РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 60075/18.08.6.2021г. по г.д.№ 2799/2020г. по описа на
ВКС, второ г.о., с което по жалба на М. ТР. Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В., всички чрез
процесуален представител –адв.Д.Е. –ВАК е отменено Решение № 774 от 22.06.2020г. по
в.гр.дело № 351/2020г., по описа на ВОС, като са дадени указания за продължаване на
процеса по въззивната жалба на М. ТР. Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В..
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 7565/11.12.2019г. от М. ТР.
Г., Р. В. П., Т. В. ХР. и КР. Р. В., всички чрез процесуален представител –адв.Д.Е. –ВАК
срещу Решение № 358/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 876/2018 г. по описа на РС
Провадия, с което всеки един от въззивниците Е ОСЪДЕН да заплати на основание чл.72,
ал.1 ЗС на ЕТ“Ведилия- Д. Х.“ сумата от по 21 650лв., представляваща припадащата се
съобразно наследствените дялове на всеки от ответниците части от сумата от 86 600лв., с
която се е увеличила стойността на имот, съставляващ УПИ III -624, 623, в кв.33 по плана на
гр.Провадия, ул.“Дунав“ №72а, в следствие на построена сграда в периода 1995г. – 1996г.-
магазин 1 в партерен етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2018г. до окончателното
им изплащане, както и 5194лв. съдебни разноски; 176,58лв. разноски по молбата за
обезпечение на бъдещи искове и 16,02лв. разноски за вписване на възбрана .
Считайки обжалваното решение за недопустимо поради нарушение на процесуалните
правила за родова подсъдност на делото на районен съд и отсъствие на пасивна материална
легитимация на ответниците по предявените искове, както и за неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, молят за обезсилването му като недопустимо,
евентуално – отмяната му като незаконосъобразно и неправилно и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни. Оспорват легитимацията си по иска, с аргумент, че
1
не следва да отговарят за заплащането на извършените в имота подобрения, тъй като не са
наследили права и задължения, които наследодателите им не са притежавали, към деня на
откриване на наследството. Оспорват изводите на първоинстанционния съд за установеност
от събраните по делото доказателства на извършване на подобрения, какви са те и от кого
са извършени и за чия сметка към датата на смъртта на наследодателите, като излагат
подробни аргументи за недоказаност на предявените искове по основание и размер.
Оспорват доводите изложени от съда, относно приложение на института на погасителната
давност, като поддържат възражението си за изтекла такава, касателно исковите претенции
считано от 1995г., когато според тях е началния момент доколкото самия ищец твърди, че
тогава е извършил вложенията си довели до увеличаване стойността на процесния обект,
както и от 08.03.2006г. , когато е изтекъл петгодишния срок считано от влизане в сила на
08.03.2001г. на Решение по гр.д. № 18 по описа на РС-Провадия за 2000г. Претендират
присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество въззивниците, редовно призовани не се явяват, чрез
процесуалния си представител поддържат жалбата, претендират отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на разноски за всички инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намират за допустимо, правилно и законосъобразно. Излага, че след
постановяване на обжалваното решение и във връзка с отправени от въззиниците покани,
процесния поземлен имот им е предаден с Протокол от 13.09.2019г. /приложен към
жалбата/. Отправени са искания за потвърждаване на решението и присъждане на сторените
в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия редовно призован не се явява, чрез
процесуалния си представител с писмена молба поддържа депозирания отговор и жалбата,
както и уточняващите молби.Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението, като правилно и законосъобразно. Представя становище по същество на
спора/писмени бележки/.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЕТ „Ведилия – Д. Х.“ ЕИК
*********, представляван от Д. Х. срещу М. ТР. Г., Р. В. П., Т.В. Г. и КР. Р. В. субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за осъждане на всеки
от ответниците да заплати на ищеца по 21650 лева, представляващи припадащата се
съобразно наследствените им дялове части от сумата 86600 лева, с която се е увеличила
стойността на имот, съставляващ понастоящем УПИ № III-624, 623 кв. 33 по плана на град
Провадия, с административен адрес гр. **** в следствие на построения от ищеца въз основа
на издадено Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г през периода 1995-1996г магазин I в
партерния етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до окончателното заплащане на
претенциите.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение, постановено на 29.03.2018г.
по в.гр.д. № 2669/2017г. по описа на ВОС е било потвърдено Решение № 320/28.12.2015г,
постановено по гр.д. № 1015/2013г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е
прието за установено по отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц., че ЕТ „Ведилия-Д. Х.“,
ЕИК *********, не притежава прехвърленото му на 15.12.1995г от „Интертайм - Хектор –
Инженеринг“ ООД Варна /в ликвидация/ с нотариален акт № 73, том IV, дело № 989/1995 г.
на нотариус при PC - Провадия право на строеж в дворно място, находящо се в град ****,
цялото с площ от 700 кв.м, съставляващо УПИ III-624,623 в квартал 33 по плана на града,
при граници на цялото място, ул. Дунав, ул. Г. Димитров, поземлени имоти II - 627,626,625,
2
V - 629,630 и IV - 623, а именно: право на строеж на магазин № I със застроена площ от
95,87 кв.м и прилежащите 19,81 кв.м от общите части на сградата, състоящ се от две
търговски помещения, склад и офис, при съседи: избени помещения, магазин № II, поради
погасяването му вследствие неупражняване в петгодишен срок, на основание член 124, ал. 1
от ГПК във връзка с член 67, алинея 1 от ЗС.
Активната си процесуална легитимация – да получи от всеки от ответниците
увеличената стойност на описания поземлен имот, определена към датата на постановяване
на съдебното решение по настоящото дело, вследствие на цялостното изграждане в имота и
оборудването на магазин № 1 по одобрен архитектурен проект, ищеца обосновава в
качеството му на добросъвестен владелец, поради придобиването на ограниченото вещно
право на строеж на правно основание, реализирането на което било годно основание да го
направи собственик на изградения обект – магазин № 1, в предвидената за изграждане в
поземления имот сграда.Сочи, че строителството на магазина е завършило най-късно до
средата на 1996г. и подобренията са направени от ЕФ „Ведилия - Х.Д.Х.“ /чийто
правоприемник е настоящият ищец/ именно в това му качество, при съзнание, че ще стане
собственик на обекта, който изгражда. Твърди, че за УПИ I - „за жилищен комплекс” в кв. 33
по плана на гр. Провадия е бил налице одобрен архитектурен проект и издадено
Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г. и Протокол №42 от 15.09.1994г. за определяне на
строителна линия и ниво за изграждане на ЖСК “Елва“ върху 200,10 кв.м от площта на УПИ
– то. Параметрите на сградата относно жилищните етажи и избения етаж съответствали на
одобрения архитектурен проект. В процесния имот било започнало строителството на
жилищна сграда. Изградени били сутеренния етаж, партерния етаж и първи жилищен етаж.
Изградена била подовата плоча на втори жилищен етаж. Нямало изградена покривна
конструкция. От 1997г. били завършени и функционирали три броя магазини на партерния
етаж – изпълнени били подови и стенни покрития, монтирана била дограма, ел. и ВиК
инсталации. По жилищните етажи и сутеренния не били изпълнявани строителни работи.
Излага, че в качеството на универсални правоприемници на правните субекти, които
са били собственици на поземления имот към момента на изграждането на магазин № 1,
именно посочените в исковата молба ответници, съобразно наследствените им дялове в
придобитата по наследство собственост върху подобрения поземлен имот, са пасивно
легитимирани за вземанията на подобрителя за извършените подобрения, с които са се
обогатили.Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който
изразяват становище за недопустимост на исковете, тъй като не били обогатени от
извършените от ищеца подобрения към момента на прехвърляне на имота от тях на
настоящите собственици с нотариален акт 139, том V, от 23.08.2013год. Оспорват исковете
като неоснователни, като погасени по давност на 08.03.2006г. , когато е изтекъл
петгодишния срок считано от влизане в сила на 08.03.2001г. на Решение по гр.д. № 18 по
описа на РС-Провадия за 2000г., с който договорът за учредяване на правото на строеж е
развален. Оспорват всички наведени в исковата молба твърдения за извършени в имота от
ищеца подобрения. Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
3
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. Възражението на въззивниците за родова неподсъдност на
исковете е неоснователно. С исковата молба са предявени при условията на обективно и
субективно съединяване искове срещу всеки един от ответниците, за парични вземания,
всяко от които е на стойност по-малка от 25 000лв. поради което и съгласно правилата на
чл.103 и чл.104 ГПК исковете са подсъдни на районен съд, като първа интанция.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 72,
ал. 1 от ЗС, с уважаването на който ищеца цели получаване на сумата, с която се е
увеличила стойността на имот, съставляващ понастоящем УПИ № III-624, 623 кв.33 по плана
на град Провадия, с административен адрес гр. **** в следствие на извършени от него
подобрения – построяване въз основа на издадено Разрешение за строеж № 53/15.09.1994г.
през периода 1995-1996г. магазин 1 в партерния етаж на предвидената за изграждане ЖСК
„Елва“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.07.2018г. до
окончателното заплащане на претенциите.
Настоящия съдебен състав счита, че ищеца е активно легитимиран по заведените
искове претенции, по следните съображения.
По делото няма спор, а и е доказано от приетите писмени доказателства,че:
Имотът, находящ се в гр. ****, представляващ дворно място с площ 305 кв. м,
съставляващо парцел ІІ, пл. № 503 в кв. 73 по плана на града, заедно с построените в него
двуетажна къща, навес и гараж/процесният/ е придобит от Р.В.Г. на 14.05.1974г. по време
на брака му с Р.П. Г./нотариален акт № 190, том І, д. № 545/1974г. на РС-Провадия /.В
последствие на 13.05.1983г. с нотариален акт, вписан в РС- Провадия под № 159, том І, дело
№ 339/1983г, Р.В.Г. е прехвърлил правото на собственост върху ½ идеална част от
недвижимостта срещу задължение за издръжка и гледане на своя син В.Р.Г. преди
встъпването му в граждански брак с ответницата М. ТР. Г..
Имота е отчужден в полза на Държавата за реализиране на предвидено по ЗРП
мероприятие – ЖСК със Заповед №380/15.06.1988г. на Председателя на ИК на ОбНС-
Провадия, като с Решение на Кмета на Община Провадия от 26.03.1992г. отчуждаването е
отменено.
С нотариален акт № 80/1994г,. Р.В.Г., Р.П. Г. и В.Р.Г. са учредили в полза на
„Инконтинентал Варна“ООД право на строеж върху парцел с пл.№ 624, кв.33/ идентичен с
парцел II, пл.0 503, в кв.73/ по плана на гр.Провадия за изграждане на триетажна жилищна
сграда с мансарден етаж, с десет жилищни помещения и два магазина с прилежащи
складови помещения, съгласно утвърден архитектурен проект, от която след завършване да
прехвърли на учредителите като обезщетение за отстъпеното право на строеж, правото на
собственост върху два тристайни апартамента, находящи се на втори жилищен етаж.
Въз основа на съгласуваните на 17.08.1994г. от ТСУС проекти за строеж на ЖСК
„ЕЛВА” на 15.09.1994г., в полза на „Инконтинентал“ ООД гр. Варна е издадено Разрешение
за строеж № 53/15.09.1994г. от главния архитект на Община Провадия и с Протокол №
42/15.09.1994г. е определена строителна линия и ниво за строежа на бъдещата сграда.
4
На 18.11.1994г. ЕФ „Ведилия – Х.Д.Х.” сключил с „Инконтинентал“ ООД Договор за
включване в ново строителство, в който е посочено същия има характер на такъв по чл.19 от
ЗЗД.
На 01.12.1995г. „Инконтинентал – Варна“ ООД продал на „Интертайм-Хектор-
Инженеринг“ ООД учреденото в негова полза право на строеж върху 212 кв. м. от дворното
място, цялото с площ от 305 кв.м., съставляващо пл. № 624, кв. 33 по плана на гр. Провадия /
Нотариален акт № 37, том ІV, дело № 932/1995г. на Районен съд-Провадия/, като поел
задължението да построи при условията на договор за групов строеж, сключен със
собствениците, триетажна жилищна сграда с мансарден четвърти етаж, магазини, складови
помещения и изби по одобрен архитектурен проект. Предвидено било, че след
построяването на сградата, придобилият правото на строеж купувач, ще прехвърли на
собствениците на земята конкретно посочени апартаменти.
След допусната промяна на инвестиционния проект (ревизия), касаеща именно
магазините, изграждани на партерен етаж - магазините стават от три на четири, като два от
тях са обединени с общ склад - процесния магазин № 1 с площ от 95.87 кв.м.
На 15.12.1995г. ЕФ „Ведилия – Х.Д.Х.“, с договор за покупко-продажба на идеални
части от правото на строеж , обективиран в нотариален акт № 73, том ІV, дело № 989/1995г.
на РС-Провадия е закупил от „Интертайм-Хектор-Инженеринг“ ООД правото на строеж за
изграждането на магазин № 1 със застроена площ от 95.87 кв.м. и прилежащите 19.81 кв.м.
идеални части от общите части на бъдещата сграда на ул. Дунав № 27А, състоящ се от две
търговски помещения, склад и офис.
На 28.12.1995г. на ЕФ „Ведилия – Х.Д.Х.“ , на осн. чл. 56, ал. 5 и ал. 6 от ЗТСУ
/отм./, чл. 113 от ППЗТСУ /отм./ и Наредбата за държавно приемане и разрешаване на
ползването на строежите от Кмета на Община Провадия е издадено Разрешение за ползване
№ 173, с което е разрешено да си завърши магазина, вкл. и с външна мазилка, ел. и ВиК
инсталация и захранване, съгласно предписанията на съответните предприятия-доставчици,
както и да го ползва до окончателното завършване и приемане на целия строеж на сградата
от Държавна приемателна комисия.
С писмо изх. № РД 91-10/30/16.07.1996г. на кмета на Община Провадия и началник
управление „ТСУ и С”, адресирано до един от собствениците на магазини в бъдещата
сграда, както и до ДИ „ТУССК” и Електроснабдяване гр. Варна, е дадено съгласие да бъдат
частично приети и въведени в експлоатация трите магазина, намиращи се на първия етаж на
ЖСК „ЕЛВА” в кв. 33 по плана на гр. Провадия, ако отговарят на условията за това, като е
посочено, че най-късно към дата 16.07.1996г. магазин № 1 в изграждащата се жилищна
сграда е бил изграден до състояние на експлоатационна готовност с предназначение „за
търговски обект“.
С Решение от 10.01.2001г., влязло в сила на 08.03.2001г., постановено по гр. д. №
18/2000г. по описа на РС-Провадия, по иска на Р.В.Г., В.Р.Г. и К.Р. Г. /първите двама в
лично качество и в качеството си на наследници на починалата на 12.12.1994г.Р.П. Г., а
последният само в качеството си на наследник на починалата му майка Р. Г./ бил развален
договорът за учредяване право на строеж върху недвижим имот, сключен между Р.В.Г., Р.П.
Г. и В.Р.Г. от една страна и „Инконтинентал – Варна“ ООД от друга страна, обективиран в
НА № 80, том ІІІ, н. д. № 790/1994г. на РС-Провадия – поради неизпълнение от
суперфицияра на задължението да построи в поземления имот предвидената сграда.
Със Заповед № 558/07.05.2007г. на кмета на Община Провадия и въз основа на
междувременно подадените молби от собствениците на имот с пл. № 627, включен в УПИ І
– за жилищен комплекс в кв. 33 по плана на гр. Провадия и на имот с пл. № 624 в кв. 33,
било одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ І – за жилищен комплекс в кв. 33 по плана
на гр. Провадия, като са обособени нови УПИ: УПИ І-627 „за търговски обекти”, УПИ ІІ-
627, 626, 625 – за жилищно строителство, УПИ ІІІ – 624, 623 – за жилищно строителство и
5
УПИ ІV-623 – за диализен център.
На 23.08.2013г. с договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт,
вписан в АВп/ СВп Провадия под № 103, том ІХ, дело № 1452/2013г., вх. р. №
4092/26.08.2013г. М. ТР. Г., Р. В. П., Т.В. Г. и КР. Р. В. продали на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц.
процесната недвижимост.
С Решение №320/28.12.2015г., постановено по гр.д. № 1015/2013г. по описа на
Районен съд – Провадия, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 2669/17г. по описа на ВОС, е
отречено по отношение на Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц. съществуването на описаното по-горе
право на строеж на ЕТ „Ведилия-Д. Х.“, ЕИК *********, поради погасяването му
вследствие неупражняването му в 5-годишен срок, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 67 от
ЗС, както и че към момента на депозиране на исковата молба магазинът е функциониращ.
По делото между страните не е налице спор, а и е установено от приетите писмени
доказателства, че изграждането на магазин 1/поцесния/ и довършителните работи в него са
извършени в края на 1995г. и през 1996г. както и, че в същия период обекта е владян от ЕФ
„Ведилия – Х.Д.Х.“ на годно правно основание – суперфиция.
Следвайки общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, частна
хипотеза на който е правото по чл.72 ал.1 от ЗС,то след влизане в сила на Решение №
320/28.12.2015г, постановено по гр.д. № 1015/2013г. по описа на Районен съд – Провадия,
за ЕФ „Ведилия – Х.Д.Х.“ е възникнало правото да търси увеличената стойност на имота в
резултат на извършените от него подобрения. Съгласно разпоредбата на чл.72 от ЗС,
добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която
се е увеличила стойността на вещта в следствие на тези подобрения към деня на
постановяване на съдебното решение. Доколкото безспорно по дело е установено,че през
1995г. ищеца е придобил въз основа на валидно правно основание - договор за покупко-
продажба, право на строеж на магазин №1, находящ се в партерен етаж на ЖСК „Елва“, т.е
владял е имота /финансирал е изграждането, със съзнанието, че ще придобие правото на
собственост;изградил го е,въвел го е в експлоатация, оборудвал го е и от 1996г. е
осъществявал в него търговска дейност/, то същия е добросъвестен по см. на чл.72 вр.чл.70
от ЗС.
От приетите в настоящата инстанция писмени доказателства: Удостоверение за
наследници на Х.Д.Х. ,починал 20.07.2022г., Договор с нотариална заверка на подписите
рег. № 2202 на нотариус И.К. под № 225 в НК за продажба на търговско
предприятие,заявление от Д. А. Х. до ВОС ,ФО, Решение от 14.08.2002г. по ф.д.
№1836/2002г по описа но ВОС,безспорно се установява, че ищеца ЕТ „Ведилия – Д. Х.“ е
универсален правоприемник на суперфицияра ЕТ „Ведилия – Х.Д.Х.“. Видно от посочения
договор за продажба на търговско предприятие, В.Х.С. и Д.Х.Д. , в качеството си на
наследници на Х.Х., са продали на Д. А. Х. – преживяла съпруга и майка на продавачите,
собствеността си върху своите части от търговското предприятие , получено по наследство
от общия им наследодател Х.Х. /ЕТ „Ведилия – Х.Д.Х.“/ като съвкупност от права ,
задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му
търговска дейност, т.е. налице е „поемане на предприятието „ по см. на чл.60 от ТЗ.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ТЗ, предприятието на ЕТ също се наследява и тези наследници, които
6
го поемат могат да запазят неговата фирма, т.е. те придобиват имуществото на основание
наследяване като съвкупност на права, включително и право на вземане, и задължения, така
както при универсалното правоприемство поради смърт на гражданин. Следователно,
смъртта на едноличния търговец не прекратява неговото търговско предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а то преминава в съсобственост
на неговите наследници до ликвидирането на тази съсобственост чрез делба - чл. 34 ЗС или
чрез поемането на предприятието само от един наследник или от една част от наследниците
- чл. 60 ТЗ, каквато е настоящата хипотеза.
Възраженията на въззивниците, че към коментирания договор липсва разписка за
сумата от 500 лв. и опис на имуществото, настоящия съдебен състав намира за
неоснователни. Както вече беше посочено,поемането на търговското предприятие на
починалия едноличен търговец се осъществява чрез способа на универсалното
правоприемство - чл. 60, ал. 2 ТЗ, при което - за разлика от прехвърлянето на търговско
предприятие чрез правна сделка по чл. 15 и сл. ТЗ, наследниците имат пълната свобода да
уредят имуществените си отношения във връзка с прекратяване на собствеността помежду
им и след като в случая такова съгласие е дадено, само наследниците могат да се позовават
на пороци при сделката.
Неоснователно е и възражението на въззивниците за липса на правоприемство на
процесното вземане в полза на настоящия ищец, поради липса на счетоводно отразяване на
облигационното вземане за подобрения към 2002г., тъй като същото е възникнало по -
късно, едва през 2013г. с влизане в сила на Решението по гр.дело № 1015/2013г. по описа на
ПРС.
В заключение – за ищеца по делото е налице субективното материално право на
вземане за подобрения за увеличената стойност на процесния имот, в резултат на извършени
в него подобрения, по смисъла на чл.72 ал.1 от ЗС.
По делото не е спорно /така в Решение № 60075/18.08.6.2021г. по г.д.№ 2799/2020г.
по описа на ВКС, второ г.о./, че изграждането на магазин 1/поцесния/ и довършителните
работи са извършени в края на 1995г. и през 1996г. Спорно е, предвид възраженията на
въззивниците, дали ЕТ „Ведилия – Х.Д.Х.“ е извършил твърдените в исковата молба
подобрения, техния обем, както и сумата, с която същите са увеличили цената на имота.
Възраженията на въззивниците в тази насока,настоящия съдебен състав счита за
неоснователни.
В хода на производство ищеца, чиято е доказателствената тежест е установил пълно и
главно, че през периода 1995-1996г. въз основа на отстъпеното му право на строеж ЕТ
„Ведилия – Х.Д.Х.“,чиито правоприемник е, е финансирал и изградил процесния обект,
осъществил подобрения в него , с които стойността му се е увеличила. Това се установява,
както от приетите по делото писмени доказателства : Данъчна фактура №
**********/12.03.1996г. , ведно с квитанция към ПКО; Данъчна фактура №
**********/12.03.96г.; Данъчна фактура № **********/12.03.96г. ,Данъчна фактура №
**********/12.03.96г.; Данъчни фактури № **********/08.04.96г. и №
**********/08.04.96г.,както и сметка № 1095 към тях; Данъчна фактура №
7
**********/19.04.96г.; Данъчна фактура № **********/22.04.96г.; Данъчна фактура №
**********/26.04.96г.; фактура № **********/29.04.96г.; разрешително № 2 за строеж на
канализация, издадено от „ВиК" Варна, район Провадия от 02.05.1996г.; фактура за
заплащане на таксата - № **********/02.05.96г.; Анализ-сметка за направата на
водопроводно отклонение и заплащането по фактура № **********/02.05.96г. за ремонта на
ВО; фактура № **********/24.06.96г.; Данъчна фактура № **********/26.06.96г. ; Данъчна
фактура № **********/28.06.96г.; Данъчна фактура № **********/06.08.96г.; Данъчна
фактура № **********/16.08.96г.;Данъчна фактура № **********/26.08.96г., с квитанция
към ПКО за заплащане на сумата; Данъчна фактура № **********/11.09.96г.; Данъчна
фактура № **********/02.09.96г.; Данъчни дневници на покупките по отделни месеци на
1996г., генерирани от счетоводната програма, ползвана от предприятието на ЕТ „Ведилия -
Х.Х." към посочения момент, в който са описани приложените по-горе фактури; платежен
документ за суми, внесени за инсталиране, преместване и абонамент за телефон № 73-92 ,
включително и от приемно – предавателен протокол от 13.09.2019г., и Амортизационен
план на предприятието на ЕТ „Ведилия - Х.Х." от 1999г., в който е отразен процесния
магазин, за който са му начислени съответните амортизации,копие на лист от инвентарна
книга, така и от събраните гласни такива.
Съвкупно от показанията на допуснатите в полза на ищеца свидетели - В.Н.Н. и
К.М.М. и двамата без дела и родство със страните, чиито показания съда кредитира като
обективни,базиращи са на лични впечатления и в унисон с останалия събран по делото
доказателствен материал се установява,че Х.Д., като собственик на фирма Ведилия е
придобил през 1995-1996г. магазин до автогарата на гр. Провадия, който е достроил, тъй
като е бил само на колони, с изградени западна и северна стена, излята плоча и горе етаж. За
довършителните работи – замазка на пода, мозайка, плочи, странични стени, вътрешна
мазилка, ВиК инсталация, ел. инсталация, боядисване, изграждане на стъпала, поставяне на
дограма - е наемал работници и сам е закупувал материалите. Довършил е магазина в края
на 1995г. и през 1996г. е започнал да функционира за търговия на електроуреди.
Показанията на допуснатия в полза на ответниците свидетел Я.Б.Я.,без дела и
родство със страните, които съда кредитира като непосредствени и обективни не
опровергават, а са в подкрепа на твърдяното от ищеца, за извършените подобрения в имота.
Свидетеля излага,че е участвал в процеса на изграждане на ЖСК „Елва“ като технически
ръководител за периода 1993-1996г. Излага, че инвеститори на обекта са били
последователно фирма „Интертайм“ и „Интерконтинентал Варна“, че е изградил
конструктивно колони и носещи стени в магазините, които били довършени от техните
собственици – мазилки, ВиК и Ел инсталации, подови настилки, дограма, изградили са
стълбище, като сами са наемали майстори и са им плащали. Счита, че магазините са
построени през 1995-1996г.
Възраженията на въззивниците , че приетите по делото фактури не могат да бъдат
отнесени към процесния обект, че по тях липсва плащане,че няма как да се извърши
строителство за 15 дни/считано от 15.12.1995г. придобиване право на строеж до 28.12.1995г.
издаване на разрешението за ползване/, както и, че не е ясно дали ЕТ или Х.Х. е влагал
лични средства, са неоснователни.
В правната доктрина няма спор, че имуществото на едноличния търговец не е
обособено от това на физическото лице . Едноличния търговец е носител едновременно като
на търговски така и на граждански права и задължения по всякакъв вид имуществени
отношения. В подкрепа на изложеното е , че дори и след прекратяване на търговската си
дейност и заличаване, същия продължава да отговаря пред своите кредитори с цялото си
имущество.
Ищеца не е въвел твърдения, че е извършил подобренията за 13 дни, а в края на
1995г. и през 1996г. Имайки очакването,че ще придобие правото на строеж за магазин 1, в
8
бъдещата сграда, същия е сключил на 18.11.1994г. с „Инконтинентал“ ООД Договор за
включване в ново строителство – приет и неоспорен по делото, по който видно от фактури
№ 106/26.12.1994г, №37/05.01.1995г.; № 1/24.03.1995г.; № 11/22.08.1995г.; №
45/07.11.1995г.; № 48/08.12.1995г.; № 49/15.12.1995г.; № 50/17.12.95г.; №51/20.12.95г, №
52/22.12.1995г. плащането е започвало веднага след сключването му.
На следващо място, при съпоставка на приетите по дело писмени доказателства се
установява, че посочените в тях като закупени материали и др. са осчетоводени и
фигурират в данъчните дневници за покупките т.е. са платени, както и са налични в обекта
–магазин 1 / видно от приемно – предавателен протокол от 13.09.2019г./ и не на последно
място, установени са на място от вещите лица при изготвените и приети по делото СТхОЕ.
При доказаност на елементите на фактическия състав на нормата на чл.72 ал.1 от ЗС
– за извършени подобрения в чужд имот под формата на влагане на труд и средства, в
резултат на които е подобрена функционалната характеристика на недвижимия имот –
магазин 1, като обект на правото на собственост и качеството на добросъвестен владелец по
см. на чл. 70, ал.1 ЗС на подобрителя на чуждия имот към момента на извършване на
подобренията, на изследване подлежи последната предпоставка за формиране на
положителен извод относно основателността на исковата претенция , а именно:
извършените подобрения в чужд имот, да са увеличили неговата стойност /т.е. без тяхното
съществуване стойността на недвижимия имота би била значително по-ниска/.Преценката
дали стойността на един имот е увеличена, следва да се извършва винаги конкретно, вкл. с
оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде обособено като
самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите строителни правила и норми и
съответствието на предназначението на този обект с предвижданията на застроителния план
на съответното населено място.
В хода на производството по настоящото дела са допуснати и приобщени
заключенията по съдебно-техническа оценителна експертиза възложена по реда на чл. 207
от ГПК изготвена от в.л. инж.П.Л. и повторна съдебно - техническа оценителна експертиза
изготвена от в.л. инж.Т.О.. Според двете заключения магазин 1, с описани в исковата молба
характеристики, съответства на одобрените инвестиционни проекти в частите им, касаещи
поцесния магазин и измененията в проектната документация – Ревизия на магазини при
жилищна сграда „Елва“, че при изграждането са спазени строителните правила и норми.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд
относно кредитиране заключенията на вещите лица Любомирова и Онцов. Заключението по
повторната експертиза не е оспорено от страните, същото е обосновано касателно
отговорите на поставените задачи, ясно и изчерпателно е, основава се на конкретни
продажби, а не само на офертни стойности на имоти с подобни характеристики в същия
район, каквито в заключението на в.л Любомирова отсъстват, защитено е от вещото лице в
открито съдебно заседание на 25.06.2019г. Според цитираното експертно заключение на в.л
Онцов, магазин 1 в незавършената и понастоящем сграда с административен адрес гр. ****,
със застроена площ 95.87 кв.м, състоящ се от две търговски помещения, склад и офис, е
изграден въз основа на издадени строителни книжа и изменен проект и в съответствие с
отреждането на плана за парцела. Забелязаните недостатъци са свързани с непроведени
мероприятия за защита на обекта от атмосферните въздействия след спиране на
строителството. След справка в Община Провадия не е установил наличие на констативни
актове за нарушения във връзка със строителството на магазина и няма издадени заповеди за
премахване на строежа като незаконен.
Съгласно същото, стойността на поземления имот с изградения в него магазин 1 е
155 800 лева, а стойността, с която се е увеличила тази на имота в резултат на извършените
подобрения, изразяващи се в построяване на магазина, за който ищецът е имал право на
строеж, възлиза на сумата 86600 лв.
9
Доколкото разликата между пазарната стойност на имота ведно с построеното и без
него е положителна величина, следва да се приеме, че извършеното в чуждия имот
представлява подобрение и доколкото това подобрение съществува към датата на
приключване на устните състезания пред районния съд, в полза на ищеца е възникнало
вземане за посочената стойност/ така в т. 6 ППлВС № 6/ 27.12.1974 г./.
Както е посочено в Решение № 60075/18.08.6.2021г. по г.д.№ 2799/2020г. по описа на
ВКС, второ г.о. и доколкото по делото не са налице твърдения и доказаност за
недобросъвестност на приобретателите /те да са знаели, че в имота има подобрения,
извършени от лице, различно от собственика, които не са заплатени и стойността им не е
включена в обема на продажната цена/,правното естество на търсената компенсация
базирана на принципа на неоснователното обогатяване след отпаднало основание,
предполага ответници по иска с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС да са собствениците на
имота към момента на отпадане на правното основание на владелеца - ищец. В конкретната
хипотеза,видно от представените и приети по делото писмени доказателства/ удостоверения
за наследници на Р.П. Г.,поч. на 12.12.1994г., Р.В.Г.,поч.на 01.04.2006г. и В.Р.Г.,поч.на
13.10.2008г./ това са настоящите ответници.
Настоящия съдебен състав счита, че обема на отговорността им е правилно определен
от пъвоинстанционния съд.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак –л.121 от настоящото дело , към
дата 13.05.1983г. , когато Р.Г. е прехвърлил ½ ид.част от процесния имот на сина си срещу
задължение за издръжка и гледане, В.Р.Г. не е бил в граждански брак.
Към 15.07.1994г., когато Р.В.Г., Р.П. Г. и В.Р.Г. учредяват в полза на „Инконтинентал
Варна“ООД право на строеж , процесния имот е съсобствен между тях при квоти по ¼
ид.част за Ради и Р. Г.и и ½ ид.ч. за В.Г..
След смъртта на Р.П. Г. на 12.12.1994г. наследена по закон от преживелия си съпруг
и двамата си сина –В.Г. и К.Г., същите са съсобственици при квоти – Р.Г. – 1/3 ид.ч., В.Г. -
7/12 ид.ч., К.Г. 1/12 ид.ч.
На 01.04.2006г. е починал Р.В.Г. и законните му наследници- двама сина са
получили от баща си по 1/6 ид.ч. от имота и са станали съсобственици при квоти -В.Р.Г. –
¾ ид.ч. и К.Р. Г. – ¼ ид.ч.
След смъртта на В.Р.Г. на 13.10.2008г. същия е оставил за свои законни наследници
преживяла съпруга М.Т. Г. и две дъщери Р. В. П. и Т.В. Г., които наследяват по равно,
респективно всеки е станал съсобственик на по ¼ ид.ч. от процесния имот.
Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е уважил
исковите претенции съобразно квотата на ответниците в собствеността към момента на
разпореждане с недвижимия имот , а именно по ¼ ид.част , а в числово измерение сума в
размера на по 21 650 лева за всеки.
По възражението на въззивниците за изтекла давност.
Настоящият състав намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че
в хипотезата на претенция по чл.72 от ЗС правото на владелеца става изискуемо от момента,
когато владението на добросъвестния владелец бъде смутено, в какъвто смисъл са
разясненията дадени в т. ІV от ППВС 6/74 г и Решение № 20 от 18.07.2019 г. по гр. д. №
1985 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. По отношение на вземането
за подобрения в чужд имот са приложими правилата относно неоснователно обогатяване,
включително и правилата за погасяването на задълженията поради изтичане на общия
петгодишен давностен срок . С оглед общия смисъл на закона и справедливостта, следва да
се приеме,че изискуемостта на вземането на подобрителя за извършените от него
подобрения в чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение и трябва да се
отнесе към един по-късен момент, а именно моментът в който от владелец на подобренията,
10
подобрителят става техен държател. В конкретиката на настоящия правен спор, владението
върху имота е прекъснато и променено в държане с влизане в сила на решението по
предявения от настоящите му собственици иск за отричане правото на строеж на ищеца
поради погасяването му поради неупражняване в предвидения от закона срок, за което е
било образувано гр.д. № 1015/2013г . на ПРС, от който момент вземането за подобрения в
чуждия имот е станало изискуемо.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че погасителна давност за
предявяване на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС е изтекла през 2006г., считано от решението на
ПРС от 08.03.2001г. за разваляне на договора за суперфиция на цялата сграда, постановено
по гр.д. № 18 / 2000г. Както е прието Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, ако договорът между строителя-предприемач и собственика на
земята бъде развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези
от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след
първоначалното учредяване на правото на строеж, ще запазят правата си на основание чл.
88, ал. 2 ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да
бъдат в по-благоприятно положение от него. Последващото прехвърляне не обвързва
собственика на земята, затова правото на строеж трябва да се реализира в рамките на
петгодишния срок от учредяването на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността
не е спирана и прекъсвана, правото ще се погаси за всички обекти при позоваване на
давността от собственика на земята. Той ще придобие изградената част от сградата по
правилото на чл. 92 ЗС, а суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен
владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. За
ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този случай следва да намерят
приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т. IV като суперфициарят ще има право да
получи увеличената стойност на имота. В конкретния казус безспорно е установено, че към
края на 1995г.-1996г.,когато е изграден процесния обект именно ищеца е носител на
суперфицията, поради което и същия не се явява трето лице, придобило в последствие
ограниченото право на собственост.
В заключение , от датата на влизане в законна сила на съдебно решение по гр.д. №
1015/2013г. по описа на ПРС на 11.05.2018г. до депозиране на исковата молба по
настоящото дело в съда на 17.07.2018г. не са изтекли пет години, поради което и
възражението на въззивниците – ответници за погасяване на исковете по чл. 72, ал. 1 от ЗС
по давност се явява неоснователно. Дори да се приеме, че смущаването на владението на
ищеца е започнало с депозиране на исковата молба по чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане
правото му на строеж, което настоящият състав не споделя, то считано от тази дата -
02.12.2013г. отново не е изтекъл петгодишния давностен срок.
С изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предпоставя ревизиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода от делото, направено искане, представените доказателства за
извършването им, както и липсата на оспорване, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски, в размер на по 1800.00 лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат в производството по в.гр.дело № 351/2020г. по описа на
ВОС , както и сумата от 1900.00 лева – заплатено възнаграждение на един адвокат за
касационното обжалване на основание чл. 294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 358/25.11.2019 г., постановено по гр. д. №
876/2018 г. по описа на РС Провадия.
ОСЪЖДА М. ТР. Г. ЕГН **********, Р. В. П. ЕГН **********, Т.В. Г., ЕГН
********** и КР. Р. В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „Ведилия – Д. Х.”, с ЕИК
*********, със седалище гр. Провадия, област Варна **** сторените по делото разноски в
размер на 1800.00/хиляда и осемстотин/ лв. заплатено възнаграждение за един адвокат в
производството по в.гр.дело № 351/2020г. по описа на ВОС, както и сумата от
1900.00/хиляда и деветстотин/ лева – заплатено възнаграждение на един адвокат по
гр.дело № 2799/2020г. по описа на ВКС, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12