гр. Силистра,
22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колеги в открито
заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и
осемнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
В.
1. ВИОЛЕТА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Г.
и
в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане в.
гр .д. № 179
по описа за
2018 г.
и за
да се произнесе, взе
в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба, предявена от от процесуалния представител на Йорданка Ж.В. Б.Г.Д. и Ж.Г.Ж.
адв. Р.Н против решение № 66/19.03.2018г. постановено по гр.
дело № 563/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, с което са ОТХВЪРЛЕНИ
като неоснователни предявените от тях искове
против Н.Й.Г. и Д.Б.Г. чрез които молят съда да осъди ответниците да им заплатят солидарно следните
обезщетения за претърпени вреди в резултат на пожар в имота на ищците, находящ
се в с. Бабук, възникнал поради неизправности в ел. инсталацията в стопанските
постройки на ответниците, находящи се в с. Бабук, , а именно
-на първата ищца - сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение, формирано на база стойността на унищожени 100 бр.
бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, сумата от 3817,68 лв., представляваща
обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за поправката на
покривната конструкция на жилищната сграда и стопанските постройки в имота и
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди,
-на втората ищца - сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи
за поправката на покривната конструкция на жилищната сграда и стопанските
постройки в имота и
-на третата ищца - сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи
за поправката на покривната конструкция на жилищната сграда и стопанските
постройки в имота,
-както и законна лихва върху посочените суми от датата
на увреждането - 01.11.2012 г., до
окончателното им плащане, които обезщетения се претендират поради
обстоятелството, че ответниците сами са изградили неизправната ел. инсталация в
имота си, че са възложили на трето лице нейното изграждане и че ответницата Д.Б.Г.
е собственик на тази вещ, а ответникът Н.Й.Г. – лице, упражняващо надзор над
нея. Жалбоподателите считат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
несъобразено с данните по делото, поради което моли да бъде отменено и уважени
предявените от тях искове изцяло. Същото
становище поддържат и в с.з. чрез процесуален представител.
Въззиваемите
по жалбата, ответници в първоинстанционното производство Н.Й.Г. Д.Б.Г. чрез
процесуален представител, са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,
съгласно които считат жалбата за
неоснователна, а развитите в нея доводи – за несъстоятелни, поради което молят
да бъде потвърдено решението на районния съд. В условията на евентуалност, в
случай, че жалбата бъде уважена по отношение предявените от ищците искове, то
молят съда да уважи направеното от
ответниците и прието за разглеждане по делото възражение за съпричиняване от
ищците на вредоносния резултат, като намали размера на присъдените в полза на
ищците суми. Същото становище поддържат и в с.з. чрез процесуален представител.
ОС, като
съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред
районния съд са предявени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, а
предявените в условията на евентуалност – с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД и чл. 50 и и чл. 86 ЗЗД. Ищците, настоящи въззивници, претендират
ответниците да им заплатят солидарно
- на първата
ищца сумата от 800 лв., представляваща обезщетение, формирано на база
стойността на унищожените бали люцерна и слама, сумата от 3817,68 лв.,
представляваща обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за
поправката на повредените сгради и сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
-да
заплатят солидарно на втората ищца сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за поправката на
повредените сгради и
-да
заплатят солидарно на третата ищца сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за поправката на
повредените сгради. Претендират и законна лихва върху посочените суми от датата
на увреждането - 01.11.2012 г., до
окончателното им плащане.
В условията
на евентуалност ищците твърдят, че ответниците са възложили на трето лице
изграждането на неизправната ел. инсталация, като желаят ответниците да бъдат
осъдени солидарно на това основание да им заплатят посочените по – горе суми, а
при отхвърлянето и на този иск молят съда да осъди ответниците да им заплатят
солидарно горните обезщетения поради обстоятелството, че втората ответница е
собственик, а първият ответник - лице, упражняващо надзор над вещта, причинила
настъпилите вреди. Извеждат пасивната солидарност между ответниците по
отношение на първите два иска от обстоятелството, че втората ответница не се е
противопоставила на изграждането на неизправната ел. инсталация в дома й.
Претендират направените по делото разноски.
Съгласно
представените по делото доказателства в първоинстанционнния съд,въззивниците са
собственици при равни квоти на поземлен имот, находящ се в с. Бабук, общ.
Силистра, като собственическите им права произтичат от наследяването на Г.Ж. В,
съпруг на първата въззивница и баща на останалите две. Видно от НА
за дарение № 42, т. 7 по описа на РС –
Силистра за 1992 г., ответницата притежава в съсобственост със своята сестра
съседния имот, находящ се в с. Бабук, в който през 1993 – 1995 г. двамата
ответници, намиращи се помежду си в съпружески отношения, започнали строеж на
жилищна сграда, приключил около 2007 г. – 2008 г. с поставянето на покрива на
сградата, както и на стопански постройки, които били завършени на по – ранен
етап.
На
31.10.2012 г. срещу 01.11.2012 г. избухнал пожар, който, според извършения
впоследствие оглед в засегнатите имоти, установил цялостно изгаряне на
покривната конструкция на стопанските постройки в имота на ответниците,
изгаряне на покривната конструкция на жилищната сграда в имота на ищците, както
и тази на част от стопанските постройки, като общата повърхност на опожарената
покривна конструкция на жилищната сграда и стопанските постройки в имота на ищците
възлиза на 160 кв.м. Според въззивниците
пожарът е възникнал в резултат на неправилно изградената ел. инсталация в имота
на ответниците, техни съседи, и обхванал
и техния имот, находящ се в с. Бабук, и
унищожил покривната конструкция на едноетажна постройка с площ от 120 кв.м.,
покривната конструкция на едноетажна стопанска постройка с площ от 60 кв.м.,
100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама (които движими вещи били
собственост на първата ищца). Считат, че причина за пожара е неправомерното
поведение на ответниците, изразяващо се монтирането на неизправна ел.
инсталация в техния дом .По случая е било образувано досъдебно производство,
въз основа на което се е развило НОХД № 963/2013 г. на СсОС, приключило с
осъдителна присъда по отношение на ответника Н.Г., която впоследствие е
отменена от въззивната инстанция и делото върнато на прокурора, поради
допуснати процесуални нарушения. С постановление от 27.11.2015 г. за
прекратяване на наказателно производство, същото е прекратено, тъй като не са
установени действия от страна на обвиняемия, от които да се направи обоснован
извод , че е извършил престъпление от общ характер. Това обуславя правният
интерес на въззивниците да потърсят отговорност на ответниците по гражданско
правен ред, включително и на полето на безвиновната отговорност по чл. 49 и чл.
50 ЗЗД.
Според
твърденията на ответниците при отсъствието им от имота те спускали
предпазителите на монтираното в гаража ел. табло, с което прекъсвани
електрозахранването и към стопанските постройки; отново по техни твърдения на
31.10.2012 г. в интервала от 19 ч. до 19,30 ч. първият ответник посетил имота,
за да разбърка приготвени преди това джибри за ракия, поради което вдигнал
предпазителите и включил осветлението. Оказало се (по негови твърдения), че в
стопанските постройки в имота няма електрическо осветление, поради което той си
послужил с малка туристическа лампа, която след приключване на дейността си
изгасил, а при напускането на имота изключил предпазителите от електрическото
табло.
През нощта
на следващия ден (01.11.2012 г.) свидетелката М Т, съсед на страните по делото,
която имала здравословни проблеми, включително и със съня, поради което не
могла да заспи и често излизала от дома си; при едно от излизанията
свидетелката забелязала, че стопанските постройки в имота на ответниците са се
запалили и горят и че огънят преминава върху стопанските постройки в имота на въззивниците.
Въпреки неточностите в часа, в който първоначално е забелязала пожара, следва
да се приеме, че това е станало около 3 – 3,30 през нощта. Свидетелката, поради
силния стрес, който изживяла, не успяла да предупреди по телефона първата въззивница,
която единствено пребивавала в жилищната сграда и продължително време останала
в невъзможност да реагира адекватно на извънредната ситуация. Едва около 5,15
ч. от дома си излязъл и съседът Н. Н, също свидетел по делото, който забелязал
огъня , събудил вззивницата Й Ж. и потърсил помощ за гасенето от други съседи -
семейството на свидетелката Й. Ки нейния
съпруг Жеко, а тази свидетелка от своя страна незабавно подала сигнал за
произшествието на тел. 112, което според
официална справка на РД „ПБЗН“ – Силистра било сторено в 5,19 ч.
Изготвената
по делото комплексна електротехническа и пожаротехническа експертиза (КЕТПТЕ),
отчитайки скоростта на разпространението на пожар по покривната конструкция и
отразените от вещите лица граници на пожара (зони със запазени конструктивни
елементи и следи от температурно
въздействие) установява като най – вероятни две хипотетични точки, в които може
да се търси огнището на пожара – до най – вътрешната стена на стопанската
постройка на ответниците и в дървена барака в имота на ищците, разположена до
сеновала, който от своя страна има обща стена със стопанските постройки в имота
на ответниците. Извършеното предявяване на заключението от досъдебното
производство на св. А, вещо лице в същото, изготвило електротехническата
експертиза, за да му се напомни, че имало такава инсталация в стопанските
постройки на ищците, е незаконосъобразно, тъй като заключението на експертите
от досъдебното производство няма доказателствена сила в гражданското
производство. Ако ще се ползва заключението, изготвено от св. А в наказателното
производство, то ще следва да се съобрази и констатацията му, че пропуските в
направата на ел. инсталацията на стопанската постройка на ответниците е създала
предпоставки за възникване на пожара, което ще направи безспорна отговорността
на ответниците по чл. 50 ЗЗД, като собственици на неизправната ел.
