Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11686 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Производството
е по иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Е.И.Р., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. М.П. против З. „Д.Ж.И З.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
получени в резултат от ПТП на 06.10.2016 г. в размер на сумата от
105 000 лв., както и за заплащане на сумата от 5750 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 16.02.2018 г. до 31.08.2018
г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че настъпилото
на 06.10.2016
г. ПТП при което е пострадал е по вина на водачът на лек
автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 250”, с ДК № ********Д.Т.Н.,който
нарушил правилата за движение по
пътищата,като с превишена
скорост предприел маневра по изпреварване
навлизайки в лентата за насрещно движение,
по която в този момент, в срещуположната посока, се движел управляваният
от ищеца лек автомобил
Фолксваген Голф с рег №********.Виновния водач е признат за виновен с решение по НАХД №
140/2017 г. на РС Л..
Твърди, че в следствие настъпилата катастрофа са му били причинени четири
фрактури,претърпял е множество операции и дърго време
силни болки и неудобства,като и понастоящем има затруднения в движенията.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск, моли съда да го уважи така както е предявен и претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА.
ответникът З. „Д.Ж.И З.“ АД, *** оспорва предявения иск като неоснователен,
а също така и по размер като
прекомерно завишен. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП по отношение на л.а. „Мерцедес“,
с рег. № ********. Излага се, че претенцията
на ищеца е неоснователна, тъй като е изцяло удовлетворена
извънсъдебно на 15.02.2018
г. преди завеждането на исковата молба
в съда чрез изплащането на обезщетение в размер на 15 000 лева по посочена от
него банкова сметка.
***доносния резултат от страна на
ищеца, изразяващо се в нарушение на изискванията на ЗДвП относно
превоз на пътници – чл. 137 от ЗДвП, а от
друга страна в управление на МПС с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост, която не му
е позволила да спре или по
друг начин да се опита
да предотврати процесното
ПТП с идващия насреща лек автомобил. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените протокол за оглед на ПТП с фотоалбум и Решение №
97 от 05.07.2017 г. на Районен съд Л., по а.н. дело
№ 140 от 2017 г. се установява, че
на 06.10.2016
г.,около 15.00 часа на ул. ***
Д.”*** е настъпило ПТП, при
което управлявания от Е.И.Р. лек
автомобил
Фолксваген Голф с рег №******** е бил блъснат челно от навлезлия в неговата лента за
движение при неправомерно изпреварване лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 250” с ДК № ********управляван от Д.Т.Н..
С влязло в сила решение по цитираното горе дело Д.Т.Н. е признат за виновен
за горното ПТП,тъй като е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл.
47, ал. 1 и 3 ППЗДвП, като в населено място се движел
със скорост над и въпреки наличието на забрана
за изпреварване, предприел изпреварване на движещо се
пред него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и причинил
средна телесна повреда на Е.И.Р., изразяваща се в счупване на ребра
в ляво от II до VI , счупване и луксация на лява радиокарпална
става, , счупване на костите
на таза - образуващи тазовия пръстен и счупване -
многофрагментно и с дислокация на
фрагментите на десния ацетабулем.
Прието е за безспорно, че към датата на настъпване на ПТП е бил налице
валиден застрахователен договор по полица № BG/30/116002420745 за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 250” с ДК № ********при ответното застрахователно дружество.
По делото е изслушана КСМАТЕ, заключението на която съдът възприема като
обективно и компетентно. Съобразно същото ПТП-то е настъпило на прав пътен
участък,при скорост на лекия автомобил „Фолксваген”, модел „Голф 2” около 63 км.ч. ,а на лек автомобил марка „Мерцедес”, около 105 км.ч. Водачът на „Мерцедес”, предприема маневра изпреварване на друг автомобил, без
да се убеди,
че пътят е свободен , в следствие на което се е
блъснал челно във Фолксвагена. Според автоексперта произшествието е било предотвратимо чрез едновременно предприемане на процес спиране от страна на
двамата водачи, както и управлението на автомобилите със скорост не
по-висока от 50 км/ч и своевременно възприемане на насрещно движещия се автомобил. Водачът
па автомобила «Фолксваген» е имал геометрично ограничение за промяна на
посоката на движение, като се отклони в посока
«десен тротоар» с цел избягване на
удара е автомобила «Мерцедес».
От заключението в медицинската му част се установява,че в резултат от
описаното ПТП на ищеца са причинени травма на дясна тазобедрена става - фрактура на ацетабулума + съпътстваща интраартикуларна фрактура на проксималната
бедрена кост (главата), травма на лява китка - частични иитаартикукарна фрактура на радиуса + дорзалиа луксация на ос лунатум , травма на гръден кош - серийни фрактури на ребра (от
3-то до 6-то) от лявата старана,усложнени с плевралеи излив.По спешност на пострадалия са извършени две операции- за
фрактурата на десния ацетабулум (тазобедрената стайна чашка) е било предприето
оперативно наместване и фшссация с импланти - две реконструктивни плаки и след седмица за фрактураха-луксация
на лявата китка също е била
направела оперативна интервенция по наместването на луксираната карпална костилка (лунатума) и фиксация с 2 Киршнсрови игли.
За периода 01.11.2016 - 03.02.2017 г. е проведено рехабилитационно лечение в МБПЛР „Сердика" и СПР „Орфей“
- Девин, като е изписан с подобрение. Установено е,че на ищеца е била осъществена цялостна подмяна на дясната
тазобедрена става с поставянето на ендопротеза- рентгенова снимка от 13.07.2019 г.,като твърдението
е,че е извършена на
12.12.2018 г. в „Ротмап институт11 на
Ню Джърси,САЩ.
Процесиите травматични увреждания са силно болезнени
в началните дни до оперативното им лечение, като
в следващите 3 месеца болката постепенно би трябвало да
намалява. От 4-ия месец на ищеца
е било разрешено да ходи с патерици,
като болката е била слаба с изостряния
при натоварване на засегнатите области, както и при провеждането на рехабилитация. Възстановяването до ниво на работоспособност
е настъпило около и след 6-ия месец, каквито са и медицинските
критерии за описаните травматични увреждания.
Към момента на личния
преглед състоянието на ищеца е възстановено
до ниво на
работоспособност, без изпитване на болки,
при установения срамнително малък функционален дефицит на ставите.
Същият функционален дефицит не с пречка
за ежедневната битова и трудова дейност на ищеца.
И двамата експерти правят извод,че най-вероятно пострадалия е бил с
поставен колан при ПТП-то,в противен случай би получил травми и наранявания по
главата,каквито няма. Получените травми са възможни и при поставен колан.
Свидетелят Д.Н., водач на лек автомобил Мерцедес, установява, че в
момента,в който вече е бил предприел изпреварването и и друг изпреварващ
автомобил се е прибрал в ляво е забелязал автомобила на ищеца в насрещната
лента и не е могъл да предотврати удара,въпреки аварийното задействане на
спирачките.Ударили се челно,а бордюрът в дясно от насрещния автомобил бил много
висок.
Свидетелят И.Н./пътник във Фолксвагена/ установява,че ищецът управлявал
автомобила с невисока скорост,видял насрещния автомобил от около 60 м. и
извикал на другите да се държат,тъй като явно преценил,че удара ще
настъпи.Мерцедеса бил изцяло в насрещната лента,а в дясно от него имало колона
автомобили и не можел да се прибере бързо.
Слез удара Е. бил зле,не можел да диша и след 10 мин бил откаран в
болницата в гр.Л., после към Плевен,а след стабилизирането му в гр.София,където
бил опериран.Няколко месеца не можел да ходи,бил в инвалидна количка,ходил
дълго време на рехабилитация.През цялото време изпитвал болки и страдания,а
също и неудобства,тъй като не можел да се обслужва сам.Понастоящем ходи с
бастун и има проблеми със секса,които и той и съпругата му споделили с ищеца.
По делото са представени доказателства,че ищецът е предявил извънсъдебно
претенции към ответника и е получил сумата от 15 000 лв. като обезщетение
за неимуществените вреди от уврежданията при процесното ПТП.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи
на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане- от събраните по делото доказателства е видно, че на 06.10.2016
г. Д.Т.Н. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 250”, с ДК № ********по ул. „Х.
Д.”*** е
нарушил правилата за движение по
пътищата свързани с
допустимата скорост за населено място и извършване на маневра по изпреварване
и е предизвикал катастрофа с насрещнодвижещия
се
управляван от ищеца лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф 2” ,причинил му е множество телесни увреждания, като за това си деяние е признат за виновен и осъден
с решение по НАХД
№ 140/2017 г. на РС Л. .
По силата на чл.300 ГПК противоправността на деянието и вината на дееца са
доказани.
От медицинската документация по делото и заключението на експертизата е
установен и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
По делото няма спор, че за увреждащия лек автомобил към датата на
настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е основателен.
По размера на предявения иск:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид възрастта на пострадалия, характера и степента на
уврежданията, претърпените физически болки и страдания от уврежданията и
последвалите ги три операции, /едната по подмяна на тазобедрената става/,
неудобството и болките, което е причинено на ищеца в процеса на възстановяване
и продължителността на последния, липсата пълно възстановяване на здравето що
се отнася до десния долен крайник и останалите белези от уврежданията и от
операциите .
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат,тъй като не се установи категорично,че пострадалият е бил
с без предпазен колан.Не се възприема и възражението относно превишената
скорост на движение на автомобила Фолксваген,което е факт,тъй като според съда
дори да се беше движил с позволената скорост от 50 км.ч. произшествието не би
било избегнато с оглед малкото разстояние и високата скорост на Мерцедеса от
над 10 км.ч.
Съобразно принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на настъпилите вреди и да съответства на социално- икономическите
условия в страната, съдът намира,че справедливо обезщетение е в размер на 75 000 лв. и след приспадане
на платените вече 15 000 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 03.09.2018 год. до окончателното й изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 105 000 лв. искът за
неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 5750 лева за периода от 16.02.2018 г., вкл. до 31.08.2018 г. Е частично основателна само за периода от 17.05.2018 год. / по правилото на чл.497,ал.1,т.2,предл.-
първо КЗ три месеца след сезирането на застрахователя/ до 31.08.2018
г. върху главница от 60 000 лв. и следва да се уважи
за сумата от 1783.33 лв. , а над този размер до претендирания да се отхвърли
като неоснователна.
Размера на лихвата е изчислен от съда с онлайн интернет лихвен калкулатор.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с оглед уважената част от исковете ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 2471 лв. адвокатско възнаграждение, а по
сметка на СГС държавна такса от 2473 лв. и 135 лв. за експертиза от бюджета.
Претенцията на ищеца за възстановяване на разходи за превод на документи не
се уважава,тъй като няма доказателства,че платеното е за превода на документите
по това дело.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 171 лв. деловодни разноски
и сумата от 250 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“
АД, ЕИК*********, гр. София,
бул. „Г. М. *********да заплати
на Е.И.Р.,
ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адв. М.П., със съдебен адрес:***
на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 60 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 06.10.2016
г. в с. Петревене, обл. Ловеч ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2018 год. до
окончателното й изплащане и разноски по делото от 2471 лв.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от 105 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“
АД, ЕИК*********, гр. София,
да заплати на Е.И.Р., ЕГН ********** на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 1783.33 лв., мораторна лихва върху сумата от
60 000 лв. за период от 17.05.2018
год. до 31.08.2018 г. , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над уважения размер до претендирания такъв от 5750 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.И З.“
АД, ЕИК*********, гр. София да заплати по сметка на СГС сумата от 2473 лв. за държавна
такса и 135 лв. разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Е.И.Р.,
ЕГН ********** да заплати на Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, гр. София разноски по делото в общ размер от 421 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: