№ 204
гр. С., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20251890100035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е с искова молба вх. № 176/14.01.2025 г. по описа на РС – С., подадена от
П. А. Х., ЕГН ********** и К. А. Х.а, ЕГН **********, действащи чрез своята майка и
законен представител – М. А. А., ЕГН **********, с пълномощник по делото адв. Л. А. от
САК, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове срещу
ответника А. Д. Х., ЕГН **********, както следва: 1) два иска с правно основание чл. 146,
ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на ответника да заплаща на малолетните П. А. Х.,
ЕГН ********** и К. А. Х.а, ЕГН **********, месечна издръжка, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.01.2025 г., в размер на по 269,25 лв. месечно, ведно
със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка; 2) два иска с правно основание
чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време за всяко едно от децата – за периода
от 13.01.2024 г. до 13.01.2025 г., в размер на по 233,25 лв. месечно за всяко едно от децата,
или общо за периода 5598,00 лв. за двете деца.
В исковата молба се твърди, че децата са родени от съвместното съжителство на
майката М. А. А. и бащата – А. Д. Х., като ответникът е припознал децата и е вписан като
техен баща в актовете им за раждане. Сочи се, че родителите са живели заедно до началото
на месец януари, 2024 година, като оттогава майката живее с двете деца и се грижи за тях, за
отглеждането, издръжката им и възпитанието им. Сочи се, че оттогава до подаване на
исковата молба майката е получила от ответника общо 180 лева, като 100,00 лева е дал
веднъж за децата, а за 80,00 лева е заредил гориво в колата ми. Също така веднъж – на
16.09.2024 г. бил купил на децата маратонки и консумативи за училище.
Твърди се, че майката живее с двете деца под наем в град С., като П. е ученик в първи
клас в 56-то СОУ в град С., а К. посещава детска градина. Сочи се, че разходите за тяхната
издръжка и обучение, включително извънкласни форми на занимания, екскурзии и др. не са
малки, като майката е принудена да работя на две места, за да се справя. Майката твърди, че
не знае точно къде работи ответникът, но докато са живеели заедно се е занимавал със
строителна дейност, като е печелел добре, но не бил сключил трудов договор и работел
1
основно на неформални граждански договори. Счита, че ответникът следва да поеме
отговорностите си за издръжката на децата, поне до размера на минимално предвидената в
закона такава, поради което претендира за осъждането му да заплаща издръжка за бъдеще
време в размер на по 269,25 лв., а също и за минало време – за периода от 13.01.2024 г. до
13.01.2025 г. в размер на по 233,25 лв.
Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени лично на ответника на
01.04.2025 г.), а и към настоящия момент, по делото не е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведените на 02.06.2025 г., 07.07.20205 г. и 30.07.2025 г. открити съдебни
заседания ищците, редовно призовани, не се явяват, не се явява и законният им представител
– тяхната майка, но се явява нейният процесуален представител – адв. А., която заявява, че
поддържа исковата молба и моли съда на основание чл. 238 ГПК да постанови
неприсъствено решение по делото.
В съдебните заседания, проведени на 02.06.2025 г., 07.07.20205 г. и 30.07.2025 г.,
ответникът А. Д. Х. – редовно призован (съобщението е връчено по реда на чл. 46 ГПК на
14.05.2025 г.), не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по
представения от съда с определение № 231 от 08.05.2025 г. проект за доклад по делото и не
прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение
на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
С разпореждане № 81 от 22.01.2025 г. съдът е указал на ответника последиците от
неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено
решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено лично на
ответника на 01.04.2025 г., видно от находящата се по делото разписка (л. 36), като в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговори на исковата молба.
С определение № 231 от 08.05.2025 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.
Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е
редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.
Съобщението е връчено на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 14.05.2025 г
В проведените на 02.06.2025 г., 07.07.20205 г. и 30.07.2025 г. съдебни заседания,
ответникът, редовно призован, не се явява, не взема становище по дадените с определението
2
указания и не изпраща представител, като не е направили и искане делото да бъде
разгледано в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 143 ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143,
ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение.
Освен това, децата, с оглед ниската си възраст, са дефинитивно неработоспособни, поради
което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените
да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК), поради липса на лица от първи ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 149 СК издръжката за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска, което в настоящия случай е станало на 14.01.2025 г.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143,
ал. 1 СК за определяне на дължимата от родителя издръжка, предполага установяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да е баща на децата
П. А. Х. и К. А. Х.а; 2. същите да се отглеждат от майката и да се нуждаят от издръжка в
посочения от нея размер – 269,25 лв. 3. ответникът да има възможност да я заплаща, като
доказателствената тежест, т.е. задължението да установи посочите обстоятелства, на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищците. В тежест на ответника е да докаже, че е платил
претендираната издръжка за минало време.
С ПМС № 193/12.10.2023 г. е определен размерът на минималната работна заплата за
периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2025 г., възлизаща на 933,00 лв., а с ПМС № 359/23.10.2024 г.
е определен размерът на МРЗ , считано от 01.01.2025 г., която възлиза на 1077,00 лв.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото
исковете, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
е вероятно основателен. В тази връзка съдът съобрази, че по делото са представени
достатъчно доказателства, че ответникът е баща на децата, като не е спорно, че именно
майката упражнява родителските права по отношение на тях. Не са представени
доказателства от страна на ответника, че е плащал издръжка за минало време, като предвид
обстоятелството, че се претендира издръжка за минало време и за в бъдеще в минималния
законоустановен размер, то е ирелевантно и какви са доходите на ответника, доколкото
последният винаги е дължен да заплаща тази издръжка на децата си.
С оглед на горното, съдът намира, че решението не следва да се мотивира по
същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. При тези изводи исковете следва да бъдат уважени като съдът
осъди ответника да заплати децата издръжка за минало време, а също и да заплаща такава в
бъдеще в претендирания с исковата молба размер,
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски се
поражда за ищците, които обаче не са доказали направата на разноски в производството,
доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е
удостоверено уговарянето, а също и заплащането на какъвто и да е адвокатски хонорар. В
този смисъл и доколкото държавната такса не е предварително дължима, а се присъжда с
оглед изхода на делото и е дължима от ответника, на ищците не следва да се присъждат
3
разноски в производството.
Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на държавата по сметка на съда държавна такса по исковете с правно
основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК, определена по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и
която възлиза в размер на 775,44 лв. Наред с това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и държавната такса по исковете с правно основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК,
възлизаща в размер на 223,92 лв., или общо сумата в размер на 999,36 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд – С.
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. „Ш.“ № 8,
ДА ЗАПЛАЩА на основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК, на малолетните си деца –
П. А. Х., ЕГН ********** и К. А. Х.а, ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител – М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ап. *, месечна
издръжка в размер на по 269,25 лева месечно, считано от датата а подаване на исковата
молба в съда – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА А. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. „Ш.“ № 8,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК на малолетните си деца – П. А. Х.,
ЕГН ********** и К. А. Х.а, ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител –
М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ап. *, издръжка за минало
време – за периода от 13.01.2024 г. до 13.01.2025 г., в размер на по 233,25 лева месечно за
всяко едно от децата, или общо за периода 5598,00 лева за двете деца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
общ. С., обл. С., ул. „Ш.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен
съд – С. сумата в размер на 999,36 лева – държавна такса върху уважените исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Ответникът може да търси защита срещу
неприсъственото решение по реда на чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4