Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/
10.02.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Елена
Воденичарова, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1111 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК, във вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на П.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу
Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) №
МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г., издаден от ст. инспектор „Контролно – ревизионни
дейности“ (КРД) от дирекция „Местни данъци“ към община Варна, мълчаливо
потвърден от Директора на дирекция „Местни данъци“ към община Варна, с който за
жалбоподателя П. са установени задължения за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г.
в общ размер на 4519,36 лева (четири хиляди петстотин и деветнадесет лева и
тридесет и шест стотинки), от които:
1/ данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер
на 2078,96 лв. главница и лихви в размер на 432,89 лв.;
2/ данък върху превозните средства (ДПС) в размер на 20,00 лв. главница и
лихви в размер на 4,28 лв. и
3/ такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 1638,40 лв. главница и лихви
в размер на 344,83 лева.
Жалбоподателят П.Х.П. намира оспорения Акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г. за неправилен,
незаконосъобразен и нищожен. Навежда твърдения, че административният акт е
необоснован, издаден е при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Посочва, че оспореният акт никога
не му е бил връчван, нито е бил правен опит за връчването му, поради което
същият не е породил за оспорващия правни последици. Поради гореизложените
съображения моли съдът да отмени оспорения административен акт като неправилен
и необоснован, като претендира и присъждането на сторените разноски в съдебното
производство.
Ответната страна Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна е
депозирал писмен отговор на жалбата, в който изразява своето аргументирано
становище за неоснователност на самата жалба и моли да бъде отхвърлено
оспорването срещу процесния Акт за установяване на задължения по декларация
(АУЗД) № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г.
В проведеното на 12.01.2022 г. открито съдебно заседание по адм. дело №
1111 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, жалбоподателят П.Х.П. не
се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 12.01.2022 г. открито съдебно заседание по адм. дело №
1111 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответникът Директорът на
дирекция „Местни данъци“ към община Варна се представлява от своя процесуален
представител юрисконсулт Ж.Ж., който моли за отхвърляне на оспорването като
неоснователно, акцентирайки върху липсата на основания да се кредитира
заключението на вещото лице по
допълнително поставената задача на съдебно – счетоводната експертиза в частта
на Приложение №1 от ред 2 до ред 6, като също така претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка, регламентирана
в чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице – адресат на акта,
пред компетентния съд, срещу подлежащ на оспорване административен акт. От
страна на ответника не са представени доказателства за редовното връчване на
процесния АУЗД на оспорващия П.Х.П.. Съдържащите се такива в преписката не
установяват спазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК и по – специално тези,
предвидени съответно в ал. 1 до ал. 5 на цитираната разпоредба. Поради тази
причина, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Настоящото съдебно производство е образувано след като е изчерпана
възможността за оспорване на акта по административен ред и процесният АУЗД е
мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна –
по аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа
обстановка:
Процесният АУЗД № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г. е издаден от Ц.Б.,
изпълняваща длъжността старши инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ в дирекция
„Местни данъци“, в качеството на орган по приходите при община Варна, който е
мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „Местни данъци“. С акта са установени
по основание и размер задълженията на П.Х.П. за притежавани от него недвижими
имоти и превозно средство (ремарке), представляващи ДНИ и ТБО и за ДПС за
периодите 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 4519,36 (четири хиляди петстотин и
деветнадесет лв. и тридесет и шест стотинки), от които:
1/
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 2078,96 лв. главница и
лихви в размер на 432,89 лв.;
2/ данък върху превозните средства (ДПС) в размер на 20,00 лв. главница и
лихви в размер на 4,28 лв. и
3/ такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 1638,40 лв. главница и лихви
в размер на 344,83 лева.
Лихвите са изчислени към
дата 09.04.2019 г., тоест към датата на издаване на оспорения АУЗД.
Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл.9 б от ЗМДТ по
декларации по чл. 14 от ЗМДТ и на основание чл. 133, ал. 2 от ДОПК за изменение
на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2144 от 22.05.2018 г.
