РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Силистра, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500333 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от К. Е. М. с ЕГН ********** , чрез адв. Т. С. от
СсАК, против решение № 276/05.05.2025 г., постановено по гр .дело № 20253420100031 по
описа на Силистренски районен съд, с което е осъдена да заплати на И. М М. с ЕГН
********** от гр. С, ул. „Ф “ № :
-сумата от 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лв.), представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 24.10.2023 г., с падеж 30.12.2023 г., законна лихва върху тази
сума за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв. (седемстотин
осемдесет и три лв. и 17 ст.), както и законна лихва върху главницата от 08.01.2025 г. до
окончателното плащане;
-сумата от 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лв.), представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 25.10.2023 г., с падеж 30.12.2023 г., законна лихва върху тази
сума за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв. (седемстотин
осемдесет и три лв. и 17 ст.), както и законна лихва върху главницата от 08.01.2025 г. до
окончателното плащане;
-направените по делото разноски в размер на 502 лв. (петстотин и два лв.)
за държавна такса и 1400 лв. (хиляда и четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, поради което моли да бъде
отменено изцяло от тази инстанция и постановено ново,с което да бъдат отхвърлени
предявените против нея осъдителни искове. В с.з. пред тази инстанция не се явява
представител.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата И. М М. с ЕГН
**********, чрез адв. К. Л. от СсАК. Счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното
1
решение - правилно, поради което моли да бъде потвърдено. В с. з. пред тази инстанция се
явява адв. Л., който поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящата въззиваема чрез
адв . Л. против въззивницата пред тази инстанция като моли съда да я осъди да заплати
сумите по двата записа, които представя, както и законна лихва върху всяка от главниците
за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв., както и законна лихва от
08.01.2025 г. до окончателното им плащане.
В случай, че съдът счете иска за неоснователен поради давност или неизвършване
на необходимите действия за запазване на правата по записите на заповед, ищцата моли съда
да осъди ответницата да заплати сумите по записите, както и законната лихва под формата
на суми, с които ответницата в качеството си на издател на ценните книги се е обогатила в
нейна (на ищцата) вреда.
Ако съдът не уважи и този иск, моли сумите по тях ( главници и лихви) да бъдат
присъдени като дължими по два договора за заем, сключени съответно на 24.10.2023 г. и на
25.10.2023 г., чийто падеж настъпил на 30.12.2023 г.
При отхвърляне на горните искове, моли главниците по тях да бъдат присъдени
като под формата на дадени без основание суми, ведно с законна лихва върху всяка от
главниците за периода от 31.12.2023 г. до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв., както и
законна лихва от 08.01.2025 г. до окончателното им плащане
Или , в случай, че бъдат отхвърлени горните искове, моли съда да осъди
ответницата да заплати сумите по записите, както и законната лихва под формата на суми
като обогатяване без основание в полза на ответницата.
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са по чл. 535 ТЗ, чл.
534 ТЗ, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1 ЗЗД , чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 309а,
ал. 1 ТЗ.
Съгласно представените пред РС доказателства - два записа на заповед - издадени
на 24.10.2023 г. и на 25.10.2023 г., с всеки от които въззивницата като техен издател, се е
задължила безусловно, неотменимо и без протест и разноски да заплати на въззиваемата
сумата от 5500 лв., представляваща „получен в брой от мен паричен заем“ с падеж на
30.12.2023 г. с място на плащане адреса на поемателя в гр. Силистра.
Въззивницата счита, че посочването в записите на заповед, че е получила в брой
сумите, опорочава техния характер на едностранна , абстрактна сделка, която е основна
правна характеристика на техния менителничен ефект . Намира, че наличието на каузален
паричен дълг, за който се емитира и абстрактно задължение под формата на менителница е
основание за недействителност на едностранната сделка.
Районният съд правилно е приел, че представените актове са редовни от външна
страна документи, чието съдържание съответства на изискванията на чл.535 от ТЗ, които в
кумулативната си даденост им придават правното естество на запис на заповед. Фактът, че е
посочено каузалното правоотношение, от което произтича задължението по ценната книга,
не опорочава формата на сделката, нито я лишава от предмет, тъй като с това допълнение не
се отрича безусловния характер на задължението като абстрактния характер на сделката не
се променя, а само се удостоверява връзката с конкретното каузално правоотношение, което
така или иначе е послужило като основание за издаването на менителничния ефект,
независимо от това, че същото еа ирелевантно за неговата валидност .За разлика от
въззивницата РС е посочил съдебна практика - т. 4д от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което е задължително.
2
Имайки предвид валидността на менителничните ценни книги, в допълнение
същите съдържат и доказателство за сключените между страните два договора за заем,
всеки за сумата от 5500 лв., като ясно е посочено , че тези суми са били предадени на
посочените дати и на посоченото основание на заемателката, както и че тя се е задължила да
ги върне на уговорения в документа падеж, а именно 30.12.2023 г.
Пред районния съд и в депозирания отговор на исковата молба са заявени и други
възражения по основателността и допустимостта на исковете, които не се поддържат във
въззивната жалба, поради което и доколкото при обжалване в правомощията на въззивната
инстанция след проверката на валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение, тя е длъжна да разглежда и да реши материалноправния спор само въз основа на
посочените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение (чл. 269
ГПК), то тук няма да се разгледат тези възражения, още повече, че фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обвързващи за въззивния при липса на
оплакване във въззивната жалба.
Ето защо, съдът счита, че правилно РС е приел, че предявените главни искове за
присъждане на сумите по двата записа на заповед са основателни, поради което и ги е
уважил и на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ е присъдил и законната лихва за периода от
31.12.2023 г. (датата, следваща датата на падежа) до 07.01.2025 г. в размер на 783,17 лв.,
както и със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.01.2025 г.,
до окончателното им плащане, като е оставил без разглеждане евентуалните искове. Пред
тази инстанция въззиваемата претендира разноски, които възлизат на 1000 лв. за адв.
хонорар и следва бъдат възложени в тежест на въззивницата.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276/05.05.2025 г., постановено по гр .дело №
20253420100031 по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА К. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „“ № да заплати на И.
М М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. , сумата от 1000 / хиляда/ лева,
представляваща направени от последната разноски по делото пред тази инстанция за адв.
хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3