна полица е приложена като писмено
доказателство по делото. По отношение на „УНИКА Живот" АД е изложено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, между ответното дружество и този
застраховател е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука" (застрахователна полица №
580000205320, валидна до 27.02.2021г.), като настъпилото ПТП представлява трудова
злополука, т.е. покрит застрахователен риск. Цитираната застрахователна полица също е
приложена като писмено доказателство по делото.
С Определение № 260203/07.01.2021г. съставът на ВРС е конституирал като трето
лице – помагач на страната на ответника П. Д. П., но е отказал да конституира като такива
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД.
Настоящият съдебен състав намира, че определението на ВРС е правилно в частта, с
която е отказано конституирането като подпомагаща страна на „УНИКА Живот" АД, като се
солидаризира с изводите на районния съд, че при евентуално заплащане от страна на
ответника „ТЕХНОКАР“ ЕООД на претендираното обезщетение, в негова полза не биха
възникнали регресни права по отношение на този застраховател, съответно липсва правен
интерес за ответното дружество да привлече „УНИКА Живот" АД като подпомагаща страна.
В случай, че застрахователят изпълни задължението си да заплати на пострадалия
работник (застрахован) определената по договора застрахователна сума, то единствената
благоприятна последица за работодателя (застраховащ) би била тази, уредена в
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ – след като съдът определи общия размер на дължимото
на увредения работник обезщетение, същото ще бъде намалено с вече заплатената от
застрахователя сума, съответно работодателят ще бъде осъден да заплати единствено
разликата. Тази разпоредба обаче, съгласно трайната съдебна практика, не създава
допълнително право на регрес в полза на работодателя, т.е. той не може да претендира от
застрахователя част от обезщетението, което (евентуално) ще бъде осъден да заплати на
увреденото лице. Последното произтича и от характера на застрахователното
правоотношение при този вид задължителна застраховка за риска "трудова злополука",
подробно разяснен в Решение № 154/01.12.2014г., постановено по т.д.№ 3050/2013г. на
ВКС, I ТО.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав е отказано като трето лице –
помагач на страната на ответника да бъде конституирана ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД.
Последователна е съдебната практика (Решение № 395 от 10.10.2012г. на ВКС по гр.
д. № 1538/2011г., IV г. о., ГК, Решение № 29/11.07.2019г. по гр. д. №1865/2018г. на ВКС, ГК,
III г.о. и др.), че работодателят, срещу когото е предявен иск по чл. 200 от КТ може да
привлече по реда на чл. 219 от ГПК като трето лице - помагач, както делинквента, така и
застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", срещу които
той има регресните права по чл. 54 от ЗЗД, респ. по чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 432 от КЗ. В
този случай влязлото в сила съдебно решение по чл. 200 от КТ ще има действието по чл. 223
от ГПК, поради което регресните права на работодателя срещу привлечените като трети
лица - помагачи делинквент и застраховател, ще са в постановения от съда размер на
обезщетението по чл. 200 от КТ. В разглеждания случай, с оглед твърденията на ищеца в
исковата молба, като делинквент е посочен П. Д. П. – лицето, управлявало процесния
камион, в който се е намирал пострадалият работник. Доколкото, съгласно исковата молба и
писмения отговор по нея, П. също се намира в трудовоправни отношения с работодателя –
3
ответник, то при заплащане на обезщетение от страна на работодателя, същият ще разполага
срещу виновния работник не с иска по чл. 54 от ЗЗД, а със специалния такъв по чл. 202 КТ.
Последното обстоятелство е обусловило и конституирането на П. Д. П. като трето лице –
помагач на страната на ответника по делото. Работодателят обаче не може да бъде лишен от
възможността да избере дали да предяви регресните си права срещу делинквента или да се
защити с пряк иск срещу застрахователя на последния по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", какъвто в случая се явява, видно от приложената по делото
Застрахователна полица № BG/22/119001377977/16.05.2019г., ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД. Последователна е съдебната практика, че при извършено
плащане на обезщетение по чл. 200 от КТ на увреденото лице - кредитор и погасяване на
задължението на длъжника - делинквент, възможността на третото платило лице -
работодател да си върне това, което е платил, зависи от вътрешните му отношения с
длъжника - делинквент, като при наличие на застраховка "гражданска отговорност" тези
правоотношения се подчиняват на особеностите на застрахователното правоотношение
между длъжника - делинквент и застрахователя, последният от които е пряко задължено
лице и отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. С оглед характера на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахован по
нея се явява всяко лице, което ползва МПС на законно основание и е отговорно за
причинените при управлението му вреди, съответно в разглеждания случай такова качество
притежава П. Д. П.. Предвид това и с оглед целта на застраховането – застрахователят да
поеме риска (изцяло или частично) от настъпването на застрахователно събитие, при
осъждане на работодателя – ответник да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени врещи в резултат на процесната трудова злополука и заплащането на това
обезщетение, за „ТЕХНОКАР“ ЕООД ще се породи регресно право и срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД (застрахователя на делинктвента) за
платената сума до размера на застрахователната сума по договора. Изложеното означава, че
за частния жалбоподател – ответник е налице правен интерес от привличането като
подпомагаща страна на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, с оглед
обвързването на застрахователя с определения от съда размер на обезщетението по чл. 200
от КТ.
Доколкото ВРС е достигнал до различен краен извод, обжалваното определение
следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника
„ТЕХНОКАР“ ЕООД като трето лице – помагач на негова страна да бъде конституирана
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, съответно застрахователното
дружество следва да бъде конституирано като подпомагаща страна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260203/07.01.2021г., постановено по гр.д. 13917/2020г., по
описа на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на
ответника „ТЕХНОКАР“ ЕООД за конституиране по делото на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Студентски, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представляваното заедно от
двама от петимата изпълнителни директори, както следва: Мария Стоянова Масларова-
Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, София Николова Антонова,
като трето лице – помагач на негова страна
4
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, представляваното заедно от двама от петимата изпълнителни
директори, както следва: Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров,
Гълъбин Николов Гълъбов, София Николова Антонова, като трето лице-помагач на страната
на ответника „ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: *********, по предявените срещу последното
дружество от А. А. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260203/07.01.2021г., постановено по гр.д.
13917/2020г., по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение
искането на ответника „ТЕХНОКАР“ ЕООД за конституиране по делото на „УНИКА
Живот" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, представляваното от лицата: Георги Ангелов
Георгиев, Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев, Димитър Стоянов
Тонев, при начин на представляване: от двама изпълнителни директори заедно, или от
председателя на управителния съвет заедно с изпълнителен директор, като трето лице –
помагач на негова страна.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5