Процесните задължения са за следните имоти по имотни партиди:
1. Партида № 5305Н193692 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ **********/27.10.2016 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово,
м. ,,Зеленика“ № 186, представляващ земя и сграда: - Земя с
идентификатор 10135.5545.186 с площ 1000.00 кв.м. и застроена площ 138.80 кв.м
за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
- Жилище с година на построяване 1992
г. с конструкция М3 – масивни монолитни и с РЗП общо 392.00 кв.м, РЗП за обекта
230.00 кв.м., РЗП на мазе 47.00 кв.м., РЗП на таван 115.00 кв.м за
притежаваната 1/1 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
- Гараж с година на построяване 1992 г.
с конструкция М3 – масивни монолитни, РЗП общо 24.00 кв.м., РЗП на обекта 24.00
кв.м. за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му
на собственик.
- Жилище с идентификатор
10135.5545.186.2 с година на построяване 1969 г. с конструкция M2 – панелна с
РЗП общо 39.80 кв.м, РЗП на обекта 39.80 кв.м за притежаваната 5/6 идеална
част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.
2. Партида № 5806101035001 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна р-н. Одесос, ул. „***,
представляващ сгради;
- Жилище с година на построяване 1978
г. с конструкция M1 – масивна с РЗП общо 87.34 кв.м, РЗП на обекта 74.89 кв.м.,
РЗП на мазе 12.45 кв.м., за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от
лицето в качеството му на собственик;
- гараж с година на построяване 1978 г.
с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 19.87 кв.м., РЗП на обекта 19.87 кв.м. за
притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето като собственик.
3. Партида № 5806101085004 –
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н Одесос, ул. „***,
представляващ Земя и сграда
- Земя с площ 20.52 кв.м. и застроена
площ 20.52 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в
качеството му на собственик;
- Жилище с година на построяване 1997
г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 182.53 кв.м, РЗП на обекта 172.18 кв.м.,
РЗП на мазе 9,75 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето
в качеството му на собственик.
4. Партида № 5806101085005 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №07131836/26.05.1998
г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. Одесос, ул. „***, представляващ Земя
и сграда:
- Земя с площ 5.65 кв.м. и застроена
площ за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му
на собственик.
- Търговски обект с година на
построяване 1997 г., с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 48.34 кв.м., РЗП на
обекта 42.63 кв.м, РЗП на мазе 5.71 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част,
декларирана от лицето в качеството му на собственик.
5. Партида № 5806101085006 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с
вх.№07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н Одесос, ул. „***,
представляващ Земя и сграда:
- Земя с площ 9.10 кв.м. и застроена
площ 9.10 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в
качеството му на собственик.
- Търговски обект с година на
построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 76.82 кв.м., РЗП на
обекта 71.14 кв.м, РЗП на мазе 5.68 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част,
декларирана от лицето в качеството му на собственик.
6. Партида № 5806101085007 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „***,
представляващ Земя и сграда:
- Земя с площ 13.29 кв.м. и застроена
площ 13.29 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в
качеството му на собственик.
- Търговски обект с година на
построяване 1996 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 51.75 кв.м, РЗП на
обекта 51.75 кв.м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в
качеството му на собственик.
7. Партида № 5806101085008 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. №
07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „***, представляващ Земя и сграда:
- земя с площ 27,60 кв. м. за
притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
- Жилище с година ни построяване 1996
г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 138.89 кв.м, РЗП на обекта 129.76
кв.м., РЗП на мазе 9.13 кв.м. за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от
лицето в качеството му на собственик.
8. Партида № 5806101085009 –
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Одесос, ул. „***,
представляващ земя и сграда:
- Земя с площ 4.93 кв. м за
притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
- Гараж с година на построяване 1997 г.
с конструкция М1 – масивна РЗП общо 38.83 кв.м, РЗП на обекта 38.83 кв.м, за
притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
9. Партида № 5806101085010 –
Деклариран по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №21203855/11.06.1998
г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово, м. „Зеленика“ № 1, представляващ
Земя и сгради:
- Земя с площ 1000.00 кв.м и
застроена площ 12.00 кв.м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от
лицето в качеството му на собственик.
- Второстепенна постройка с година на
построяване 1966 г. с конструкция ПМ, РЗП на обекта 12.00 кв.м. за притежаваната
1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;
10. Партида № 5806101085011 -
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ 10 –
07
–
1649/26.02.1999 г., с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н.
Одесос, ул. „***, представляващ земя и сграда:
- Земя с площ 12.00 кв.м и застроена
площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в
качеството му на собственик.
- Жилище с година на построяване
1997г. с конструкция M 3 - масивни монолитни с РЗП общо 95.46 кв.м, РЗП на
обекта 90.39 кв.м, РЗП на мазе 5.07 кв.м. за притежаваната 1.00 идеална част,
декларирана от лицето в качеството му на собственик.
11. Партида № 5806101085013 – Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. №
55303003/05.02.2002 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. Аспарухово, м. Зеленика № 186, представляващ:
- Земя с площ 1000.00 кв.м за
притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на
собственик.
Жалбоподателят не оспорва факта, че същият е собственик на посочените имоти
или на идеални част от тях така, както са посочени от ответната страна. Това
обстоятелство се установява от доказателствата, представени ведно с
административната преписка, както и от тези, събрани в хода на съдебното дирене
– декларации по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверения за наследници, справка от
Службата по вписванията и др. ( л. 30 до л. 117 от адм. дело № 1111 по описа за
2021 г. на Административен съд Варна).
С подложения на съдебен контрол АУЗД са установени задължения за 2016 г. и
за 2017 г. (в размер на 10,00 лв. за всяка от годините плюс съответните лихви)
за данък превозно средство (ДПС) по декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 1 от
22.05.2006 г. досежно притежавано от оспорващия П.Х.П. товарно ремарке (за лек
автомобил) с рег. № (партиден) ***, рама № ***, модел – туристическо.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно
производство е АУЗД № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г., издаден от ст.
инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ (КРД) от дирекция „Местни данъци“
към община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция „Местни данъци“
към община Варна, с който за жалбоподателя са установени задължения за данъчни
периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 4519,36 лева от които:
1/
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 2078,96 лв. главница и
лихви в размер на 432,89 лв.;
2/ данък върху превозните средства (ДПС) в размер на 20,00 лв. главница и
лихви в размер на 4,28 лв. и
3/ такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 1638,40 лв. главница и лихви
в размер на 344,83 лева.
Наведените в жалбата
възражения срещу административния акт са бланкетни и не съдържат никакви конкретни
аргументи досежно твърденията за нищожност на административния акт или за неговата
незаконосъобразност. Този факт, разбира се, не освобождава съда от задължението
да извърши цялостна проверка за законосъобразност на акта, съобразно
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) и данъкът върху превозните средства (ДПС)
представляват местни данъци по аргумент от чл.1, ал., т. 1 и т. 5 от Закона за
местните данъци и такси, а таксата за битови отпадъци (ТБО) е местна такса по
аргумент от чл. 6, ал. 1, б. „а“ от същия закон и в този смисъл представляват
публични задължения, които се събират от общините по реда на ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публични
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ вземанията за такси върху недвижимите имоти се
установяват по реда, предвиден в чл. 4, ал. 1 до ал. 5 от ЗМДТ. Според чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според ал. 3
на същата правна новела, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4
тези служители се определят със заповед на кмета на общината.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на
процесния АУЗД № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 година. Към дата 09.04.2019 г.,
когато е издаден оспорения административен акт, длъжностните лица към Община
Варна, имащи правомощия да действат като органи по приходите по чл. 4, ал .3 и
ал. 4 от ЗМДТ, са определени със Заповед № 4643/03.12.2018 г. (л. 27 – 29 от
делото), подписана лично от кмета на община Варна – г-н. И.П.. Видно от
съдържанието ѝ, старши инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ Ц.Н.Б.също
е сред лицата, които са определени да извършват установяването, събирането и
контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, т.е. актът е издаден от
компетентен орган.
Предвид изложеното се налага извод, че не е налице основание по смисъла на
чл. 146, т. 1 АПК за прогласяване
нищожността на оспорения в настоящото съдебно производство АУЗД.
Доколкото специалният закон – ЗМДТ, не поставя специални изисквания към
съдържанието на АУЗД, настоящият състав намира, че същият съответства на
изискванията за форма и съдържание, доколкото в него по партиди са посочени
имотите, за които са установени задълженията за ДНИ и ТБО – главница и лихви,
както и пътното превозно средство (ремарке) с индивидуализиращите го белези,
посочени са данъчните периоди, за които се отнасят установените публични
задължения, посочен е органът по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, издал акта, както и
лицето, което е негов адресат.
Към доказателствата е приложена обяснителна записка (л. 53 от делото), от
съдържанието на която е видно, че административното производство, приключило с
издаване на оспорения административен акт, е започнало във връзка със заявление
на жалбоподателя П.Х.П. вх. № МД - Т19001714 от 25.03.2019 г., с което е
декларирал пред община Варна, че притежаваният от него автомобил АУДИ 80 с рег.
№ *** е регистриран на територията на Община Аксаково от 28.05.2012 г., където
са внасяни и дължимите за него данъци. Представени са и доказателства в
подкрепа на изложеното. Изнесеното в
заявлението е послужило като основание по смисъла на чл. 133, ал. 2 от ДОПК за
изменение на предходно издаден АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 4977 -1/22.05.2018
година (л. 30 – 34 от делото). Относно тези обстоятелства страните в
производството не спорят. Съгласно разпоредба на 133, ал.1 от ДОПК, задължение
за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено
по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. В този
смисъл налице са били материалните предпоставки за издаване на административен
акт със съдържание като оспорения АУЗД.
В хода на настоящото съдебно производство не се установиха допуснати нарушения
на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обосноват
извод за незаконосъобразност или нищожност на АУЗД от 09.04.2019 г. само на
това основание.
По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Относно Данък превозни средства.
При действието на чл. 52, т. 1 и чл.
53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задължени за
данъка са собствениците на превозните средства. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 37 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Варна. Същите разпоредби са относими и за собствениците на ремаркета по
аргумент от чл. 55, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 40, ал.2 от цитираната общинска
наредба. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60,
ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. В разглеждания казус не се
оспорва, че към процесните периоди – 2016 г. и 2017 г., посоченото в АУЗД
ремарке с рег. № *** е собственост на
жалбоподателя П.Х.П.. По делото липсват данни, а и не се твърди регистрацията
на ремаркето да е прекратена. Не се установява ремаркето да попада в която и да
е от хипотезите, изключващи задължението за заплащане на ДПС. От изложеното
следва извода, че процесното ремарке подлежи на облагане по реда на ЗМДТ и Наредба
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна по чл.
55, ал. 2 от същия закон. Видно от чл. 40, ал. 2 от Наредбата в относимата
редакция, достъпна на интернет – адрес https://varna.obshtini.bg/doc/4046968/0,
за процесните периоди данъкът за товарни ремаркета с техническа допустима
максимална маса не повече от 3,5 т. е 10 лв., както е посочено и в оспорения
АУЗД. Предвид правилното установяване размера на главницата на публичното
задължение, следва извод за правилно установен размер на акцесорното
задължение, каквото се явяват лихвите. По изложените съображения настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че жалбата на П.Х.П. е
неоснователна в частта за установените с АУЗД задължения за Данък превозно
средство, поради което следва да се отхвърли.
Относно Данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. Същата разпоредба е мултиплицирана и в чл. 7,
ал. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Варна, общодостъпна на интернет – адрес: https://varna.obshtini.bg/doc/345772.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.1
1 от същия закон. Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите
на недвижими имоти. В случая от събраните по делото доказателства – нотариални
актове, декларации по чл. 14 от ЗМДТ, справка от регистъра на Службата по
вписванията – Варна, се установи по категоричен начин, че за относимите периоди
– 2016 г. и 2017 г., за които с процесния АУЗД са установени задължения за ДНИ
и ТБО, жалбоподателят е собственик на посочените имоти (земя и сгради), като за
някои от имотите се установява, че са
придобити и се владеят в условие на СИО с неговата съпруга С.П.П., т.е. при
равни квоти (50% на 50%). П.Х.П. не оспорва, че именно той е подал декларациите
по чл. 14 от ЗМДТ, въз основа на които ответникът е определил вида и размера на
спорните задължения за ДНИ и за ТБО.
Както се посочи по – горе в изложението, по настояване на оспорващия и на
неговия процесуален представител, както и за изясняване на фактите, съдът е
допуснал по делото да се изготви съдебно – счетоводна експертиза със задача да
се установи какви са данъчните оценки на декларираните имоти, за които с
процесния АУЗД са установени задължения по ЗМДТ и съответно – правилно ли
ответникът е установил размерът на тези задължения. С протоколно определение от
03.11.2021 г. във връзка с твърдения на оспорващия, че през 2015 г. е депозирал
пред ответника коригиращи декларации досежно притежавани от него 5 недвижими
имота (ул. „***; ул. „***; ул. „***; ул. „*** и ул. „***), на вещото лице е
поставена допълнителна задача към изготвената ССчЕ, а именно данъчните оценки
от 2015 г. да бъдат изяснени и съответно преизчислени за имотите, за които се
отнасят, както по площ, така и по всички останали параметри, като същевременно
вещото лице съобрази, че основен имот за жалбоподателя и за съпругата му е този
на ул. „***. Вещото лице да заложи вярната площ за имот с идентификатор
10135.5545.186.2 от данъчна декларация от 2016 година.
Заключенията на вещото лице са представени в срок и се кредитират от съда
като дадени компетентно и безпристрастно. Съдът намира за релевантни за изхода
на спора заключенията на експерта по първата експертиза, като същевременно не
приема за релевантно заключението по допълнително поставената задача. Основание
за това е фактът, че подадените от жалбоподателя П.Х.П. коригиращи декларации
по чл.14 от ЗМДТ не са въведени в масива от данни на Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна по вина на самия оспорващ. При посещение в Община Варна вещото
лице е установило, че коригиращите декларации са подадени от П. чрез пощенски
оператор. В тази връзка до него е изпратено уведомително писмо, приложено на л.
176 от делото, с което на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК, лицето е поканено
да се яви в общинската администрация с указание да представи документи,
удостоверяващи настъпилите промени в
подлежащите на деклариране данни. Видно от приложеното на лист 178 от делото
съобщение, писмото се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от
получателя“. От горното се налага извод, че предвид непредставянето на доказателства
за настъпили промени в подлежащите на деклариране данни за органа не е
възникнало задължение да впише в базата данни декларираните корекции,
респективно – публичните задължения правилно са определени от ответника в
съответствие с първоначално декларираните данни. Не следва да се взема предвид
и това, че имотът на ул. „***е основно жилище за жалбоподателя и съпругата му,
тъй като това обстоятелство също подлежи на деклариране с декларацията по чл.14
от ЗМДТ, а видно от доказателствата по делото, такова отбелязване липсва
досежно който и да е от имотите. Същото е констатирано и от вещото лице при
изготвяне на експертизата.
Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Варна, размерът на ДНИ за 2016г. и за 2017г. е в размер
на 2 на хиляда /2 ‰/ върху данъчната оценка на имота. Последната се определя
съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В настоящия случай, както се установява и от
заключението на вещото лице, правилно е определена данъчната оценка на имотите,
която изпълнява ролята на данъчна основа за облагане. Следва да се отбележи, че
при определяне на задълженията е съобразено и обстоятелството, че по отношение
на някои от имотите жалбоподателят П.Х.П. е собственик на ½ в условие на
СИО – виж колони 15 и 16 от Приложение №1 (л. 138 до л. 142 от делото), както и
колона 6 и колона 8 от Приложение № 2 (от л. 143 до л. 145 от делото).
Размерът на ТБО за съответния период е изчислен съобразно размера на
таксата, определен от Общински съвет – Варна за всяка година като са отчетени и
трите компонента – 1/ за сметосъбиране и сметоизвозване; 2/ за обезвреждане на
битови отпадъци и депо; 3/ за почистване на територии за обществено
ползване. Дължимите суми за ТБО са
отразени в табличен вид – виж колона 10 и 11 от Приложение №2 (от л. 143 до
л.145 от делото). Страните не спорят, че услугите, за които се дължи ТБО, са
предоставяни от общината за релевантните данъчни периоди, като следва да се
акцентира и върху обстоятелството, че районът, в който попадат повечето от
процесните имоти, се намират в централната част на града.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че с оспорения
АУЗД правилно са определени задълженията на оспорващия П.Х.П. за ДНИ и ТБО за
процесните данъчни периоди по отношение на притежаваните от него имоти,
съобразно техните данъчни оценки и притежаваните от него идеални части. Това се
потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза
/първоначална/, прието от страните без възражения. При изготвяне на
експертизата вещото лице се е запознало с методиката, използвана от ответника
за определяне данъчната оценка на процесните имоти, а така също и досежно методиката
(в табличен вид по имотни партиди), използвана за изчисляване на процесните ДНИ
и ТБО през релевантния период, доказателства за което са представени от л. 138
до л. 145 от делото. Съобразно заключението, размерът на главницата по
задължението за ДНИ за 2016 г. и за 2017 г. е в размер на 2078,95 лв., при
установена с АУЗД главница в размер на 2078,96 лв. (0,01 лева повече), а
задължението на главницата за ТБО е в размер на 1638,39 лв. при установен с
АУЗД размер от 1638,40 лв. (0,01 лв. повече). Според вещото лице дължимите
лихви върху задължението за ДНИ до датата на издаване на АУЗД – 09.04.2019 г.,
са в размер на 432,88 лв. при установени с АУЗД 432,89 (0,01 лв. повече), а за
ТБО са 344,82 лв. при установени с АУЗД в размер на 344,83 /0,01 лв. повече/.
Тези минимални отклонения от установените с оспорения административен акт
задължения съдът намира, че са резултат от извършените закръгляния при
изчисленията и не налагат изменение на процесния АУЗД.
Гореизложено води до извода, че ответникът правилно е установил размера на
задълженията на оспорващия П.Х.П. за ДНИ и ТБО за релевантния период – 2016 г.
и 2017 година.
Не се твърди, а и не са събрани доказателства установените публични
задължения да са платени от жалбоподателя П., както към 09.04.2019 г. – датата
на издаване на процесния АУЗД, така и към датата на приключване на устните
състезания по делото. Тоест същите са дължими.
Неоснователно е оплакването, че допуснатото от страна на общината
неуведомяване по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ на задълженото лице за дължимите
данъци и такси и сроковете за тяхното плащане влече тяхната недължимост,
предвид изричната разпоредба на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, според която когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък, съответно и на ТБО,
въз основа на подадено от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира оспорения АУЗД № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г. за
законосъобразно издаден, предвид което жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Ответната страна в случая
не е претендирала присъждането на юрисконсултско възнаграждение, поради което
въпреки този изхода на спора, такова не следва да й се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17 срещу Акт за
установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД – АУ – 2144 – 1/
09.04.2019 г., издаден от ст. инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ (КРД)
от дирекция „Местни данъци“ към община Варна, мълчаливо потвърден от Директора
на дирекция „Местни данъци“ към община Варна, с който за жалбоподателя П. са
установени задължения за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер на
4519,36 лева (четири хиляди петстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест стотинки),
от които:
1/
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 2078,96 лв. главница и
лихви в размер на 432,89 лв.;
2/ данък върху превозните средства (ДПС) в размер на 20,00 лв. главница и
лихви в размер на 4,28 лв. и
3/ такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 1638,40 лв. главница и
лихви в размер на 344,83 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: