Р Е
Ш Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети август две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело № 190/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Х.Г.П.
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Указания № И-РД-338/12.03.2019 г. за
аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното
наследство (ЗКН), издадени от Кмета на Община Троян и арх. М. М. –
Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ (ГД ИОКН) при Министерство на културата.
Първоначално жалбата е подадена до Административен съд
- Велико Търново, който с Определение № 148/11.04.2019 г. по образуваното пред
него адм. д. № 221/2019 г. е постановил изпращане на делото по подсъдност на
Административен съд - Ловеч на основание чл. 135, ал.2 от АПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
процесните указания, като се сочи, че е налице неясна индивидуализация на
имота, по отношение на който са издадени същите. Твърди се, че сградата не е
паметник на културата, доколкото от страна на административния орган не са
представени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство и в този смисъл
производството по реда на ЗКН се явява неприложимо. Развиват се и аргументи, че
дадените указания са неизпълними. Жалбоподателката претендира присъждане и на направените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата. Поддържат
доводите, че указанията на практика са неизпълними. Представени са писмени
бележки по съществото на правния спор. Претендират се сторените разноски по
делото съгласно приложен списък.
Ответникът - Кметът на Община Троян не
се явява и не се представлява. В писмена молба с вх. № 1877/29.05.2020 г. чрез
упълномощен юрисконсулт е изразил становище за недопустимост на оспорването.
Ответникът - М. М. – Регионален инспектор в ГД ИОКН
при Министерство на културата се явява лично. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и развива подробни съображения по съществото на
спора.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от оспорването, тъй като е адресат на оспорените указания, които са
неблагоприятни за нея. В този смисъл следва да се посочи, че направените
възражения за недопустимост на обжалването от страна на процесуалния
представител на ответника – Кмета на Община Троян са неоснователни. Производствата по
чл. 72 и чл. 73 от Закона за културното наследство са отделни производства,
всяко от които завършва със съответен административен акт, поради което оспорените
пред съда указания не представляват част от производството по издаване на
заповедта по чл. 73 от ЗКН, каквито възражения навежда ответника. Оспорените в настоящото съдебно производство указания
са издадени
от административни органи, съдържат техни волеизявления, които пряко засягат
законни интереси на жалбоподателката в качеството й на собственик на сградата,
недвижима културна ценност и създават за нея задължения.
Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 72 и 73 от
ЗКН налага извод, че се касае до две самостоятелни производства. Производството
по чл. 72, ал. 3 и 4 следва да бъде реализирано тогава когато са налице
обстоятелства, непосредствено застрашаващи недвижимата културна ценност от
увреждане или разрушаване. Затова, законодателят предвижда възможност за даване
„незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване“, изпълнението на
които цели единствено осигуряване на безопасност на сградата и предотвратяване
на нейното увреждане или разрушаване. Аргумент в подкрепа на тезата, че производствата
са необусловени едно от друго е и разпоредбата на ал. 4 на чл. 72 от ЗКН,
според която при неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 и на съответните
указания по ал. 3 в определения срок общината извършва необходимото
обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по чл. 71, ал.
1, в срок до 14 дни след изтичането на срока по ал. 3. Касае се за дейности, които целят да съхранят
сградата от непосредствено увреждане или разрушаване и които следва да
гарантират нейната безопасност. Едва след постигането на тази цел, се провежда
производството по чл. 73 от ЗКН, целящо да приведе сградата във вид,
конструктивно и архитектурно съответстващ на предвиденото със закона.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че с
оспорените Указания № И-РД-338/12.03.2019 г. за аварийно-временно укрепване на
основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), издадени от
Кмета на Община Троян и арх. М. М. – Регионален инспектор в ГД ИОКН при
Министерство на културата, на жалбоподателката е указано спешно
до 30 дни след датата на връчване
да предприеме следните мерки: спешно
да бъдат демонтирани: покривът и втори паянтов етаж на сградата и да бъде
направено временно защитно покритие над останалата част от сградата - първи надземен етаж с гредореда; да се изпълни
защитна плътна ограда за обезопасяване по улицата; събарянето и демонтажа да
станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на улица „Васил Левски“ и
съседните сгради; да се поставят информационни табели по сградата, забраняващи
достъпа до същата; аварийното-временно укрепване да се извърши по указанията и
под наблюдението на инженер-конструктор; предвид аварийното състояние на
сградата - недвижима културна ценност
спешно да се изготви подробно заснемане на сградата и фотодокументира същата.
Видно от писмо с изх. № 0401-5665/15.11.2019 г. на
Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (л. 50-58), обектът: „Къща на ул. „Васил
Левски“ №
8, ПИ с
идентификатор № 80981.351.1688, с. Черни Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч“ притежава
статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна
ценност, като за недвижимата културна ценност не е определена категория.
Към това писмо е приложено и
копие на извадка от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на
недвижимите културни ценности, съдържащ актове до влизане в сила на Закона за
културното наследство (ЗКН) (ДВ бр. 19 от 2009 г.) за статута на обекти като недвижими
паметници на културата/недвижими културни ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗКН, §10, ал. 1 и §12, ал. 1 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН, и всички актове по чл. 58, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗКН, съдържаща следните документи: Списък на
декларираните архитектурно-строителни паметници на културата от епохата на
Възраждането в с. Орешак, Ловешки окръг, одобрен от директора на НИПК /сега
НИНКН/ на 14.12.1971 г., в който в „Махала „М.ча“ под № 5 е включен обект „Къща на
наследници на М.И.Х., № 21“; Списък на
декларираните архитектурно-строителни паметници на културата в с. Бели Осъм и
махалите към него, Ловешки окръг и Списък на допълнително декларираните
архитектурно-строителни паметници на културата в с. Черни Осъм, Ловешки окръг,
изпратени до общинските власти с писмо №3805/13.10.1980 г. на НИПК /сега
НИНКН/, в който в „Махала „М.ча“ под № 3 е включен обект „Къща на С.К.Г. /преди на Н.Х./“.
По искане на жалбоподателката
е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според заключението на
вещото лице с вх. № 554/31.01.2020 г. (л. 74-87), въпросът как ще се отрази на
конструкцията на процесната къща демонтаж на покрив и втори паянтов етаж, вече
не стои, тъй като конструкцията на сградата е тотално увредена и в голямата си
част липсваща. Като във вида, в който се намира къщата към
момента на извършване на огледа от вещото лице вече не може да бъде укрепена
и същата трябва да се събори като
застрашаваща живота и здравето на хората, негодна е за ползване, застрашена е
от самосрутване и не може да се поправи или заздрави, тъй като е компрометирана
и в основите.
Съгласно СТЕ, при това състояние нa къщата
не може да се извърши пълно архитектурно заснемане, тъй като половината от
къщата - югоизточният ѝ ъгъл липсва. Това, което е
останало от нея не е достатъчно, но от приложената фотодокументация - извадка
от Националния документален архив на НИНКН може да се възстанови къщата макар и
сигурно не в автентичния ѝ вид, но близък до документирания, ако НИНКН
реши, че има нужда от това, тъй като може да прецени да я свали от списъка на
недвижимите културни ценности.
В експертизата е отразено
също, че към момента е направено обезопасяване на сградата,
макар и не много надеждно що се касае до падащи строителни материали, но плътна
ограда под плътна ограда се има предвид не зид, а ограждащи плътни платна/, ако
се направи то тя трябва да е в обхвата на тротоара без да се навлиза в участъка
на пътното платно, както е поставена сега охранителната мрежа.
Заключението е прието от
страните и е приобщено към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира
за обективно и професионално изготвено.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт (ИАА).
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗКН, при наличие на
обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или
разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да
уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния
инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на
недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по
обезопасяването й. Според чл. 72, ал. 3 от ЗКН, при приложението на която разпоредба са издадени оспорените
указания, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и
регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно
съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за
изпълнението им.
От така посочената
приложима правна уредба се установява, че законът възлага компетентността
за издаване на обжалваните указания на два административни органа, които следва
да я упражнят при условията на кумулативност, а именно кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на
културното наследство. В случая издатели на процесните указания са Кметът на Община Троян и арх. М. М. – Регионален
инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при
Министерство на културата. Съгласно чл. 196, ал. 8 от Закона за устройство на
територията за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и
последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното
наследство. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава
Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за
спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него
актове. От Заповед № РД-09-320/11.05.2018 г. на Министъра на
културата (л. 164) се установява, че на арх. М. М. е възложено
да извършва планови и извънредни проверки
на място или по документи; да прилага принудителни административни мерки за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията; да съставя актове за установяване
на административни нарушения; да изисква свободен достъп до подлежащите на
контрол обекти на културното наследство, както и необходимите документи във
връзка с упражняване на правомощията си по ЗКН. Сградата, по отношение на която
са издадени процесните указания е на
територията на община Троян.
Гореизложеното налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентни
органи в границите на тяхната териториална и материалноправна
компетентност.
Не се споделят от съда,
изложените от жалбоподателката доводи за статута на сградата, обекта на
оспорените указания. Съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН, декларираните недвижими
обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като
такива по реда на този закон. А съобразно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, заварените
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя
статут като декларирани обекти по този закон. Видно
от писмо с изх. № 0401-5665/15.11.2019 г. на Директора на Националния институт
за недвижимо културно наследство (л. 50-58), обектът:
„Къща на ул. „Васил Левски“ № 8, ПИ
с идентификатор № 80981.351.1688, с.
Черни Осъм, общ. Троян, обл. Ловеч“ притежава статут на единична декларирана
архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Това обстоятелство се
установява и от приложените на лист 52 и л. 55 от делото списъци на
декларираните архитектурно-строителни паметници на културата, съответно от
14.12.1971 г. и от 13.10.1980 г.
Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден в предписаната писмена форма. Но имотът не е
индивидуализиран ясно, тъй като видно от оспорените указания, административният
орган се е задоволил само да посочи, че обектът, подлежащ на аварийно-временно
укрепване е къща, попадаща в ПИ с идентификатор 80981.351.1688 по КККР на с.
Черни Осъм. Видно от приложената на лист 11-12 от адм. дело № 221/2019 г. на
АдмС Велико Търново, скица на поземлен имот № 15-590502-20.08.2018 г., има две
сгради, които попадат върху този имот, както следва: сграда 80981.351.1688.1 и
сграда 80981.351.1688.2. Подобна непълнота в индивидуализацията на имота,
предмет на указанията е недопустима, тъй като от една страна не е ясна волята
на издателите на акта кой имот следва да бъде укрепен. От друга страна, това би
затруднило и проверката кой следва да е адресат на задължението за укрепване. Соченият пропуск препятства и съда в
извършването на проверка относно законосъобразността на дадените указания –
правилно ли са посочени собствениците на имота, налице ли са предпоставките за
издаване на указанията и какви дейности следва незабавно да се извършат.
Следователно допуснатото от ответниците нарушение е съществено и води до отмяна
на оспорения административен акт.
За пълнота, следва да се
посочи, че не се споделят наведените от жалбоподателката доводи досежно
неправилна индивидуализация на имота, предмет на указанията, поради посочването
на с. Орешак. Видно от изпратените от НИНКН копия на списъци на декларираните
архитектурно-строителни паметници на културата, при изготвянето на първия
списък към 1971 г. „Махала М.ча“ където се намира процесната сградата, е била
включена към с. Орешак, а към 1980 г. – при изготвянето на втория списък същата
махала е включена към обектите за с. Черни Осъм. С оглед на което, съдът счита,
че не е допуснато нарушение от административните органи, издатели на оспорените
указания, в тази насока.
Видно
от заключението на вещото лице, прието в ОСЗ на 10.02.2020
г., сградата
е тотално увредена и в голямата си част липсваща“ (л. 75). Укрепителните и
възстановителните дейности, описани в оспорените указания не могат да бъдат
извършени, тъй като видно от СТЕ, във
вида, в който се намира къщата, тя не може да бъде укрепена.
Производството
по чл. 72, ал. 3 и 4 от ЗКН следва да бъде реализирано
тогава, когато са налице обстоятелства, непосредствено застрашаващи недвижимата
културна ценност от увреждане или разрушаване. Затова законодателят е предвидил
възможност за даване „незабавно на съответни указания за аварийно-временно
укрепване“, изпълнението на които цели единствено осигуряване на безопасност на
сградата и предотвратяване на нейното увреждане или разрушаване, за което се
предвижда и определен срок, след който тези дейности се извършват от Общината
за сметка на собственика. Процесните указания нямат характер на такива, които
да осигуряват аварийно-временно укрепване на сградата, напротив – както посочва вещото лице в депозираната СТЕ, във
вида, в който се намира къщата не може да бъде укрепена и същата трябва да се
събори като застрашаваща живота и здравето на хората, негодна е за ползване,
застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави, тъй като е
компрометирана и в основите. Предписаните
ремонтни дейности и архитектурно заснемане на сградата на практика са неизпълними,
а архитектурно заснемане в този вид на сградата е невъзможно според посоченото
на вещото лице, посетило имота.
На
следващо място в оспорените указания липсва конкретизиране на вида на
ремонтните дейности, за да е ясно какво следва да се изпълнява. Издателите на
обжалвания индивидуален административен акт само бланкетно са изброили дейности
по демонтаж на покрива и втория паянтов етаж, но липсва посочване на начина на
извършване на предписаните дейности. С указанията е вменено също да се изпълни
и защитна плътна ограда за обезопасяване по улицата, но липсва посочване с
какви материали, с какви размери и пр.
Издателите на указанията е
следвало да изложат основания досежно фактическото състояние на сградата и
конкретен начин за аварийно-временното й укрепване. Като не са сторили това,
административните органи са допуснали съществено нарушение на изискването за
форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото има мотиви, но същите не са
изчерпателни и с предвиденото законово съдържание. За да се счита изпълнено
това изискване, то е следвало в мотивите на обжалваните указания да се съдържа
описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на законово регламентираните материалноправни
предпоставки по чл. 72, ал. 3 от ЗКН - обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност от увреждане или разрушаване. Още повече,че не е изследвано от
органите дали обстоятелствата, застрашаващи недвижима културна ценност са
такива, които водят до увреждане или разрушаване на сградата, което обуславя и материалната
незаконосъобразност на акта.
Гореизложеното освен
нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, представлява и
нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото административните
органи не са изпълнили и задължението си по чл. 35 от АПК да извършат пълно и
всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, преди да постановят
своя акт. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е
това нарушение, което създава вероятност за неистинност на установените факти,
от значение за разпоредените с акта правни последици. АО е следвало да изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да съберат съответните
доказателства (чл. 36, ал. 1 от АПК).
Това препятства съда в
извършването на пълна проверка относно законосъобразността на дадените указания
по отношение на спазването на материалноправните разпоредби.
По изложените съображения
съдът намира оспорените указания за издадени в нарушение на изискването за
форма, нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила,
при поради което и същите следва да
бъдат отменени.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски съгласно
приложения списък (л. 125). Оспорващата е претендирала и доказала разноски по
делото за внесена държавна такса в размер на 10 лв. (л. 22 от адм. дело №
221/2019 г. на АдмС Велико Търново), възнаграждение на вещо лице в размер на 280
лв. (л. 72) и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение възлизащо на 880 лв. (л. 126-132), поради което на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените разноски от жалбоподателката в общ
размер на 1170 лева, следва да се възстановят по равно от бюджета на Община Троян
и Министерство на културата, които са юридическите лица, към които принадлежат
издателите на отменения акт.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Указания №
И-РД-338/12.03.2019 г. за аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал.
3 от Закона за културното наследство (ЗКН), издадени от Кмета на
Община Троян и арх. М. М. – Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат
за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) при Министерство на културата.
ОСЪЖДА Община Троян с адрес
гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1 и Министерство на културата гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 17 да заплатят по равно на Х.Г.П. ЕГН **********, с
адрес: *** сторените, доказани и своевременно
поискани разноски по настоящото дело в общ размер на 1170 (хиляда сто и
седемдесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: