№ 525
гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220101684 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен установителен иск по чл.79,
ал.1, предл.1 вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и чл.86 ЗЗД. Иска се установяване по отношение
на ответника, че в полза на ищеца съществува вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3999/2022г. по
описа на РС - Пазарджик в размер на 576.72лв. - цена на предоставени ВиК
услуги, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението – 19.12.2022г. до плащането, както и 67.49лв. - обезщетение за
забава за периода 01.10.2019г. - 17.11.2022г.
Ищецът „В**“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. „**6 твърди, че е изправна страна по валидно
облигационно отношение с ответника Й. Ф. С. с ЕГН ********** от гр.**,
произтичащо от договор за в**, сключен при общи условия, одобрени с
решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г.
Поддържа, че в периода 01.10.2019г. – 17.11.2022г. в изпълнение на договора
е предоставил ВиК услуги на стойност 576.72лв. до водоснабден имот на
1
ответника, находящ се в гр.**, за който е открита партида с абонатен
№*********. Поддържа, че ответникът не е заплатил цената на услугите, за
която ищецът е издал съответните месечни фактури. Поради допуснатото
неизпълнение за ответника е възникнало задължение да плати на ищеца
мораторно обезщетение в размер на 67.49 лв., представляващо законната
лихва за забава върху просрочената главница за периода 01.10.2019г. –
17.11.2022г. Твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, която е връчена на длъжникът по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда
да установи вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата
му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в
законоустановения срок, поради което са допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че през
посочения период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗРВКУ и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
както и че е доставил до имота на ответника ВиК услугите, чието заплащане
претендира.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг, чиито падеж е настъпил.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането, ако твърди това.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователни.
Питейната вода, чиято цена се претендира, е доставена в периода
01.10.2019г. – 17.11.2022г. при действието на ЗРВКУ и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
2
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и
съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
09/11.08.2014г. Съгласно §1, т.2, б. „а“ ДР на ЗРВКУ, чл.3, ал.1, т.2 от
наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно
право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите.
Съгласно чл.8, ал.5 от Наредбата, новите потребители приемат общите
условия със сключването на писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи.
От цитираните разпоредби е видно, че облигационното
правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква
от сложен фактически състав, включващ придобиване на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения
обект и сключване на писмен договор с ВиК оператора /вж. Решение от
17.05.2021г. по в. гр. д. №216/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик/.
Сключването на писмен договора е необходимо с оглед отмяната на чл.9 от
Наредбата с решение №3887 от 28.04.2005г. по адм. д. №9683/2004г. на ВАС,
5-членен състав, при действието на която промяната на носителя на правото
на собственост, на строеж или на ползване или на режима на ползване на
водоснабдявания имот прехвърляше върху новия потребител всички права и
задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К. След
отпадането на разпоредбата вещнопрехвърлителните актове нямат
транслативен ефект и по отношение на облигационното правоотношение
между ВиК оператора и отчуждителя на водоснабдения имот.
Въпреки разпределената тежест на доказване ищецът не е представил
доказателства за притежавани от ответника вещни права върху имота. Не е
представил и сключен писмен договор по чл.8, ал.5 от Наредбата. За
процесният имот не е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, той не е нанесен в
кадастралната карта и в плана за регулация на гр. Пазарджик и за него не е
посочен собственик в разписната книга към плана.
Следователно ищецът не е доказал всички обстоятелства от
правопораждащия фактически състав на претендираното вземане. Доколкото
цената на доставената питейна вода се претендира от ответника на договорно
основание, а не по правилата за компенсиране на неоснователно обогатяване,
3
то предявения главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид
липсата на главен дълг, не се дължи и претендираното обезщетение за забава,
поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК и т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК ответникът има право на съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство. Същият обаче не е направил разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на „В**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „**6 против Й. Ф. С. с ЕГН
********** от гр. ** за установяване на вземането по заповед №2110 от
21.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. №3999/2022г. на РС – Пазарджик в размера на 576.72 лв. - цена на
предоставени ВиК услуги за периода 01.10.2019г. – 17.11.2022г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
19.12.2022г. до плащането, както и 67.49 лв. - обезщетение за забава за
периода 01.10.2019г. - 17.11.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4