Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260000/ 6.1.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на девети ноември година 2021
в открито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар :
Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 606 по описа
на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е след връщане от ВКС.
С решение № 102/26.11.2020г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., постановено по т.д. № 2429/2019г. касационната инстанция се е
произнесла по жалбата на „Електроразпределение Север“ АД против решение №
178/15.07.2019г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено
по в.т.д. № 274/19г., с което е
потвърдено решението на Добричкия окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати
сумата от 25 001лв, обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на
електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в
с.Славеево, община Добрич, стопанисван от „Бул Аква Фиш“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като е приела, че
касираното решение е недопустимо поради постановяването му по нередовна искова
молба и в отклонение от диспозитивното начало, обезсилила го е и е върнала
делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото и в
изпълнение на указанията на ВКС, ищецът е направил няколко поредни уточнения на
исковата си молба. С молбата от 21.04.21г. заявява, че предявява исковите си
претенции в условията на обективно кумулативно съединяване, а с молба от 26.07.21г.
е уточнил всяка една от тях по основание и размер. След така направеното
уточнение претенциите се явяват частично предявени и в общ размер на
25 001лв.
Следователно предмет на настоящото
производство са въззивните жалби на ЗАД „Алианц България” АД, гр. София,
конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника и на
„Електроразпределение – СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр.Варна против решение №
24/25.02.2019г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 170/2018г.
Според въззивника ЗАД „Алианц
България” АД - гр. София обжалваното решение е изцяло неправилно. Съдът не е
обсъдил всички възражения в отговора на исковата молба и тези в становището на
третото лице – помагач, поради което е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е постановил необосновано решение. Искът се
явява неоснователен и недоказан. Липсват доказателства за виновно неизпълнение
на задълженията на ответника за доставка на ел.енергия. Не са доказани вида и
размера на твърдените вреди за ищеца. Липсват доказателства и относно
твърдените пропуснати ползи от нереализирана печалба по договори с трети лица.
Не е установена причинна връзка между твърдяното неизпълнение на задълженията
на ответника и претендираните вреди. Ищецът не е доказал собственото си
изправно поведение по сключения договор с ответника.
Въззивникът „Електроразпределение –
СЕВЕР“ АД, гр.Варна счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез със събрания по делото доказателствен
материал. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е изпълнил задължението
си да уведоми предварително и надлежно ищеца за предстоящото прекъсване на
електрозахранването в обекта му, както и че според биологичната експертиза
причината за погиването на рибите – разплодници е нарушеното и недостатъчно
електроснабдяване на фермата. Според заключението смъртта на рибите е настъпила
поради започналото им интензивно хранене
при преминаване от авариен към нормален режим на работа. С преминаване на „авариен режим“ още на 15.02.16г. ищецът сам е поставил в
опасност продукцията си, съзнателно увеличавайки периода на авариен режим на 9
дни, при допустими максимум 7 дни. Размерът на вредите е недоказан, както и не е установен моментът
на тяхното настъпване. Не е изследвана изправността на ищеца по процесния договор. Ищецът не е уведомил
ответника за претърпените вреди и не му е дал възможност да ги констатира.
Иска се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 82 ЗЗД.
Ищецът
„Бул
Аква Фиш” ООД, с. Прилеп, Община Добрич, ЕИК *********, представлявано
от управителя Живко Стефанов Василев претендира от ответника „Електроразпределение
Север“ АД – гр. Варна присъждане на сумата 25 001 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на задължение на ответника по
договора за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа
на „Енерго-Про мрежи” АД, съставляващо преустановяване на електрозахранването в
периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот, стопанисван от ищеца в с.
Славеево, Община Добрич, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Безспорно установено по делото е, че ищецът
е потребител на ел. енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата
на Договор за пренос на ел. енергия с изх. № СВП 13-823/18.11.2013г. и Договор
за достъп до електроразпределителна мрежа с изх. № СВП13-823/18.11.201Зг.,
сключен с „Енерго-Про- мрежи” АД, за обект, разположен в парцел XI в кв. 27 в
землището на с. Славеево, Община Добрич - Стопански двор, в който са изградени
няколко обекта : „Ферма за интензивно отглеждане на аквакултури“, „Риболюпилня
за костурови и други деликатесни видове риби - рециркулационна система“, „Цех
за обработка и преработка на аквакултури“ и „Филтърен блок към риболюпилнята“. Обектите са изградени по приоритетна ОС 2
„Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти
от риболов и аквакултура” на оперативна програма за развитие на сектор
„Рибарство” на Р България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за
програмен период 2007-2013г. По силата на постигнатите договорености ответникът
е длъжен да осигури предоставянето на 24часа електрическа енергия, тъй като целият
производствен процес във фермата, цеховете и риболюпилнята е непрекъснат и е
необходимо ползването на ел. енергия, за да се осигурява цикличност и
ритмичност.
Безспорно установено е още, че на 13.02.2016г. ищецът бил уведомен чрез имейл
по ел. поща, че в периода 17.02.2016 г.-23.02.2016 г. за времето от 9.00 до
17.00 часа, в района на стопанския му двор ще бъде прекъснато електроподаването
поради извършването на неотложни ремонтни работи. Предвид посочения продължителен
период от време на прекъсване на ел.енергията още на 15.02.2016г. всички системи и съоръжения за отглеждане на
рибите били приведени в авариен режим, като в 00.00 часа на 24.02.2016г.
започнало възстановяване на нормалната им работа. На 24.02.2016г обаче около
09.00 часа ел. захранването в целия обект в с. Славеево било отново прекъснато,
този път без предупреждение според ищеца,
което прекъсване продължило и на целия следващ ден. Липсата на
електрозахранване и непривеждане на системите във фермата в авариен режим е
довело до измиране на съществени количества риба, подготвена за производство на
оплоден хайвер и зарибителен материал, поради повишаване на нивото на амоняк,
нитрит и нитрат в системите.
ФС, пораждащ правото да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на настъпилите вреди по реда на
чл.82 ЗЗД вследствие на договорно неизпълнение предпоставя наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки : 1.валидно договорно правоотношение
между страните; 2.виновно неизпълнение на задълженията на ответника; 3. изправно
поведение на ищеца – чл.83 ал.2 ЗЗД; 4.претърпени вреди от неизпълнението –
реални загуби или пропуснати ползи и 5. причинно-следствена връзка между
вредите и неизпълнението.
Първият спорен между страните въпрос е
редовно ли е бил уведомен ищецът за предстоящото прекъсване на ел.енергията. В
тази връзка съдът съобрази следното :
Съгласно чл.40 от ОУ на ДПЕЕЕМ от
2014г. ответникът има задължение при извършване на ремонтни работи и
реконструкции на съоръжения да уведоми предварително клиентите си за времето и продължителността на
преустановяване на подаването на ел.енергия. най-късно 48 часа предварително
чрез съобщение на интернет страницата на дружеството, съобщение в централни или
местни медии, а там където такива не се издават – чрез съобщения до органите на
местната власт или местното самоуправление или по друг подходящ начин. Решението на КЕВР, с което тези ОУ са
одобрени, е отменено с Решение № 595 от
17.01.2017 г. на ВАС. Предвид обратното действие на тази отмяна,
отношенията между страните следва да бъдат уредени въз основа на принципа на
добросъвестността и добрите търговски практики. ОУ от 2007г. са неприложими,
тъй като ищецът не се е съгласил с тяхното приложение в отношенията си с
ответника.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 13.02.16г. ищецът е получил по електронната си поща
уведомление от „Енерго –Про“ - Дирекция продажби, че за периода 17.02.16г. –
23.02.16г. от 9,00 до 17,00 часа, поради извършване на неотложни ремонтни
дейности на съоръженията за доставка на ел.енергия, ще бъде прекъснато
електрозахранването в стопанския му двор. На 12.02.2016г. на уеб-сайта на
дружеството е генерирано съобщение за спирането на електроподаването в района
на с. Славеево за периода 17.02.-23.02.2016г., а на 18.02. е извършена промяна
на периода – 19.02.-25.02.2016г. На 15.02.2016г. „Енерго-Про“ е публикувало в
електронното издание „Добрич онлайн“ съобщение, че за периода 17.02.2016 г.-23.02.2016 г. от 9.00
до 17.00 ч., поради извършване на неотложни ремонтни дейности на съоръженията
за доставка на електроенергия, ще бъде прекъснато електрозахранването в района
на стопанството на ищцовото дружество. Във в-к „Добруджанска трибуна“ от
15.02.2016 г. е публикувана обявя, че „ в периода 17.02.2016 г.-23.02.2016 г. от 9.00 до 17.00
ч., поради извършване на неотложни ремонтни дейности на съоръженията за
доставка на електроенергия, ще бъде прекъснато
електрозахранването в същия район. А на 19.02.16г. периодът е променен
на 19.02.16г. – 25.02.16г., като вместо прекъсване на ел.захранването
предупреждението е за вероятни смущения в района на с.Славеево. На 19.02.16г.
новият период е посочен и в електронното издание „Добрич онлайн“. Т.е. –
извършени са редица съобщения за предстоящото спиране на електроподаването на
уеб-сайта на дружеството, в местен вестник и местна електронна медия, които
съдържат различна информация, която не е
еднозначна, а подлежаща на тълкуване, което, както се установява по делото, е
многопланово и с различно съдържание, съобразно правния интерес на страните, с
посочване на различен период и промени в него, като ищецът е лично уведомен и
на електронната си поща. В резултат на полученото по мейл съобщение, още на
15.02.16г. ищецът предприел действия по привеждане на всичките си системи и
съоръжения в авариен режим на работа поради непрекъснатия технологичен процес
на отглеждане на рибите във фермата си, както и поради обстоятелството,
доказано със свидетелски показания, че за преминаване от основен към авариен
режим на работа на системите са
необходими поне два дни. В същото време от техническата експертиза се
установи, че за дните 17.02. и 18.02.16г. електромерът на ищеца не е отчел
данни за прекъсване на електроснабдяването с продължителност по-голяма от един
час. Реално електрозахранването на ищеца
е било прекъснато за периода 19.02. – 25.02.16г., след като е бил лично
уведомен, че това ще стане за периода 17.02.-23.02.16г. Освен това поради
полученото първоначално уведомление ищецът е преминал към авариен режим на
работа два дни по-рано от реално необходимото време, с което е удължил неоснователно този начин на
отглеждане на рибите / 15.02. – 23.02, или 9 дни/, въпреки заключението на
биологичната експертиза, че максимално допустимия срок на аварийния режим е 7
дни. При това положение не може да бъде споделена тезата на въззивниците за надлежно
изпълнение на задължението на електроразпределителното дружество да уведоми
абоната си най-малко 48 часа преди прекъсване на електрозахранването по
предвидения за това ред. Поведението на
ответника се преценява в този случай като недобросъвестно и в разрез с добрите
търговски практики, което от своя страна
предпоставя неизпълнение на задълженията му по договора за доставка на
ел.енергия.
Този извод се подкрепя и от
установеното по делото обстоятелство, че на 24 и 25.02.2016г. всички абонати на
„Енерго Про“ в района са имали нормално електроподаване, с изключение на
абонатите, присъединени към ел. мрежа чрез
собствения на „Бул Аква Фиш” ООД
трафопост. Изключването само на отклонението „ВН“ от около 50 – 60 м.,
собственост на „Бул Аква Фиш” ООД, е
осъществено чрез заключване с верига и катинар на задвижващия механизъм на
разединителя, без в района да са извършвани някакви ремонтни работи. Според
свидетелските показания това поведение на ответника е провокирано от водените
между страните съдебни спорове.
Неоснователно е
възражението, че ответникът не е уведомявал ищеца чрез съобщение на ел.му поща,
а това е сторено от „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, тъй като посоченото
предприятие, според обясненията на адв.М. в с.з. от 12.04.18г., е координатор,
балансираща група. Видно от фирменото му наименование обаче, то е създало у
ищеца убеждение, че уведомлението произтича именно от ответника. Не се сочи от
ответника и основанието, на което „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД е
изпратило на мейла на ищеца уведомлението за предстоящото прекъсване на
ел.захранването.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че за процесния период въпреки прекъсването на
ел.захранването рибната ферма е консумирала ел.енергия. От заключението на СТЕ
– л.113, се установи, че на 17,02., 18.02, 20.02., 21.02. и 23.02.16г. няма
данни за прекъсване на електроподаването с продължителност по –голяма от един
час. За останалите дни обаче – 19.02.,22.02., 24.02. и 25.02.16г.
електрозахранването е било прекъснато с
продължителност от 7-8 часа. Т.е. – за процесните два дни – 24.02. и 25.02.16г.
липсата на ел.енергия за повече от 8 часа на ден се равнява на прекъсване на
електрозахранването, тъй като при такъв режим на подаване на ток
производствените процеси в ищцовото предприятие не могат да бъдат обезпечени.
Вторият спорен въпрос е изправна страна ли е ищецът.
В тази връзка съдът съобрази следното :
В отговора на исковата
молба ответникът е въвел твърдението си, че ищецът е могъл да избегне вредите,
като положи грижата на добър стопанин, която в конкретния случай се изразява в
предприемане на действия по информиране за планови прекъсвания на захранването.
Това разбиране е изразено и от
конституираното трето лице – помагач на ответника – ЗАД „Алианц България“ в
писменото му становище по исковата претенция, депозирано на 16.11.2017г. -л.154. В този смисъл възраженията, че ищецът
не си е подсигурил по-високо ниво на осигуряване по Наредба № 3 за устройство
на електрически уреди и електропроводни линии, предвид непрекъсваемостта на
производствения си цикъл, както и че на осн.чл.51
ал.3 от ОУ за ДПЕЕЕМ „Енерго Про Мрежи“ АД не носи отговорност при неизпълнение
на задълженията си до 24 часа в случай, че предварително е уведомило клиентите
си за времето и продължителността на
прекъсване на захранването по реда на чл.40 на ОУ, са въведени на по-късен етап от производството по делото,
поради което се явяват преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Още
повече, че не се установи ответникът надлежно да е уведомил ищеца за спиране на
електроподаването.
Преминаването на авариен
режим на работа на 15.02.16г., вместо на 17.02.16г. според уведомлението по
ел.поща не е израз на недобросъвестност от страна на ищеца, тъй като от
свидетелските показания се установи, че аварийният
режим не може да бъде стартират веднага, а за това е нужно технологично време
от 2-3 дни.
Основното възражение се
свежда до това, че ищецът е следвало да
положи грижата на добър стопанин и предвид изключителната му зависимост от
електроподаването да прояви инициатива и провери официалната информация на
сайта на електроразпределителното дружество периода да прекъсване на
снабдяването с ел.енергия. Още повече, че има задължението да се информира за
предстоящи прекъсвания на ел.захранването от източник, посочен с договора,
„Електрораазпределение Север“ няма задължението да уведомява индивидуално
абонатите си за предстоящи прекъсвания
на електроподаването.
Възражението съдът намира
за неоснователно, по следните съображения :
Ако въпреки личното си
уведомяване ищецът беше проверил информацията за спиране на електрозахранването
му, той щеше да установи, че това предстоящо събитие е планувано да се
осъществи за периода 17.02.-23.02.2016г.,
според уеб-сайта на ответника – съобщение от 12.02.16г. Усъмнявайки се в
достоверността на информацията, дружеството е трябвало отново да провери на
сайта, за да установи, че в същност на 18.02.16г. периодът е променен на 19.02.
– 25.02.16г. Следвало е да провери и на 15.02.2016г. в електронното издание „Добрич онлайн“,
където е посочен периода 17.02.-23.02.16г., и във в-к „Добруджанска трибуна“, и
отново на 19.02.16г. – във вестника и
електронното издание. При положение, че няма задължение да проверява
информацията всеки ден и при повече от един източник. Хаотичното и разнопосочно
генериране на съобщения за предстоящото спиране на електрозахранването съдът
вече квалифицира като неправомерно поведение от страна на
електроразпределителното дружество, предвид на което, и само на това самостоятелно основание, то не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, релевирайки
възражение за неполагане грижата на добър стопанин от страна на контрагента си
по договора.
Вредите : съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/12г. на ОСГТК на ВКС
обемът и границите на отговорността за вреди, определена в чл.82 ЗЗД, се основава на договорно неизпълнение на задължение, като обезщетението може да обхваща
всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди, както
претърпяната загуба, така и пропусната
полза.
Уточнението на исковата претенция по пера – основание и размер, е извършено с
молба от 23.07.21г. - на л.47 на
настоящото въззивно производство. Отделните претенции са предявени в условията
на обективно кумулативно съединяване.
Претенцията
по т.1. от исковата молба : Претърпени
загуби в резултат на наложени финансови корекции, обективирани в нередност по
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12/02.07.2010г. с
Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“. Поради нарушение на
призводствената програма за 2016г. ищецът не е успял да реализира продукция
съгласно заложените установени договорни задължения. Неизпълнението на
производствената програма е в следствие
прекъсване на процеса на люпене и угояване на рибите поради спиране на
електрозахранването в стопанството. Наложена финансова санкция в размер на
63 999,62лв, за което е издадено
Решение № РД-89/30.03.2016г. на ИД на ИАРА.
Претенцията
е за частична обезвреда в размер на 100лв.
Видно
от писмото на ИАРА до ищцовото дружество от 11.07.18г. –л.52, за откриване на
производство по налагане на финансова корекция, административната проверка е
отпочната по предоставени от бенефициента през 2015г. счетоводни документи за
2014г., а нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената
програма, заложена в таблица 4 от Инвестиционното намерение и касае
действително произведеното количество продукция за 2014г. В Решение №
РД-89/30.03.2016г. – л.164 на делото на РС, като характер на констатираната нередност е
посочено : подозрение за измама. И в двата документа е посочен сигнал за
нередност с Вх.№ 11660/06.01.2016г.
Така
установеното налага извода, че наложената финансова корекция няма никаква
връзка с процесните събития от 24.02.-25.02.2016г. Претенцията е неоснователна и като такава се отхвърля.
Претенцията
по т.2. от исковата молба : 18 143лв
– претърпяна загуба от настъпилата смъртност на 42 броя мъжки и 54 броя женски
разплодници по данни от Констативен протокол от 26.02.16г., тъй като е налице
намаляване на наличното имущество на Бул
аква фиш. Според ищеца загубата е доказана с представени в хода на производството
счетоводни регистри и експертиза. Претендира се цялата сума.
От
събраните писмени доказателства и заключението на ССчЕ се установява, че след
прекъсване на електроподаването за периода 17.02. -25.02.16г. са съставени два
констативни протокола от страна на ищеца –
Констативен
протокол от 25.02.16г. – от управителя
на ищеца, управителя на „Елимар“ ООД и ветеринарен лекар: установено е
преминаването в авариен режим на работа
от 15.02.16г., възстановяване нормалната работа на системите във фермата на
24.02.16г., спирането на електроподаването на 24.02.16г. и описание на
състоянието на рибата в резултат на невъзможността за възстановяване на
аварийния режим. Започналото хранене на рибата в 00,00часа на 24.02.16г. е
повишило нивата на амоняк, нитрит и нитрат във водата до критично високи
стойности и снизило нивата на разтворен кислород в трите системи на фермата до
критично ниски стойности, спряно е въздухоподаването в биологичните филтри с
подвижно дъно, прекратено е храненето на рибите, налице е неработещ биологичен филтър. Рибите
изглеждат вяли и апатични, извършват бавни движения с учестено дишане по
повърхността на водата, някои отпадат поради отравяне с амоняк.
Констативен
протокол от 26.02. – комисия, назначена от управителя на ищеца, в присъствието
на ветеринарен лекар извършва дисекция и
анализ на 96 броя разплодници есетра, 42 бр.мъжки и 54 бр.женски риби, при
средно тегло от 7,2кг до 11,8 кг, с общо тегло 913,25кг. Установено е погиване
на рибите в резултат на поредица от несъвместими с живота им фактори, поради
прекъсване на електрозахранването на рибното стопанство от електроразпределителното
дружество. Дисекцията е показала, че мъжките екземпляри са били в 4-5 стадий на
зрялост на семенниците, т.е. – в полова зрялост. Женските риби са били готови
след три месеца да дадат хайвер. Според комисията причината за смъртта на
рибите се корени във високите нива на амоняк и нитрити във водата на басейните,
в следствие прекъсване на нормалното електрозахранване, което води до стресова
ситуация и рязка промяна в параметрите на водата. Отравянето е станало
внезапно, след залпово повишаване нивата на амоняк. След привеждане на фермата в режим на нормална
работа се е получило свръхповишено съдържание на амоняк и нитрити във водата,
които пречат на кръвта да принася кислорода в тялото на рибите. След погиването
на рибата започват процеси на първично
разлагане, което прави използването й за по-нататъшна обработка с цел
получаване на хранителни продукти невъзможно.
На
24.03.16г. е изготвен протокол за брак на погиналата риба, в който количеството
й е посочено като 900 кг или 100 броя риби-разплодници. Отчетната й
стойност по счетоводните регистри на
„Бул Аква Фиш“ ООД е 18 143лв.
Приблизителната
пазарна стойност на погиналата риба е 6 930лв, изчислена от в.лице по
7,70лв/кг /взета от реално осъществена сделка с „Есетра“ ЕООД, гр.Пловдив и
регистрирана с фактура 80/21.03.16г./ за 900 кг. В с.з. в.-лице уточнява, че
това е минималната цена : фактура 80/21.03.16г. сочи закупени 600кг и 143 броя
риби, т.е. – със средно тегло 4,195 на брой риба. Погиналата риба е със средно
тегло 9 кг. на брой. В с.з. в.лице уточнява, че към 31.12.13,14 и 15г. по
сметка 202 тези 100броя риби са осчетоводени на стойност 5 000лв. –
стойността на погиналите риби. С протокол
от 24.03.2016г. са закупени 143 броя есетра, като стойността от 18 143лв
включва освен стойността на закупената риба и разходи за работни заплати,
ел.услуги и др., защото тези риби само се отглеждат, от тях няма
реализирани приходи, а има само
направени разходи до достигане на тяхната полова зрялост. Т.е. – отчетната
стойност в сметка 202 към
31.03.2015г. е 5 000лв, но в 2016г.
към тези 5 000лв се доначисляват допълнително направени разходи във връзка
с тригодишното отглеждане на рибите, което не е правено ежегодно.
От
Констативен протокол от ИАРА №
087-27/2016г. – л.181 се установява, че при извършена проверка е установено
наличието на измряла риба от вида Есетрови, представена с доказателство за
произход. За 25.02.16г. за басейни №№ 3, 4, 5, 6, 9 и 12 измрялата риба е общо 50 броя. Към нея
Агенцията е установила наличието на 36 броя
найлонови чували със замразена риба, съхранявана в хладилна камера, с
различна големина и тегло, като точната бройка следвало да бъде определена при
предаване на рибата като СЖП на съответните органи.
Съгласно
потвърдителна бележка № 062766/24.03.16г.-л.14, на „Екарисаж – Варна“ ЕООД на
24.03.16г. са предадени като странични животински продукти 900 кг риба есетра
разплодници.
В
обобщение на горното съдът приема за установено, че процесните 100 броя риби
есетра разплодници са счетоводно отразени при ищеца от 2013г. до 2016г.,
осчетоводена е загубата от измирането им, включваща и разходите по оглеждането
им за три години назад, доколкото това е периодът, за който рибата достига
полова зрялост, поради което и тяхната
наличност в стопанството на ищеца към относимите към спора дати 24.02.-25.02.16г.
се явява доказана.
Възраженията
на ответника в тази насока са неоснователни.
На
първо място се възразява, че не е спазено изискването на ОУ за ДПЕЕЕМ от 2014г.
за провеждане на рекламационно производство с участие на
електроразпределителното дружество. Съгласно
чл.55 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014г. ищецът е
следвало да уведоми ответника за
настъпилите вреди писмено в пет-дневен срок /или подходящ такъв/ от събитието
за констатирането им и с участието на представител на другата страна по
облигационната връзка. Уведомлението за претърпяната щета е изпратено на
02.03.16г., и то след извършена аутопсия на рибите. След като констативните
протоколи от 25.02.и 26.02.16г. са съставени веднага, то аутопсията на рибата
също е извършена също едностранно и преди уведомлението. И двата констативни
протокола са съставени едностранно от ищеца и като съдържащи изгодни за
издателя си факти, не се ползват с материална доказателствена сила. Същите са
оспорени по съдържание, оспорва се наличието на посочената като погинала риба,
както и причинно-следствената връзка между това погиване и прекратяването на
електрозахранването на обекта на 24.02.-25.02.16г.
Преди всичко съдът вече констатира, че ОУ от 2014г.
са отменени с решение на ВАС и предвид обратното действие на тази отмяна са
неприложими в отношенията между страните. Предвид на това соченият от ответника
5-дневен срок за уведомление също е неприложим. С оглед добрата търговска
практика и за съставянето на документи с противопоставимо на ответника
съдържание ищецът е уведомил контрагента си по договора за доставка на
ел.енергия за настъпилия инцидент на
02.03.16г. Този факт не се оспорва. Провеждането на самото рекламационно
производство би имало значение при евентуално уважаване претенциите на ищеца в
него, но то не е предпоставка за предявяване на настоящия иск за обезвреда.
Освен това липсват твърдения и доказателства, че след уведомяването „Електроразпределение – Север“ АД е изпратило
свой представител за установяване на щетите и той не е бил допуснат. Рибата е
била предадена на Екарисажа на 24.03.16г. – месец след нейното измиране. От
02.03.16г. до 24.03.16г. тя е била налична в стопанството на ответника.
Според заключението на съдебно-биологичната
експертиза след спиране на електроподаването на 24.02.16г. ищецът веднага е
предприел принудително привеждане на рециркулационната система от нормален към
авариен режим на работа, включил е веднага аварийния електрогенератор, който
захранва само оксигенератора и някои основни помпи за движение на водата,
спряно е подаването на храна в басейните, изключен е механичният филтър и е
включен да работи по-рядко, спрени са помпите и подаването на кислород към
биологичния филтър. Тъй като рибите вече се хранели интензивно е започнало
отделянето във водата на азотни съединения вследствие на усвояването му от
организма им. Във водата е изхвърлена фекална маса, която е започнала да се
разгражда бързо, което е довело до повишаване нивото на азотните съединения.
Кислородът във водата е започнал да се изчерпва бързо. В този случай според
експерта преживаемостта на рибите става ниска, като смъртта им може да настъпи
в рамките на няколко дни.
Доколкото по делото безспорно се установи, че
електроподаването към обекта на ищеца е било преустановено за периода
19.02.-25.02.16г., както и че от 15.02.16г. стопанството е преминало от
нормален към авариен режим на работа, а
на 24.02.16г. отново към нормален режим, но поради продължаващата липса
на електроподаване отново е стартиран аварийният режим, както и че при тази
смяна на режимите на работа е настъпило
комбинираното действие на два неблагоприятни за живота на рибите фактора –
недостатъчно количество на кислород във водата и натрупването на летални за
рибите количества азотни съединения /амоняк, амониеви йони, нитратен азот и
нитритен азот/, то съдът намира причинно –следствената връзка между спрения на
24.02.-25.02.16г. ток и измирането на рибите за доказан, а възражението на
ответника – за неоснователно.
С
оглед на горната фактическа установеност
и правни изводи претенцията за присъждане на сумата от 18 143лв –
претърпяна загуба от настъпилата смъртност на 42 броя мъжки и 54 броя женски
разплодници се явява основателна и следва да бъде уважена.
Претенциите
по т.т.3, 4 и 5 от исковата молба касаят претърпени от ищеца вреди под формата
на пропуснати ползи. Приложение към тези
вреди следва да намерят постановките на - Тълкувателно решение № 3/12.12.12г. по тълк дело № 3/12г. на ОСГТК
на ВКС.
Както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, пропуснатата полза се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако
длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Основният
правен въпрос е може ли да се обезщетява бъдеща, непроизведена продукция и
доколко производството и реализацията на хайвера и рибките е бъдещо сигурно
събитие
Съгласно
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК (напр. - решение
№ 67/22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., II т. о. и решение № 282/27.10.2015
г. по гр. д. № 1506/2015 г., IV г. о. на ВКС, както и определение №100/27.01.2017 по дело №3623/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.),
сигурна възможност за увеличаване на
имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при
обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна.
На обезщетяване подлежат не всички пропуснати
от възложителя ползи, а само тези, които
са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на
задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение.
Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства
и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия
търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено
именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и
закономерен резултат.
Освен фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на
твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на
задължението, респ.
недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и
виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи
и размерът на
пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за
предвидимост не се отнася.
Възражението
на ответника включва и твърдението му, че не могат да се претендират пропуснати ползи от
непроизведена продукция – р.197-1997-пето ГО, както и че реализирането на доходи от дейност с предмет
бъдещо производство на риби и хайвер е бъдещо несигурно събитие, чието настъпване
би могло само логически да се предполага. В тази връзка съдът съобрази следното
:
Претенцията по т.3 от исковата молба – 3 000лв по договора с „Халхаз“
ООД - пропуснати ползи от сключен Договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД
за покупко-продажба на 20 кг. оплоден хайвер от сибирска есетра при цена от
3 500 евро за кг. или общо 70 000 евро и 150 000 броя рибки с тегло 8-10 гр. от
вида сибирска есетра на стойност 0,65 евро за една рибка. Поради невъзможност
за изпълнение на задължението си към купувача, ищецът претърпява вреда под
формата на пропусната полза – невъзможност за продажба на стоката.
Съгласно
чл.5 от договора хайверът е следвало да бъде предаден до 31.05.2016г., а
рибките – до 30.09.2016г.
Уведомителното
писмо от „Халхаз“ ООД до ищеца, че няма да предяви срещу него иск за санкции е
неотносимо, доколкото в случая се претендират пропуснати ползи, а не претърпени
вреди под формата на изплатени или дължими санкции за неизпълнение на договора.
Според
заключението на биологичната експертиза риболюпилнята на ищеца е модерна и оборудвана с всички необходими
производствени мощности за отглеждане и подготовка на половозрели риби,
получаване на оплоден хайвер, инкубиране на оплодения хайвер и получаване на
личинки и укрепнали рибки. Наличното оборудване позволява всеки един от
технологичните процеси да протича нормално при оптимални условия на
средата. Риболюпилнята е снабдена с оксигенератор, температурата се контролира
автоматично, периодично се извършва хидрохимичен мониторинг на водата. В
стопанството работят квалифицирани кадри, обучени за работа с есетрови риби.
Според в.лице техническата обезпеченост, човешкият ресурс и осъществяваният
контрол предполагат технологичният
процес при производството на оплоден хайвер, личинки и укрепнали рибки да
протича безпроблемно.
С
оглед на така установената техническа обезпеченост на риболюпилнята и обученост
на персонала съдът намира, че производството на хайвер и укрепнали рибки би
следвало да протече нормално, при очакваното увеличение на патримониума на ищеца при неговата реализация
съгласно условията на договора с унгарското дружество. При така установения
производствен цикъл, изискващ непрекъснато електроподаване, предвидимо се явява
при сключване на договора с електроразпределителното дружество обстоятелството,
че ищецът би претърпял вреди под формата
и на непроизведена продукция в
случай на прекъсване на ел.енергията. Претенцията се явява доказана по
основание.
Съгласно
допълнителното заключение на ССчЕ – л.190 хайверът, който може да бъде добит от
общото количество погинали 54 броя женски риби-разплодници е 48,6кг. След
процеса на изкуствено осеменяване на хайвера е установена 80-90% успеваемост.
Изчислен в кг за целите на експертизата при приети 85 % /средна величина на
показателя/ може да бъде добит оплоден хайвер около 41,31кг. При цена
3 500 евро/кг, очакваната стойност на приходите е 144 585 евро. Броят
рибки, който може да бъде добит от общото количество погинали 54 броя женски
риби – разплодници е 1 147 902 рибки до 10г при цена на рибка 0,65
евро за брой, като очакваната стойност на приходите е 746 136,30 евро.
Т.е.
заложените в договора параметри – 20 кг оплоден хайвер и 150 000 рибки с
тегло 8-10 г са били напълно постижими в случай, че женските риби – разплодници
бяха отглеждани в нормални за тях условия.
Неоснователно
е възражението, че не съществува сигурност че до падежа на задължението за
предаване на хайвера – 31.0516г. рибите
щяха да достигнат полова зрялост, още по-малко да бъдат заплодени и хайверът
изваден и транспортиран. В.лице Хубенова пояснява в с.з. от 02.10.18г. – л.85,,
че размножителният процес, при който рибите са готови да дадат хайвер, настъпва
много индивидуално – около май месец и от средата на май до средата на юли. Би
било нормално около месец май да има размножаване. В.лице смята още – л.84, че
ако предразположим разплодниците да се размножат, те биха могли да сторят това
и по-рано – през месец март. Съдът взема предвид и заключението на експерта, че
фермата на ищеца е една високо индустриална система, която е характерна за
отглеждане на риба в интензивни условия.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че от наличните 42 мъжки екземпляра биха били
заплодени 14 женски риби, тъй като за оплождането на една женска риба е
необходим семенен материал от три мъжки екземпляра, а полученият от това хайвер не би надхвърлил
13 кг. Не е казано, че мъжкият екземпляр може да опложда един единствен път.
Освен това в.лице е категорично, че от една полово зряла женска риба може да
бъде получен хайвер, равняващ се на 10-15 % от теглото й. Т.е. от една женска
риба с тегло 9 кг може да се получи 0,9 – 1,35кг. хайвер. Или от 54 броя женски
риби би могъл да се получи 72,9кг хайвер.
Ето
защо претенцията за заплащане на 3 000лв
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се явява основателна и следва
да бъде уважена.
Претенцията
по т.4 от исковата молба : 758лв пропуснати
ползи за ищеца настъпили и от неизпълнението по договора за продажба от 17.02.2014 г. със „Стейман транс“ООД Русия
, по силата на който ищецът следвало да продаде 40 тона годишно цяла есетра на
цена по 6,5 евро/кг. ;5 тона годишно филе есетра топло пушено роле,при цена от
30 евро/кг.;2,5 тона филе есетра топло пушено слайст100 гр.,при цена от 30
евро/кг.;10 тона годишно филе есетра с кожа замразено при цена 13 евро/кг. ;7
тона годишно филе есетра без кожа
замразено при цена 15 евро/кг.;5 тона годишно котлет от есетра замразен при
цена от 11 евро/кг. Пропуснатите ползи са за дружеството от неизпълнение на задълженията
му в размер на 905 000 евро.
Съгласно
чл.5 от договора продавачът се задължава да предаде стоката в 10-дневен срок
след подаване на заявка от страна на купувача. Договорът е рамков. Не се
представиха доказателства за постъпили заявки от страна на контрагента на
ищеца, поради което съдът намира, че твърдените пропуснати ползи са недоказани.
Претенцията по т.5 от исковата молба :
3 000лв – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството
20-25 кг. хайвер; 650 000-800 000 броя личинки,от които при средна
преживяемост 60 % биха се получили 480 000 броя укрепнали малки рибки със
средна продажна цена по 0.80-1 лев за брой, неосъществено увеличаване
имуществото на ищеца. Пропуснатите ползи са в размер на 384 000лв, от
които се претендират 3 000лв.
С
оглед фактическите констатации и правни изводи досежно пропуснатите ползи с
контрагента „Халхаз“ ООД, които са относими и към настоящата претенция,
последната се явява основателна и следва да бъде уважена. От установената
възможност да бъде добит оплоден хайвер от 41, 31кг , 20 кг се дължат по
договора с унгарското дружество. Останалите 21,31кг представляват неувеличено
имущество на ищеца. Претендираните 480 000 броя укрепнали рибки са част от
възможните за добив 1 147 902 рибки, получени от загиналите женски риби –
разплодници. При средна продажна
цена по 0.80-1 лев за брой, неосъществено увеличаване имуществото на ищеца е в
размер на 384 000лв- 480 000лв.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски
както следва :
Ищецът е
направил разноски за т.д. 170/18г. на ДОС в размер на 15 644лв, от които
6 370лв адв.възнаграждение. С оглед предмета на спора, заявените
претенции, проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на
делото съдът намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за
основателно, поради което го редуцира до 1500лв, съобразно Наредба № 1/2004г.
за мин.размери на адв.възнаграждения. В този случай разноски на ищеца за първа
инстанция възлизат на 10 774лв. За гр.д. № 2429/19г. на ВКС адв.хонорар е
в размер на 1000лв. и за в.т.д. № 606/20г. на ВнАпС – 700лв, или общо –
12 474лв. Съобразно уважената част на иска му се дължат 12 045,90лв.
„Електроразпределение
Север“ АД е направило разноски за т.д.
170/18г. на ДОС в размер на 1 948лв., за в.т.д. № 274/19г. на ВнАпС –
2 700лв, за гр.д. № 2429/19г. на ВКС – 2 078лв. и по в.т.д. № 606/20г. на ВнАпС – 1 548лв.
или общо – 8 274лв. Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат
283,95лв. Или изчислени по компенсация на ищеца се дължат 11 761,95лв. /още 7 962,45лв/
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/25.02.2019г.
на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 170/2018г.
в частта, в която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД ЕИК
*********, гр.Варна е осъдено да
заплати на „Бул Аква Фиш ООД, с. Прилеп, общ. Добричка, ЕИК *********,
сумата от 24 143 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до
25.02.2016г. в имот в село Славеево, общ.Добричка, стопанисван от ищеца, и
съставляваща съвкупност от няколко заявени претенции, както следва : 18 143лв –
претърпяна загуба от настъпилата смъртност на 42 броя мъжки и 54 броя женски
разплодници по данни от Констативен протокол от 26.02.16г., 3 000лв по
договора с „Халхаз“ ООД - пропуснати ползи от сключен Договор с унгарското
дружество „Халхаз“ ООД за покупко-продажба на 20 кг. оплоден хайвер от сибирска
есетра при цена от 3 500 евро за кг. или общо 70 000 евро и 150 000 броя рибки с тегло 8-10 гр. от
вида сибирска есетра на стойност 0,65 евро за една рибка, заявена като частична
и 3 000лв – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на
стопанството 20-25 кг. хайвер; 650 000-800 000 броя личинки,от които
при средна преживяемост 60 % биха се получили 480 000 броя укрепнали малки
рибки със средна продажна цена по 0.80-1 лев за брой, неосъществено увеличаване
имуществото на ищеца в размер на 384 000лв, заявена като частична, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба /22.02.2017г./ до окончателното изплащане
на задължението,
както и в частта, в която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, гр.Варна е осъдено да заплати на „Бул Аква Фиш ООД, с. Прилеп разноски за първа инстанция в размер
на 3 799,50лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата
обжалвана част, като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бул Аква Фиш ООД, с. Прилеп, общ. Добричка, ЕИК ********* иск
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, гр.Варна за заплащане на сумата от 8 578лв / 100лв - претърпени
загуби в резултат на наложени финансови корекции, обективирани в нередност по
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12/02.07.2010г. с
Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ и 758лв – пропуснати ползи за
ищеца настъпили и от неизпълнението по договора за продажба от 17.02.2014 г. със „Стейман транс“ООД Русия,
заявени като частични/, представляваща обезщетение
за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от
24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в село Славеево, общ.Добричка, стопанисван
от ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.02.2017г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, гр.Варна да заплати на „Бул Аква Фиш” ООД, с.Прилеп, общ. Добричка още
7 962,45лв – разноски за водене на делото във всички инстанции, съобразно
уважената част на иска, изчислени по компенсация.
Решението е постановено при участието
на трето лице –помагач на ответника ЗАД „Алианц България” АД, гр.София, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: