Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 07.02.2022г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. с-в в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 1466 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК 79, 99,121ЗЗД.
„Мелон
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр София бул „Мария Луиза“ №
100, представлявано от Н. К. П.
и П. В.- изп директори - моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му
по отношение на Д.В.Б., с посочен адрес
за призоваване гр Асеновград ул „Ген
Дандевил“ № 65 като съдлъжник на „Д. ***
за сумата от 10215,20лв, представляваща
равностойността на 5222,95евро, представляващи стойноста на 89 непогасени
вноски за главница за периода
21.01.2014г до 21.05.2021г вкл, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Твърдят че между Юробанк
И Еф Джи България в качеството на кредитор и „Д. ***, представлявано от Д.В.Б.
- кредитополучател - е сключен договор
за банков кредит № BL23605/18.09.2008г, по силата на който банката е
предоставила и кредитополучателят е
усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10000лв за посрещане на бизнес
нужди. Д.В.Б. се е задължила като съдлъжник по договора за кредит, кредитолучателят и съдлъжникът са се
съгласили да погасяват кредита на равни месечни вноски съгласно погасителен
план. С Анекс № 1 към договора от
15.06.2010г кредитополучателят и съдлъжникът се съгласяват, че ще погасяват
кредита на равни месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен
план. С Анекс № 2 от 23.06.2011г е постигнато съгласие, че съществуващото
просрочие се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница и се
превалутира размерът на съществуващите задължения от лева в евро, като се
приема и нов погасителен план с краен падеж – 21.05.2021г. Длъжниците не
обслужват кредита в сроковете и по начините, уговорени в погасителния план,
като кредитът е в просрочие, считано от
21.01.2012г и към 03.08.2017г включително.
Поради необслужване на кредита, той е обявен за предсрочно изискуем. На
21.06.2017г между Юробанк България АД с предишно наименование Юробанк И Еф Джи
България АД и ищеца и сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който ищецът е придобил вземането на
кредитора по договора заедно с привилегиите, обезпеченията личните гаранции и
другите принадлежности. „Д. 78“ ЕООД е уведомена за прехвърляне на
вземането на 08.01.2019г чрез залепване
на уведомление чрез ЧСИ Горчев, а Д.В.Б. е уведомена за прехвърляне на вземането
също след залепване на уведомление на 21.01.2019г чрез ЧСИ Г. Липсват каквито и
да било плащания в срока, посочен в уведомлението. Ищецът претендира 89
непогасени вноски за главница за периода 21.01.2014г-21.05.2021г. Ищецът се е
снабдил за вземането си със Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в образуваното ч гр д 421/2019г по описа на
АРС. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Твърди, че
по отношение на представения с ИМ договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017г се прилагат разпоредбите на чл. 99 ЗЗД, но от представените писмени
доказателства не се установява да е изпълнено изискването на цитирания текст за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, въпреки твърденията в тази
насока, тъй като не може да се установи реално извършване уведомяване на
ответника от ЧСИ Г. Счита, че от ЧСИ Г. не са извършени предвидените чв чл. 47
ал.1 ГПК изисквания, при констатирането на които следва да се извърши залепване
на уведомление за определено съобщение и да бъде приложена разпоредбата на ал.
5 от с з. Ето защо счита, че не е налице реално уведомяване на длъжника Д.Б. за
извършената цесия. На следващо място, сочи че съгласно договора за цесия
упълномощаването от цедента на цесионера ще стане с изрично пълномощно по
образец неразделна част от договора, а уведомленията до длъжниците ще са в
определена форма във вид на на уведомителни писма - Приложения №№ 2 и 2 А от
договора, а тези изисквания не са спазени. Ето защо счита, че прехвърлянето не
е породило действие спрямо длъжника и третите лица, или ищецът не е встъпил в
правата на кредитора и няма процесуално представителство за образуване на ч гр
д 421/2019г на АРС и настоящото дело, поради което ИМ се явява недопустима.
