РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220104290 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 от СК, предявен от А. И. М.
с адрес в И. , общ. П., срещу малолетния му син Х. А. М., представляван от майка си С. Л.
Л., с адрес в гр. Пазарджик, с който се иска намаляване на размера на издръжката, която
ищецът е осъден да заплаща на сина си по силата на решение за прекратяване по взаимно
съгласие на брака на родителите. Съдът изготви следния доклад на делото: В исковата молба
се твърди, че страните са определили издръжка в размер 1200 лв. месечно, защото момчето е
с поставена диагноза детски аутизъм и посещава три пъти седмично терапии в "Мелило
метод център" в гр. София, които се заплащат, но от 01.05.2024 г. майката е прекратила тези
посещения. В същото време ищецът освен на малолетното дете има ангажимент да издържа
и големия син на страните И., които живее с него в Германия и учи в специализирана
гимназия там. Иска се намаляване на размера от 1200 на 400 лв. месечно, като счита за
важно по делото това, че не претендира прекратяване, а само намаляване на издръжката.
Представя писмени доказателства. Иска да бъде събрана информация от "Мелило метод
център" за това, от кога до кога Х. е посещавал центъра, колко посещения е извършил и
срещу какво заплащане. Искат да бъде задължена майката да представи документи за
изплащаната пенсия на детето и за размера на възнаграждението си като социален асистент.
С отговора ответната страна оспорва иска. Излага доводи за това, как ищецът и бившата му
съпруга са сключили брак, прехвърлили са собствеността на автомобила си на родителите
на ищеца и по-късно са купили апартамент в Пазарджик отново на тяхно име с цел да
1
получат социални придобивки в Германия, за които се изисквало да имат сключен брак и да
не притежават имущество. Сочи се, че заради специалните потребности на по-малкия син
им била предоставена социална квартира в Мюнхен - при много по-нисък наем от пазарния.
След получаването на социалната квартира майката и детето се върнали в България, за да
лекуват детето в България, в това число в барокамерата в гр. Пазарджик на семейство
Кондеви. В социалното жилище в Германия останали да живеят ищецът с другия им син,
братът на ищеца и родителите им, като всички с изключение на майката на ищеца работели
там. Освен това ищецът получавал в Германия детски помощи за големия син. Последният
споделил с майка си, че всички в семейството работят и получават добри пари, но не му
дават пари за шофьорски курс, защото бил скъп - казали му да спестява сам или да отиде в
България за шофьорски курс, но това не можело да стане, тъй като синът не можел да
отсъства от училище и не можел да чете и пише на български. Самият той също от две
години работел и сам покривал разходите си за облекло и мобилни устройства. След 18
години живот заедно ищецът изгонил от дома им съпругата си заедно с малкия им син и
така тя се оказала сама, без пари и с болно дете, изискващо постоянни грижи, без жилище,
защото то официално се водело на бащата на съпруга, поради което се наложило да заживее
при майка си, а по-късно наела жилище в Пазарджик. Водела детето на плуване и на
логопед в гр. Пазарджик, както и на АВА терапия в гр. Пловдив, като и двете се заплащали,
но довели до подобрение на състоянието му - то станало много по-спокойно. За да води
детето, се наложило майката да се запише на шофьорски курсове, с помощта на майка си
придобила и автомобил, но той имал нужда от ремонти, освен от гориво. Пенсията от 570
лв. месечно (всъщност помощ за дете с увреждане) и заплатата на майката като личен
асистент не стигали за всички разноски, а ищецът и близките му не проявявали интерес към
Х. извън заплащането на издръжката, която при това не заплащал в пълния размер (сочат се
размерите на превежданите в последните месеци суми).
В хода на делото ищецът добавя ново основание за намаляването на издръжката –
намаляването на дохода му в резултат от открИ.е на производство по несъстоятелност на
неговия работодател и неяснота относно възможностите да продължи работа и времето,
когато ще му бъде заплатено изработеното.
С писмени защити страните поддържат становищата си.
Ищецът сочи, че въпреки данните за провеждане на други терапии вместо прекратените
посещения в „Мелило метод център“ са доказани разходи за тях в размер 320 лв. месечно,
докато разноските по посещенията на центъра в София за такса и транспорт са били в
размер 2280 лв. на месец – разликата в тези разходи обуславя намаляване на издръжката.
Отделно от това, месечното възнаграждение на ищеца е средно 2271 евро за последните 6
месеца от 2024 г., а след заплащане на наема и консумативите остават чисто около 1150 евро,
а ако се приспаднат от тях 1200 лв. за издръжка на Х., за издръжка на бащата и големия син
И. ще останат 540 евро, които дори заедно с трудовото възнаграждение на И. от 290 лв.
месечно са крайно недостатъчни, особено в град с високи цени на живота като Мюнхен.
Ответната страна излага доводи за недоказаности необоснованост на претенцията –
2
доходите на ищеца са все още в досаттъчно високи размери, без трайни изменения, а в
размер около 3000 евро месечно (доказан размер за октомври 2024 г. от 3439,29 евро), няма
вече задължение за издръжка на големия им син И., който освен че е вече пълнолетен, и
работи, но тъй като и учи, за него продължават да се получават помощи като за дете.
Нуждите на детето като дете със специални образователни потребности не са намалели и
изискват много средства, а майката единствена поема разноските и за домакинството.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че малолетният Х., роден на ******* г., е син на ищеца А. М.. Бракът на
родителите на детето е прекратен по взаимно съгласие с решение на съда от 12.10.2023 г.
При развода страните са се споразумели родителските права върху Х. да се упражняват от
майката С. Л., тези върху 17-годишния тогава И. – от бащата, родителите да поемат всеки
„пълната необходима текуща издръжка“ на детето, което живее с него, а с оглед
специфичните нужди и допълнителните грижи, които се полагат за Х., бащата ще заплаща
допълнително по 1200 лв. издръжка за него.
След развода С. Л. живее в България – гр. Пазарджик, в жилище, собственост на нейната
майка. Представен е договор за наем, сключен между двете, с дата 14.08.2024 г., по силата на
който наемателката С. Л. дължи на наемодателката месечна наемна цена от 300 лв.
Ищецът – баща на Х., продължава да живее в Германия, в общинско жилище срещу наем от
1120 лв. месечно. В същото жилище живеят неговите родители и по-големият му брат, като
бащата и братът на ищеца работят в Германия.
Детето Х. М. е диагностицирано с детски аутизъм и му е определена степен на увреждане от
77%. Към момента то е ученик в първи клас.
Другият син на бившите съпрузи И. М. е навършил 18-годишна възраст на 17.10.2024 г., учи
в средно училище в Германия и работи почасово в магазин от веригата „Лидл“.
От 30.10.2022 г. до 08.04.2024 г. Х. М. е посещавал терапевтични занятия в „Мелило метод
център“ в гр. София, като за този период са проведени 165 сесии, всяка по 100 лв. (по около
10 сесии месечно). За целта детето е водено от гр. Пазарджик до гр. София от майка си.
След прекратяването на посещенията в „Мелило метод център“ момчето посещава логопед в
гр. Пазарджик и т.нар. АВА терапия в гр. Пловдив, като всяка от двете терапии се провежда
по веднъж седмично при цена от 40 лв. на сесия. Посещава и занятия по плуване
приблизително веднъж седмично на цена от 15 лв. на занятие и отделно от тях – 20 лв.
месечен абонамент. Няма конкретни данни кога са стартирали заниманията по плуване, но
предвид, че за тях не се споменава в исковата молба като основаниеза определяне на
издръжката, съдът приема, че това също е станало след развода и те не са били взети
предвид при уговарянето на издръжката през 2023 г.
Майката е назначена по трудово правоотношение като личен асистент на Х. срещу трудово
възнаграждение в минималния размер за страната. Тя получава и помощ за дете с увреждане
в размер 570 лв. месечно.
3
Бащата работи в Германия като работник по сигурността (охрана), като до края на 2024 г. e
получавал трудово възнаграждение в брутен месечен размер около 3500 евро и нетен размер
около 2600 евро. Получавал е и месечна помощ за дете за сина си И., каквато няма данни да
продължава да получава и след навършване на пълнолетие на момчето – представено е
писмо от немските власти до него от периода около навършването на 18 години от сина му, с
което се искат уточнения във връзка с тази помощ и му се съобщава, че тя може да бъде
спряна.
На 30.12.2024 г. германското дружество, което е работодател на А. М., е в производство по
несъстоятелност. Трудовото правоотношение на М. до момента на устните състезания не е
прекратено, като за м. януари 2025 г. той е получил трудово възнаграждение в размер
1473,26 евро, или 1252,67 евро нетен размер.
Бащата рядко осъществява лични отношения с Х. и след развода не го взема при себе си за
повече от няколко часа, когато през лятото се завръща в България.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Основание за изменение на издръжката е изменението на обстоятелствата, при която тя е
определена. Следва да се отбележи, че като изменено обстоятелство с исковата молба се
сочат само нуждите на детето, а едва допълнително се добавят и твърдения за намален доход
на бащата. В случая тези допълнителни фактически твърдения следва да се вземат предвид
по реда на чл. 235 от ГПК като факти от значение за спора, а не представляват основание за
отделен иск.
Установява се изменение на първата група обстоятелства, очертаващи размера на нуждите
на детето. Прекратена е терапия, за която са изразходвани около 900-1000 лв. на месец, с
допълнителни разноски за транспорт до гр. София. Вместо нея са започнати логопедична и
АВА терапии на обща стойност около 360 лв. месечно (при 4 и половина седмици в месеца
средно), като едната от тях се провежда в същия град, а другата – в гр. Пловдив, който е по-
близо в сравнение със София. Занятията по плуване на стойност около 100 лв. месечно също
са новозапочнато занятие и оттам - изменено обстоятелство, и така общата стойност на
посещаваните от детето занятия е около 460 лв. месечно вместо 1000. От друга страна, за
този период от година и половина от определянето на предходната издръжка детето е
започнало да посещава училище и е пораснало, което е фактор в посока увеличаване на
нуждите му, а се е натрупала и известна инфлация.
Обстоятелствата от втората група – свързани с възможностите на бащата да дава издръжка,
също са претърпели изменение. С несъстоятелността на неговия работодател е застрашен и
получаваният от него доход, който за януари 2025 г. е бил два пъти по-нисък в сравнение с
преди, но за момента няма данни това намаляване да е трайно или трудовото му
правоотношение да е прекратено и той да е останал без работа. В същото време е отпаднало
задължението му да издържа пълнолетния си син или поне – ако този син учи в средно
училище – е отпаднал приоритетът на издръжката за него наравно с тази за малолетния Х..
Към момента с предимство следва да се дава издръжка на Х., поради което нуждите на И. не
4
следва да се вземат предвид при съобразяването на издръжката, която общо се дължи от
бащата.
Издръжката на И. и отпадането на задължението за нейното даване с предимство следва да
се вземе предвид и в контекста на уговорката на двамата родители, че всеки от тях поема
обичайната издръжка на едно от децата, а над нея, само с оглед специални занимания във
връзка с диагнозата, бащата дължи 1200 лв. месечно. С навършването на пълнолетие на И.
се променя това „равновесие“ между издръжките, които всеки от родителите дава на всяко
от децата. Майката продължава да осигурява и текущата издръжка на Х., но отпада нейното
задължение към И., което „компенсира“ съответното задължение на бащата към Х.. От
пълнолетието на И. следва и текущата издръжка на Х. да се осигурява от двамата родители.
А. М. няма и задължение да издържа родителите си и брат си, или поне не преди издръжката
за малолетния си син. Собствената му необходима издръжка също няма предимство пред
тази на детето. В същото време не може да не се вземе предвид, че споменатите родители и
брат живеят в едно домакинство с М. и с доходите си неизбежно поемат част от общите
разходи на домакинството, макар и да не е установено с точност кой до каква степен участва
в тях. Това спестяване на част от разходите се отразява на преценката за разполагаемия
доход на А. М. и за възможността му да отдели средства за издръжката на малолетния си
син.
Така съдът намира, че следва да счете възможностите му за непроменени съществено към
момента – намаляването на трудовото му възнаграждение засега изглежда временно и
донякъде се уравновесява от отпадналото задължение за издръжка на И. М., който при това
има макар и малък собствен доход.
Останалите обстоятелства, имащи отношение към издръжката, като времето, което детето
прекарва с бащата и в което фактически всекидневната му издръжка се поема от него над
определената парична месечна издръжка, също не са променени (такова време практически
няма).
Неотносими пряко са доводите за отношенията на страните, предхождащи развода им,
включително сделките по прехвърляне на имущество, извършени от тях, за да отговарят
формално на условията за получаване на социална помощ в Германия – те най-малкото не са
изменени от момента на пределянето на издръжката, а самата издръжка е мотивирана от тях
единствено със специалните нужди на детето.
С оглед всичко изложено съдът намира, че размерът на издръжката, която А. М. да заплаща,
следва да се намали, но не до 400, а до 1000 лв. За сметка на отпадналия разход от 1000 лв.
месечно за самите терапии плюс разходи за транспорт до гр. София за „Мелило метод
център“ той би следвало да поеме изцяло сумата 460 лв. за логопед, АВА терапия и плуване
(която също се изразходва с оглед специалните потребности и допълнителните грижи за
детето, както е уговорено в споразумението за развода), допълнителна сума за транспорт до
Пловдив веднъж седмично с личен автомобил, която би възлизала на около 80 лв. месечно,
както и сума за посрещане на допълнителни разноски във връзка с нуждата от терапии, и
5
съответна част от текущата издръжка на Х., нараснала за изминалия период. Съдът
преценява общата нужда от всекидневна издръжка, без терапиите, на около 600 лв., от които
с оглед по-високия доход на бащата като работещ извън дома си, при това в държава с
чувствително по-висок стандарт, и това, че той не полага непосредствени грижи, които
грижи за дете с увреждане на тази възраст са вече по-интензивни в сравнение с грижите за
здраво дете, имащо по-малка нужда от помощ във всекидневието, той следва да поеме дял от
две трети.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Изменя издръжката, която ищецът А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в И. , общ.
П., ул. „********* № **, и местоживеене в Германия, да заплаща на малолетния си син Х. А.
М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка С. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ********* № ** ет. *, ап. *, определена с решение №
1083/12.10.2023 г. по гр. дело 3029/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, като я намалява от
1200 лв. на 1000 (хиляда) лв. месечно, считано от предявяването на иска - 15.10.2024 г., до
настъпване на причина за ново изменение или прекратяване на издръжката.
Осъжда Х. А. М., представляван от майка си С. Л. Л., да заплати на А. И. М. разноски по
делото в размер 488 лв.
Осъжда А. И. М. да заплати на Х. И. М., представляван от майка си С. Л. Л., разноски по
делото в размер 412,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6