№ 26
гр. Кула, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200030 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по постъпила Т. Г. И., ЕГН
********** от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Н. И. Г. от
САК срещу Наказателно постановление № 25-0291-000016/14.02.2025г. на
началника на РУ Кула, с което са му наложени административни наказания по
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: на основание чл. 179 ал.2,
пр.1. от ЗДВП - Глоба в размер на 200лв. за извършено нарушение на чл. 20,
ал.2 ЗДвП, на основание чл. 183 ал.2 т. 11 от ЗДвП - Глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 40, ал.1, на основание чл. 175 ал.1,т.5 от ЗДвП - глоба в
размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 пр.1. от
ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал.3, предл.2 от ЗДвп - Глоба в размер на 2000лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл. 181, т.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50лв. за извършено
нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП -
Глоба в размер на 10лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв. за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП - Глоба в размер на
20лв. за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, при изложени твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - липсват реквизити, налице е непълно,
неконкретно и неясно описание на фактическата обстановка, неправилно
описание на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са
1
осъществени, механизмът на осъществяването им и доказателствата, които ги
потвърждават, с оглед на което ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Посочва се също, че посочените нарушения са били
осъществени в условията на чл. 18 от ЗАНН, както и че е съставен само един
АУАН, което е процесуално нарушение, както и че отразеното в АУАН не
отговаря на действителната обстановка, поради което
административнонааказващият орган се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка. АНО е посочил, че жалбоподателят е управлявал
МПС без регистрационни табели, реализира ПТП и отказва дрегер в
последствие, като не е ясно как е установено, че именно той е управлявал
МПС-то, как е установено, че именно това е МПС-то, което е реализирало
ПТП и в последствие го е напуснало. Също така се излагат възражения, че при
определяне на наказанието административнонаказващият орган не е взел
предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното
нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение, като немотивирано е наложил подобни
наказание, т.к. до настоящия момент жалбоподателят не е извършвал други
нарушения и не му е налагано административно наказание, а наложеното
наказание е в горните граници. Също така е налице липса на мотиви и относно
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която регламентира
маловажността на административни нарушения, като посочва, че в настоящия
случай именно същата следва да намери приложение, тъй като видно, както и
самият административен орган е приел е, че жалбоподателят е имал валидни
регистрационни табели със срок на валидност до 04.10.2022 г., а самото
нарушение, в случай, че е налице такова е извършено на 05.10.2022 г. на път
към Отдел „Пътна полиция“ - ОДМВР – Враца, с цел регистрация на
автомобила.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
се представлява. Представя писмено становище чрез процесуалния си
представител, скоето поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно
постановление на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна– началника на РУ към ОДМВР Видин, Районно
управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е
частично основателна. Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна
поради следното:
От фактическа страна се установи следното: На 22.01.2025г. около 21:15ч.
свидетелят В. Р., който живее в ************************ чул силен удар,
след което излязъл пред къщата и видял лекия автомобил на жалбоподателя -
„Форд Маверик“ как удря бунар, който се намира от другата страна на
улицата пред къщата, след което направил маневра назад и ударил оградата на
2
свидетеля Р., а след това на заден ход с гумата на автомобила си преминал
през левия крак на свидетеля, след което напуснал мястото въпреки виковете
на свидетеля Р. да спре. Свидетелят Р. ясно видял, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя, когото познавал много добре. Свидетелят Р.
сигнализирал на тел. 112 за случилото се, след което на място били изпратени
служители на РУ Кула – свидетелите Д. М. А. и М. Д. Й., на които свидетелят
Р. разказал за случилото се. Полицейските служители отишли пред дома на
жалбоподателя, но пред домя му не установили паркиран автомобил.
Жалбоподателят излязъл от дома си, който според свидетелите А. и Й. бил във
видимо нетрезво състояние. Свидетелите го уведомили, че е съобщено за
предизвикано от него ПТП, но жалбоподателят категорично отрекъл.
Свидетелите поискали да тестват жалбоподателя за алкохол и наркотици с
технически средства, но същият отказал. Предоставили му и талони за
медицинско изследване, но той отказал и тях. Свидетелите поискали от
жалбоподателя да им представи и свидетелство за управление на МПС,
свидетелство за регистрация на автомобила му и талон за преминат
технически преглед, но той не им представил нито един от тези документи.
Жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа, а на слевдащия ден било
установено местонахождението на автомобила му – лек автомобил Форд“
модел „Маверик“ с рег. №*********, като при оглед на автомобила било
установено, че задната му регистрационна табела липсвала.
Във връзка с установеното, на 23.01.2025г., в РУ Кула свидетелят М. Й.
съставил срещу жалбоподателя И. АУАН серия GA №1299151, който му
предявил, същият го подписа без възражения и му връчил препис от акта. С
посочения акт свидетят Й. ангажирал отговорността на жалбоподателя за това,
че на 22.01.2025г. около 21.15часа в село Бойница, по улица „ Боян Чонос“
управлява личния си лек автомобил „Форд Маверик“ с рег. номер *********,
като при опит да завие надясно по улица „ Коста Й.“, поради несъобразена
скорост с пътните условия / остър десен завой/ излиза извън платното за
движение, в ляво по посоката движение и се блъска в метална ограда на дом
номер 17, след което извършва маневра "движение назад" без да се убеди, че
пътят отзад е свободен и преминава със задна дясна гума през лявото стъпало
на левия крак на намиращия се там В. Т. Р. с ЕГН ********** ; напуска
мястото на ПТП без да уведоми службите на МВР. Непосредствено след
пристигане в село Бойница, установихме И. в частен дом номер 10, находящ се
на ул. „ Асен Балкански“, същият лъхаше на алкохол и се държеше агресивно
и неадекватно /залиташе в различни посоки/; категорично отказа да му бъде
извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер 7510 с № ARNJ
0015 за установяване употребата на алкохол в кръвта и с техническо средство
DRUG TEST 5000 с № ARMF 0092 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като отказа да получи талони за изследване с
номера 0068854 и 0068855, както и 8 броя холограмни стикера с номер
А085516 и 8 броя холограмни стикера с номер А085514; отказът е удостоверен
с подпис на свидетел; след направена справка с РСОД и ОДЧ Кула установих,
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП поради липса на застраховка “ Гражданска отговорност“; задната
регистрационна табела на МПС-то не беше поставена на определеното за това
място; водачът не е представил автомобила на годишен технически преглед и
при извършената полицейска проверка не ни представи СУМПС и СРМПС.
Описаните нарушения квалифицирал като такива по чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 40,
ал.1 ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, чл. 174, ал.3 от ЗДвП, чл. 174, ал.3 от
3
ЗДвП, чл. 147, ал.1 ЗДП, чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.
140, ал.1 ЗДвП. Адмнистративнонаказващият орган възприел изцяло
описаната фактическа обстановка и приетите квалификации на деянията и
издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно постановление, с което
наложил наказания, както следна: на основание чл. 179 ал.2, пр.1. от ЗДВП -
Глоба в размер на 200лв. за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, на
основание чл. 183 ал.2 т. 11 от ЗДвП - Глоба в размер на 20лв. за нарушение на
чл. 40, ал.1, на основание чл. 175 ал.1,т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 123,
ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 пр.1. от ЗДвП - Глоба в
размер на 2000лв. и Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3,
предл.2 от ЗДвп - Глоба в размер на 2000лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.
181, т.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 147,
ал.1 ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв.
за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2
ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП - Глоба в размер на 20лв. за извършено
нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.03.2025г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на разпитаните
в съдебното заседание свидетели В. Т. Р., Д. М. А. и М. Д. Й. и С.Н.С., както и
писмените доказателства, съдържащи се в приетата от съда
административнонаказателна преписка, а именно: цитирания АУАН, Талон за
изследване № 0068855, Талон за изследване № 0068854 , справка за
нарушител/водач за жалбоподателя, справка за собственост на лек автомобил
„Форд Маверик“ с рег. номер *********, Медицинско удостоверение
N1/23.01.2025г. издадено от АПМП-ИП д-р П. Цанкова, Mиш за спешна
медицинска помощ №680, изаден от ЦСМП гр. Видин, филиал гр. Кула,
Медицинско свидетелство с изх.№38/29.01.2025г., издадено от МЦ „Света
Петка“ гр. Видин. Съдът даде вяра и кредитиара изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при
липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От свидетелските показания на свидетеля Р. се установява, че на посочената
в наказателното постановление дата и час жалбоподателят е предизвикал ПТП
като е блъснал с автомобила си бунар, находящ се срещу къщата на свидетеля
Р., при маневра назад е блъснал оградата на имота му, след което преминал с
дясна задна гума на автомобила си през ходилото на левия му крак, след което
напуснал мястото въпреки виковете на свидетеля Р. да спре. Заявеното от Р.
пред съда напълно кореспондира със свидетелските показания на А. и Й.,
които свидетелстват какво им е разказал за случилото се свидетелят Р.
непосредствено при пристигането им на място по повод подадения от него
сигнал за настъпило ПТП. Свидетелските показания на Р. напълно
кореспондират и с представените от него и посочени по – горе от съда
медицински документи. От свидетелските показания на А. и Й. се установява
4
и че жалбоподателят е отказал, след като свидетелите са отишли пред дома му,
да бъде тестван с технически средства за наличие на алкохол и наркотични
вещества, като и е отказал талони за медицински изследвания и не е
представил, след като те са му поискали, талон за извършен годишен
технически преглед, СУМПС и СРМПС. От свидетелските им показания се
установява също, че на другия ден лекият му автомобил „ Форд Маверик“ е
бил без поставена задна регистрационна табела на мястото, където е бил
установен.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя,
както и на НП.
На първо място административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 22.01.2025г. около 21.15ч. в село
Бойница, по улица „ Боян Чонос“ управлява личния си лек автомобил „Форд
Маверик“ с рег. номер *********, като при опит да завие надясно по улица „
Коста Й.“, поради несъобразена скорост с пътните условия / остър десен
завой/ излиза извън платното за движение, в ляво по посоката движение и се
блъска в метална ограда на дом номер 17, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 20,ал.2 ЗДвП, която разпоредба регламентира, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Предвид
възприетата в НП правна квалификация и съобразно изискванията на чл.57,
т.5 от ЗАНН, освен твърдението за несъобразена скорост с пътните условия
/остър десен завой/, наказващият орган следва да направи констатации за
скоростта, с която се е движил автомобила, както и да бъде установено, че
това е именно причината за настъпването на процесното ПТП, каквото в
случая не е направено, а не субективно да ги определя в зависимост от
настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай в НП липсват
констатации именно за скоростта, с която се е движел жалбоподателя, както и
не е установено, че именно скоростта е причина за насъпилото ПТП и
респективно да се стигне до заключение дали скоростта му на движение е
била съобразена или не с пътната обстановка, а без такова описание не е
възможна индивидуализация на извършеното нарушение. С оглед на това,
съдът приема, че е ограничено правото на наказаното лице да научи какво
нарушение му се вменява и да упражни ефективно правото си на защита, а тя
е немислима при липса на яснота относно фактическите и правни рамки на
нарушението.
5
Също така отговорността му е ангажирана за това, че на посочената в НП
дата и място, след което извършва маневра "движение назад" без да се убеди,
че пътят отзад е свободен и преминава със задна дясна гума през лявото
стъпало на левия крак на намиращия се там В. Т. Р., което е квалифицирано
като нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВп, за което на основание чл. 183, ал. 2,
т.11 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.
Задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП се състои в извършване на безопасно
движение назад след като водачът се е убедил, че пътят зад превозното му
средство е свободен и поради това няма да създаде опасност или затруднение
за другите участници в движението. Фактът, че задна дясна гума на
автомобила е преминала през лявото ходило на свидетеля Р. доказва
неизпълнение на задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП за безопасно
извършване на маневрата „движение назад“, но посоченото представлява
настъпване на ПТП, както е посочено и в наказателното постановление.
Настъпването на пътно транспортно произшествие обаче изисква приложение
на друг административно наказателен състав – този по чл. 179 ал.2 вр. с ал.1
т.5 от ЗДвП. В този смисъл Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по н. д. №
1310/2016 г., I н. о., НК– „административнонаказателната норма по чл. 179, ал.
2 от ЗДвП субсумира факти в диспозицията си, идентични с тези на
наказателната. В случая едно и също поведение се оценява и попада в
приложното поле на двете производства - управлението на моторно превозно
средство, едни и същи нарушения на правилата за движение, а по отношение
на резултатите, различието е само привидно, тъй като не се посочва
настъпването на смърт, макар в широк план понятието "пострадали лица" да
включва и тази хипотеза. Резултатът и при двете норми е един и същ в
основата си - причиняването на пътнотранспортно произшествие, като при
административното нарушение степента на засягане на обществените
отношения е по-ниска, но не и по-различна.“ Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДвП
„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети/. В настоящия случай в НП и в АУАН е
вменен резултат от вида на посочените в §6 т.30 от ДР на ЗДвП – нараняване
на свидетеля Р., поради което неправилно АНО е квалифицирал деянието като
нарушение на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
В случая съдът няма как да измени наказателното престъпление, тъй като в
производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението/ТР № 8/16.09.2021г. по ТД № 1/2020г. на ВАС /, а в случая се
касае за по-тежко.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за извършено нарушение
на чл. 123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато при
произшествието са пострадали хора, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи.
В случая от свидетелските показания на свидетеля Р. се установява, че
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, въпреки, че свидетелят Р. е
6
пострадал, който и викал по жалбоподателя да спре. С оглед посоченото пред
съда от свидетеля Р. съдът приема, че жалбоподателят е разбрал, че Р. е
пострадал и въпреки неговите викове дори не е проверил какво се случва,
поради което съдът приема, че посоченото нарушение е доказано. Същото е
описано достатъчно точно и ясно, че да не възникне никакво съмнение в
нарушителя за какво е ангажирана отговорността му.
За посоченото нарушение АНО е приложил правилно санкционната норма
на чл.175,ал.1, т.5 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, като е наложил на жалбоподателя наказание
в минималния законовоустановен размер – „ Глоба“ в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. При определяне
размера на наложеното наказание, административнонаказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и е определил размера на наказанието в предвидения от закона
минимум, поради което не са налице основания за намаляване на наложената
санкция.Нещо повече, с оглед наличието на многобройни нарушения,
извършени от жалбоподателя, видно от справката му на водач, АНО е проявил
снизхождение при определяне размера на наложените му наказания.
С оглед на посоченото атакуваното наказателно постановление в тази част
следва да бъде потвърдено.
За посоченото нарушение не са налице и основанията за приложение на чл.
28 ЗАНН, тъй като доколкото същият не разкрива по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид.
На следващо място административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за две нарушения на чл. 174, ал.3 ЗДвП – на
посочената в НП дата, час и място отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство алкотест дрегер 7510 с № ARNJ 0015 за установяване
употребата на алкохол в кръвта и с техническо средство DRUG TEST 5000 с
№ ARMF 0092 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като отказа да получи талони за изследване с номера 0068854 и
0068855. Съгласно посочената норма водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В
случая обаче жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван не като водач, а в
последствие, след като е бил установен в дома си, известно време след като е
било съобщено от свидетеля Р., че е участвал в ПТП с него. Идеята на
законодателя е да бъдат тествани водачите, когато бъдат установени да
управляват МПС за установяване дали управляват МПС след употреба на
7
алкохол и съответно техния отказ се санкционира. В случая дори да е бил
тестван за наличие на алкохол и наркотици това е ирелевантно, защото
проверката не е когато лицето е водач, каквато е идеята на законодателя, най –
малкото, че лицето не е установено на местопроизшествието, няма
доказателства какво е било поведението му, след като се прибрал в дома си и е
изминало определено време до идването на полицейските служители –
свидетелите А. и Й..
Ето защо в случая съдът приема, че отговорността на жалбоподателя не
може да бъде ангажирана за извършване на посочените нарушения.
Също така жалбоподателят е санкциониран и за извършено нарушение на
чл. 147, ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства,
с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели А. и Й. се
установява, че същите са поискали от жалбоподателя пред дома му да им
представи документ за извършен технически преглед на автомобила си, но той
не е представил такъв, но по делото не са събрани доказателства, че
действително на посочената в НП дата процесният бил не е бил преминал
задължителния технически преглед, а тежестта на доказване е на
административнонаказващия орган, който в случая не го е сторил, поради
което наказателното постановление в тази част се явява недоказано.
По отношение нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира
следното: Според чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните
по делото доказателства не се установява и не се доказва по безспорен начин,
че жалбоподателят по време на управление на лекия си автомобил на
посочената в атакуваното наказателно постановление дата , час и място не е
носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория. По делото е установено само, че при проверката пред
дома му, той не ги е представил, което не е нарушение на посочената норма.
Същото се отнася и за вмененото му нарушение на чл. 101, ал.1, т.2 от ЗДвП,
която изисква водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото
от него ремарке. По делото несе доказва по безпорен начин, че
жалбоподателят по време на управление на лекия си автомобил на посочената
в атакуваното наказателно постановление дата, час и място не е носил
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС.
По отношение на вмененото му нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДВП съдът
намира следното: Съгласно посочената разпоредба по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По делото не се доказва на
8
посочената дата и място жалбоподателят да се е движил без поставена на
място задна регистрационна табела. От свидетелските показания на
разпитаните полицейски служители се установява, че на следващата дата
автомобилът му е бил установен, но същият не е бил управляван към онзи
момент от жалбоподатля, като при оглед на същия е установено, че същият е
без поставена на място задна регистрационна табела, но това е ирелевантно за
ангажираната му с атакуваното наказателно постановление отговорност,.
Свидетелят Р. също не свидетелства при настъпването на ПТП управлявания
от жалбоподателя лек автомобил да е бил без поставена на място задна
регистрационна табела, поради което съдът намира, че и посоченото
нарушение се явява недоказано, с оглед на което и наказателното
постановление в тази час е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено само в частта, в която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.2,
б. Б от ЗДвП, за което и на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
наказание „ Глоба „ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец. В останалата част наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По делото е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., за което представя Договор
за правна защита от 14.03.2025г., в който е отразено, че договореното
възнаграждение е заплатено.
Предвид изхода на делото - съдът отменя почти изцяло / 8 от 9 вменени
нарушения/атакуваното наказателно постановление, то съдът следва да
присъди в тежест на административнонаказващия орган/АНО/, в случая в
тежест на ОДМВР - Видин с оглед разпоредбата на т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК - „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на
което е административният орган“ разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя. По делото не е направено възражение по чл.63д,ал.2 от ЗАНН
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая
искането за разноски следва да бъде уважено съразмерно с уважената част, т.е
за сумата 1778 лв. и отхвърлено за разликата от 222 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0291-000016 от
14.02.2025г. на началника на РУ към ОДМВР- Видин, РУ - Кула В ЧАСТТА, в
която на Т. Г. И., ЕГН ********** от гр. Видин,
********************************* му е наложено административно
наказание по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: на основание
чл. 175 ал.1,т.5 от ЗДвП - Глоба в размер на 50/петдесет/лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за 1/един/ месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.
Б от ЗДвП и ОТМЕНЯ наказателното постановление в останалата му част, с
която на основание чл. 179 ал.2, пр.1. от ЗДВП му е наложено наказание Глоба
в размер на 200лв. за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, на основание
чл. 183 ал.2 т. 11 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 20лв. за
нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 пр.1. от ЗДвП са му
9
наложени наказания Глоба в размер на 2000лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са му наложени наказания
Глоба в размер на 2000лв.и Лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от
ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50лв. за извършено
нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е
наложено наказание Глоба в размер на 10лв. за извършено нарушение на чл.
100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено
наказание Глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 20лв. за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА МВР Видин ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. И., ЕГН **********
от гр. София сумата 1778/хиляда седемстотин седемдесет и осем/лева
разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата от 222/двеста двадесет и двадесет
/лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10