РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5866 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Западна индустриална зона, ул.”Строител”, №1, представлявано от
Управителя ***, чрез адв.И.Н. *** против „Л.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК201505840 искова молба с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане дабъде осъдено ответното дружество да му
заплати сума в размер на 2776,66 лева, от които:
сума в размер на 2472,00 лева, представляващи
дължими суми по издадени фактура № **********/19.05.2016г. за
сумата от 720лв. с ДДС, Фактура №**********/ 13.06.2017г. за сумата от 1320лв. е ДДС и Фактура с №**********/31.05.2018г. на
стойност 432лв. с ДДС за продадени 140 литра течни торове, както и сума в размер на 304,66 лева,
претендирани като сбор от дължимите лихви върху всяка една от фактурите,
считано от датата на забавата по всяка една от фактурите до депозиране на
исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е вносител и разпространител на течни торове за земеделието на немската
фирма „Лебозол Дюнгер” ГмбХ – Германия, като през 2016г. установил контакти с търговско дружество –ответник, на когото продал общо 140 литра течни торове, на обща стойност 2472лв. с включен ДДС. Излага се, че същите са подробно описани по вид, количество и цена в издадените към последния
фактури, а именно: Фактура с
№**********/19.05.2016г. на стойност 720лв. с ДДС, Фактура с
№**********/13.06.2017г. на стойност 1320лв. е ДДС и Фактура с
№**********/31.05.2018г. на стойност 432лв. е ДДС. Сочи се, че за продажбата,
доставка и предавеното на течните торове на ответника, към горепосочената
фактура и при доставката и предавеното на течните торове са съставени и нареждания за
експедиция, а именно: Към Фактура с №**********/19.05.2016г. е съставено Нареждане за
експедиция №**********/19.05.2016г. към Фактура с №**********/ 13.06.2017г. е
съставено Нареждане за експедиция с №**********/13.06.2017г. и към Фактура с
№**********/31.05.20181, е съставено Нареждане за експедиция
№**********/31.05.2018г. Твърди се, че при получаване на течните торове, фактурата и
нареждането за експедиция са подписани лично от управителя на ответното
дружество - Д.А.Н.. Излага се, че страните по делото са уговорили, че плащането ще бъде извършвано по банков
път, което условие е отразено и в издадените фактури. Сочи се, че
във фактурите е бил уговорен и срок на плащане на
същите, а именно, че срокът на плащане на Фактура с №**********/19.05.2016г. е
до 31.08.2016г„ на Фактура с №**********/13.06.2017г. е до 13.06.2017г. а на Фактура с
№**********/31.05.2018г. е до 31.05.2018г. Твърди се, че в уговореният срок, а и към датата на исковата молба стойността на горепосочените фактури не са изплатени и е в общ размер на
2472лв. с ДДС. Излага се, че чрез неплащането на дължимата сума по горепосочената
фактура, ответното дружество е изпаднало в забава и съгласно чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от деня на забавата до датата на завеждане на
настоящата молба, в общ размер на 301,22лв. от които: - По Фактура с
№**********/19.05.2016г. от 31.08.2016г. до датата на завеждане на настоящата молба
на в размер на 141,68лв., по Фактура с №**********/13.06.2017г. от 13.06.2017г. до датата на
завеждане на настоящата молба на в размер на 154,68 лв., и по Фактура с №**********/31.05.2018г. до датата
на завеждане на настоящата молба в размер на 8,30лв. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски, както за
настоящето производство, така и за обезпечителното такова.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск. Сочи,
че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че
ответникът дължи процесните суми. Моли съда да постанови неприсъствено решение
и да му присъди разноски, както за настоящата инстанция, така и за
обезпечителното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не се явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира
по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да
е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства
и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от
договор за продажба на 140 литра
течни торове, на обща стойност 2472лв. с включен ДДС, доставени и получени от ответника. За извършените услуги ищецът е издал данъчни фактури, получени лично от
управителя на ответника. Сочи, че в уговорения между страните срок в
съответните фактури ответното дружество не е изпълнило задължението си да плати
сумите по тях. Поради неплащане на процесните суми по издадените фактури, ответното
дружество е изпаднало в забава и съгласно чл.86 от ЗЗЗД, дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на
забавата до датата на завеждане на ИМ. Моли
се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски, включително и за обезпечителното
производство.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия
състав на основанието на претенцията по чл.367 ТЗ вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето
бездействие, съобразно дадените от съда указания
в разпореждане № 9280/31.08.2018 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 4641/28.11.2018 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца, както в
настоящето производство, така и в обезпечителното такова разноски в общ размер
на 1601,88 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК201505840 да заплати на „Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Западна индустриална зона, ул.”Строител”, №1, представлявано от
Управителя *** сума в общ размер на 2776,66 лева, от които: сума в размер на 2472,00
лева, представляващи дължими суми по
издадени фактура № **********/19.05.2016г. за сумата от 720лв. с ДДС, Фактура
№**********/ 13.06.2017г. за сумата от 1320лв. е ДДС и Фактура с №**********/31.05.2018г. на
стойност 432лв. с ДДС за продадени 140 литра течни торове, както и сума в размер на 304,66 лева, представляваща
сбор от дължимите лихви върху всяка една от процесните фактури, считано от датата на
забавата по всяка една от фактурите до депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, на основание чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК201505840 да заплати на „Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Западна индустриална зона, ул.”Строител”, №1, представлявано от
Управителя ***, сумата от 1601. 88 лева,
представляващи
сторени разноски в настоящето и обезпечителното производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: