Решение по дело №774/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 04.03.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав  

                                                                                   

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 774 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по предявени от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА против “А.И.Х.Г.” ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 33 278,52 лева, представляваща неизплатен остатък от дължима неустойка за забавено изпълнение по чл. 18, ал. 1 от договор № УД-03-44/19.12.2018 г., сключен между ищеца като възложител и ответника като изпълнител, от общо 50 793,53 лева (след приспадане на усвоената от възложителя гаранция за изпълнение в размер на 17 515,01 лева), и сумата в размер на 2 190,84 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху дължимата главница от 33 278,52 лева, считано от изтичането на срока за плащане, определен в писмо с рег. № 21-39-35/30.07.2019 г. – 15.08.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 30.04.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 33 278,52 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (30.04.2020 г.) до окончателното ѝ плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка между МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА като възложител и “А.И.Х.Г.” ЕООД като изпълнител е сключено Рамково споразумение № УД-03-33/05.12.2018 г. с предмет “Доставка на автобуси – рамково споразумение”.

Твърди, че въз основа на рамковото споразумение е сключен между страните и процесният договор № УД-03-44/19.12.2018 г. с предмет “Доставка на 4 броя автобуси, марка “Mercedes-Benz”, модел 1218, производител “Daimler GmbH”. Твърди, че по силата на договора ответникът изпълнител се задължава да извърши доставка на 4 броя автобуси съгласно представената от него оферта, на обща стойност от 389 222,40 лева без ДДС.

Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на доставката е 89 дни, считано от датата на подписване на договора, т.е. изтича на 18.03.2019 г. Твърди, че на основание чл. 4, ал. 2 от договора за дата на доставката се счита датата на приемане на стоката в крайния получател – военно формирование 52370 Негушево, и подписване от двете страни на приемо-предавателен протокол.

Твърди, че съгласно приемо-предавателен протокол с рег. № 3-1424/17.05.2019 г. два броя автобуси Мерцедес Бенц 818 Варио са приети във военно формирование 52370 на 17.05.2019 г., т.е. налице е забавено изпълнение от 59 дни на задължението на изпълнителя за доставка на стоката.

Твърди, че съгласно приемо-предавателен протокол с рег. № 3-1459/29.05.2019 г. автобус Мерцедес Бенц Аутосан е приет във военно формирование 52370 на 29.05.2019 г., т.е. налице е забавено изпълнение от 71 дни на задължението на изпълнителя за доставка на стоката.

Твърди, че съгласно приемо-предавателен протокол с рег. № 3-1473/30.05.2019 г. автобус Мерцедес Бенц Аутосан е приет във военно формирование 52370 на 30.05.2019 г., т.е. налице е забавено изпълнение от 72 дни на задължението на изпълнителя за доставка на стоката.

Твърди, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора в случай на забавено изпълнение на задълженията до достави изделията по договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2% от стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора без ДДС. Твърди, че с писмо с рег. № 21-39-35/30.07.2019 г., получено от изпълнителя ответник по факс на 30.07.2019 г., МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА е уведомило изпълнителят за наличието на забавено изпълнение и за дължимата неустойка в общ размер на 50 793,53 лева, която да бъде внесена по посочената банкова сметка ***-дневен срок от получаването на писмото. Твърди, че в определения срок до 15.08.2019 г. и към момента на подаване на исковата молба изпълнителят не е заплатил дължимата неустойка. Твърди, че поради това МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА е предприело действия пред “Обединена българска банка” АД за усвояване на предоставената по договора банкова гаранция от 17 515,01 лева. Твърди, че след извършване на плащането от банката по банковата гаранция остатъкът от дължимата неустойка е в размер на 33 278,52 лева, който не е заплатен от ответника.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “А.И.Х.Г.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва същите по основание и размер. Сочи, че четирите автобуса са доставени във военно формирование 52370 на 05.03.2019 г., т.е. преди изтичане на срока за доставка по договора. Сочи, че на 18.03.2019 г. с констативен протокол с вх. № 2-1126/22.03.2019 г. назначената комисия е установила, че автобусите са съпроводени с всички необходими документи по договора, както и че за един автобус под № 3 има съмнение да не е в експлоатация повече от 10 години, което е в несъответствие с т. 3.1.1. от договора. Сочи, че и този автобус е отговарял на изискванията на договора. Сочи, че реакцията му да замени два от автобусите с други е продиктувана от обстоятелството, че в продължение на месеци възложителят МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА не е информирало изпълнителя дали приема доставените стоки, нито му указва определени несъответствия и не му определя срок за тяхната замяна. Сочи, че поради това от 05.03.2019 г. до 17-ти, 29-ти и 30-ти май 2019 г. възложителят е в забава да предостави информация, необходима на изпълнителя за качественото изпълнение на доставките и да осигури приемане на стоката в срок до 10 работни дни след писменото му уведомяване от изпълнителя за датата на доставката съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, както и да поиска замяна при несъответстваща стока съгласно чл. 12 от договора. Сочи, че възложителят не може да претендира неустойка за забавено изпълнение от изпълнителя ответник, тъй като твърдяното просрочие се дължи на бездействието на възложителя да подпише приемо-предавателните протоколи и неизпълнение на договорното задължение на възложителя за приемане на стоките.

Ответникът оспорва размера на претендираната неустойка като произволно определен. Сочи, че неустойката от 50 793,53 лева е изчислен за 59, 71 и 72 дни като 0,2% върху цялата стойност на доставените автобуси от 389 222,40 лева. Сочи, че дори да се приеме, че ответникът дължи неустойка, то забавата може да се разпростира единствено спрямо недоставените в срок автобуси – един или съответно два броя, с единична цена от 97 305,60 лева, а не върху цялата стойност на договора.

Ответникът излага доводи, че с писмо с изх. № 019-3821/19.02.2019 г. е уведомило МО, дирекция “Отбранителна аквизиция”, за допусната от възложителя неточност в чл. 13 от договора за обществена поръчка, която не предвижда хипотеза на доставка на рециклирани и автобуси нов внос от Общността, а само на използвани превозни средства. Сочи, че в продължение на един месец след това писмо не е указано на изпълнителя как да процедира.

Ответникът сочи, че с писмо с изх. № 019-3824/21.02.2019 г. е уведомил МО, че има готовност да достави четирите автобуса, като е поискал да се укажат от страна на възложителя удобни дата и час за доставка на същите във военното формирование Негушево – краен получател.

Сочи, че в констативния протокол с вх. № 2-1126/22.03.2019 г. не се съдържа изявление на назначената комисия, че стоките не се предлагат за приемане, нито е посочен срок, в който изпълнителят е длъжен да замени несъответстващите на изискванията стоки с такива, отговарящи на изискванията на договора. Сочи, че изпълнителят “А.И.Х.Г.” ЕООД е подписал протокола с особено мнение, като е изложил писмените си мотиви за несъгласие с констатациите на комисията с писмо с изх. № 019-3846/25.03.2019 г., като е посочил, че регистрационните талони на автобусите показват датата на регистрацията им и са представени всички изискуеми документи. Сочи, че поради липсата на насрещна реакция е изпратил и второ писмо с изх. № 019-3855 от 09.04.2019 г., с което е поискано възложителят да уточни как ще се процедира, тъй като са изминали 22 дни от доставката, и кога ще бъде окончателното приемане на доставките. Сочи, че е изпратил до възложителя и трето писмо с изх. № 019-3858/15.04.2019 г., като в крайна сметка се е стигнало до подписването на окончателните приемо-предавателни протоколи.

Ответникът посочва, че се е противопоставил на претенцията на ищеца за неустойка с писмо с вх. № 21-39-35/03.06.2019 г. и № 21-39-35/09.08.2019 г.

Оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен, поради неоснователността на главния иск.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В дадения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

 

В срока за отговор на исковата молба са предявени от “А.И.Х.Г.” ЕООД против МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 19 461,12 лева, представляваща сума, усвоена без основание от ответника по банкова гаранция № MD********** от 18.12.2018 г. на “Обединена българска банка” АД, учредена от наредителя ищец в полза на бенефициента ответник за изпълнение на сключения между страните договор № УД-03-44/19.12.2018 г., и законната лихва върху сумата от 19 461,12 лева за периода от датата на подаване на насрещната искова молба (29.06.2020 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът по насрещния иск “А.И.Х.Г.” ЕООД твърди, че съгласно чл. 17, ал. 1 от сключения между страните договор № УД-03-44/ 19.12.2018 г., към момента на подписването му изпълнителят представя на възложителя МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА гаранция за изпълнение на задълженията си в размер на 5 на сто от стойността на договора без ДДС или сумата от 19 461,12 лева.

Твърди, че съгласно чл. 17, ал. 3 от договора гаранцията служи за обезпечаване на точното и своевременно изпълнение на задълженията на изпълнителя, като съгласно ал. 9 сумите по гаранцията за изпълнение се усвояват изцяло или частично в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора, пропорционално на неизпълнената част.

Твърди, че в чл. 18, ал. 1, 3 и 4 от договора са уредени случаите на неизпълнение, както и дължимите от изпълнителя в полза на възложител неустойки, обезпечени от предоставената гаранция за добро изпълнение. Твърди, че съгласно чл.18, ал. 6 от договора неустойките се заплащат от изпълнителя по сметка на възложителя в срок до 15 дни от поискването, като в противен случай последният има право да задължи съответната сума от гаранцията за изпълнение.

Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения при подписването на договора е предоставил на възложителя банкова гаранция № MD********** от 18.12.2018 г., издадена от “Обединена българска банка” АД за сумата от 19 461,12 лева, със срок на валидност до 23.10.2019 г. Твърди, че според условията на гаранцията банката гарант изплаща сумите по нея след получаване на надлежно подписано и подпечатано писмено искане за плащане от МО, деклариращо че изпълнителят не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по горепосочения договор за доставка на 4 броя автобуси, посочващо кои условия от договора не са изпълнени и в какъв размер.

Твърди, че е изправна страна по договора, че е изпълнил всички свои договорни задължения надлежно, точно и добросъвестно. Твърди, че дружеството не е виновно за възникналите отклонения от нормалното развитие на договорната връзка и не е било в забава, а това се дължи на поведението на ответника по насрещния иск МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА.

Твърди, че независимо от това на 15.10.2019 г. ответникът е поискал от банката плащане по издадената гаранция в размер на 17 515,01 лева, представляващи 90% от сумата по гаранцията, поради наличие на забавено изпълнене на задълженията на ищеца по договора. Твърди, че на 17.10.2019 г. ответникът е отправил второ писмето искане до банката за плащане по издадената гаранция в размер на 1 946,11 лева, представляващи 10% от сумата по гаранцията, поради наличие на забавено изпълнене на задълженията на ищеца по договора и несъответствие на гаранция на условията на договора. Твърди, че с писмо с изх. № ИД-33350-2019 от 18.10.2019 г. (относно първото искане) и писмо с изх. № ИД-33718-2019 от 22.10.2019 г. (относно второто искане) “ОББ” АД е уведомила “А.И.Х.Г.” ЕООД за постъпилото искане, както и че възнамерява да го изпълни и стартира процедура по плащане на гаранцията. Твърди, че на 23.10.2019 г. банката е изплатила на възложителя претендираните две суми в общ размер на 19 461,12 лева.

Твърди, че доколкото не са били налице условията за усвояване на банковата гаранция, същата е усвоена без основание от страна на бенефициера по нея МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА и подлежи на връщане на ищеца по насрещния иск “А.И.Х.Г.” ЕООД.

Ищецът по насрещния иск претендира разноски по делото.

Ответникът по насрещния иск МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА подава отговор на насрещната искова молба, в който оспорва същата като неоснователна. Не оспорва сключването на процесния договор въз основа на рамково споразумение № УД-03-33/05.12.2018 г., сключено между страните. Не оспорва и обстоятелството, че МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА е наложило неустойки за неизпълнение на договора поради забава в доставката от страна на изпълнителя съгласно чл. 18 от договора.

Сочи, че в насрещната искова молба се съдържат общи твърдения за изправност на дружеството и липса на вина за възникнали отклонения от нормалното развитие на облигационната връзка между страните, без да се посочват конкретно факти и обстоятелства в подкрепа на тази теза.

Оспорва да е налице неоснователно обогатяване. Сочи, че упражненото от МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА право е въз основа на чл. 18 от процесния договор. Сочи, че министерството е предприело действия за защита на своите интереси, увредени от забавата в изпълнението на задълженията на ищеца по насрещния иск и в този смисъл не е налице неоснователно обогатяване.

Ответникът по насрещния иск претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът по насрещния иск е подал допълнителна искова молба, в която поддържа предявения насрещен иск и оспорва възраженията на ответника по насрещния иск. Оспорва възраженията на ответника по насрещния иск да е усвоило гаранцията надлежно, а сочи, че същата е усвоена при първа липса на законово и договорно основание за това. Твърди, че именно кредиторът възложител е страната, която се намира в забава, в противоречие на възраженията на ответника.

В дадения срок ответникът по насрещния иск не е депозирал допълнителен отговор.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Предвид заявените от страните становища, не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка е сключено между ищеца МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, като възложител, и ответника “А.И.Х.Г.” ЕООД, като изпълнител, рамково споразумение № УД-03-33/05.12.2018 г., както и въз основа на него е сключен договор № УД-03-44/19.12.2018 г. с предмет: “Доставка на 4 броя автобуси – използван автобус марка “Mercedes-Benz”, модел 1218, производител “Daimler GmbH”.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, единичната цена и общата стойност на стоката са посочени в Приложение № 2 към договора, съгласно което единичната цена на автобус е 97 305,60 лева без ДДС или за 4 бр. – общо 389 222,40 лева без ДДС или 467 066,88 лева с ДДС.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срокът за изпълнение на доставката е 89 дни, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 18.03.2019 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора, мястото за изпълнение на доставката е военното формирование 52370 Негушево, а за дата на доставката се счита датата на приемане на стоката в крайния получател/военното формирование 52370 Негушево и подписване от двете страни на приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, като гаранция за изпълнение на задълженията по договора изпълнителят представя към момента на подписването му гаранция за изпълнение в размер на 5% от стойността на договора без ДДС – 19 461,12 лева, със срок на валидност на гаранцията – не по-малък от 30 календарни дни след крайния срок за изпълнение на задълженията по договора.

Съгласно чл. 17, ал. 10 от договора, възложителят освобождава горепосочената гаранция, както следва: 90% от гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по доставка на автобусите, като има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки вследствие забава, пълно или частично неизпълнение на задълженията по доставката; 10% от гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по гаранционното поддържане на доставените автобуси, като има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки вследствие забава при изпълнение на задълженията по гаранционното поддържане на доставените автобуси.

Съгласно чл. 17, ал. 11 от договора, в случай на задържане от възложителя на суми от гаранцията за изпълнение, изпълнителят е длъжен в срок от 14 дни да допълни своята гаранция до размера й, уговорен в ал. 1, като внесе усвоената от възложителя сума по сметка на възложителя, или учреди банкова гаранция за сума в размер на усвоената или да застрахова отговорността си до размера, посочен в ал. 1.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, в случай на забавено изпълнение на задълженията да достави изделията по договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2% от стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора без ДДС.

Съгласно чл. 18, ал. 6 от договора, неустойките се заплащат незабавно, при поискване от възложителя по посочената от него банкова сметка, ***, че банковата сметка на възложителя не е заверена със сумата на неустойката в срок от 15 дни от искането на възложителя за заплащане на неустойка, възложителят има право да задържи съответната сума от гаранцията за изпълнение.

Представени са приемо-предавателен протокол между страните от 17.05.2019 г. за 2 бр. автобуси Мерцедес Бенц 818 Варио, приемо-предавателен протокол от 29.05.2019 г. за 1 бр. автобус Мерцедес Бенц Аутосан и приемо-предавателен протокол от 30.05.2019 г. за 1 бр. автобус Мерцедес Бенц Аутосан.

Представено е от ищеца писмо с рег. № 21-39-35/2018 г. от 30.07.2019 г., изпратено от МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА по факс и получено от ответника на 30.07.2019 г., с искане за заплащане на неустойка по чл. 18, ал. 1 от договора в размер на 50 793,53 лева в срок до 15 дни от получаване на писмото.

Представено е от ответника писмо с изх. № 019-3821/19.02.2019 г., с което е уведомено МО, дирекция “Отбранителна аквизиция”, за допусната от възложителя неточност в чл. 13 от договора за обществена поръчка, която не предвижда хипотеза на доставка на рециклирани и автобуси нов внос от Общността, а само на използвани превозни средства.

Представено е от ответника писмо с изх. № 019-3824/21.02.2019 г., с което изпълнителят уведомява МО за готовността да достави четирите автобуса.

Представено е от ответника писмо с рег. № 3-990/18.03.2019 г. на Началник на военно формирование 52370 до “А.И.Х.Г.” ЕООД, с което е уведомен изпълнитела, че към 17.03.2019 г. във военното формирование в изпълнение на процесния договор № УД-03-44/19.12.2018 г. са доставени четири броя автобуси Мерцедес Бенц (на лист 114 от делото).

Представени са от ответника и писмо с рег. № 3-877/25.03.2019 г. на Директор на Институт по отбрана “Професор Цветан Лазаров” към МО, с приложени констативни протоколи от установяване съответствието на използвани автобуси по договори, включително по процесния договор – констативен протокол от 18.03.2019 г. В цитирания констативен протокол от 18.03.2019 г. (на лист 116-117 от делото) е посочено, че автобусите са доставени на 05.03.2019 г. във военно формирование 52370-Негушево.

Представени са от ответника мотиви за несъгласие с констативен протокол от 18.03.2019 г., с изх. № 019-3846/25.03.2019 г.

Представени са от ответника и писма до ищеца относно процедурата по приемане на доставените автобуси.

Представена е от ответника банкова гаранция за добро изпълнение № MD1835210002, издадена от “Обединена българска банка” АД в полза на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА за сумата от 19 461,12 лева, със срок на валидност до 23.10.2019 г.

Представено е от ищеца искане за плащане по банковата гаранция с рег. № 21-39-35/2018 от 15.10.2019 г., с което ищецът е поискал от “Обединена българска банка” АД да плати сумата от 17 515,01 лева, представляваща 90% от гаранцията за изпълнение на процесния договор.

Представено е от ответника искане за плащане по банковата гаранция с рег. № 21-39-35/2018 от 17.10.2019 г., с което ищецът е поискал от “Обединена българска банка” АД да плати сумата от 1 946,11 лева, представляваща 10% от гаранцията за изпълнение на процесния договор.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че е получена от възложителя МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА общата сума от 19 461,12 лева по издадената в тяхна полза банкова гаранция, усвоени с оглед искане за плащане от 15.10.2019 г. и искане за плащане от 17.10.2019 г. Представено е платежно нареждане, че сумата от 19 461,12 лева е преведена на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА на 23.10.2019 г., с основание – плащане по два броя искове по БГ MD1835210002.

Представената от ищеца към исковата молба банкова гаранция за добро изпълнение № MD1835210003, издадена от “Обединена българска банка” АД в полза на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА за сумата от 29 808,36 лева, е неотносима към спора и не се взема предвид от съда, тъй като същата касае друг договор към рамковото споразумение с предмет доставка на 12 броя автобуси с марка Ford, модел Transit.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С. – З.. Вещото лице дава алтернативни варианти на изчисляване на неустойката по договора.

При първия алтернативен вариант, ако се приеме, че датата на доставката на четирите автобуса по договора е датата на подписване на приемо-предавателен протокол, вещото лице дава заключение, че неустойката за периода от 19.03.2019 г. до датата на съответния приемо-предавателен протокол е в общ размер на 50 793,53 лева. Вещото лице изчислява, че законната лихва върху сумата от 33 278,52 лева (остатъка след усвояване на гаранцията в размер на 17 515,01 лева) е в размер на 2 394,20 лева за периода от 15.08.2019 г. до 30.04.2020 г.

При втория алтернативен вариант, ако се приеме забава в доставката на два от четирите автобуса и датата на доставката се счита датата на подписване на приемо-предавателния прококол, вещото лице дава заключение, че неустойката за периода от 19.03.2019 г. до датата на приемо-предавателния протокол е в общ размер на 22 964,12 лева лева. Вещото лице изчислява, че законната лихва върху сумата от 5 449,11 лева (остатъка след усвояване на гаранцията в размер на 17 515,01 лева) е в размер на 392,03 лева за периода от 15.08.2019 г. до 30.04.2020 г.

При третия алтернативен вариант, ако се приеме забава в доставката на един от четирите автобуса и датата на доставката се счита датата на подписване на приемо-предавателния прококол, вещото лице дава заключение, че неустойката за периода от 19.03.2019 г. до датата на приемо-предавателния протокол е в общ размер на 11 482,06 лева лева. Вещото лице посочва, че в този случай пусвоената от ищеца гаранция в размер на 17 515,01 лева превишава неустойката с 6 032,95 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.

В случая е налице валидно договорена клауза за неустойка в чл. 18, ал. 1 от процесния договор № УД-03-44/19.12.2018 г. Страните са уговорили, че при забава за доставка на автобсите изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2 % от върху стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора без ДДС.

Видно от представения от ответника констативен протокол от 18.03.2019 г. (на лист 116-117 от делото), автобусите са доставени на 05.03.2019 г. във военното поделение 52370 - Негушево. Това, че автобусите са доставени в рамките на договорения срок, се установява и от писмо с рег. № 3-990/18.03.2019 г. на Началника на военно формирование 52370 до “А.И.Х.Г.” ЕООД (на лист 114 от делото).

Не се спори между страните и това се установява от съпоставката на констативния протокол от 18.03.2019 г. и приемо-предавателните протоколи, приложени към исковата молба, че два от доставените от ответника на 05.03.2019 г. автобуси са приети от ищеца. Това са автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703741N132534 и автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № SUADW2MPT9S130480. За тези два автобуса следва да се приеме, че са доставени в срок – на 05.03.2019 г. и съответно са приети от възложителя МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.

Датата на доставката, с която се свързва срочното изпълнение по договора, е обвързана с подписването на приемо-предавателен протокол. В случая обаче се установява, че изпълнителят е уведомил възложителя за готовността да извърши доставката с писмо от 21.02.2019 г. и горепосочените два автобуса са доставени фактически в рамките на договорения срок на мястото за доставка. Поради това възложителят е следвало да окаже необходимото съдействие на изпълнителя за приемането им в срок до десет работни дни след писменото уведомление съгласно чл.9, ал. 2 от договора. Това не е сторено, поради което е налице хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, като възложителят изпада в забава, ако не приеме предложеното от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Не е налице неизпълниение от страна на ответника изпълнител на задължението му по договора касателно гореописаните два автобуса. Подписването от страните на приемо-предавателните протоколи по чл. 4, ал. 2 от договора на по-късна дата (29.05.2019 г. и съответно 30.05.2019 г.) е забава на възложителя, поради което не може да се вмени в тежест на изпълнителя и да му се начислява неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от процесния договор.

При така установеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало правото да претендира неустойка по чл. 18, ал. 1 от процесния договор за гореописаните два автобуса (марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703741N132534 и с рама № SUADW2MPT9S130480) поради забавено изпълнение от страна на ответника изпълнител.

Не се спори между страните и това се установява от съпоставката на констативния протокол от 18.03.2019 г. и приемо-предавателните протоколи, приложени към исковата молба, че два от доставените от ответника на 05.03.2019 г. автобуси не са приемани от възложителя и съответно са заменени от изпълнителя. Това са автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703731N128564 и автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703731N112954, съгласно констативния протокол от 18.03.2019 г. Вместо тези два автобуса, с приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г. са приети от възложителя автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703731N136596 и автобус марка “Мерцедес Бенц” с рама № WDB6703731N136557. По делото не се установява двата автобуса по протокола от 17.05.2019 г. да са доставени от изпълнителя ответник на по-ранна дата от посочената в приемо-предавателния протокол. С оглед на това и доколкото не се установява тези два автобуса, съответстващи на договореното между страните, да са доставени от ответника изпълнител в договорения срок, следва да се приеме, че за същите е налице забавено изпълнение от 59 дни на задължението на изпълнителя за доставка на тези два автобуса по чл. 3, ал. 1 от процесния договор. Считано от 19.03.2019 г. (датата, следваща изтичането на договорения 89-дневен срок за доставка) до 17.05.2019 г. (датата на подписване на приемо-предавателния протокол за същите), съдът намира, че се дължи от изпълнителя неустойка за забава в размер на 0,2% от стойността на доставката за всеки просрочен ден без ДДС, т.е. върху 97 305,60 лева без ДДС за всеки от недоставените в срок автобуси, съгласно чл. 18, ал. 1 от процесния договор.

За установяване размера на неустойката съдът кредитира втория алтернативен вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като дължимата неустойка по чл. 18, ал. 1 от процесния договор върху цената на недоставените в срок два автобуси е в общ размер на 22 964,12 лева (или за всеки от двата автобуса по 11 482,06 лева) за периода от 19.03.2019 г. до 17.05.2019 г. Така изчислената неустойка не надвишава уговорения в договора максимален размер от 20% от стойността на договора без ДДС.

След приспадане на усвоената от възложителя МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА банкова гаранция в общ размер на 19 461,12 лева, предоставена по договора от изпълнителя в полза на възложителя, остава дължима неустойка в размер на 3 503 лева.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на неплатен остатък от дължима неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от процесния договор е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 503 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 33 278,52 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендира и законна лихва за забава върху претендираната неустойка.

В Решение № 73/29.06.2011 г. по т.д. № 683/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е прието, че при положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.

Поради това върху присъдената сума от 3 503 лева, следва да бъде уважен и акцесорният иск за законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (30.04.2020 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и сумата в размер на 2 190,84 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху дължимата главница от 33 278,52 лева, считано от изтичането на 15-дневния срок за плащане на неустойката, определен в писмо с рег. № 21-39-35/30.07.2019 г. – 15.08.2019 г., до датата на подаване на исковата молба – 30.04.2020 г. Поради отхвърляне на иска за горницата над 3 503 лева до пълния предявен размер от 33 278,52 лева, неоснователна е и претенцията за законна лихва върху същата. Поради уважаването на иска за сумата от 3 503 лева, следва да бъде уважен искът за присъждане на законната лихва за периода от 15.08.2019 г. до 30.04.2020 г. върху присъдената сума от 3 503 лева, който съдът изчислява съгласно чл.162 от ГПК с помощта на калкулатор от интернет сайт в размер на 252,99 лева. За тази сума акцесорната претенция следва да бъде уважена, а за горницата над 252,99 лева до предявения размер от 2 190,84 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

По насрещните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Искът по чл. 55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение, както и при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви, при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и други (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).

Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага. Конкретното правно основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, а не предл. трето, както съдът е посочил в доклада по делото. Това не води до промяна в доказателствената тежест, която ищецът по насрещния иск носи, както е разпределена с доклада по делото.

В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че във връзка с Договор № УД-03-44/19.12.2018 г. изпълнителят и ищец по насрещния иск “А.И.Х.Г.” ЕООД е предоставил на ответника по насрещния иск МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА банкова гаранция, издадена от “Обединена българска банка” АД. В чл. 18, ал. 6 от договора страните са приели, че неустойките се заплащат незабавно, при поискване от възложителя по посочената от него банкова сметка, ***, че банковата сметка на възложителя не е заверена със сумата на неустойката в срок от 15 дни от искането на възложителя за заплащане на неустойка, възложителят има право да задържи съответната сума от гаранцията за изпълнение.

 По дефиниция с банкова гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея, съгласно чл. 442 от ТЗ. От тази легална дефиниция може да се изведе, че банковата гаранция е едностранен договор, по силата на който банката-гарант се задължава по искане на наредителя пред бенефициера (получателя) на гаранцията да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията, посочени в документа. Банковата гаранция е неотменяема и представлява задължение на банката, издала гаранцията, да плати сумата по документа, при настъпването в условията, посочени в него. Нейната основна функция е да обезпечи вземането на бенефициента (наредителя) по нея при неизпълнение на задълженията му, произтичащи от сключен между тях възмезден договор.

В случая в издадената банкова гаранция е посочено, че същата се изплаща за всяка сума или суми до максималния общ размер на 19 461,12 лева, при получаване на надлежно подписано и подпечатано искане от МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА за плащане, деклариращо, че изпълнителят “А.И.Х.Г.” ЕООД не е изпълнил изцяло или частично задълженията си по договора за доставка на четири броя автобуси и посочващо кои условия по договора изпълнителят не е изпълнил и в какъв размер.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че по издадената от “Обединена българска банка” АД банкова гаранция по две искания на 23.10.2019 г. е усвоена сумата в общ размер на 19 461,12 лева. Усвоявянето на банковата гаранция безспорно засяга имуществената сфера на ищеца по насрещния иск, тъй като за него възниква задължението да възстанови на банката платената по гаранцията сума (оформена като банков кредит).

С оглед на това следва да се разгледа въпросът дали усвояването на банковата гаранция е довело до твърдяното разместване на имуществените блага между ищеца по насрещния иск и ответника по него, за да възникне за последния задължението да върне полученото без основание.

Съгласно уговореното в процесния договор и в частност чл. 18, ал. 6 от същия, възложителят има право да усвои и задържи от предоставената от изпълнителя банкова гаранция съответната неустойка, ако същата не е платена от изпълнителя в срок от 15 дни от искането на възложителя. В случая с писмо с рег. № 21-39-35/30.07.2019 г. възложителят МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА е поискал изпълнителя да заплати начислената неустойка за забава в срок от 15 дни от получаване на писмото. Писмото е получено от изпълнителя по факс на 30.07.2019 г. и срокът е изтекъл на 14.08.2019 г.

С оглед на изложеното по-горе по първоначално предявените искове касателно неизпълнението на задълженията на изпълнителя в уговорения срок по договора, за ответника по насрещния иск е налице основание за усвояване на 90% от сумата по банковата гаранция в размер на 17 515,01 лева по чл. 17, ал. 10, т. 1 вр. с чл. 18, ал. 6 и получаване на плащане по нея.

Доколкото е налице усвояване на част от гаранцията и съответно същата не е била възстановена от ищеца по насрещния иск в договорения размер, то за ответника МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА е налице основание за усвояване на 10% от гаранцията в размер на 1 946,11 лева по чл. 17, ал. 10, т. 2 вр. с ал. 11 вр. с чл. 18, ал. 6 от процесния договор.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният насрещен иск по чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 19 461,12 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната главница от 19 461,12 лева от датата на подаване на насрещната искова молба (29.06.2020 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Ищецът МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА претендира всички направени по делото разноски, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че същият е направил разноски по делото в общ размер на 1 718,77 лева, от които 1 418,77 лева - държавна такса и 300 лева – депозит за вещо лице.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, в което са разглеждани първоначално предявените искове и насрещните искове, както и материалният интерес, надвишаващ 10 000 лева, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.

С оглед изхода на спора на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 372,24 лева, съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове и при съобразяване отхвърлянето на насрещните искове.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните искове “А.И.Х.Г.” ЕООД претендира разноски за държавна такса по насрещните искове от 778,44 лева, както и адвокатско възнаграджение по първоначалните искове в размер на 4 320 лева с ДДС и 3 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по насрещните искове, за плащането на които са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В писмените бележки ищецът МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обаче не е релевирано до приключване на съдебното заседание по делото. Поради това съдът намира, че релевираното едва в писмените бележки възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е недопустимо и не следва да бъде разглеждано от съда.

С оглед изхода на спора на ответника по първоначалните искове “А.И.Х.Г.” ЕООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 3 862,51 лева, съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “А.И.Х.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. “********, на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 3 503 лева (три хиляди петстотин и три лева), представляваща неизплатен остатък от дължима неустойка за забавено изпълнение по чл. 18, ал. 1 от договор № УД-03-44/19.12.2018 г., сключен между МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА като възложител и “А.И.Х.Г.” ЕООД като изпълнител, след приспадане на усвоената от възложителя гаранция за изпълнение, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 3 503 лева за периода от 30.04.2020 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 252,99 лева (двеста петдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху присъдената главница от 3 503 лева, считано от 15.08.2019 г. до 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 3 503 лева до предявения размер от 33 278,52 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 252,99 лева до предявения размер от 2 190,84 лева, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.И.Х.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. “********, насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 19 461,12 лева (деветнадесет хиляди четиристотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща усвоена без основание от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА сума по банкова гаранция № MD********** от 18.12.2018 г. на “Обединена българска банка” АД, учредена от наредителя ищец в полза на бенефициента ответник за изпълнение на сключения между страните договор № УД-03-44/19.12.2018 г., и за законната лихва върху сумата от 19 461,12 лева за периода от 29.06.2020 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК “А.И.Х.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. “********, сумата от 372,24 лева (триста седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки) - разноски по делото пред СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. “********, да заплати на “А.И.Х.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 862,51 лева (три хиляди осемстотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки) - разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :