Решение по дело №48/2024 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 984
Дата: 12 март 2024 г. (в сила от 12 март 2024 г.)
Съдия: Даниела Дилова
Дело: 20247170700048
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

984

Плевен, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА кнахд № 20247170600048 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 443 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 20234430201620/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Л.ТАКСИ “ ООД, е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ст.2, ап.21 , със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ет.2, ап.21 представлявано от К. М. В., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1. във вр.с чл. 179. ал. 36 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя „Л.ТАКСИ “ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ет.2, ап.21, представлявано от К. М. В. да заплати на Агенция Пътна инфраструктура сумата от 100 /сто/лв., представляваща разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от“Л. такси“, в която се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречи с материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Прави искане да се отмени обжалваното решение и делото се върне на друг състав на РС.

Ответникът, АПИ в представил писмен отговор, в който е заявил, че обжалвания електронен фиш е анулиран, с решение № **********/25.10.2023г. По делото е представено копие от решението за анулиране на фиша.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Я., която изразява становище, че следва да се преценят настъпилите факти и обстоятелства по време на делото. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован се представлява от юрк.К., която изразява становище, че не е налице предмет на делото, с оглед решението за анулиране на електронния фиш. Прави възражение относно претенцията за разноски, сита че същите не се дължат, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Съдът, приема че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, за наличието на което съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно.

Предмет на обжалване пред районния съд е електронен фиш № ********** издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закон за пътищата, на „Л.ТАКСИ “ ООД, е ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ст.2, ап.21 , със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ет.2, ап.21 представлявано от К. М. В., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1. във вр.с чл. 179. ал. 36 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП

От представеното пред касационната инстанция с отговора на касационната жалба Решение № **********/25.10.2023г. на Директора на Национално тол управление се установява, че електронния фиш е анулиран, след постановяване на обжалваното съдебно решение и след подаване на касационната жалба.

Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като според ал. 2 на чл. 156 АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В конкретния случай материалноправните предпоставки за упражняване на това процесуално право на административния орган са налице. Същият е страна в образувано съдебно производство по оспорване на този акт, изразено е съгласие от ответната страна в това производство- субект, за който оттегления акт е създал неблагоприятни правни последици.

Съгласно чл. 221, ал. 4 АПК когато административният орган оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал,съдът обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, но в хода на касационното съдебно производство е постановено решение на адм. орган, с което е анулиран електронния фиш предмет на делото, поради което, поради което настоящата инстанция предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 4 АПК следва да обезсили като недопустимо решението на Административен съд-Плевен и остави без разглеждане жалбата, а производството по настоящото дело да се прекрати.

С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 600 лева разноски за две съдебни инстанции, съгласно представения списък на разноски. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото договореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 443 от 21.09.2023 г. по адм. дело № 1620/2023 г. по описа на Районен съд -Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 48/2024 г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура да заплати на жалбоподателя „Л. ТАКСИ “ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], вх.№2, ет.2, ап.21, представлявано от К. М. сумата 600 лв, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

 

 

Председател:  
Членове: