Решение по дело №221/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 221

гр. Видин, 07.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

първи октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

221

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба на процесуалния представител на „БИП 2014“ ООД гр.Видин, представлявано от управителя Б.Н.Н. против Решение № 239 от 11.07.2019 г. по АНД № 369/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 05-0000899 от 11.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” - Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че не са били ангажирани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от наказващия орган, както и че последния е допуснал нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и отмени атакуваното НП.

Ответникът Д “ИТ“ - гр.Видин, редовно призован, представител не се е явил, но в писмени бележки са изложени съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ВРС.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която Районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно се установява, че при извършена на 14.01.2019г. проверка по документи на касатора, относно спазване на трудовото законодателство, било проверено и трудовото досие на лицето Йордан Тодоров Борисов с ЕГН: *********. При проверката било установено, че същия е бил нает по трудово правоотношение с касатора на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози“, считано от 25.09.2015г., както и че със Заповед № 035/14.12.201г. въпросния трудово договор бил прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл. 188, т.3 от КТ- без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение, считано от 14.12.2018г.. Установено било също така, че въпросната заповед за прекратяване не е била връчена на лицето срещу подпис, като не били установени и данни в хода на проверката, заповедта да е била изпращана с препоръчано писмо срещу подпис на Борисов.

При направената справка в регистъра на трудовите договори в НАП било констатирано, че на 17.12.2018г. жалбоподателят в качеството му на работодател е подал уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудовия договор с Йордан Борисов.

С оглед установеното, свидетелката А.Велкова счела, че касаторът е допуснал нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, за което съставила АУАН № 05-0000899 от 31.012019г., връчен срещу подпис на управителя на дружеството, който не направил възражения в законния срок.

Въз основа на съставения АУАН и при установената в него фактическа обстановка, Директора на Д “ИТ“ - Видин издал атакуваното НП.

В първоинстанционното производство е разпитана и свидетелката Петкова, която установява че е изпратила документи по Спиди, дадени й от управителя на касатора, но е загубила разписката. Заявява че познава и Йордан, че същият й е писал да пита за документите, като до края на годината е почнал работа в пловдивска фирма. Свидетелката не може да посочи в документите, освен протокол за неявяване на работа, какви други книжа е имало.

При така установената фактическа обстановка Районен съд – Видин приел, че касаторът е допуснал нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на чл.414 от КТ и потвърдил атакуваното НП.

Касационната инстанция споделя напълно мотивите и направените изводи на решаващия съд.

В тежест на административно наказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение. Настоящият състав намира, че в случая горното е изпълнено, като при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а материалния закон правилно е приложен.

 Видно от атакуваното НП, същото е изготвено в писмена форма, издадено е от Директора на Дирекция „ИТ”, оправомощен по силата на закона да издава НП при установени нарушения на трудовото законодателство – чл.416, ал.2 от КТ и съдържа данни за нарушителя, съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН.

Безспорно се установява че на 17.12.2018г. касаторът, в качеството си на работодател, е подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудовия договор с лицето Йордан Тодоров Борисов, без същият да е бил прекратен по надлежния ред, съгласно чл. 335, ал.2, т.3 от КТ -  от получаването на писменото изявление за прекратяване на договора, с което последния е допуснал нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

Допуснатото нарушение се явява основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора по реда на чл.414, ал.1 от КТ. 

В тази насока следва да се посочи, че касаторът не е ангажирал безспорни доказателства лицето Борисов да е получил писменото изявление на работодателя за прекратяване на договора му. Разпитаната по делото свидетелка Петкова не установява от една страна че в дадените й от работодателя документи се е намирала заповедта за прекратяване на трудовия договор с Борисов и от друга страна, че същите са били надлежно връчени на последния. 

Предвид изложеното се налага извода, че фактът на извършване на административното нарушение е безспорно установен с приложените писмени доказателства и документите по административно- наказателната преписка, потвърждава се и от събраните гласни такива, не са установени нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби на закона, административното наказание е наложено в минимален размер, при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което настоящия съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и първоинстанционният съд правилно го е потвърдил.

Поддържаните доводи в касационната жалба като неоснователни, ще следва да се оставят без уважение, а решението на Районен съд – Видин, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изречение „второ” от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 11.07.2019 г. по АНД № 369/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 05-0000899 от 11.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” - Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              /Н.Дончева/                                        /Н.Витков/

                                                                                      2.

                                                                                          /Б.Борисов/