№ 397
гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.а
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20235001000476 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:49 часа се явиха:
За жалбоподателя З., редовно призован, не се явява представител.
От същото, чрез юриск. И. С., са постъпили две писмени
становища с идентично съдържание - вх. № 7624/02.10.2023 г. и вх. №
7631/03.10.2023 г., в които е заявено, че поради невъзможност на
юрисконсулта, чрез който са подадени становищата, да се яви в днешно
съдебно заседание, същият няма да присъства, но няма възражения по
даване ход на делото.
Жалбоподателят трето лице помагач М. С. Г., редовно призован,
се представлява от адв. А. М., упълномощен по делото.
Въззиваемите А. И. Т. и Д. Т. К., редовно призовани, се
представляват от адв. С. Т., упълномощен по делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
Образувано по въззивна жалба на З. и въззивна жалба на третото
лице помагач в първоинстанционното производство М. С. Г., подадена чрез
адв. М., с които се атакува частично решение № 103/24.03.2023 г.,
постановено по т.д. № 158/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора.
1
С подадената от З. въззивна жалба решението се атакува в частта,
с която предявените срещу дружеството осъдителни искове са уважени за
горницата над 100 000 лв. до присъдения размер на сумата от по 200 000 лв. за
всеки един от двамата ищци - А. Т. и Д. К.. Решението се атакува от
дружеството и в частта за адвокатското възнаграждение. Поддържа се в
жалбата, че в посочените части решението е неправилно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както
и поради необоснованост. Поддържа се становището, че съдът е приложил
неправилно материалния закон и по-точно чл. 52 ЗЗД, като е присъдил
обезщетение в завишен размер. Също така се твърди, че
първоинстанционният съд не е отчел наличието на процент на съпричиняване
от страна на М. К.а, като се излагат конкретни съображения в тази насока. В
обобщение е поискано на база изложените аргументи в тази жалба да се
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от А. Т. и Д. К.
осъдителни искове за разликата над по 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и в частта, в която е присъдена ЗЛ.
А в условията на евентуалност е поискано да се намали размерът на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди и разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение и ДТ, като се отчете наличието на съпричиняване
от страна на М. К.а. Поискано е да бъдат присъдени разноските, направени в
настоящото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските, направени от дружеството в рамките на първоинстанционното
производство.
В законния срок е подаден отговор на тази въззивна от ищците в
първоинстанционното производство А. Т. и Д. К., чрез общия им
пълномощник адв. С. Т., в който е взето становище, че жалбата е допустима,
но по същество е неоснователна, поради което въззиваемите заявяват, че я
оспорват изцяло. Заявено е доказателствено искане на основание чл. 266 ал. 1
ГПК да бъдат приети приложените към отговора писмени доказателства.
Във въззивната жалба, подадена от третото лице помагач Р. Г.
чрез адв. М., първоинстанционното решение се атакува в частта, в която
исковете са уважени за разликата над 90 000 лв. до присъдените 200 000 лв.
Поддържа се, че решението в тази част е неправилно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния
закон. Позовава се същият жалбоподател на необоснованост на решението в
атакуваната му част. Аналогично на дружеството жалбоподател се поддържа
и доводът, че първоинстанционният съд неправилно е определил един
изключително завишен размер на дължащото се на ищците обезщетение.
Поддържа се доводът, че съдът не е отчел съпричиняване от страна на
загиналата М. К.а. Развити са и доводи, че при определяне размера на
обезщетенията съдът е кредитирал редица твърдения на ищците за влошаване
на здравословното им състояние, които не са доказани по никакъв начин в
настоящото производство и не се намират в причинна връзка с посоченото
ПТП. Жалбоподателят счита, че неоснователно съдът е кредитирал болките в
краката и при двамата ищци, както и загубата на слух с едното ухо от ищцата
2
К.а, без да има и едно доказателство в тази насока, с изключение на
свидетелски показания. На база поддържаните в същата жалба аргументи е
поискано решението на първоинстанционния съд да се отмени в частта, с
която исковете на ищците са уважени за разликата над 90 000 лв. до
присъдените 200 000 лв. на всеки от тях – частична претенция от общо
дължимите им по 300 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, в качеството им на
законни наследници на дъщеря им М. Д.ва К.а, починала вследствие на ПТП,
настъпило на 12.08.2021 г., ведно със ЗЛ върху сумите, считано от 25.11.2021
г. до окончателното изплащане на сумите, като вместо това да се отхвърлят
исковете в тази част. Поискано е решението да се отмени и в частта за
разноските, като същите бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от
исковете.
В законния срок е подаден писмен отговор и на тази въззивна
жалба от ищците в първоинстанционното производство А. Т. и Д. К., чрез
пълномощника им адв. С. Т., в който е взето становище, че жалбата е
допустима, но по същество е неоснователна, поради което се оспорва изцяло.
Изложени са конкретни доводи в тази насока.
На тази жалба е подаден отговор и от З., в който е взето
становище, че жалбата е основателна и дружеството застраховател се
присъединява към изложените в нея аргументи.
В писменото становище, депозирано в два екземпляра от З., е
заявено, че се поддържа изцяло подадената от дружеството въззивна жалба и
че се възразява изцяло срещу възраженията, наведени в отговора на същата.
Поддържа се изцяло подадената от третото лице помагач въззивна жалба и че
се възразява срещу приемането на документи, доколкото ищците са могли да
ги приложат на по-ранен етап от делото. Изложени са аргументи по същество.
Поискано е да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Заявено е, че следва да се
отхвърли изцяло претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Заявено е изложеното и в самата жалба твърдение, че
дружеството жалбоподател е заплатило на ищците необжалваемата част от
постановеното първоинстанционно решение в размер от по 100 000 лв.
главница и 14 815.36 лв. лихви до датата на плащането.
Адв. М. – Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам
твърденията на ответната страна за ново влошаване на състоянието на
ищците, след постановяване на първоинстанционното решение. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Т. – Оспорвам жалбите. Поддържам отговорите, както и
направените доказателствени искания.
Имаме нови доказателствени искания, като правим твърдения,
които подробно съм описал в молба, която ви представям, за продължаващо
влошаване на състоянието на двамата ищци. Ищцата се е наложило да
постъпи в стационар за психиатрично лечение, в който е престояла две
3
седмици, а другият ищец също е бил насочен към консултация за работа с
психиатър във връзка с подобни проблеми. Представям тези доказателства и
моля да ги приемете на основание чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК.
Съдът счита, че както приложените писмени доказателства,
представени с отговора на въззиваемите на жалбата, подадена от З., така и
представените днес писмени доказателства от страна на пълномощника на
същите, представляват нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал. 2 т. 2
ГПК и следва да бъдат приети като такива по настоящото делото, като по
същество ще бъдат преценявани същите доказателства като съдържание.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговор вх. №
6975/02.06.2023 г. на въззиваемите А. И. Т. и Д. Т. К., както и писмените
доказателства, представени от пълномощника им в днешно съдебно
заседание.
Във въззивната жалба, подадена от дружеството застраховател, е
заявено искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229
ал. 5 ГПК до приключване на ДП № 357/12.08.2020 г. по описа на РУП
Карлово и сл.д. № 239/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура
Пловдив. В тази връзка е поискано съдът служебно да изиска информация
дали следственото дело е приключило и дали е внесен обвинителен акт.
Адв. М. – Доколкото знам, делото е приключило на първа
инстанция при условията на съкратеното следствие.
Адв. Т. – Миналата седмица има постановена присъда от Окръжен
съд Пловдив. Пред първоинстанционния съд делото е н.о.х.д. № 600/2023 г.
С оглед изнесената в днешното съдебно заседание информация от
пълномощника на въззиваемите, че е образувано наказателно дело по
процесния случай, съдът счита, че следва да се изиска справка от Окръжен
съд Пловдив за движението на н.о.х.д. № 600/2023 г., ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Окръжен съд Пловдив
дали е постановена присъда по н.о.х.д. № 600/2023 г. и на какъв етап се
намира делото към момента.
По искането за спиране на настоящото производство съдът ще се
произнесе след постъпване на горната справка.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 08.11.2023 г. от 10.45 ч., за
които дата и час страните да се считат за редовно уведомени.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10.09 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5