Р Е Ш Е Н И Е

№478

 

гр. Русе, 21.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА Г.

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 626 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

  С Решение № 1203 от 11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 8932/2017 г. по описа на Русенски районен съд, ХІІ състав, са отхвърлени   предявените от Ю.Ц.П., ЕГН ********** *** срещу  А.П.А., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на  парични задължения за сумите от 123,21 лева - заплатени вместо него за такси за издаване на документи за периода края на 2013 г. – първата половина на 2014 г.; лихва за забава за периода от 28.02.2014 г. до 31.10.2017 г., в размер на 46,03 лева, ведно със законната лихва за забава от 01.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение  по чл.410 от ГПК 01.11.2011 г. по гр. д. № 7874/2017 г. по описа на РРС.

         Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ю.Ц.П., в която се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката Р. Н., доколкото същата е заинтересована от изхода на делото и показанията й са противоречиви. Твърди се, че липсва разписка за сумата от 100 лева, за която свидетелката Н. твърди, че въззиваемият е дал на въззивника за заплащането на такси по заведеното от първия дело. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство са представени безспорни доказателства за платените от въззивника суми, поради което искът му е доказан.

  С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

  В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. По-конкретно се излагат съображения, че при посочените от въззивника факти не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което исковете са неоснователни.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 59 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото се установява:

Въззивникът Ю.Ц.П., ЕГН ********** е подал заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу А.П.А., ЕГН **********, за заплащането на сумата от 123.21 лева, представляваща заплатено чуждо задължение, както и сумата от 46.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.02.2014 г. до 31.10.2017 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7874/2017 г. по описа на районен съд – гр. Русе. По така образуваното заповедно производство е издадена Заповед № 4769 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.11.2017 г., срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника А.П.А.. В законоустановения едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В хода на първоинстанционното производство са представените писмени доказателства за извършени парични преводи чрез ПОС – терминал, от които се установява, че въззивникът е заплатил следните суми: 1) на 08.11.2013 г. сумата от 20.00 лева, с посочено задължено лице А.П.А. и основание „доплащане на държавна такса по гр.д. № 6645/2013 г. РРС“; 2) на 21.01.2014 г. сумата от 10 лв., с посочено задължено лице А.П.А. и основание „издаване на 2 бр. съдебни удостоверения по гр.д. № 8745/2013 г. РРС“; 3) на 28.01.2014 г. сумата от 34.01 лв., с посочено задължено лице А.П.А. и основание „държавна такса за образуване на гр.д. № 8745/2013 г. РРС“; 4) на 04.02.2014 г. сумата от 16 лв., с посочено задължено лице А.П.А. и основание „доплащане на държавна такса за образуване на гр.д. № 8745/2013 г. РРС“ и 5) на 17.04.2014 г. сумата от 15 лева, с посочено задължено лице А.П.А. и основание „държавна такса за частна жалба по гр.д. № 8745/2013 г. РРС“.

С вносна бележка въззивникът е внесъл по сметка на ОС Земеделие сумата от 24 лв., като в същата в поле задължено лице и наредител са посочени неговите имена.

По делото са представени 2 бр. ж.п. билета, с маршрут Русе- Иваново –Русе  на обща стойност 4.20 лв., както и 6 бр. Удостоверение за данъчни оценки за земеделски земи, находящи се в землището на с. Кошов и с. Червен, издадени от Община Иваново на името на въззиваемия А.П.А..

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И. М. и Р. Н..

Свидетелят И. Г. М., който е адвокат, изнася данни, че Ю.П. работел при него като юрисконсулт 4 години и администрирал дейността му. През 2013-2014 г. въззиваемият е посетил офиса му в негово отсъствие и разговарял с въззивника във връзка с наследствени земи в землището на Община Иваново. Било заведено дело, но тъй като А.А. нямал пари за дължимите такси и разноски Ю.П. ги заплатил вместо него, включително той отишъл до Община Иваново за да се снабди с необходимите документи по делото, като се разбрал от него, че на по-късен етап двамата щели да се оправят. Не знае А.А. да е заплащал пари на въззивника във връзка с направените разходи от него по делото.

Свидетелката Р. Е. Н. в своя разпит посочва, че е живяла на съпружески начала с въззивника 3 години, но в последните 3 месеца не живее с него. Същата заявява, че познава Ю.П., защото двамата с въззиваемия отишли да заведат дело за ниви и той бил в кантората, а адвокат И. М. отсъствал. Всички такси били плащани от тях, като А. дал около 100 лева на ищеца и той ги внасял. Свидетелката лично присъствала, когато А. му дал парите, заедно били, дал му ги пред нея в кантората на адвокат И. М. .

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти, съдът приема следното от правна страна:

За да са основателни предявените искове, ищецът и въззивник в настоящото производство е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че е въззиваемият се е обогатил за негова сметка до размера на претендираните суми. В разглеждания случай неоснователното обогатяване се проявява чрез спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, а имено заплащане на разноски за воденето на съдебно производство от страна на въззиваемия.

В хода на първоинстанционното производство са представени писмени доказателства за плащането на разноски за съдебно производство, със задължено лице въззиваемата страна, в общ размер на 95.01 лева, които са заплатени на ПОС Терминал от страна на въззивника.

Представеното по делото преводно нареждане за сумата от 24 лева не установява плащането на посочената сума да е за задължение на въззиваемата страна във връзка с воденото от него дело. За процесната сума не бяха ангажирани и други доказателства, доколкото от разпита на свидетеля И. М. не се установява въззивникът да е заплатил процесната сума.

Приобщените по делото жп билети, също не установяват по безспорен начин, че въззивникът е заплатил стойността им във връзка с посещение на ОС Земеделие при община Иваново за снабдяването със документи във връзка със собствени на въззиваемия земи.

По отношение на представените удостоверения за данъчни оценки на имотите, собственост на въззиваемия съдът намира, че въззивникът разполага с тях, доколкото по делото безспорно е установено, че в процесното съдебно производство въззиваемият е представляван от адв. И. М., в чиято кантора по това време е работил и въззивника. Ето защо, представянето им в хода на първоинстанционното производство не доказва факта, че именно въззивникът е извършил дейността по издаване на удостоверения за данъчни оценки, както и заплащането на дължимите такси за това.

По отношение на заплатените суми на ПОС – терминал в общ размер на 95.01 лева, настоящият въззивен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство ответникът по иска е провел положително насрещно доказване досежно факта, че за заплащането на дължимите такси по процесното дело е предал на въззивника сумата от 100 лева. Същото се установява от разпита на свидетелката Р. Н., чиито показания съдът счита за логични, последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. В тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника относно заинтересоваността на свидетелката с оглед на факта, че същата е заинтересована от изхода на делото. Доказвайки предаването на сумата от 100 лева, която напълно покрива платените от въззивника суми на ПОС – терминал, отпада изцяло фактическия състав на неоснователното обогатяване.

Правилно първоинстанционният съд е дал своята оценка за показанията на свидетеля М.. Същият не е възприел пряко уговорките между страните по делото във връзка с делото, заведено от въззиваемия, а пресъздава разказаното му от въззивника. В по-голямата си част показанията на свидетеля И. съдържат оценка на фактите, а не пресъздаване на пряко възприетите такива – така например посочва: „Явно когато ме е нямало в офиса се е случило това нещо, защото те са договаряли допълнително с юрисконсулта и той явно – юрисконсулта се е съгласил  да му помогне с пари, с които да заплати тези държавни такси за делата, явно Ю. му е предложил този вариант, да му плати тези държавни такси, да му съдейства за останалите документи …… предполагам се е съгласил ….“. Видно е, че показанията на свидетеля се градят изцяло на предположения и същите не биха могли да бъдат кредитирани от съда.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.    

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, но не е представила доказателства за сторени такива. Предвид това съдът не следва да се произнася по реда на чл. 78 от ГПК.

 

 

 

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1203 от 11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 8932/2017 г. по описа на Русенски районен съд, ХІІ състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             

                    2.