Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: Пепа Маринова - Тонева
Василена
Дранчовска
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното
от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 14586 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в
законоустановения срок въззивна жалба на ищцата О.А.З. срещу решение № 129873/31.05.2019
г., постановено по гр.д. № 36258/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, с което е
отхвърлен предявеният срещу Е.Р.К. иск за делба на следните недвижими имоти: 1)
апартамент № 35, находящ се в гр. София, район Слатина, кв. „Гео Милев“, ул. „*********,
вх. А, в първо подпокривно пространство на сградата, със застроена площ от
58,37 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, стая, тераса и
сервизно помещение, заедно с избено помещение № 18А с площ от 4,40 кв.м. и с
1,47 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ II-217 „а“ от кв. 114 по плана на гр. София, местност „Гео Милев“, върху
което е построена сградата, както и 2) поземлен имот с пл. № 118, находящ се в
с. Кременик, община Дупница, област Кюстендил, местност „Дяковката“, с площ от
465 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа с
външна стълба, с разгърната площ от около 200 кв.м., състояща се от: на първия
етаж – хол, кухня и тоалетна, на втори етаж – две спални с баня и тоалетна.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност
на съдебното решение поради нарушение на процесуалните правила, като
въззивникът счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и е достигнал до
грешни изводи относно основателността на наведеното от ответника възражение за
трансформация на лично имущество. Изложени са доводи за необоснованост на
решението, доколкото липсва валиден писмен договор за дарение между ответника и
баща му, като същевременно се доказвало, че по време на брака ищцата е работила
и е допринасяла за общия семеен бюджет, поради което презумпцията за съвместен
принос не била оборена. Ето защо, въззивникът моли първоинстанционното решение да
бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен и бъде допусната делба на
процесните имоти между страните при равни квоти.
Въззиваемият Е.Р.К. не подава отговор на въззивната
жалба. В открито съдебно заседание оспорва жалбата, като счита, че решението на
СРС е правилно и следва да бъде потвърдено и навежда твърдения за новонастъпили
в хода на въззивното производство факти – влизане в сила на решения по
предявени от него срещу ищцата искове за собственост върху процесните имоти.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание
чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна
идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот;
2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗС.
В конкретния случай ищцата О.А.З. (с предишна фамилия К.)
твърди, че върху процесните имоти е възникнала съсобственост между страните
предвид придобиването им по време на брака й с Е.Р.К., прекратен с развод на
08.04.2015 г. Същият е сключен на 30.11.1999 г., като преди прекратяването му,
на 22.11.2004 г., респ. на 23.06.2008 г. Е.Р.К. е придобил чрез
покупко-продажба описания ап. № 35 в гр. София, респ. поземлен имот с пл. № 118
в с. Кременик, община Дупница.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК (чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК от 1985 г, отм., но
действащ към датата на придобиване на процесните имоти по време на брака между
страните), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай законовата презумпция за съвместен принос при придобиване на
двата имота е оборена – с отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение за пълно преобразуване на лично имущество, като в хода на въззивното
производство са приети влезли в сила съдебни решения по предявени искове за установяване
на трансформацията по отношение на делбените имоти, с които това възражение е
прието за основателно. С решение от 07.08.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. по
описа на РС – Дупница, влязло в сила 30.06.2020 г., е признато за установено
спрямо О.А.З. (К.), че Е.Р.К. е едноличен собственик на придобития по време на
брака между страните поземлен имот с пл. № 118, находящ се в с. Кременик,
община Дупница, заедно с построената в него масивна жилищна сграда на два
етажа, поради наличие на пълна трансформация на лични средства, а с решение №
262426/18.07.2022 г. по гр.д. № 6090/2018 г. по описа на СГС, I-15 състав, влязло в сила на 08.09.2022 г., предявеният
от Е.Р.К. срещу О.А.З. иск по чл. 23, ал. 1 СК е уважен, като е признато за
установено, че ищецът е изключителен собственик по силата на пълна
трансформация на лично имущество на недвижим имот, придобит по време на брака
между страните и представляващ ап. № 35, находящ се във вх. А в първо
подпокривно пространство на сградата на адрес: гр. София, район Слатина, кв.
„Гео Милев“, ул. „*********, заедно с принадлежащото избено помещение № 18А и с
1,47 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху недвижимия
имот.
Следователно, към датата на устните състезания по
настоящото дело, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно
принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти изцяло в полза
на ответника Е.Р.К. – с уважаване на предявените от него искове за пълна
трансформация на лично имущество наличието на вещни права в полза на О.А.З.
върху двата имота е изключено, като постановените съдебни решения по тези преюдициални
спорове между страните представляват новонастъпили факти в хода на въззивното
производство от значение за правния спор, които на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав. Доколкото между
страните не е възникнала съсобственост върху недвижимите имоти, макар и
придобити по време на брака им, не е налице основание за допускане на тяхната
делба, поради което предявеният от О.А.З. срешу Е.Р.К. иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 ЗС е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора въззиваемият има право на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски, но предвид липсата на
искане от страната и на доказателства такива да са направени, съдът не дължи
присъждането им.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129873/31.05.2019 г., постановено по гр.д. №
36258/2016 г. по описа на СРС, 64 състав.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.