Счита, че получаването на уведомление за извършена цесия от назначен от съда
особен представител не може да се приравни на уведомяване на длъжника, поради
особения характер на представителството. На следващо място счита, че от
представените доказателства не се установява дали реално е усвоен кредитът ,
момента на изпадане в забава на кредитополучателя и встъпване в задълженията на
физическото лице - съдлъжник. Моли искът да се отхвърли като неоснователен.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На 18.09.2008г между Юробанк И Еф Джи
България АД гр София и „Д. *** –
кредитополучател, и Д.В.Б. ***
дсъдлъжник е сключен договор за банков кредит
продукт ПОС револвираща линия № BL23605,
по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на
10000лв , по открита банкова сметка***не
в срок от 60 месеца./л.41-47вкл/. С
Анекс № 1 от 15.06.2010г към договора
страните са предоговорили остатъчния
дълг по кредита, а с Анекс № 2 от 23.06.2011г оставащата сума е превалутирана
от лева в евро, като след превалутирането евровата равностойност на дълга е в размер на 5780,88евро, а срокът за погасяване на кредита е продължен
до 21.05.2021г/чл.7/, и е договорена наказателна лихва при просрочие вразмер на
10 пункта./чл.8/. На 21.06.2017г между Юробанк България АД гр София – цедент и
Мелон българия ЕАД гр софия – цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания, с предмет на договора – вземанията на цедента към длъжниците-
основни, солидарни, съдлъжници, гаранти, поръчители, авалисти и правоприемници
по договори за кредит с кредитор цедента, съгласно Приложение № 1. В извлечение от Приложение № 1 към договора
под № 4228771 фигурира договор за кредит с длъжник Д. 78 ЕООД
*********/л.10-27вкл/. Цедентът е упълномощил цеисионера да уведоми длъжниците
по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД от негово име за извършенот прехвърляне/л.28/. До ответника е изпратено уведомление за цесия/поставено на входната врата на 21.01.2019г/.
След подадено от ищеца заявление от
22.02.2019г, е издадена ЗИ на изпълнение по чл. 410 ГПК в образуваното гр д
421/2019г по описа на АРС.
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, с договор за банков кредит продукт пос
револвираща линия от 18.09.2008г е отпуснат
кредит в размер на 10000лв, предоставен за ползване на 18.09.2008г, на която
дата е заверена банковата сметка на кредитополучателя, с подписването на между
страните на Анекс № 2 от 23.06.2011г към договор за банков кредит, кредитът е в размер на 5780,88евро и е усвоен
на 24.06.2011г със заверяване банковата сметка на „Д. 78“ ЕООД. Вещото лице е посочило като
размер на дължимата главница по договора закредит за периода от 21.01.2014-21.05.2021г
сумата от 5222,95евро или 10215,20лв. Изслушано в с з заявява, че суми по
кредита не са погасявани.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.422 ГПК 79, 99,12 ЗЗД – за установяване вземането по отношение на ответника за сумата от 10215,20лв по договор
за кредит от 18.09.2008г и Анекс № 2 към него от № 1 от 15.06.2010г и Анекс № 2 от 23.06.2011г. С оглед твърденията, е налице
интерес от предявяване на иска.
Разгледани
по същество. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си за наличие на валидно облигационно
отношение межу ответника и Юробанк И Еф Джи България въз основа договор за
кредит, че е придобил вземането на
кредитора, и размера на претенциите си. Не е спорно по делото, а и се
установява от представените и неоспорени писмени
доказателства, че между Юробанк И Еф Джи
България в качеството на кредитор,
Д. 78 ЕООД - кредитополучател и ответника – съдлъжник, е сключен договор за кредит от 18.09.2008г,
по силата на който е предоставена на кредитополучателя сумата от
10000лв. Установи се освен това, че с Анекс № 2 от 23.06.2011г към договора за
кредит предоставената сума е била превалутирана и е определен нов краен срок за
погасяване на вземането. Ответникът прави възражение, че не е доказано предоставянето на сумата от кредитора. Това
възражение е неоснователно/ССчЕ/. Възразява на следващо място, че цесионерът – ищец в производтсвото не е бил
надлежно упълномощен да уведоми длъжниците. Това възражение също е
неоснователно. Видно от представените и неоспорени писмени доказателства,
цесионерът е бил упълномощен по реда на чл. 99 ЗЗД да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне. Неоснователно е и възражнието за ненадлежно
уведомяване на длъжника. За да
породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор(чл. 99 ал.4 ЗЗД). Действително
няма данни ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди образуване
на настоящото производство. Няма
пречка обаче уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника,
ведно с книжата приложени с исковата молба(какъвто е настоящият случай). Възражението,
че предаването на уведомлението за
цесията на особения представител на ответника не може
да се приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител, е
неоснователно, тъя като съгласно трайната съдебна практика по приложението на
чл. 47 ал.5 ГПК, чл. 99 ал.3 ЗЗД, тъй като
връчването на уведомлението за
извършената цесия не е с оглед личността на длъжника и касае строго лични субективни права на
ответника. Ето защо съдът намира, че в
полза на ищеца е възникнало вземане по отношение ответника. Не е спорно сключването на два анекса към
договора за кредит, с които страните са
постигнали уговорки за превалутиране на дължимата по договора сума и е
продължен крайния срок на договора до 21.05.2021г. Ответникът, съдлъжник по договора за кредит
отговаря солидарно за задължението на кредитополучателя/чл. 121 ЗЗД/. От
заключението на ССчЕ се установява, че
суми по договора за кредит не са погасявани. Ето защо следва да бъде разгледано направеното
възражение за погасяване на сумите по давност. Съобразно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, т.е. от момента, когато трябва да се извърши плащането. Установи се,
че с Анекс № 2 страните са постигнали
съгласие както за превалутиране на
дължимата по договора сума, така и по отношение
крайният падеж на зъадължението по договора за кредит - 21.05.2021г, съгласно погасителне план към Анекс № 2 – 21.03.2017г.
Заявлението за издаване ЗИ на парично задължение по чл. 410 ГПК е постъпило в
съда на 22.02.2019г, т е срокът по чл. 111 б „В“ ЗЗД не е изтекъл. Поради това
следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 421/2019г на АРС в размер на 10215,20лв, представляваща равностойността на
5222,95евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
При
този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца разноски по производството в размер на 204,30лв платена ДТ и 836лв юрисконсултско възнаграждение, и 837лв залатен депозит за особен предсавител,
150лв заплатен депозит ССчЕ, както и разноски в заповедното производтсво в
размер на 354,30лв
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК130550702, със седалище и адрес на управление гр София бул
„Мария Луиза“ № 100, представлявано от Н. К. П. и П. В.- изп директори по
отношение на Д.В.Б. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр Асеновград ул „Ген Дандевил“ № 65 по ЗИ на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч гр д 421/2019г по описа на АРС в размер на 10215,20/десет хиляди двеста и петнадесет лв и
двадесет ст/лв, представляваща
равностойността на 5222,95/пет хиляди двеста двадесет и две евро деветдесет и
пет евроцента/евро, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 22.02.2019г.
ОСЪЖДА
Д.В.Б. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр Асеновград ул „Ген Дандевил“ № 65 да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК130550702, със
седалище и адрес на управление гр София бул „Мария Луиза“ № 100, представлявано от Н. К. П. и П. В. -
изп директори разноски по заповедното производстсво в размер на 354,30/триста
петдесе и четири лв и тридесет ст/лв, както и разноски по настоящото производство
в размер на 2027,30/две хиляди двадесет и седем лв и
тридесет ст/лв
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: