РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Благоевград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210101472 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от С. С. В.,
с ЕГН **********, адрес: гр. „***; Д. Д. С., с ЕГН **********, с адрес : гр. ***; Г. К. С., с
ЕГН **********; с адрес: гр.***; М. - М. К. С., с ЕГН **********, адрес гр. Г****, всички
действащи чрез пълномощника си адвокат И. Г. К., с адрес за призоваване : гр. ****, против
Б. Л. М., с ЕГН **********, с адрес : гр. ****
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника Б. Л. М., с ЕГН **********, с адрес : гр. ****
- съществуването на вземането на С. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на
наследник на Г. С. С. с ЕГН **********, починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр.
Благоевград, на 1/2 идеална част (съобразно дела от наследството) от сумата от 25 000,00
/двадесет и пет хиляди/ евро, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
01.12.2017 година, с място на издаване гр. Благоевград, с падеж на 01.12.2022 година, по
силата на който се е задължил да заплати сумата на наследодателя на заявителите - Г. С. С. с
ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, заверен с рег. № 2751/01.12.2017 година от
нотариус В. Т., с район на действие PC - Благоевград, ведно със законната лихва върху
половината от сумата от 25 000 евро от подаване на заявление по чл.417 ГПК - 13.02.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, постановено по ч.гр.д. № 273/2023 година по описа на PC - гр. Благоевград;
- съществуването на вземането на Д. Д. С., в размер на 1/6 идеална част (съобразно
дела от наследството), на Г. К. С. в размер на 1/6 идеална част (съобразно дела от
наследството) и М. К. С. в размер на 1/6 идеална част (съобразно дела от наследството),
тримата в качеството си на наследници на К. С. С., с ЕГН **********, бивш жител на гр.
***, починал на 15.03.2023 година, последния от своя страна наследник на Г. С. С. с ЕГН
**********, починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр. Благоевград, от сумата от 25
000,00 /двадесет и пет хиляди/ евро, представляваща задължение по Запис на заповед,
издаден на 01.12.2017година, с място на издаване гр. Благоевград, с падеж на 01.12.2022
година, по силата на който се е задължил да заплати сумата на наследодателя на заявителите
- Г. С. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, заверен с рег. №
2751/01.12.2017 година от нотариус В. Т., с район на действие PC - Благоевград, ведно със
1
законната лихва върху половината от сумата от 25 000 евро от подаване на заявление по чл.
417 ГПК - 13.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, постановено по ч.гр.д. № 273/2023 година по описа на
PC - гр. Благоевград. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски,
съобразно дяловете на съсобственост, както и сторените по исковото производство разноски.
Посочена е и банкова сметка по която може да бъде заплатено вземането.
Твърди се, че ищцата С. С. В., е наследник /сестра/ на Г. С. С., с ЕГН **********,
починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр. Благоевград, като другият наследник
/негов брат/ е К. С. С., с ЕГН **********, бивш жител на гр. Г.в, починал на 15.03.2023
година, като останалите ищците Д. Д. С., Г. К. С. и М. М. К. С. са наследници на Кирил С. С
Твърди се, че именно в качеството си на наследници на общия им наследодател - Г. С. С., С.
С. В. и К. С. С. подали заявление пред PC Благоевград, с което поискали да им се издаде
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за
по половината от всеки един от заявителите от сумата в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ евро, представляваща задължение по Запис на заповед, издадена на 01.12.2017
година, в полза на наследодателя им Г. С. С., с ЕГН **********, понастоящем бивш жител
на гр. Благоевград, с падеж на 01.12.2022 година, заверена с рег. № 2751/01.12.2017 година
от нотариус В. Т., с р. д. PC - Благоевград, тъй като длъжника не е заплатил сумата, с която
се е задължил по записа на заповед. Сочи се, че по образуваното ч.гр.д. № 273/2023 г. на PC -
Благоевград, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 121 от 15.02.2023г. за посочените в исковата молба суми. Твърди
се, че описаният Запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими
реквизити, поради което е годно изпълнително основание. Твърди се, че тъй като единият от
кредиторите, в полза на който е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 273/2023 г. на
PC Благоевград - К.С. С., с ЕГН **********, почина на 15.03.2023 година, неговите законни
наследници - Д. Д. С. - съпруга, Г. К. С. - син и М.- М. К. С. - дъщеря, се явяват негови
правоприемници и наследяват правото му на вземане при следните дялове : Д. Д. С. - 1/3 ид.
част от наследствения дял, полагащ се на К. С. С., Г. К. С. - 1/3 ид.част от наследствения дял,
полагащ се на К.С. С., и М. К. С. - 1/3 ид. част от наследствения дял, полагащ се на К. С. С.
Твърди се, че ищците, въз основа на издадения изпълнителен лист подали молба и било
образувано изп. дело № 311/2023 година по описа на ЧСИ Ш. Д., по което дело ищците са
взискатели, а ответникът е длъжник. Сочи се, че им било връчено разпореждане №
1165/09.06.2023 година, издадено по ч.гр.д. № 273/2023г. на PC - Благоевград, в което било
посочено, че на 30.05.2023 година е постъпило възражение от Б. Л. М., заведено с вх. №
11197, а видно от изпратените на 07.06.2023година от ЧСИ Ш. Д. документи, на длъжника
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени лично на 25.05.2023г. Сочи
се, че доколкото задължението на ответника е „парично” по смисъла на чл.86 ЗЗД, ответника
дължи на ищците и обезщетение за забава, представляващо законната лихва върху сумата от
25 000 евро от подаване на заявление по чл.417 ГПК - 13.02.2023г., до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
273/2023 г. на БлРС.
С разпореждане № 2618/20.11.2023 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба, доказателствата към нея са изпратени на ответника и
връчени лично чрез ЧСИ Ш. Д. на 0306.2024 година.
В законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск по основание и размер.
2
Не се спори и се установява от приложеното удостоверение за наследници, качеството
на ищците като на наследници на общия им наследодател Г. С. С., ЕГН **********, бивш
жител на гр. Благоевград, в качеството му на поемател на приложения в заверен препис
запис на заповед. Сочи се, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички
реквизити по чл.535 ТЗ : 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на
езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.
падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. Твърди се, че отразеното в
исковата молба, че ответникът не е платил сумата, с която се е задължил по записа на
заповед, не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Сочи се, че отношенията
на ответника с Г. С. Са., били много добри, тъй като неколкократно ответникът е ползвал
неговите услуги по предоставяне на заеми, като никога не е закъснявал с плащането на
главници или лихви, още повече да не е връщал дължимите суми. Твърди се, че цялата сума,
описана в документа е върната на С.и на няколко вноски, както и с приспадане на
определени суми. Твърди се, че на няколко пъти ответникът е връщал суми в размер на по
5000 /пет хиляди/ лева. Сочи се, че съгласно уговореното с Г. С., през три месеца извършвал
връщания, които връщания отбелязали на гърба на записа на заповед, с посочване на
конкретна дата и положен от ответника и от С. подпис, което считали за разписка за върната
сума. Твърди се, че по - голяма част от сумите ответникът ги е върнал, в питейно заведение
„Бончо“ в кв. Запад, пред блока в който живееше Г., като на масата освен С. и ответника
често присъствали и други лица. Твърди се, че от приложените към исковата молба
доказателства и по-конкретно запис на заповед, с изненада открил, че на гърба на същата
липсват каквито и да било отбелязвания за върнатите от ответника суми, което според
ответника буди у него съмнения относно истинността на приложения документ. Твърди се,
че отделно от това бил принуден от Г. С.който се занимавал системно с подобен род дейност
и се издържал от нея, на 12.11.2019 година, да прехвърли на племенника му - Г. К. С., ЕГН
**********, с адрес : гр. ., с договор за покупко-продажба, лек автомобил марка и модел „.“ с
рег. № ., за цена от 4000 /четири хиляди/ лева, собственост по документ на С. А., жената, с
която ответникът живеел на семейни начала и имат общо дете, която цена била в пъти по-
ниска от пазарната цена на подобен род автомобили. Сочи, че когато С. пристигнал в гр.
Благоевград за сключване на сделката, бил принуден, не само да заплати всички нотариални
такси по прехвърляне на собствеността на автомобила, но и да зареди същият с гориво, за да
може „новият“ собственик да се прибере в гр. Бургас. Сочи се още, че уговорката с Г. била
действителната стойност на автомобила, а именно 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, да бъде
приспадната от сумата по записа на заповед.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани се представлява от адвокат К., която
поддържа предявения иск, по същество изразява становище за основателност и доказаност,
като поддържа, че записът на заповед съдържа всички законови реквизити. Претендират се
сторените в заповедното и в исковото производство разноски, с представен списък по чл. 80
от ГПК. Депозирана е и писмена защита, в която изразява становище по същество на делото.
В съдебно заседание ответникът, редовно призовано, не се явява, представлява се от
адвокат М., който поддържа депозирания писмен отговор. По същество изразява становище
за неоснователност и недоказаност на предявения иск и се пледира за неговото отхвърляне.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 273/2023г. по описа на РС - Благоевград се установява, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
вземането, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК№ 121/15.02.2023г., с която е разпоредено длъжникът Б. Л. М., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Благоевград, .. като издател на запис на заповед да заплати
3
на всеки от двамата кредитори К- С. С-, с ЕГН **********, с адрес град ** и С. С. В., с ЕГН
**********, с адрес гр.**** и двамата чрез адвокат И. Г. К., в качеството им на наследници
на Г. С. С-с ЕГН **********, починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр.Благоевград
по половината (съобразно дяловете им от наследството) от следните суми : 25 000,00
/двадесет и пет хиляди/ евро, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
01.12.2017 година, с място на издаване гр. Благоевград, с падеж на 01.12.2022 година, по
силата на който се е задължил да заплати сумата на наследодателя на заявителите - Г. С. С- с
ЕГН **********, бивш жител на гр.Благоевград, заверен с рег. № 2751/01.12.2017 година от
нотариус В-а Т- с район на действие PC - Благоевград, 977, 92 лв. /деветстотин седемдесет и
седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща действително дължима и внесена
държавна такса и 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на 30.05.2023г. длъжникът е подал възражения срещу
издадената заповедта за незабавно изпълнение. Съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск, като по делото липсват данни съобщението на коя дата е връчено на
заявителя, но видно от отразеното върху разпореждането е, че същото е изпратено
завръчване на 12.06.2023 година, а исковата молба е депозирана с пощенско клеймо на
17.07.2023 година, поради което съдът намира, че е депозирана в срока по чл. 415 ГПК.
Видно от представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед, с
дата на издаване 01.12.2017г., Б. Л. М., с ЕГН **********, в качеството си на издател на
ценната книга се е задължил с настоящата запис на заповед безусловно и неотменимо, без
протест и без разноски, на падежа 01.12.2022 година да заплати на Г. С. С-, ЕГН **********,
или на негова заповед, сумата от 25 000 евро, като сумата е платима в гр. Благоевград.
Записът на заповед съдържа подпис срещу издател на Б. М., като записа на заповед е с
нотариална заверка на подписа с рег. № 2751 на дата 01.12.2017 година.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 4520/15.11.2022
година, Г. С. Са., ЕГН **********, бивш жител на гр. Гоце Делчев, е починал на 07.03.2020
година, като след смъртта си е оставил за свои законни наследници КС. С-– брат, С. С. В. –
сестра.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 852/19.06.2023
година, К. С. С., ЕГН **********, е починал на 15.03.2023 година, като след смъртта си е
оставил за свои законни наследници Д. Д. С. - съпруга, Г. К. С. – син и М.- М К. С. - дъщеря.
По делото е изискано и приложено в цялост изпълнително дело № 311/2023 година по
описа на ЧСИ ШД /л. 102-170/.
По делото е постъпило писмо от дата 30.012.2025 година от Нотариус Ви. Т. от който се
установява, че същата, в качеството си на нотариус е извършила нотариална заверка на
подписа на Б. М. върху записа на заповед.
От страна на ответника е представен договор за покупко-продажба на МПС от дата
12.11.2019 година, сключен между С. А. и Г. Кирил С., от който е видно, че Г. С. е закупил
МПС Т****с на стойност 4000,00 лв.
По делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, изпълнена от
вещото лице В. С., която съдът кредитира като пълна, компетнетнта и обоснована,
неоспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че след проведеното техническо
изследване между почеркът, с който са изписани подписът, положен за „издател” и
ръкописните текстове в частта „Б. Л. М.“, както и отпечатаните текстове върху изследвания
документ е установил, че в топографски, графически и трасологически признаци не са
установени различия при изписването на текстовете и подписа и отпечатването на текста.
На гърба на тази запис на заповед от 01.12.2017 год. , заверена с рег. № 2751/01.12.2017 год.
от помощник -нотариус по заместване М. Ст. в кантората при Нотариус В.а Т. с район на
4
действие РС - Благоевград, е издадена в гр. Благоевград, между Б. Л. М., ЕГН ********** и
Г. С. С, ЕГН ********** /фото - 1 до 3/ липсват отпечатан компютърно генериран текст,
както и ръкописно изписани текстове от Г. С. С., ЕГН **********. При изследването в
областите на пресечените щрихи между отпечатания текст и положения подпис не е
констатирано наличие на тонерни частици при отпечатването на точки, след текста
„издател“ върху щрихите на подписа при изписването му върху хартията./фото – 5/, което
според вещото лице е основание за извода, че първо е отпечатан текста, после е положен
подписа. Посочва, че констатираното дава основания за извода, че не са налице дописвания,
частични или пълни заличавания на текст върху лицевата страна. Хартията, на която е
отпечатан изследвания документ съответства по цвят и нюанс, степен на белота, както и по
морфология на повърхността на хартията - гладкост, релеф и структура, които се
установяват, както по лицевата, така и на гърба на листа на бяла многофункционална
офисна „принтерна/копирна“ хартия, формат А-4. Вещото лице посочва, че щрихите на
печатните текстове от лицевата страна са черни на цвят, обемни с блестяща зърнена
структура, съставени от затоплени, повърхностно закрепени тонерни частици, характерни за
електрографски способ на печат. По този способ работят лазерните принтери и
мултифункционални устройства, включващи лазерен принтер /фото - 4/. Заключението на
вещото лице е, че констатираното дава основание за извода, че този лист на представения за
изследване документ е отпечатан на едно и също по способ на работа печатащо устройство-
лазерен принтер. До настоящия момент няма утвърдена методика, чрез която да се даде
отговор на въпроса за времето на изписване на ръкописните текстове и подписи. След
проведеното техническо изследване на подписът и ръкописни текстове - обекти на
експертизата и на мястото, където са разположени те, съответно на лицевата и обратната
страна на листа, бяха констатирани признаци, които са характерни на нанасяне на графично
изображение с химикалка. По линията на преминаване на върха/сачмата/ на химикалката
има релефни следи от натиск, които са вдлъбнати от лицевата страна на листа и изпъкнали
от обратната им страна. Тези релефни следи напълно съвпадат с щрихите на подписът и
текстовете, които са сини на цвят. Също така вещото лице не е установило наличие на
неомастилени щрихи или щрихи състоящи се от индиго и печатарско или тонер мастило,
дописани щрихи и точки, които да са проявени до или успоредно на химикалните щрихи,
размити краища на щрихите или раздвоени щрихи, участъци на заличаване чрез механично
въздействие или такова с химичен характер. Констатациите от техническото изследване на
обектите на експертизата, дават основание на вещото лице за категоричното заключение, че
подписът и ръкописните текстове са изписани със синя на цвят химикална паста, като не са
налице признаци за извършена техническа поправка при изпълнението им.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Д. М. и Г. В..
От разпита на свидетелката Г. В. се установява, че ищцата С. В. й е майка, като
посочва, че познава Б. М., тъй като е бил приятел на вуйчо й Г. Са., който починал през 2020
г. Познавал ответника, като обикновен работник, който помагал на вуйчо й, като те станали
приятели. Сочи, че с течение на времето отношенията между вуйчо й Г. и Б. охладнели.
Докато била студентка в Благоевград живеела в дома на вуйчо й, и е била свидетел в случаи,
в които вуйчо й Г. звънял на Б., за да пият кафе или заради дължими суми, като М. много
пъти не си е вдигал телефона. Виждала е вуйчо й, че се ядосва за това. Сочи, се Б. М. е имал
да връща пари на вуйчо й Г. и е била свидетел на това. Многократно пред нея вуйчо й е
споделял за това и знае, че ответникът му дължи пари. Знае, че Б. М. има да връща на вуйчо
й голяма сума пари в размер над 30 000 лева. Не знае дали е имало документ за тези пари, не
е виждала Запис на заповед. Посочва, че освен за 25 000 евро не знае за друг документ, като
това знае от майка й, и от покойния й друг вуйчо, защото те поели нещата тогава. Не е
свидетел, но е чувала, че е закупен автомобил от Б. М., но братовчед й Г. К. С. му е платил за
това.
От разпита на свидетелят Д. М. се установява, че познава Б. М. и Г. С., тъй като са
5
приятели от дълги години, като с Г. били колеги над 12 години и отделно от това са над 30
години приятели. Сочи, се че с Б. се запознали през 2000 г., като станали приятели и тримата
общували ежедневно до преди Г. да почине през 2020 г. Сочи, че Б. му е споделял, че Г. му е
помагал много, преди да почине, а той го е водил лекар до гр.София. Заявява, че Г. помагал
финансово на Б., като двамата си вършели услуги заедно, като много често Г. го е викал като
свидетел, че дава пари на някой, за да си върши работа и на утрешния ден някой да не каже,
че не са му давани пари. Сочи, че първият път Б. искал да закупи някакъв камион, и Гошо му
услужил с известна сума пари, за да се сключи сделката и да се купи камиона, след това Боби
му връщал парите. Сочи, че и на него Г. му е услужвал с пари. Г. си записвал в една тетрадка
имената на хората на които дава пари, къде живее, колко пари му е дал, на коя дата ги е дал,
отделно имал ксерокопие на Записи на заповед, в който също пишело датата, деня, сумата,
за колко време трябва да се върнат парите и се разписвали и двамата. Сочи, че като някой му
върнел парите, този Запис на заповед Г. я късал пред него, но оригинал на Запис на заповед
никога не е виждал, винаги били ксерокопие. Сочи, че е присъствал когато Б.е ходил да
връща парите на Г., като му е давал 2 000 лева, 5 000 лева. Г. му е споделял, че в един момент
Б. бил затруднен финансово. В даден срок е трябвало да се дадат някакви пари, но Боби ги е
нямал и за успокоение на Г., Б. казал, че ще му прехвърли една кола, докато му върне парите,
а когато Боби върнел парите, тогава щял да си вземе колата. Уговорката им била такава, за да
може Г. да е спокоен, че нямало да го завлече с парите и тогава прехвърлили на племенника
на Г. една кола. Сочи, че по този начин Г. и Б. продължили да си работят, като след време Б.
пак взел пари от Г., след което пак му ги върнал. Сочи още, че доста пъти Г. е давал пари на
Б.в рамките на 5-6 години.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Предявеният иск е с правно основание правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се
доказа от приложеното ч.гр.д. № 273/2023г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, по
което срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 121/15.02.2023г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на 30.05.2023г. длъжникът е подал възражения срещу
издадената заповедта за незабавно изпълнение. Съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск, като по делото липсват данни съобщението на коя дата е връчено на
заявителя, но видно от отразеното върху разпореждането е, че същото е изпратено за
връчване на 12.06.2023 година, а исковата молба е депозирана с пощенско клеймо на
17.07.2023 година, поради което съдът намира, че е депозирана в срока по чл. 415 ГПК, за
спазването на който срок съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред
компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението,
за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/. Ето защо и въз
основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице
правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
За основателност на исковете в тежест на ищците е да докажат по реда на пълното и
главно доказване наличието на изискуемо и ликвидно менителнично задължение по запис
на заповед, поето от ответника като издател, издаден в негова полза и редовността от
външна страна на последния, а именно че съдържа императивните реквизити на чл.535 и сл.
от ТЗ и подлежи на изпълнение, настъпването на падежа на вземането, както и да докажат,
че са наследници на Г. С. в чиято полза е издадена записа на заповед. Ответникът следва да
докаже възраженията, респ. да установи, че е погасено задължението.
Записът на заповед съставлява абстрактна, формална, едностранна сделка, за която
законът допуска да поражда права. Записът на заповед е разновидност на менителницата,
6
при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537
ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с
естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице
да заплати определена сума, а сам поема задължението да я плати, като се обвързва пряко за
плащането й в определен срок. От тук следва и изводът, че той отговаря в същия размер и
на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Плащането й
може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство /авал/, като по силата на
чл. 485, ал. 1 ТЗ поръчителят /авалистът/ отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
По делото по безспорен начин и не се оспорва от ответника, че ищците се явяват
наследници на Г. С. Сахлийски, в чиято полза е и издадена записа на заповед.
В дадената хипотеза ищците, в качеството си на наследници са основали вземането си
на запис на заповед, издаден на 01.12.2017 г. от ответника Б. Л. М.. По своята правна
същност записът на заповед е едностранна, формална абстрактна сделка, по силата на която
издателят й поема безусловно менителнично задължение спрямо съответния легитимиран
поемател, като действителността на този менителничен ефект не е обусловена от
изискването за отразяване на основанието /причината/ за неговото издаване – като
съществен елемент от съдържанието му, нито пък от съществуването на друга сделка с
каузален характер или нейната действителност.
Изхождайки от визирания характер на записа на заповед като сделка, пораждаща
възникването на самостоятелно менителнично правоотношение, се налага изводът, че в
производството по установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, трябва
да се извърши проверка дали са спазени изискванията на закона относно формата и
реквизитите, които трябва да съдържа записът на заповед – установени от закона като
императивно условие за пораждането на неговите правни последици. За да породи записът
на заповед правно действие, следва да се установи, че е съобразен с реквизитите, установени
в нормата на чл. 535 ТЗ. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535
ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ,
наименован „запис на заповед” и съдържащ изчерпателно изброени реквизити.
Нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на
нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл
чл.536, ал.1 ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл.535 ТЗ
реквизити, не е запис на заповед. От правилото на чл.536, ал.1 ТЗ е допуснато изключение
само за три от реквизитите на чл.535 ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане.
Тяхната липса не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат
заместени чрез презумпциите на чл.536, ал.2 - ал.4 ТЗ. От друга страна, съгласно чл. 485, ал.
2 ТЗ задължението на поръчителя по менителнично задължение е действително и когато
самото обезпечено с него абстрактно задължаване е недействително на каквото и да е
основание, освен поради недостатък във формата.
Съгласно чл. 535 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа : наименованието "запис на
заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на
издаване и подпис на издателя. В случая според настоящия съдия-докладчик представената
ценна книга, с която ищците се легитимират като кредитори на мястото на починалия Г. С.,
по нея спрямо ответника, съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на
ТЗ. Видно от представения запис на заповед от 01.12.2017г. Б. Л. М., в качеството на издател
по ценната книга, се е задължило да заплати в полза на Г. С. С. сумата в размер на 25 000
евро. Документът е назован „запис на заповед“, в текста му се съдържа и израза "запис на
заповед", безусловно обещание за плащане на паричната сума. Записът на заповед е издаден
с падеж, определен според правилото на чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ - на 01.12.2022г., при което
не съществува като правно задължение изискването за предявяване на записа на заповед за
7
плащане. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД определеният
срок кани длъжника, а същия обективно е изтекъл още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК. В записа на заповед е посочено името на лицето, на
което трябва да се плати - Г. С. Сахлийски, дата на издаване - 01.12.2017 г., както и подпис на
издателя. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната
книга. В представения запис на заповед е посочено и място на издаване - гр. Благоевград.
Предвид гореизложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, както и
задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г.,
ОСТК, съдът констатира, че приложеният по делото запис на заповед отговаря на
формалните изисквания за действителност. Същият е редовен от външна страна документ,
удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано
на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземане по записа на заповед. В конкретния случай,
твърдения за съществуване на каузално правоотношение, за обезпечаването на който е
издаден записът на заповед, не са въведени от нито една от страните по делото, поради което
такива не са и предмет на изследване по делото.
Не се оспорва от ответника, че подписът положен в записа на заповед е негов, като
отделно от това е заключението и по допуснатата и изготвена съдебно-графическа
експертиза, която установява, че в записа на заповед няма дописвания, а от изпратеното
писмо от Нотариус В. Т. става ясно, че същата е извършила нотариална заверка на подписа
на Б. М. върху записа на заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект
установява годно за изпълнение вземане на наследниците на починалия поемател на ценната
книга, а именно ищците по делото, срещу ответника Б. М., в качеството на издател на
ценната книга, чиято изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
От страна на ответника не се оспорва издаването на записа на заповед, оспорва се
единствено, че същият е заплатил процесната сума, за което ангажира единствено гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. М. Съдът намира, че ответникът не доказа
плащането на процесната сума по процесната запис на заповед, тъй като по делото не бяха
представени писмени доказателства в тази насока. Въпреки, че се ангажираха гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. М. не се доказа, че именно по процесната запис
на заповед Б. М. е изпълнил задължението си към Г. С. С. Свидетелят М. потвърждава, че
многократно ответникът е ползвал услугите на С., като е взимал пари от същия и в
последствие ги е връщал, но не се говори с дати. От показанията на този свидетел не става
ясно дали именно след издаване на процесната запис на заповед, сумите именно по тази
запис на заповед са били възстановени от М. и на кои дати. Показанията са общи, без
отразяване на конкретни дати и факти. От тях се установи единствено, че С.е давал пари
както на свидетеля М., така и на ответника, като на последния му е предоставял на заем
пари около 5-6 пъти.
Съдът не кредитира представения договор за покупко-продажба на МПС и
твърденията, че същият представлява заплащане на част от задълженията по тази запис на
заповед, тъй като този договор е сключен между трети неучастващи по делото лица. С него
8
не се доказва, че именно парите от закупуването на този автомобил са преминали в
патримониуама на Сахлийски.
С оглед на горното, съдът намира, че искът за установяване съществуване на вземане
по ценната книга е основателен и следва да бъде уважен за сумата, за която е предявен,
ведно с претендираната и дължима законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.03.2023г. до окончателното изплащане. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото не са ангажирани от страна на ответник доказателства за плащане на
сумата.
По разноските :
На първо място съдът намира за нужно да посочи, че отговорността за разноски е
гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е
уредено от него. Отговорността за разноски е акцесорна и обхваща действително
направените разходи на спечелилата страна.
Относно разноските в заповедното производство.
С подаване на възражение срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417 ГПК отпада, като
заповедният съд не разполага с правомощие да издава изпълнителен лист за сумите.
Разноските по заповедното дело не са самостоятелна претенция, която да подлежи на
установяване в хода на исковото дело. Същевременно, произнасянето на съда по исковете по
чл. 422 ГПК предоставя правомощието на исковия съд да разпредели отговорността за
разноски по заповедното дело и съдът дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на
исковото дело по тези разноски. Това е така, защото отговорността за разноски по
заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422 ГПК и
съобразно разпоредба на чл. 81 ГПК именно исковият съд следва да разпредели тази
отговорност, като съд, слагащ край на спора по вземането по повод на което тези разноски
са направени. (В този смисъл т. 12 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). В случая ищецът-заявител в заповедното производство е сторил и претендирал
разноски, които са и присъдени със заповедта в размер на 977,92 лв. - внесена държавна
такса и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства в
заповедното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото от страна
на ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира, че адвокатското възнаграждение за
заповедното производство се дължи изцяло. С оглед на горното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 1977,92 лв., от които 977,92 лв. - за
държавна такса и сумата от 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски в
исковото производство, както следва : 987,70 лв. - държавна такса, като в списъка се сочи, че
се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лева. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира следното : по делото е представен
с исковата молба договор за правна защита и съдействие, в която е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева, което е заплатено в брой от ищците /л. 10/, като със
списъка с разноски по чл. 80 ГПК е представен и договор за правна защита и съдействие за
доплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева /л. 215/. Други доказателства
не са ангажирани от ищците за доплащане на възнаграждение в размер на 300,00 лева,
поради което и с оглед ангажираните доказателства по делото, а именно двете пълномощни
приложени на л. 10 и л. 215 от делото на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1300,00 лева, като по делото не е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
9
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в
исковото производство разноски в общ размер на 2287,70 лв., от които 987,70 лв. - за
държавна такса и сумата от 1300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. Л. М., с ЕГН
**********, с адрес : гр. ***, че дължи на С. С. В., с ЕГН **********, в качеството й на
наследник на Г. С. С., с ЕГН **********, починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр.
Благоевград, в размер на 1/2 идеална част (съобразно дела от наследството) от сумата от 25
000,00 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща задължение по Запис на заповед,
издаден на 01.12.2017 година, с място на издаване гр. Благоевград, с падеж на 01.12.2022
година, по силата на който се е задължил да заплати сумата на наследодателя на заявителите
- Г. С. С., с ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, заверен с рег. №
2751/01.12.2017 година от нотариус Виолина Тодорова, с район на действие PC -
Благоевград, ВЕДНО със законната лихва върху 1/2 ид. част от сумата от 25 000 евро,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, постановено по ч.гр.д. № 273/2023 година по описа на Районен съд - гр.
Благоевград.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. Л. М., с ЕГН
**********, с адрес : гр. ***, че дължи на Д. Д. С., с ЕГН **********, с адрес : гр. ***, в
размер на 1/6 идеална част (съобразно дела от наследството), на Г. К. С., с ЕГН **********,
с адрес : гр. ****6, в размер на 1/6 идеална част (съобразно дела от наследството) и на М.-
М. К. С., с ЕГН **********, адрес гр. Г****, в размер на 1/6 идеална част (съобразно дела от
наследството), тримата в качеството си на наследници на Кирил С. С., с ЕГН **********,
бивш жител на гр. Г, починал на 15.03.2023 година, последния от своя страна наследник на
Г. С. С.с ЕГН **********, починал на 07.03.2020 година, бивш жител на гр. Благоевград, от
сумата от 25 000,00 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща задължение по Запис
на заповед, издаден на 01.12.2017 година, с място на издаване гр. Благоевград, с падеж на
01.12.2022 година, по силата на който се е задължил да заплати сумата на наследодателя на
заявителите - Г. С. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, заверен с рег. №
2751/01.12.2017 година от нотариус Ви. Т., с район на действие PC - Благоевград, ВЕДНО
със законната лихва върху притежаваните от ищците идеални части от сумата от 25 000 евро,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 13.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, постановено по ч.гр.д. № 273/2023 година по описа на PC - гр. Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр., да
заплати на С. С. В., с ЕГН **********, адрес : , 1/2 идеална част от сумата 1977,92 лв.
/хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски в заповедното производство и 1/2 идеална част от сумата 2287,70 лв. /две хиляди
двеста осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. , да
заплати на Д. Д. С., с ЕГН **********, с адрес : гр. и М - М. К. С., с ЕГН **********, адрес
гр. , по 1/6 идеална част на всеки от ищците от сумата 1977,92 лв. /хиляда деветстотин
седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство и по 1/6 идеална част на всеки от ищците от сумата 2287,70 лв.
10
/две хиляди двеста осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
разноски в исковото производство.
Задълженията могат да бъдат платени от ответника по следните банкови сметки :
задълженията на С. С. В. могат да бъдат платени по сметка в „Обединена Българска Банка“
АД с IBAN: а за другите трима - Д. Д. С., Г. К. С. и М. - М. К. С. по посочената по
изпълнително дело № 311/23 г. на ЧСИ Шукри Дервиш, открита на името на ищцата Д. Д. С.
сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN : .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11