Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ................
гр. София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Г. Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 1774 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба с вх. номер 63109 от 12.05.2017г., подадена
от „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена, Лужек 1/39 срещу
„К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
/столица/.
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване са следните осъдителни искове:
1./ иск с правно основание чл.
57, ал. 2 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 1
471 831,00 евро, представляваща равностойността на 10 640 броя
фотоволтаични панела, всеки с по 235W мощност, които ответното дружество без
основание е получило с доставки през 2012 г. и ползва чрез монтирането им във фотоволтаична
електроцентрала, разположена в землището на село – Левуново, община –
Сандански, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на
подаване на исковата молба в съда - 12.05.2017г. до окончателното изплащане на
сумата;
2./ иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 454,86 евро -
представляваща равностойността на превоза за доставка на 10 640 броя фотоволтаични
панела от гр. Антверпен, Кралство Белгия до с. Н.К., Република Балгария, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 12.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
3./ иск с правно основание чл
59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 245,00 евро, представляваща
обезщетение за осъществено без основание ползване от ответника на 10 640 броя
фотоволтаични панела за периода от 28.06.2012г. до датата на постъпване на
исковата молба в съда – 12.05.2017г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от дата на подаване на исковата молба – 12.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че по указания,
основаващи се на сключен договор за покупко- продажба с трето спрямо настоящия
спор лице, е доставило 10 640 броя фотоволтаични модула /панела/ на ответното
такова. Всеки от доставените модули се характеризирал с 235W мощност, а цената
му се определяла, като стойност от 0.59 евро за 1 Wp, или 138,65 евро за една
брой. В периода от 21.05.2012г. до 11.07.2012г. дружеството-ищец поддържа, че е
собственик на горепосочените фотоволтаични модули, които е придобил на
основание поръчки №№ LW-MD-162-2012,
LW-MD-288-2012, LW-MD-249-2012, LW-MD-080-2012 и чието изплащане е надлежно
фактурирано- фактури №№ 20120063/15.05.2012г., 20120065/15.05.2012г.,
YS-2012-0016/16.05.2012г. и 20120078/30.05.2012г. Ищецът твърди, че между него
и ответното дружество няма сключен договор, така също не са били съставяни
счетоводни документи, както и не са налице никакви преддоговорни отношения,
които да са основание за направената от него доставка на процесните панели.
Посочва, че макар панелите да са доставени на указания адрес, а именно с.
Левуново, Община Сандански, Област Благоевград, и макар да се намират във
фактическата власт на ответника, прехвърлянето на собствеността не се е
осъществило, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената по
договор за покупко-продажба, какъвто е сключен между ищеца и третото по
отношение на настоящия спор лице, чието място на дейност е Република Словакия.
В исковата молба се твърди, че липсва правно и фактическо основание процесните
движими вещи да бъдат доставени на ответника, и респ. да се ползват от него.
Същевременно тези вещи са монтирани и трайно прекрепени към изградената
Фотоволтайчна централа експоатирана от ответника и не подлежат на демонтаж,
които да запази физическата им цялост, предвди което същите трябва да се
възприемат, като употребени вещи, които не могат да бъдат възстановени в
първоначалния им вид. Това означавало, че за ищеца, които ги е предал във
фактическа власт на ответника е възникнало правото да получи паричната им
равностойност, която следвало да се опредли, като размер към момента на
получаването на вещите от ответника, което се е случило в периода от 21.05.2012
г. до 11.07.2012 г. Въз основа на тези
обстоятелства ищцовото дружество в качеството си на собственик на процесните
фотоволтаични модули претендира сумата от 1 471 831 евро, която представлява
тяхната парична равностойност. Допълва, че доставката на процесните движими
вещи се е осъществила посредством сухопътен транспорт от гр. Антверпен,
Кралство Белгия до с. Левуново, Република България и който превоз възлиза на сумата от 60 454.86 евро, които са
били платени с негови средства. Посочва се, че тази сума представлява спестен
разход от страна на ответника, с който се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца и следва да му бъде възстановена. Освен това ищецът твърди, че
фотоволтаичните панели се ползват от ответното дружество, считано от момента на
въвеждане в експлоатация на съответната ФвЕЦ, където те са монтирани, като това
продължава и до настоящия момент. Касаело се за ползване, което е неправомерно
и без надлежно основание и поради тази причина се дължи обезщетение от
ползвателя в полза на собственика на вещите, което ищеца калкулира на сумата от
40 245 евро. Иска се и присъждане на направените за водене на делото
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество - “К.А.Е.” ЕООД е депозирало писмен
отговор, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на
предявените против него искове. Като основно твърдение в своя защита посочва
факта, че е налице правно основание да получи и притежава процесните 10 640
фотоволтаични модула, а именно сключен между ответника и чуждестранното
търговско дружество „Е.Т.”, Словакия - трето по отношение на настоящия спор
лице, договор за покупко- продажба на гореспоменатите движими вещи. Пояснява,
че във връзка с изпълнението на този договор, третото дружество, регистрирано в
Република Словакия, е закупило процесните модули от ищеца с договорено
окончателно изплащане на цената им 60 дни след доставката им. Тази именно
доставка, твърди ответникът, е приета от представители на „Е.Т.” в с. Н.К.,
като са подписани 19 бр. международни превозни документа като потвърждение на
извършените доставки. С цел установяване на количеството и качеството на
стоките, между ответното дружество и „Е.Т.” е подписан Приемо- предавателен
протокол съставен на 28.06.2012г., с който се потвърждава, че стоките съгласно
сключения между тях договор са доставени в дължимото количество без дефекти,
както и са издадени фактури за извършената доставка и заплащане на процесните
10 640 бр. фотоволтаични панела. Въз основа на тези обстоятелства ответникът
твърди, че за него е налице годно правно основание да държи и експлоатира по
тяхното предназначение процесните
движими вещи. Намира за ирелевантно към настоящия спор твърдението на ищеца, че
третото дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на цената на
фотоволтаичните панели, поради което не е настъпило прехвърляне на
собствеността. А напротив, ответникът твърди, че собствеността е преминала от
момента на предаване в негово държане на вещите, като по безспорен начин се
установява, че ищецът е предал процесните панели на превозвач, който от своя
страна ги е предал на „Е.Т.”, следователно прехвърлянето на собствеността е
осъществено с доставката. Ответникът счита за неоснователен иска за обогатяване
му със сумата, представляваща стойността на превоза на фотоволтаичните модули,
тъй като те са предадени на представители на „Е.Т.”, на което дружество
ответникът е заплатил сумата за осъществените разходи по доставката на
процесните движими вещи. Освен това от ответника се опонира с довод за неоснователност
и по отношение иска за обещетение за ползването на фотоволтаичните панели от
негова страна, като се позовава на това,
че тези вещи са негова собственост, а не са чужди вещи, на каквито
твърдения се позовава ищеца. Иска се отхвърляне на предявените парични
претенции и присъждане на направените по настоящото производство разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
С допълнителна искова молба, подадена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК на
19.07.2017г. от „Й.Х.” ООД, ищецът пояснява твърдението си, че е собственик на
процесните фотоволтаични панели, което негово право произтича от сключения
между него и „Е.Т.” рамков договор, въз основа на който придобиването право на
собственост върху предмета на продажбата се осъществява с плащането на цялата
покупна цена и нейните елементи. Сочи се, че тъй като това не се е реализирало,
плащането към трето лице би се явило неоснователно, предвид и знанието на
управителя на ответното дружество относно разменната кореспонденция във връзка
с неизпълнението на договора.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на
31.08.2017г. от „К.А.Е.” ЕООД. В него ответникът поддържа отговора по
първоначалната искова молба и исканията направени с него. Заема позиция, че
процесните модули са били доставени от ищеца на дружеството „Е.Т.”, което на
свои ред ги е предало на ответника, с което е изпълнил договора за доставка
между него и „К.А.Е.” ЕООД. След този момент ответника е осъществил монтаж на
модулите в изгражданата от него ФвЕЦ. Изрично се възразява, че е налице
идентичност между така монтираните модули и тези, които евентуално ищеца е доставил
в полза на „Е.Т.” по повод на твърдян договор между тези субекти. Възразява се
по това ищеца да е провел успешно доказване на собственически права върху
процесните панели доставени и монтирани във ФвЕЦ, като се излага, че няма данни
тези панели да са идентични с
придобитите от ищеца такива, респектино, че закупените от ищеца панели са били
заплатени в полза на техните продавачи, както и, че „Й.Х.” ООД е установило
фактическа власт върху тях при евентуалното им придобиване. Акцентира се и
върху това, че от анализа на представените от ищеца товарителници не се
установява доставените с тези превозни документи модули да са били придобити от
ищеца по повод на цитираните от него поръчки към доставчици. Отсъствало и
доказване, че пълния размер на сумата за покупката на панелите е бил платен от
ищеца на дружествата, за които сочи да са негови доставчици. Възразява се също
така и по валидността на представения договор, на които е даден вид да е
сключен между ищеца и „Е.Т.”, като се визира това, че същия не е подписан от
ищеца, а за „Е.Т.” представителството при сключването на сделката не е било
надлежно, защото отсъства подпис на втория представляващ дружеството, а
представителството е предвидено да е съвместно. Настоява се и върху това, че
договора между ищеца и „Е.Т.” няма как да касае процесните модули доставени на
ответника, защото предхожда с година етапа на завършване и въвеждане на
централата на ищеца в експлоатация. Освен това се касае до различни количества и
моменти и места на доставките. Дори обаче да се допуснело, че въпросния договор
има за предмет именно панелите доставени и монтирани в централата на ответника,
то последния изтъква, че изобщо не е бил наясно с конкретните договорни условия
по сделката между „Е.Т.” и ищеца, като надлежното изпълнение на същите няма как
да рефлектира, като последица в неговата правна сфера, защото той не е страна
по тази правна сделка и не е обвързан от създадените с нея права и задължения,
вкл. и относно плащането на уговорената продажна цена. Относно момента на
преминаване на собствеността на обекта по тази сделка в патримониума на
купувача се споеманва, че дори да има уговорка за прехвърляне на собствеността
едва при плащане на цялата покупна цена, то тази уговорка не може да му бъде
противопоставена, защото не се касае до договор сключен с достоверна дата,
съответно няма данни този контракт да е бил вписан в ЦРОЗ. Ответникът сочи себе
си за добросъвестен, защото неговия праводател е държал модулите и по правилото
на чл. 69 ЗС се предполага, че с факта на държането „Е.Т.”
има качеството на собственик на вещите за които договаря с трети лица, в
случая с „К.А.Е.” ЕООД. Привежда се и аргумент, че дори да се приеме, че към
момента на предаването на вещите техен собственик не е бил държането „Е.Т.” а ищеца, то доколкото сделката между
ответника и „Е.Т.” е била възмездна,
респективно не му е било известно, че продавачът, с когото договаря не е
собственик, приложение следвало да намери правилото на чл. 78 ЗС и ответника е
придобил собствеността върху модулите, а за ищеца остава възможността да
претендира стойността им от дружеството с което е договарял - „Е.Т.”. На
следващо място от ответника се признава, че управителя му е съпруг на дъщерята
на управителя на „Е.Т.”, но изрично се
възразява това родство по сватовство да е основание, което да води до
опорочаване на сделката между ответника и „Е.Т.”. Съществуването на родство не
е въздигнато от обективното ни право, като обща презумпция за знание за
увреждане на трето лице при сключване на дадена делка между два субекта
намиращи се в родствена връзка. Действително такава презумпция съществува в
определени хипотези при защита на потестативни права на кредитор, а именно иска
по чл. 135 ЗЗД, но това не означавало, че тя се разпростира върху всички
възмжни правоотношения възникващи в гражданския и търговския оборот. Отбелязва
се, че по делото не е предявен павлов иск, а такъв за неоснователно обогатяване
и при неговото разглеждане презумпцията установена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД няма
как да намери проявление. Добавя се и това, че когато се сключават търговски
сделки, то обстоятелството, че при тяхното подписване участват свързани лица
само по себе си не означава, че те са недействителни. Единствено в изрично
визираните в ТЗ случай свързаността на лицата е въздигната в основание за
недействителност на съответната сделка сключена при тяхно участие –така чл.
646, ал. 4 ТЗ. На самостоятелно
основание се посочва, че обсъжданата сделка между ответника и „Е.Т.” е сключена
по правилата на словашкото договорно право, където представляващите двете
дружества нямат качеството на свързани лица. Напомня се и това, че в случая
няма как да се говори за увреждане, защото по сделката от страна на ответника е
извършено плащане на пазарната цена на доставените му панели от „Е.Т.”, като това, дали и защо последното не
е платило на ищеца не е факт, за които ответника може да бъде държан отговорен.
Ответникът се противопоставя и на твърдението на ищеца, че му било известно към
момента на доставката, че от „Е.Т.” не
се е издължил на ищеца за продажната цена на процесните панели. Обосновава
теза, че „Е.Т.” не е било в състояние на
забава в плащането си за цената на панелите към момента на доставката им на
ответника, защото плащането според данъчните известия е било уговорено да се
осъществи 60 дни след доставката.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
Съгласно представен
и приет за писмено доказателство договор, сключен на 27.04.2012 г. се
установява, че ищецът - „Й.Х.“ ООД, със седалище – Австрия, се е съгласил да
прехвърли правото на собственост и да достави на търговско дружество - „Е.Т.“,
със седалище – Словакия, върху 2 800 броя фотоволтаични панела LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност
от 235W, т.е. 658.000 Wp. Предвидено е, че продавачът
следва да достави стоките за собствена сметка в срок до 20.05.2012 г. до с. Н.К.,
Република България. Съгласно чл. 2 от договора купувачът се задължава да плати на
продавача продажна цена в размер на сумата от 434 280 евро, от които 43
428 евро – платими в срок от три дни броими от момента на сключване на договора
и 390 852 евро – платими чрез неотменим акредитив в срок от 60 дни след
извършването на доставката на уговорената стока. Според клаузата на чл. 8, ал.
2 е уредено и това, че купувачът придобва правото на собственост върху предмета
на продажбата с плащането на цялата покупна цена и нейните елементи. Освен
това, по волята на страните правата и задълженията на им произтичащи от сключването и
изпълнението на обсъжданата правна сделка се уреждат от правото на Словашката
република. Договорът е подписан от Д.Б.П.за продавача и от В.Л.за купувача.
По делото е
представен и договор, сключен на 27.04.2012 г., между „Й. Ханделс“ и „Е.Т.“,
съгласно който ищецът се е съгласил да прехвърли правото на собственост и да
достави на словашкото дружество 7 840 броя фотоволтаични панела LW235 (29)
P1650x990, всеки с мощност от 235W, т.р. 1.842.000 Wp. Предвидено е, че
продавачът следва да извърши доставката за собствена сметка, в срок до
20.05.2012 г. в с. Н.К., Република България. Съгласно чл. 2 от договора
купувачът се задължава да плати на продавача продажна цена в размер на сумата
от 1 215 984 евро, от които 121 598,40 евро – платими в срок до три
дни от датата на сключване на договора, а останалите 1 094 385,60
евро – платими чрез неотменим акредитив в срок от 60 дни след извършването на
доставката. В чл. 8, ал. 2 е предвидено, че купувачът придобива правото на
собственост върху предмета на продажбата с плащането на цялата покупна цена и
нейните елементи. В договора е предвидено, че отношенията на страните във
връзка със сключването и изпълнението му се уреждат от правото на Словашката
република. Договорът е подписан от Д.Б.П.за продавача и от В.Л.за купувача.
Като писмено
доказателство по делото е приет документ от 15.03.2012 г., съставен на словашки
език, придружен с превод на български, видно от който Д.К.и В.Л., в качеството
си на органни представители на „Е.Т.“, са овластили Р.Б., М.Б.и М..Зда приемат
стоките, които ще бъдат доставени от превозвача на „Й.Х.“ ООД в с. Н.К.,
Република България.
Съобразно приобщените три на брой данъчни фактури, издадени от „Л. У.Д.“
ООД, за негови вземания към ищеца „Й.Х.“ ООД, както следва – фактура с №
2012063/15.05.2012 г. за сумата от 465 864 евро, дължима за продажбата на 3 360
броя поликристални соларни панела 235W, доставени в изпълнение на поръчка LW-MD-080-2012; фактура с № 20120065/15.05.2012 г.
за сумата от 375 060 евро, дължима за продажбата на 2 560 броя поликристални соларни панела
235W, доставени в гр. Антверпен, Кралство Белгия, в изпълнение на поръчка
LW-MD-162-2012, и за продажбата на 240 поликристални соларни панела 235W, доставени
в гр. Антверпен, в изпълнение на поръчка LW-MD-288-2012; и фактура с №
20120078/30.05.2012 г. за сумата от 621 152 евро, дължима за продажбата на
4 480 броя поликристални соларни панела 235W, доставени в гр. Антверпен,
Кралство Белгия, в изпълнение на поръчка LW-MD-249-2012.
Част от събраните по спора доказателства са и три проформа фактури,
издадени от страна на „Й.Х.“ ООД, съдържащи вписвания за негови вземания
относно продажна цена по два договора за продажба, сключени на 27.04.2012 г. с търговско
дружество - „Е.Т.“ ООД, както следва : проформа
фактура от 30.04.2012 г. за сумата от 434 280 евро, представляваща цена,
дължима за продажбата на 2 800 броя поликристални соларни панела LW235 (29) P1650x990; проформа фактура от 10.05.2012 г. за сумата от 521 136 евро,
представляваща цена, дължима за продажбата на 3 360 броя поликристални соларни
панела LW235 (29) P1650x990; както и проформа фактура от 10.05.2012 г. за
сумата от 694 848 евро, представляваща цена, дължима за продажбата на
4 480 броя поликристални соларни панела LW235 (29) P1650x990.
Видно от договор за продажба № 009/2012 г. се установява възникването на
продажбено правоотношение между търговско дружество - „Е.Т.“ и ответника - „К.А.Е.“
ЕООД, съгласно който словашкото дружество се е съгласило да продаде на
ответника описаните в Приложение № 1 към договора – „Бюджет 017/2012“, видове и
количества материали, необходими за изграждането на фотоволтаична
електроцентрала с мощност 2,5 MW, разположена в землището на село – Левуново,
община – Сандански, в т.ч. и 9 816 на брой поликристални соларни панела
LW235 (29) P1650x990, срещу което ответникът е поел задължението да заплати
продажна цена в размер на сумата от 3 945 932 евро. В чл. 3 от
договора е предвидено, че същият влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. В
договора е предвидено, че отношенията на страните във връзка със сключването и
изпълнението му се уреждат от правото на Словашката република. Обсъжданият
контракт е подписан от Л.Ф.за продавача и от В.Л.и Драхош Книежа за купувача.
Според ангажираните в кориците на делото две на брой данъчни фактури,
издадени от „Е.Т.“, се разбира, че цитираното дружество е фактурирало вземания
към ответника „К.А.Е.“ ЕООД за продажна цена, дължима по договор № 009/2012,
както следва : чрез издадена фактура с № 21200092 от 31.05.2012 г. сумата от
1 114 652 евро, представляваща цена, дължима за продажбата на 6 160
броя соларни панела LW 235
(29) с единична цена 180,95 евро; и чрез фактура с № 21200120 от 29.06.2012 г.
сумата от 810 656 евро, представляваща цена, дължима за продажбата на 4 480
броя соларни панела LW 235 (29) с единична цена 180,95 евро.
Съгласно приложените деветнадесет на брой международни товарителници (CMR)
фактическата обстановка по спора се обогатява с установяване на това, че в
периода от 21.05.2012 г. до 11.07.2012 г. превозвачът наименован - „Р.Л.“ е превозил
от гр. Антверпен, Кралство Белгия, до с. Н.К., Република България, общо
10 640 на брой соларни панела LW235 (29) P1650x990.
От превозните документи е видно, че с всеки един от осъществените деветнадесет
поредни превоза са доставени по 560 соларни панела, изпратени от „Л. У.Д.“ ООД
и получени от представители на „Е.Т.“ – Р.Б., М.Б.и М.З.. В част от
товарителниците се съдържа отбелязване, че доставките са извършени във връзка с
договор между „Й.Х.“ ООД и „Е.Т.“ и поръчка LW-MD-080-2012.
Фигуриращите, като писмени доказателства две на брой известия за
доставка, съответно от 31.05.2012 г. и от 29.06.2012 г. разкриват това, че на
посочените дати „Е.Т.“ е предало в полза на „К.А.Е.“ ЕООД общо 10 640 на
брой поликристални соларни панели LW235 (29) P1650x990.
На следващо място според ангажирания приемо-предавателен протокол от
28.06.2012 г., подписан от Д.К.и В.Л.за „Е.Т.“ и Л.Ф.за „К.А.Е.“ ЕООД се вижда,
че страните са потвърдили обстоятелството,
че стоките, предмет на договор № 009/2012 и приложенията и измененията към
него, описани подробно в частични известия за доставка и фактури, са били
доставени в изискването качествао, без наличието на дефекти.
От приетите по делото заключения на вещото лице Д.Т. по първоначалната и
допълнителните съдебно-счетоводната експертиза, кредитирани от решаващия орган,
предвид това, че почиват на всестранно и задълбочено изследване на
доказателствата по делото, и дават компентетни и обосновани отговори, стават
ясни следните релевантни за спора обстоятелства : че в баланса на ответника - „К.А.Е.“
ЕООД, на основание договор № 009/2012, сключен между ответника и „Е.Т.“, съпътстващите
договора две на брой известия за доставка от 31.05.2012 г. и от 29.06.2012 г., приемо-предавателен
протокол от 28.06.2012 г. и две на брой данъчни фактури, а именно – фактура №
21200092/31.05.2012 г. и фактура № 21200120/29.06.2012 г., са заведени
10 640 броя фотоволтаични панела LW235; че от водените в счетоводството на ответника
дневници на фактурите и дневници на разходната сметка е видно, че фактура №
21200092/31.05.2012 г., издадена от „Е.Т.“ към ответното дружество за
доставката на 6 160 на брой соларни панела LW235 на обща стойност 1 114 652
евро, и фактура № 21200120/29.06.2012 г., издадена от „Е.Т.“ към ответното
дружество за доставката на 4 480 на брой соларни панела LW235 на обща стойност
810 656 евро, са отразени в Дебит сметка 613-100 – Разходи за придобиване на
фотоволтаична електроцентрала и в Кредит сметка 401 – Задължения към
доставчици; че от страна на „К.А.Е.“ ЕООД са предприети три операции насочени
към погасяването на задълженията по фактура № 21200092/31.05.2012 г. по кредит
сметка 401 чрез разплащания от валутната сметка на ответното дружество, както
следва – 640 000 евро на 31.07.2012 г., 100 000 евро на 01.08.2012 г. и 374 652
евро на 03.08.2012 г., и пет операции за погасяването на задълженията по
фактура № 21200120/29.06.2012 г., както следва: 18 000 евро на 09.10.2012 г.,
80 000 евро на 12.10.2012 г. и три операции, съответно за 108 656 евро, 276 000
евро и 328 000 евро, извършени на 16.11.2012 г.; че в счетоводството на ответника не се установява
да са отразени докумени, съдържащи данни за ищеца „Й.Х.“ ООД или за други юридически
лица, включващи в наименованието си името „Й.“; че в резултат от банков превод,
извършен от търговско дружество с наименование - „Продукт СК“, по сметка на „К.А.Е.“
ЕООД на 31.07.2012 г. е постъпила сумата от 2 435 000 евро, като на
същия ден ответното дружество е извършило разплащания в полза на „Е.Т.“ в
размер на сумата от 2 412 128 евро; както и че средствата, получени
на 31.07.2012 г., са използвани от ответното дружество почти изцяло /с
изключение на наличното към 31.07.2012 г. салдо равняващо се на сумата от
100,07 евро/ за извършените на същата дата плащания в полза на „Е.Т.“; че стойността
на разходите, извършени от „Й.Х.“ ООД за доставката на 10 640-те броя
фотоволтаични панели от гр. Антверпен, Кралство Белгия, до с. Н.К., възлизат на
сумата от 59 894,86 евро, съгласно представените по делото три на брой
данъчни фактури за задълженията на австрийското дружество; че в периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. счетоводството на ответното дружество е водено
надлежно, съгласно приложимите счетоводни нормативи и правила.
По делото е изслушано и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице – инж. В.К., което се кредитира от съда като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че доставените и
монтирани във Фотоволтаична електроцентрала - Сандански модули
са от типа поликристални, вид LW 234 (29) P1650x990 с мощност 235 W, тегло 21 –
кг, дължина – 1650 мм, широчина – 990 мм, като в заключението се пояснява, че с
понятията „поликристални слънчеви панели“ и „фотоволтаични модули“ се обозначават
един и същи вид вещи, в която категория попадат и процесните фотоволтаични
панели.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация по чл. 57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД:
Неоснователното обогатяване, като
извъндоговорен източник на облигационни отношения е намерило своето проявление
под формата на обособяването му в отделни фактически състави – юридически
факти, при чието настъпване възниква правоотношение, което изрично е уредено в
закона и което се състои от задължението на този, който е получил нещо без
правно основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято
сметка се е обогатил, както и като един общ състав, имащ субсидиарно
приложение. Под „правно основание” се разбира правоотношението, елемент от
чието съдържание са вземането с предмет съответната имуществена облага и
задължението за предоставянето ѝ – това може да бъде договор,
административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр.
Липсата на правно основание се изразява в липсата на субективно право за дадено
лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е
получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на
получаването на имуществената облага основание – прекратително условие,
разваляне на договор, унищожаване.
Уреденото в чл. 57, ал. 2 ЗЗД право
на кредитора по реституционното правоотношени да получи стойността на даденото
без основание намира приложение, в случаите при които кондикционната претенция
има за предмет вещ и тази вещ е погинала, отчуждена е или е била изразходвана,
поради което връщането ѝ в натура е обективно невъзможно – в случаите на
погиване и изразходване, съответно юридически неосъществимо – в случаите на
отчуждаването ѝ, извършено на основание, противопоставимо на солвенса.
Правилото на чл. 57, ал. 2 ЗЗД се
прилага към всяка от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, щом е получена определена
вещ без основание. То не предвижда самостоятелен фактически състав за
възникване на задължение, а единствено допълва съставите на чл. 55, ал. 2 ЗЗД,
уреждайки съдържанието и обхвата на реституционното правоотношение. В тези
случаи претенцията на солвенса да получи обратно това, което е престирал без
основание, се трансформира във вземане за неговата стойност, чийто размер е
различен в зависимост от това дали вещта е погинала преди или след поканата,
съответно дали получателят я е отчуждил или изразходвал преди или след като е
узнал, че дължи връщането ѝ. Ето защо преди да се пристъпи към проверката
на специалните предпоставки за основателността на иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, на
първо място е необходимо да се извърши преценка за наличието на общите
предпоставки за възникване на кондикционната претенция, уредени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Едва в случай, че по делото се установи, че кредиторът по твърдяното
реституционното правоотношение е предал на ответника определени вещи без това
да почива на дадено правно основание, съответно с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, трябва да се пристъпи към разглеждането на въпросите
отнасящи се до погиването или отчуждаването на тези вещи, респективно за
момента към който това погиване или отчуждаване се е състояло, както и за
тяхната равностойност.
В процесния случай от страната
възползвала се от правото на осъдителен иск се прави позоваване на предаване,
съответно получаване от ответника на
определени движими по правната си дефиниция вещи при начална липса на
основание. Фактическият състав на претенция за връщане на дедено без основание
е намерил своята нормативна регулация в чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД като
осъществяването му изисква в условията на едновременност наличието на две
предпоставки: положителна – извършването на определена престация от страна на
ищеца в полза на ответника, в случая предаване в периода от 21.05.2012 г. до
11.07.2012 г. в с. Н.К. на 10 640 на брой фотоволтаични соларни панела
LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност от 235W, и отрицателна – липса на
основание за получаване на детайлизираната престацията.
От наличния по
делото доказателствен материал, в т.ч. деветнадесет на брой международни
товарителници, се установява, че търговско дружество „Л. У.Д.“ ООД е изпратило
от гр. Антверпен, Кралство Белгия, общо 10 640 на брой фотоволтаични соларни
панела LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност от 235W, като в периода от
21.05.2012 г. до 11.07.2012 г. същите са били доставени до с. Н.К., чрез
превозвача „Р.Л.С“. В част от превозните документи изрично е посочено, че стоките
се изпращат по повод на поръчка LW-MD-080-2012 на „Й.Х.“ ООД до изпращача „Л. У.Д.“
ООД, производител на превозваните фотоволтаични панели, имаща за предмет 3 360
от общото количество на доставените соларни панели, и договор, сключен между „Й.Х.“
ООД и „Е.Т.“. Доколкото данните, съдържащи се в превозните документи, отнасящи
се до вида и количеството на доставените фотоволтаични панели, изцяло
кореспондират на вида и количеството на стоките, предмет на поръчки LW-MD-080-2012, LW-MD-162-2012,
LW-MD-288-2012 и LW-MD-249-2012 на „Й.Х.“ ООД до „Л. У.Д.“ ООД, както и на
издаденитв във връзка с тях фактура № 2012063/15.05.2012 г., фактура №
20120065/15.05.2012 г. и фактура с № 20120078/30.05.2012 г., то следва да се
заключи, че процесните 10 640 на брой соларни панела са изпратени до с. Н.К. именно
по възлагане изхождащо от ищеца „Й.Х.“ ООД. Всяка от доставките е получена от Р.Б.,
от М.Б.или от М.З., за които физически лица се установява, че предварително – на
15.03.2012 г. – са били овластени от органните представители на „Е.Т.“ – Д.К.и В.Л.,
да приемат стоките, които ще бъдат доставени от превозвача на „Й.Х.“ ООД в с. Н.К.,
Република България. Едновременно с това
в рамките на провелото се доказване липсва успешно установяване на това
„Е.Т.“ от своя страна да е било упълномощено от ответното дружество – „К.А.Е.“
ЕООД да приеме доставените стоки от името на отеветника. Отсъства и доказване в
насока от страна на ответника в полза на „Е.Т.“ приемането на стоките да е било
последица от някакво друго юридическо основание.
С оглед на това, че
по делото се установява, че фактическото предаване на процесните вещи, е
извършено от лице, различно от ищеца, както и че същите са приети от лице,
различно от това, срещу което е насочена исковата претенция, то съвсем
логично възниква въпроса за страните по
правоотношенията, произтичащи от даването на нещо без основание.
По правило
вземането за връщане на даденото без основание, съответно за присъждане на
неговата равностойност в случай, че се касае за определена вещ и тази вещ е
погинала или е била отчуждена или изразходвана, възниква за лицето, което
фактически е извършило престацията. В случай обаче, че това лице е било
овластено или натоварено от трето лице да извърши предаването от негово име или
за негова сметка, в случай, че това обстоятелство е било доведено до знанието
на този, който е приел престацията, вземането за връщане на даденото без
основание възниква именно за лицето, от чието име и/или за чиято сметка е
извършено предаването. Аналогично е разрешението в хипотезите, при които
фактическото предаване на вещите е осъществено не на лицето, от което се
претендира връщането им, а на лице действащо от негово име или натоварено от
него. В последния случай връщане на полученото без основание може да се
претендира срещу лицето, от чието име или за чиято сметка са приети вещите, а
не от лицето, което фактически ги е приело, отново, в случай, че това
обстоятелство е било доведено до знанието на този, който е извършил
предаването.
В случая по делото
се установява, че процесните 10 640 на брой фотоволтаични соларни панела
LW235 (29) P1650x990, са доставени в с. Н.К. от превозвача „Р.Л.С“, по възлагане
на изпращача „Л. У.Д.“ ООД, от своя страна действащ по възлагане на ищеца „Й.Х.“
ООД. От изложеното следва, че макар и да не е участвал при фактическото
предаване на вещите, ищецът би могъл да разполага с материално правна легитимация
по претенцията за връщане на даденото без основание, съответно за присъждане на
неговата равностойност в случай, че се касае за определена вещ и тази вещ е
погинала или е била отчуждена или изразходвана, в качеството си на лице, по
чието възлагане е извършено предаването на стоките.
По делото обаче не
се установява да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника „К.А.Е.“ ЕООД по претенцията на ищеца за заплащане на равностойността
на предадените вещи. Аргумент в посока на това разсъждение е обстоятелството,
че според проведеното доказване всяка от деветнадесетте на брой доставки,
извършени във връзка с превоза на процесните фотоволтаични панели до с. Н.К., е
била приета от някое измежду физиеските лица - Р.Б., М.Б.или М.З.. Отсъства
спор между страните относно рова, че цитираните правни субекти в релевантния
момент на приемането на стоките са имали качеството на служители на „Е.Т.“, и
за същите се констатира, че са били
изрично овластени от посоченото дружество с дейността да приемат стоките, които
ще бъдат доставени от превозвача на „Й.Х.“ ООД в с. Н.К.. Няма данни по делото
обаче „Е.Т.“ на свои ред да е било овластено или натоварено от ответника - „К.А.Е.“
ЕООД да получи процесните вещи вместо него. Напротив, доказателствата по делото
дават основание на съда да изгради правния извод, че доставката на процесните
вещи е извършена по възлагане на ищеца и предадена на служители на „Е.Т.“,
действали единствено по негово възлагане. Имайки предвид така установеното
съдържание на създаденото правоотношение по предаване и приемане на вещите и
доколкото ответното дружество „К.А.Е.“ ЕООД, нито е участвало при фактическото
им приемане, нито същите са били предадени на лице, което той е упълномощил или
е овластил по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да приеме изпълнението, същото не
разполага с пасивна материалноправна легитимация по евентуалното вземане на
ищеца за връщане на вещите, дадени без основание, съответно за присъждане на
тяхната равностойност в случай, че същите са погинали или са били отчуждени.
След като по делото
се установи, че доставените по възлагане на ищеца „Й.Х.“ ООД в периода от
21.05.2012 г. до 11.07.2012 г. до с. Н.К. 10 640 на брой фотоволтаични соларни
панела LW235 (29) P1650x990 не са били предадени на ответника „К.А.Е.“ ЕООД,
нито на лице, овластено или натоварено от него, ответното дружество не дължи
връщането им като получени без основание, съответно в негова тежест не е
възникнало задължение за заплащане на тяхната равностойност, с оглед на което
предявеният осъдителен иск при квалификацията на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, във връзка
с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен, поради недоказаност на неговото основание.
По иска с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на стойността на спестените от
ответника разходи за доставка на вещите:
Възникването на
претенция за неоснователно обогатяване на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
предполага осъществяването на фактически състав, включващ следните елементи: 1)
обогатяването на едно лице за чужда сметка, 2) обедняването на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, 3) отсъствието на правно основание за
настъпилото имуществено разместване, както и 4) липсата на друга възможност за
отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване.
Обедняването на
ищеца, както и обогатяването на ответника придобиват значението на елементи на
фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД единствено в случай, че между тях е
налице определена връзка, за което изискване се съди от поставеното в
цитираната разпоредба условие обогатяването да е настъпило за сметка на обедняването.
В случая не се касае за причинна връзка, т.е. не е необходимо обедняването на
ищеца да е последица от обогатяването на ответника, или обратно. Касае се за
такава връзка, при която и обогатяването и обедняването са настъпили в резултат
от настъпването на друг факт или група факти.
В коментирания
правен спор общият факт, който се релевира от ищеца като източник на
неоснователното имуществено разместване, и с чието настъпване се свързва
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, е превозът на процесните
10 640 на брой фотоволтаични соларни панела LW235 (29) P1650x990 от гр.
Антверпен, Кралство Белгия до с. Н.К., извършен в периода от 21.05.2012 г. до
11.07.2012 г.
Между страните не
се спори, а и от представените като писмени доказателства по делото
деветнадесет на брой международни товарителници става ясно, че в посочения
период процесните вещи действително са били превозени от гр. Антверпен, Кралство
Белгия, до с. Н.К.. Обстоятелството, че превозът на стоките е извършен за
сметка на ищеца се разкрива от представените по делото три на брой данъчни
фактури, в които са установени съответните задължения на ищеца, поети от него
във връзка с ангажирането на извършения превоз, възлизащи в общ размер на
сумата от 59 894,86 евро. От
изложеното следва, че във връзка с транспортирането на процесните вещи от гр.
Антверпен, Кралство Белгия, до с. Н.К., ищецът е направил разходи, чиито размер
е равен на сумата от 59 894,86 евро. Няма съмнение, че реализацията на
тези разходи е довела, като резултат до съответно намаляване на имуществото му,
което представлява релевантна форма на обедняване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това правно положение в патримониума на ищеца изисква да се пристъпи към изследването
на следващата предпоставка от фактическия състав на исковата претенция, а
именно – дали на така настъпилото намаляване на имуществото на ищеца,
кореспондира съответно обогатяване на ответника, предизвикано от същите факти,
довели до неблагоприятното засягане на имуществото на ищеца.
Обогатяването на
ответника е основен елемент от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
който наред с това служи и като критерий за определяне размера на претенцията.
Извършването на
разходите във връзка с превоза на процесните соларни модули от гр. Антверпен, Кралство
Белгия, до с. Н.К., възлизащи на сумата от 59 894,86 евро, с които се свързва
релевираното от ищеца намаляване на имуществото му, кореспондира на спестени на
„Е.Т.“ разходи за превоз, доколкото по делото се установява, че превозените
стоки са доставени именно на това дружесто по повод отношенията му с ищеца във
връзка с продажбата на процесните стоки, без то да е извършило насрещна
престация. Извършеният превоз не е оказал пряко отражение върху имуществото на
„К.А.Е.“ ЕООД. Макар и по делото да е безспорно, че след доставянето на
соларните панели до с. Н.К., същите са били предадени на ответното дружество от
„Е.Т.“, това предаване е било извършено в изпълнение на задължение на продавача
/„Е.Т.“/ по валидно сключен между него и ответника договор за продажба. Отново
в изпълнение на задълженията си по този договор ответното дружество е извършило
в полза на „Е.Т.“ насрещнта престация, като му е платило сумата от 1 925 308
евро, представляваща уговорената между страните продажна цена на стоките.
Анализът на продажбеното правоотношение между „Е.Т.“ и ответното дружество –
купувач не издава съдържание, от което да е възможно да се допусне, че извън
уговорената продажната цена, в тежест на купувача е да заплати и разходите по
транспортирането на обсъжданите соларни панели от Белгия до България.
Следователно като компонент при формирането на крайната стойност на уговорената
продажната цена са присъствали и транспортните разходи по доставката. От изложеното следва, че превозът на
процесните соларни модули от гр. Антверпен, Кралство Белгия до с. Н.К., извършен
в периода от 21.05.2012 г. до 11.07.2012 г., не е довел до спестяване на
разходи на ответното дружество, нито се е отразил по друг положителен начин
върху имуществото на „К.А.Е.“ ЕООД. В този контекст няма успешно доказване на това,
че ответното дружество да се е обогатило за сметка на ищеца в резултат на
извършената за сметка на последния доставка на процесните стоки до с. Н.К.. Ето
защо не може да се приеме, че ответника е обременен с възникнало задължение за
заплащане на стойността на обедняването на ищеца, с оглед на което предявеният
осъдителен иск при квалификацията на чл. 59, ал. 1 ЗЗД имащ за предмет
стойността на извършените разходи за превоз на стоки следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение равно на стойността
на разходите, спестени от ответника в резултат от ползването на чужди вещи:
Предмет на
разглежданата искова претенция е вземане на ищеца, претендирано в размер на
сумата от 40 245 евро, представляваща стойността на разходите, спестени от
ответното дружество в периода от 28.06.2012 г. до 12.05.2017 г., в резултат от
ползването на 10 640 фотоволтаични панела, притежание на ищеца, монтирани в
собствената на ответното дружество фотоволтаична електроцентрала, разположена в
землището на село – Левуново, община – Сандански.
Хипотезата на
служене с блага, обект на чужди субективни права, в случите, при които
ползващото се лице не разполага с противопоставимо на правоимащия правно основание,
попада в приложното поле на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Касае се за случите, при които
едно материално или нематериално благо се използва по начин без то да се
променя или разрушава, от лице, което не разполага със субективно право, осигуряващо
му съответните възможности по отношение на благото. В тези случаи за лишения от
възможността да си служи с притежаваното от него благо възниква вземане срещу служилия
си без основание за стойността на ползването за съответния период.
От изложеното
следва, че релевираната в случая форма на обогатяване на ответното дружество
чрез спестени от него разходи за ползването на 10 640 на брой фотоволтаични
панела, притежание на ищеца, монтирани в собствената на ответника фотоволтаична
електроцентрала, разположена в землището на с. Левуново, община – Сандански,
предполага за срока на твърдяното ползване, а именно – за периода от от
28.06.2012 г. до 12.05.2017 г. ищецът да е разполагат с право на собственост
или друго, противопоставимо на ответника
субективно право, което му осигурява възможността да си служи с вещите, предмет
на ползването. Наред с това е необходимо установяването на реално служене от
страна на ответното дружество с процесните вещи, по начин изключващ възможността
на ищеца да упражнява правата си върху тях, в резултат на което ответникът да е
спестил разходи, възлизащи в размер на стойността на ползването за съответния
период.
От представените по
делото три на брой данъчни фактури, издадени от „Л. У.Д.“ ООД за негови вземания към ищеца „Й.Х.“
ООД в общ размер на сумата от 1 462 076 евро, и от извършените в тях
отбялязвания за сключени между двете дружества договори за продажба, както и за
заплащане на уговорената продажна цена се установява, че ищецът е придобил
правото на собственост върху 10 640 на брой фотоволтаични соларни панела LW235
(29) P1650x990, всеки с мощност от 235W, по силата на договор за продажба,
сключен с производителя на стоките.
Установява се също
така, и че в периода от 21.05.2012 г. до 11.07.2012 г. придобитите от „Й.Х.“
ООД соларни панели са били превозени до с. Н.К. за негова сметка, където са
били предадени на търговско дружество - „Е.Т.“. Доставката е извършена в
изпълнение на два договора за продажба, сключени на 27.04.2012 г. между „Й.Х.“
ООД и „Е.Т.“, имащи за предмет именно продажбата на спорните соларни панели.
Следващият релевантен извод, които се формира от анализа на приобщените по
делото доказателства е, че тези продажбени съглашения не са произвели целения посредством тях вещнотранслативен
ефект, тъй като същите са сключени без надлежна представителна власт за „Е.Т.“.
От съдържанието на договорите се установява, че страните по тях са се съгласили
отношенията във връзка със сключването и изпълнението на продажбите да се
уреждат от правото на Република Словакия. Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал.
1 от Търговския кодекс на Словашката република, намираща приложение в процесния
случай, ако в устава на дружеството не е предвидено друго, същото се представлява
от всеки от членовете на управителния съвет, като членовете на упрвителния
съвет, които представляват дружеството и начинът на представителството,
подлежат на вписване в търговския регистър. Съгласно чл. 27, ал. 3 от
Търговския кодекс на Словашката република данните за обстоятелствата, подлежащи
на вписване в търговския регистър, са противопоставими на трети лица, считано
от датата на вписването им в регистъра. От представена по делото извадка от
партидата на „Е.Т.“ за перода от 17.08.2011 г. до 26.02.2014 г. в словашкия
търговски регистър е вписано, че дружеството се представлява от председателя и
един от членовете на управителния съвет, действащи винаги заедно. От
представената извадка се установява също така и че за този период дружеството е
имал трима членове на управителния си орган : В.Л.– председател, Щ.П.и Д.К..
Доколкото при сключването на договорите за продажба от 27.04.2012 г. „Е.Т.“ е
било представлявано ненаадлежно – единствено от председателя на управителния
съвет – В.Л., то тези договори не са произвели правни последици между страните
по тях, защото не са сключени при наличие на необхоимото съгласие от страна на
купувача. Това предизвиква и извода, че тези сделки не могат да се квалифицират
за правни оснивания, годни да прехвърлят собственост, с оглед на което „Е.Т.“
не е придобил вещни права върху доставените нему соларни панели, като правото
на собственост върху тях е останало притежание на „Й.Х.“ ООД.
По делото обаче се
установява, че правото на собственост върху процесните 10 640 на брой
соларни панели, е било придобито от ответника преди началото на исковия период
по силата на чл. 78 ЗС. Цитираната разпоредба съдържа правната уредба на
оригинерно придобивно основание, съгласно което този, който прдобие по
възмезден начин владението на движима вещ или ценна книга на приносител на
правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива
собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността се изисква
нотариален акт или нотариална заверка на подписите.
По силата на
сключения между „Е.Т.“ и „К.А.Е.“ ЕООД договор за продажба, „Е.Т.“ се е
задължило да прехвърли в полза на ответното дружество правото на собственост върху
9 816 на брой поликристални соларни панели LW235 (29) P1650x990. По делото
се установява постигното между страните по договора съгласие за прехвърляне
правото на собственост и върху останалата част от предадените впоследствие на
купувача общо 10 640 на брой соларни модули, за което свидетелстват
приобщените по делото фактури, тяхното осчетоводяване и заплащане от купувача. Макар
и „Е.Т.“ да не е притежавал право на собственост върху вещите, които се е
задължил да прехвърли с договора за продажба, то този договор представлява
годно по смисъла на чл. 78 ЗС правно основание.
От представените по
делото две на брой известия за доставка, съответно от 31.05.2012 г. и от
29.06.2012 г., и приемо-предавателен протокол от 28.06.2012 г. се констатира,
че 10 640-те на брой соларни панела, предмет на договора за продажба,
сключен между „Е.Т.“ и „К.А.Е.“ ЕООД, са били доставени на ответното дружество,
а това означава че успешно е осъществен и следващият елемент от фактическия
състав на чл. 78 ЗС, а именно – предаването на фактическата власт върху вещите. Обстоятелството, че придобиването на
владението върху процесните движими вещи е извършено възмездно, се извежда от
възмездния характер на договора за продажба, както и доказаното по делото
плащане на уговорената продажна цена в размер на сумата от 1 925 308 евро от
купувача „К.А.Е.“ ЕООД в полза на „Е.Т.“. Доколкото по делото не се установява
към момента на предаването на вещите управителят на „К.А.Е.“ ЕООД да е знаел,
че „Е.Т.“ не е техен собственик, съдът приема, че „К.А.Е.“ ЕООД е придобил
правото на собственост върху предадените му 10 640 на брой соларни панела,
монтирани впоследствие в притежаваната от него фотоволтаична електроцентрала,
разположена в землището на село – Левуново, община – Сандански, на основание
чл. 78 ЗС. По отношение на релевирания от ищеца довод за знание у ответника, че
купува вещите от субект, който не разполага с права върху тях, тук е мястото да
се изясни, че знанието по смисъла на чл. 78 ЗС не е въздигнато в презумпция от
законодателя, а напротив то подлежи всякога на доказване от лицето, което го
навежда в процеса. Наличието на родствена връзка по сватовство между управителя
на „К.А.Е.“ ЕООД и този на „Е.Т.“ не е възприето нито от словашкото, нито от
българското приложимо право в предположение за знание у лицето придобиващо
движими вещи на оригинерно основание, че придобива от несобственик, което лице
да носи тежестта да я опровергае. На слеващо място в обсъждания случай категорично не би могло по
аналогия да се прилага презумпцията на специалния отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, където наличието за знание за увреждане е базирано и на признака свързан с
родствената обвързаност между страните по увреждащата сделка. Знанието по смисъла
на чл. 78 ЗС може да бъде установено от страната, която го поддържа единствено
чрез провеждане на пълно и главно доказване на този юридически факт, което в
случая не е направено от ищеца.
С оглед абсолютния
характер на правото на собственост придобиването му от едно лице на оригинерно
или производно основание води до изгубването на това имуществено по рода си
право от дотогаващния му притежател. Дотоклова, доколкото оригинерното придобивното
основание на ответника е произвело правни последици още към датата - 28.06.2012
г., то се налага извода, че още към началото на исковия период ищецът е изгубил
правото си на собственост върху вещите, с чието ползване от ответника, се
свързва претендираното вземане за неоснователно обогатяване за чужда сметка.
При изложените
съображения и доколкото по делото се установява, че осъщественото в срока на
исковия период ползване от страна на ответника на процесните вещи, не разкрива
характеристиките на служене с чужди, а със собствени блага, следва, че в негова
тежест не е възникнало задължение за заплащане на стойността ползването, с
оглед на което предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ответното дружество, което чрез процесуалния си
представител своевременно е отправил процесуално искане за присъждане на
направените разходи за водене на делото, придружено от доказателства за
реалното им извършване. Общият размер на установените като извършени от
ответника разноски възлиза на сумата от 51 243,19 лв., от които 50 743,19 лв. –
левовата равностойност на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 25 944,58 евро и 500,00 лв. – депозити за вещи лица. Репарацията
на тези разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се понесе от
дружеството-ищец, по чиято инициатива е предизвикан исковия процес, в които
заявените претенции са изцяло неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена,
********срещу „К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 471 831,00 евро,
представляваща парична равностойността на 10 640 на брой фотоволтаични соларни
панела LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност от 235W, получени от ответното
дружество без основание с доставки през 2012 г., монтирани във фотоволтаична
електроцентрала, разположена в землището на село – Левуново, община –
Сандански.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена,
********срещу „К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 60 454,86 евро, представляваща равностойността на превоза за доставка на 10 640 на брой
фотоволтаични соларни панела LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност от 235W, от
гр. Антверпен, Кралство Белгия до с. Н.К., Република Балгария.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена,
********срещу „К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 40 245 евро, представляваща
обезщетение за осъществено без основание ползване от ответника на 10 640 на
брой фотоволтаични соларни панела LW235 (29) P1650x990, всеки с мощност от
235W, за периода от 28.06.2012г. до датата на постъпване на исковата молба в
съда – 12.05.2017г.
ОСЪЖДА „Й.Х.“ ООД, ИН *******, със седалище – Австрия, 1010 Виена, ********да
заплати в полза на „К.А.Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от 51 242,66
лв., представляваща сбор от направени от ответника
съдебни разноски в производството, развило се пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: