Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка И. гр. дело № 74 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 478869 от 29.08.2018 г., постановено по
гр. д. № 50176/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, М.И.Ц. е осъден да заплати на В.И.Т.
сумата от 438 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид. ч. от
апартамент № 56 в гр. София, ж. к. „********, ет.7, за периода 01.09.2014 г. - 01.09.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2016 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 438 лв. до пълния
предявен размер от 1 200 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден за
заплати на ищцата сумата от 273, 75 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищцата
е осъдена да заплати на ответника сумата от 425, 45 лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск е депозирана въззивна жалба от ищцата В.И.Т.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че вещото лице Пенчева
при изготвяне на експертното заключение не е извършила оглед на процесното
жилище, като това е станало изключително по вина на ответника, който на уговорената
дата за оглед не е осигурил достъп на вещото лице до жилището. Счита, че
неправилно решаващият съд не е отчел това обстоятелство и не е съобразил
разпоредбата на чл.161 ГПК, доколкото чрез поведението си ответникът е създал
пречки за събиране на допуснато от съда доказателство Съдът не е съобразил и
съдебната практика, формирана по приложението на посочената норма. Счита, че
определеното от първоначалната експертиза размер на обезщетението е значително
занижен. Твърди, че състоянието на процесното жилище не съответства на
констатациите на вещото лице Румяна Симеонов. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника
М. Ц.Ц., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от
ищцата част е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоначалната експертиза
е изготвена след извършен оглед на вещото лице на място. Повторната експертиза е
изготвена без имота да е посетен от вещото лице, което не е установило контакт
нито с ответника, нито с пълномощника му по делото. Твърди, че имотът е в
окаяно състояние и никой не живее в него от години, в каквато насока са и
събраните по делото свидетелски показания. Счита, че без подобрения имотът не
може да бъде отдаден под наем. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част, като му присъди сторените по делото разноски
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим имот: апартамент
№ 56, находящ се в гр. София, ж. к. „********, със застроена площ от 43, 75 кв.
м., при съседи: изток - апартамент № 55, запад - апартамент № 57, север -
стълбище, юг - двор, заедно с прилежащото му избено помещение № 12 с полезна
площ от 2, 69 кв. м., при съседи: изток - коридор, запад - мазе № 7, север -
мазе № 11 и юг - двор, заедно с 0, 844 % ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавна земя, придобит по време на брака на майка
им И.К.К.и баща им И.Ц.К.. След смъртта на баща им през 1996 г. с нотариален
акт № 76, том V, по н. д. № 246/2001 г. на
нотариус В.П., майка им е прехвърлила на ответника чрез покупко - продажба
собствените си 4/6 ид. ч. от горепосочения апартамент. От този момент
ответникът живеел в жилището заедно със семейството си и я лишава от правото й
да ползва лично своята 1/6 ид. ч. от него, въпреки отправената до него
нотариална покана рег. № 24819 от 02.08.2016 г. на нотариус Р.Д.. С влязло в
сила съдебно решение ответникът е осъден да й заплати обезщетение за лишаване
от ползване на недвижимия имот в размер на 2 340 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 200 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на горепосочения недвижим
имот за периода 01.09.2014 г. - 01.09.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Признава наличието на съсобственост по
отношение на процесния недвижим имот. Оспорва твърдението на ищцата, че я
лишава от възможността да ползва имота. Твърди, че имотът е малък и е за ремонт.
Ищцата не е изразила желание да го ползва. Моли съда да отхвърли предявения
иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Съгласно удостоверение за наследници № 88/23.09.2004
г. И.Ц.К. е починал на 21.10.1996 г., като е оставил за свои наследници по
закон: И.К.К.- съпруга; М.И.Ц. - син и В.И.Т. - дъщеря.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 76,
том V, рег. № 5841, н. д. № 246 от 08.11.2001 г. И.К.К.е продала
на сина си М.И.Ц. собствените си 4/6 ид. ч. от апартамент № 56 в гр. София, ж.
к. „********, състоящ се от: стая, кухня, обслужващи помещения със застроена
площ от 43, 75 кв. м., при съседи: изтокапартамент № 55, запад - апартамент №
57, север - стълбище, юг - двор, заедно с избено помещение № 12, с полезна площ
от 2, 69 кв. м., при съседи: изток - коридор, запад - мазе № 7, север - мазе № 11, юг - двор, заедно с
0, 844 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя.
С решение № III-90-57
от 30.09.2015 г., постановено по гр. д. № 47766/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 90 състав, М.И.Ц. е осъден да заплати на В.И.Т.,
на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 2 340 лв. - обезщетение за лишаване от
ползване на 1/6 ид. ч. от апартамент № 56, в гр. София, ж. к. „********, ведно
със законната лихва за периода 02.09.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1 107, 60 лв. - разноски. В.И.Т. е осъдена да заплати
на М.И.Ц. сумата от 110 лв. - разноски.
С решение № 5592/04.07.2016 г., постановено по гр. д.
№ 16816/2015 г. по описа на СГС, ГО, III Г
въззивен състав е потвърдено горепосоченото съдебно решение.
С нотариална покана от 02.08.2016 г. ищцата е поканила
ответника да й заплаща по 50 лв. месечно за периода 01.09.2014 г. – 01.09.2016
г. за лишаването й от ползване на процесния имот, съобразно притежаваните от
нея идеални части. Нотариалната покана е връчена на ответника на 23.08.2016 г.
От заключението на вещото лице инж. Р.С.-Н.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че крайната
средна пазарна цена на наема за процесния апартамент за периода 01.09.2014 г. –
01.09.2016 г. възлиза на 109 лв. месечно или 3, 58 лв. на ден. За исковия
период наемът възлиза на 2 632 лв., определен за общо 371 дни, като 1/6 от
тази сума възлиза на 438 лв. без ДДС. Вещото лице е изготвило експертното
заключение въз основа на материалите по делото и след извършен оглед на
апартамента. В проведеното на 09.06.2017 г. открито съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че е посетило апартамента, като достъпът до него е бил
осигурен от В.Ц.– съпруга на ответника М.Ц.. Вещото лице е пояснило, че във
вида, в който се намира апартамента, не би могло да се отдава под наем и да се
ползва.
Експертното заключение е своевременно оспорено от
ищцата, поради което е допуснато изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза
със същия предмет.
От заключението на вещото лице инж. З.П.по изслушаната
пред СРС повторна съдебно – техническа експертиза се установява, че средната
пазарна наемна стойност на 1/6 ид. ч. от наема на процесния апартамент, за
исковия период 01.09.2014 г. – 01.09.2016 г. възлиза на 880 лв. без ДДС. В
проведеното на 03.10.2017 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че на двете дати, които били обявени за оглед на имота ищцата е присъствала, но
в имота нямало никой.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка И..Х.Н.се
установява, че познава ищцата отдавна, били близки приятелки. Знае за
апартамента в кв. „Надежда“. Ищцата е споделяла със свидетелката, че брат й
живеел в този апартамент. През зимата, началото на пролетта на 2016 г. ищцата
помолила свидетелката заедно да отидат до апартамента, тъй като имала уговорка
с брат си да й даде ключ от апартамента. Отишли до апартамента, звънели на
вратата, но никой не им отворил. Свидетелката не си спомня дали ищцата е имала
предварителна уговорка с брат си или спонтанно е взела такова решение. Два
месеца по – късно отново ходили до апартамента. Отново позвънили. Чул се шум,
но свидетелката не може да прецени дали от апартамента или от съседните апартаменти
идвал шума. И двете посещения били около 18.00 ч. Повече не са ходили до
апартамента и свидетелката не знае какво е станало с апартамента. Свидетелката
не е виждала дали в апартамента е пуснато осветлението. Не е разговаряла с
ищцата дали иска да извика ключар. Също така не са водили разговор дали брата
на ищцата й пречи да ползва имота. Когато са ходили до апартамента, ищцата е
нямала ключ от него и никой не е отворил отвътре апартамента.
Пред СРС е разпитана и свидетелката А.К.И.. От
показанията й се установява, че познава ответника. Майката на свидетелката била
съседка на ответника в с. Курило. Знаела за апартамента в кв. „Надежда“. Състоял
се от кухня, стая и малка тераса. В апартамента никой не живеел. Той бил много
малък и в лошо състояние. Ответникът и дъщеря му не проявявали никакъв интерес
към апартамента. Свидетелката е посещавала апартамента. Наскоро съпругата на
ответника получила инфаркт и помолила свидетелката да отиде до апартамента, за
да й вземе дрехи оттам. Апартаментът бил в много лошо състояние, миришело на
мухъл. В момента ответникът и съпругата му живеели в с. Курило, от около 3-4
години насам. Свидетелката не знаела преди това къде са живеели. Свидетелката
знаела, че ответникът имал голямо желание да ремонтира апартамента, но не можел
да осъществи контакт със сестра си. Искал също така да разделят апартамента, но
сестра му нямала желание и за това.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на
чл.31 ЗС. Същата регламентира правото на всеки съсобственик да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В случай, че общата вещ се
ползва само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на това
основателността на предявения иск се предпоставя от наличието на следните
елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да участват в
условията на кумулативност: наличие на съсобственост; използване на
съсобствената вещ само от ответниците; изпращане на писмено искане да си служи
с вещта.
В случая страните не спорят относно обстоятелството,
че са съсобственици на процесния недвижим имот, като участието на ищцата в
съсобствеността възлиза на 1/6 ид. ч. Липсва спор и относно обстоятелството, че
ищцата е отправила писмена покана до ответника да си служи с вещта, която е
връчена преди исковия период. За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че законът не поставя изискване към съдържанието на поканата по чл.31, ал.2 ЗС,
поради което е достатъчно тя да е писмена и да е достигнала до своя адресат –
ползващия имота съсобственик. Не е необходимо поканата да е нарочна. Тя може да
се съдържа в исковата молба или самото изявление да бъде вписано в протокола от
съдебното заседание по делото, в присъствието на процесуалния представител на
страната. В този смисъл е решение № 112/02.07.2013 г., постановено по гр. д. №
1011/2013 г. по описа ВКС, II ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК. В случая такова производство е водено между страните, което
е приключило с влязло в сила съдебно решение. Веднъж отправено, писменото
искане то има действие докато трае ползването на съсобствения имот само от част
от съсобствениците, без да е необходимо за всеки следващ период да се отправя
нова писмена покана (решение № 491/28.06.2010 г., постановено по гр. д. №
363/2009 г., ВКС, IV ГО).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, личното ползване
по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно права им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
– чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. От
ангажираните по делото гласни доказателства се установи, че достъп до имота е
имал само ответника. В имота са съхранявани вещи на неговото семейство.
Жалбоподателката релевира довод, че неправилно
решаващият съд е определил размера на дължимото обезщетение, като не е приложил
санкционните последици на чл.161 ГПК.
Относно средния пазарен наем за имота пред СРС са
изслушани две съдебно – технически експертизи. Първата от тях е изготвена от
вещото лице, което е извършило оглед на имота и е съобразило неговото обективно
състояние. Повторната експертиза е изготвена от вещото лице без да е извършен
оглед на имота, тъй като не му е осигурен такъв. По делото не са събирани
доказателства относно причините, поради които не е осигурен достъп на вещото
лице по повторната съдебно – техническа експертиза. В нормата на чл.161 ГПК, на която се позовава
жалбоподателката, е регламентирано, че с оглед на обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. В същата е регламентирана
възможност за съда, а не за негово задължение. Тази възможност се предпоставя
от извършване на преценка от съда на обстоятелствата по делото. При липса на
несъмнени данни относно съзнателно създаване на пречки от страна на ответника
за събиране на допуснатото от съда доказателства – повторна съдебно–техническа
експертиза, не може да се приложат санкционните последици на посочената
разпоредба. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че условие за приложение на чл.161 ГПК е
уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в
случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след изричното й
уведомяване, в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за
събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани фактите
относно, които страната е създала пречки за събиране на доказателства - решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016
г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. В случая
ответникът не е предупреден за санкционните последици на чл.161 ГПК, което се
явява допълнително основание същите да не могат да се приложат в разглеждания
случай.
Въззивният съд счита, че е обоснован изводът на
решаващия съд, че следва да възприеме заключението на вещото лице по първоначалната
съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е извършило оглед на
имота и е съобразило реалното му състояние. Следва да се добави също така, че
изводите на вещото лице д-р инж. Р.Б.С.-Н.по първоначалната съдебно –
техническа експертиза, са обстойно и компетентно обосновани, като същите изцяло
кореспондират със събраните
доказателства по делото. Свидетелката И. дава показания за лошото
състояние на имота, който се нуждае от ремонт, в каквато насока са и констатациите
на вещото лице. Също така по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават, респ. разколебават изводите на вещото лице инж. Н.. Съдът не
възприема изводите на вещото лице инж. З.П.по повторната съдебно – техническа
експертиза, тъй като същите не отразяват действителното състояние на процесния
имот. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи за необоснованост на
обжалваното съдебно решение и допуснато процесуално нарушение на решаващия съд
поради неприлагане последиците на чл.161 ГПК се явяват неоснователни.
Доколкото 1/6 от пазарния
наем за процесния имот през исковия период 01.09.2014 г. – 01.09.2016 г.
възлиза на 438 лв., съгласно първоначалното експертно заключение на вещото лице
инж. Н., искът е основателен в посочения размер.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателката следва да се възложат
сторените от ответника по жалбата разноски в настоящото производство. Техният
размер възлиза на 550 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478869 от 29.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 50176/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск от В.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу М.И.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС – за заплащане на сумата над
438 (четиристотин тридесет и осем) лв. до
пълния предявен размер от 1 200
(хиляда и двеста) лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 56, находящ
се в гр. София, ж. к. „********, за периода 01.09.2014 г. - 01.09.2016 г.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.И.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 550
(петстотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск,
е влязло в сила като необжалвано.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.