инсталация. Това заключение, обаче, не
може да се използва в настоящото производство, поради което и не може
избирателно да се предявяват части от него на свидетел, когато това е в услуга на някоя от страните. Следва да се
добави и обстоятелството, разяснено от св. П, че ако пожарът е тръгнал от
стопанската постройка на ищците, струпаните до нея бали сено биха
възпрепятствали бързото напредване на огъня към ответниците, тъй като първо
следва доизгорят те напълно, за да се придвижи огъня напред. Назначената от РС
експертиза, работила по снимков материал и косвени данни за пожара, сочи, че
балите не са напълно изгорели.Такива са и показанията на свидетелите –
очевидци. Това дава основание да се приеме,
че е налице още едно доказателство, че пожарът е тръгнал от ответниците към
ищците, освен фактът, че събудилата се в 3,30 часа св. е видяла , че има пожар
единствено при ответниците, който се придвижвал , към имота на ищците. В случая, изводите на пожаро – техническата експертиза,
назначена от районния съд са, че няма достатъчно запазени данни за разглеждане
на версията за възникване на пожар в резултат на късо съединение, а не че
липсва категорично възможност за такава версия. Експертите сочат редица
неизправности в изграждането на ел.- инсталация в стопанските постройки на
ответника и абсолютно спазване на изискванията при изграждане на ел.
инсталацията в жилището на ищците. Посочени са
7 причини за възникване на пожари, като шест от тях изобщо не са
обсъждани както в досъдебното производство, така и в настоящото дело, защото
няма никаква индиция да са били налице като вероятни. Споменати са бегло
единствено в наказателното производство пред районния съд и то единствено за
пълнота както и в настоящата експертиза, без да има конкретни основания да се
допусне, че е възможна някоя от тях.
При това положение, след като пожарът е започнал от имота на ответниците
и са налице данни , че са налични „перли и звезди“ по захранващия
проводник на лампа в една от стопанските
постройки на ответниците, според св. А,
които говорят за късо съединение, то несъмнено се прави извода, че най-
логичната и доказана от фактите по делото причина за възникване на пожара е
предизвикана от ел. инсталацията на ответниците, което е основание за
гражданска отговорност по чл. 50 ЗЗД. Тук е уместно да се посочи без да му се
придава значение на съществен аргумент, но все пак любопитния за производството
факт, че ответниците в нито един етап не са имали претенции към ищците за вреди
от пожара, след като поддържат версията, че е допустимо той да е започнал от
техния имот и поради неизправност в
тяхната ел. инсталация. Напротив, събрани са категорични данни, че ответникът е
помагал с труд и съоръжения при ремонта на ищците.
Предвид
гореизложеното и в противовес на направеното от районния съд обобщение, стъпвайки
на заключението на назначената експертиза и показанията на свидетелите –
очевидци на пожара и най – вече показанията на свидетелката Токмакова, съгласно
които се приема, че първоначалното му огнище следва да се разположи в
стопанските постройки на ответниците, настоящата инстанция счита, че това
обстоятелство, както и логичното изключване на други възможни причини за
възникването му, позволяват въприемането на версията за късо съединение или
претоварване на ел. инсталацията на ответниците като единствени оставащи възможности за
неговото причиняване, при положение че хипотетично не съществуват и други
възможни причини, годни да го предизвикат, още по – малко такива които да попадат в отговорността на ответната страна.
Тези доводи обосновават основателност на предявения евентуален иск по чл. 50 ЗЗД. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Достатъчно е да са налице възникнали вреди и същите да са в
причинна връзка с настъпило събитие от някаква вещ, за да се дължи обезвреда от
нейния собственик и надзорник, както е в настоящия казус.
Ищците
претендират ответниците да им заплатят
солидарно следните обезщетения за претърпени вреди в резултат на пожар в имота
на ищците, находящ се в с. Бабук, , възникнал поради неизправности в ел.
инсталацията в стопанските постройки на ответниците, находящи се в с. Бабук, а
именно
-на първата
ищца - сумата от 800 лв., представляваща обезщетение, формирано на база
стойността на унищожени 100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, сумата
от 3817,68 лв., представляваща обезщетение, формирано на база заплатените от
нея разходи за поправката на покривната конструкция на жилищната сграда и
стопанските постройки в имота и сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди,
-на втората
ищца - сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение, формирано на база
заплатените от нея разходи за поправката на покривната конструкция на жилищната
сграда и стопанските постройки в имота и
-на третата
ищца - сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение, формирано на база
заплатените от нея разходи за поправката на покривната конструкция на жилищната
сграда и стопанските постройки в имота,
-както
и законна лихва върху посочените суми от
датата на увреждането - 01.11.2012 г.,
до окончателното им плащане.
По делото
са представени платежни документи за закупени строителни материали в общ размер
от 7586,63 лв. Според заключението на приетата СТЕ пред районния съд всички
разходи за ремонт на имота на ищците
вследствие на пожара възлизат на 9 411,23 лв. по първи вариант и
11 162, 34 лв. – по втори вариант, който
е съобразен с пазарните цени към 2012 г., поради което е и по –адекватен
до реалната сума, вложена от ищците. Въпреки това, съдът следва да уважи
исковата претенция само до размера 3817,
68 лв., които се претендира от първата ищца, защото няма данни останалите две
да са вложили средства или труд по възстановяване на имота, поради това и
техните искови претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани. По делото
се доказа безспорно, че са изгорели и бали със слама и люцерна, чиято обща
стойност възлиза на 590 лв., съгласно заключението на СЦЕ, прието от първоинстанционния съд, поради
което исковата претенция по това перо следва да бъде уважена до този размер.
Съдът
счита, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
по отношение на първата ищца в размер на 8 000 лв. е основателна. От
събраните по делото свидетелски показания става ясно, че пожарът, неговите
мащаби и гледката, която се е разиграла, са били страховити и ужасяващи не само
за собственицата на имота, а и за всички присъстващи. Пожарът е бил със
значителни размери, причинил е големи щети, което неминуемо е породило
изключителни стресови преживявания и депресивни състояния на ищцата, която,
освен това, е преживяла и целият процес
на възстановяване на сградите, инвестирала е средства, труд и усилия при
ремонта му, съгласно събраните по делото доказателства. Съдът не възприема твърденията на ответната
страна, че е налице съпричиняване, тъй като пожарната служба не била извикана
веднага от ищцата. Това, че ищцата не е съумяла да реагира веднага адекватно
говори единствено, че е била в шок, което е допълнително доказателство за
причинените и неимуществени вреди. Иначе, по делото са събрани доказателства,
че от констатиране на пожара в 5,15 часа до пристигане на пожарната кола в с.
Бабук е минал само половин час, което е сравнително бързо с оглед разстоянията
между Силистра и селото. Обаждането е осъществено от съседка, също свидетел по
делото – 5,19 часа, което означава , че пожарната служба е своевременно
извикана, макар и не от ищцата.
Върху
уважената част от исковете следва да се присъди и законна лихва от деня на
увреждането – 01.11.2012 г.
Ответниците
претендират разноски по делото, като представят списък за направени такива пред
тази инстанция в размер на 1680 лв. за адвокатски хонорара и 15 лв. за ДТ по
частна жалба, която беше разгледана в дурго производство по реда на чл. 248 ГПК
в рамките на настоящото дело и приключи с определение № 216/19.07.2018 г.,
постановено по настоящото дело. В тази частна жалба няма направено искане аз
разноски и такива не са присъдени с горепосоченото определение. Ето защо,
същите не следва да се присъждат с настоящото решение. Предвид изхода на делото
пред тази инстанция , обжалваното решение
в частта за разноските следва да бъде отменено. По отношение на размера
на адвокатския хонорар, процесуалният представител на ищците направи възражение
за прекомерност, което е неоснователно, предвид броя и размера на исковите
претенции, които са предмет на разглеждане на настоящото дело. Съгласно чл. 7
от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, общият минимален размер на адвокатското възнаграждение за
всички предявени против ответниците искове възлиза на 2350 лв., поради което
претендираният такъв от 1680 лв., очевидно не е прекомерен. Освен това,
ответниците са направили пред първата инстанция разноски в размер на 2975 лв.
или общо по настоящото дело разноските на ответниците възлизат на 4655 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да им заплатят
припадащите се 214,72 лв. направени от тях разноски по делото , съразмерно на
отхвърлената част от исковете, която следва бъде понесена по разно от тях – по
71,57лв. Ищците нямат претенция за разноски.
С оглед на
гореизложеното ОС счита, че жалбата е основателна само по отношение на въззивницата ЙВ., поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която исковите и претенции са
отхвърлени и бъде постановено ново, с което
същите бъдат уважени до размера 590 лв. за стойността на изгорелите
бали, 3 817 ,68 лв. за направените от нея разходи за ремонт на имота и
8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня
на увреждането – 01.11.2012 г. на основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД. По отношение
на останалите две въззивници – Б.Д. и Ж.Ж., както и по отношение на исковите
претенции по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, обжалваното
решение е правилно , поради изложените по – горе съображения и в тази част
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 66/19.03.2018г.
постановено по гр. дело № 563/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените
от Йорданка Ж.В. искове против Н.Й.Г. и Д.Б.Г. чрез които моли съда да осъди
ответниците да и заплатят солидарно
следните обезщетения за претърпени вреди в резултат на пожар в имота на ищците,
находящ се в с. Бабук, възникнал поради
неизправности в ел. инсталацията в стопанските постройки на ответниците,
находящи се в с. Бабук, а именно
-на първата ищца - сумата до 590 /
петстотин и деветдесет/ лв.,
представляваща обезщетение, формирано на база стойността на унищожени 100 бр.
бали люцерна сено и 50 бр. бали слама, сумата от 3817,68 лв., представляваща
обезщетение, формирано на база заплатените от нея разходи за поправката на
покривната конструкция на жилищната сграда и стопанските постройки в имота и
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди,както и законна лихва върху
посочените суми от датата на увреждането
- 01.11.2012 г., до окончателното им плащане, които обезщетения се
претендират поради обстоятелството, че ответницата Д.Б.Г. е собственик на ел.
инсталация в имота и,довела до пожара, а ответникът Н.Й.Г. – лице, упражняващо
надзор над нея, както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ Й. Ж.В. с за заплати на Н.Й.Г.
направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за
адвокатски хонорар, 150 лв. (сто и петдесет лв.) за експертиза 30 лв. (тридесет
лв.) депозит за разпит на свидетели и 7 лв. (седем лв.) за съдебни
удостоверения, ОСЪДИЛ Е Б.Г.Д. за заплати на Н.Й.Г. направените по делото
разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар, 75 лв.
(седемдесет и пет лв.) за експертиза 15 лв. (петнадесет лв.) депозит за разпит
на свидетели и 4 лв. (четири лв.) за съдебни удостоверения И Е ОСЪДИЛ Ж.Г.Ж. за
заплати на Н.Й.Г. направените по делото разноски в размер на 600 лв.
(шестстотин лв.) за адвокатски хонорар, 75 лв. (седемдесет и пет лв.) за
експертиза 15 лв. (петнадесет лв.) депозит за разпит на свидетели и 4 лв.
(четири лв.) за съдебни удостоверения, както и . като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Н.Й.Г. и Д.Б.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Й. Ж.В. сумата до 590 / петстотин и деветдесет/ лв., представляваща обезщетение, формирано на
база стойността на унищожени 100 бр. бали люцерна сено и 50 бр. бали слама,
сумата от 3817,68 / три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и шестдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение, формирано на база заплатените
от нея разходи за поправката на покривната конструкция на жилищната сграда и
стопанските постройки в имота и сумата от 8000 / осем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,както и законна лихва върху посочените суми от датата
на увреждането - 01.11.2012 г., до окончателното
им плащане, които обезщетения се претендират поради обстоятелството, че
ответницата Д.Б.Г. е собственик на ел. инсталация в имота и, довела до пожара,
а ответникът Н.Й.Г. – лице, упражняващо надзор над нея на основание чл. 50 и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. Ж.В. за заплати на Н.Й.Г. и
Д.Б.Г. направените по делото
разноски в размер на 71, 57 /седемдесет и един лева и петдесет и седем
стотинки/ , представляващи направени от последните разноски по делото за двете
инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете им .
ОСЪЖДА Б.Г.Д. с за заплати на Н.Й.Г. и
Д.Б.Г. направените по делото разноски в размер на 71, 57 /седемдесет и един
лева и петдесет и седем стотинки/ , представляващи направени от последните
разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете
им.
ОСЪЖДА Ж.Г.Ж. за заплати на Н.Й.Г. и Д.Б.Г. направените по
делото разноски в размер на 71, 57 /седемдесет и един лева и петдесет и седем
стотинки/ , представляващи направени от последните разноски по делото за двете
инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете им.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/19.03.2018г.
постановено по гр. дело № 563/2017г. по описа на Районен съд – Силистра в останалата част.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на
страните по делото по реда на чл .280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.